Р Е Ш Е Н И Е № 1198
21.03.2014 г., гр. Пловдив,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6865 по описа на същия съд за 2012г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делба – извършване и сметки.
По делото има постановено и влязло в сила
съдебно решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба на имот: дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 1 670 кв. метра ( хиляда шестстотин и седемдесет
квадратни метра ) – по скица, съставляващо
УПИ *** ( кв. 14 ( четиринадесет ) по
регулационния план на село Черноземен,
общ. Калояново, област Пловдивска, одобрен със заповед № 130/1990г, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда с площ от 96 кв. метра (
деветдесет и шест квадратни метра), и масивна
жилищна сграда с площ от 40 кв. метра ( четиридесет квадратни метра, паянтова сграда с площ от 33 квадратни метра, още една паянтова сграда с площ от 34 квадратни метра и навес с площ от 30
квадратни метра, при граници на УПИ – от двете страни -улици, УПИ *** и УПИ ***,
между М. ***,
ЕГН **********, и Н.П.К. , ЕГН **********, при равни
дялове от по ½ идеална част от имота
за всеки.
Във фазата по извършването има и предявени
възлагателни претенции от съделителите, като тази на ответника се мотивира с множество на
извършени подобрения в имота; иска се и присъждането на обезщетение за
увеличение на наследството приживе на наследодателите по реда на чл. 346 от ГПК.
Оценката на ВЛ Ж. на имота е в общ размер
на 31 000 лева, като са посочени поотделно отделните обекти в делбената
маса. Дворното място може да бъде разделено на два равни дяла, жилищните сгради
– не. Вещото лице по назначената за оценка на извършените СМР в имота дава заключение , че те са увеличили
стойността на имота с 5570 лева; ВЛ по агрооценъчната експертиза е на мнение,
че овошките и лозите са увеличили стойността на имота с общо 246 лева, от които
107 лева стойност на посадъчния
материал.
І. По способа на извършване, съдът
съобрази следното:
Страните не ангажират проект за реалната
подялба на дворното място, а жилището е
неподеляемо. Следователно не може да се пристъпи нито към жребий ( въпреки че
дяловете на страните са равни),тъй като липсват два обособени съобразно
изискванията на устройствения закон дяла, а и тегленето на жребий ще е неудобно
предвид подобренията в имота , извършени от ответника, и пак по същата причина
съдът не може и да възложи отделни дялове по реда на чл. 353 от ГПК. Или двата
приложими в конкретния казус способа са или възлагане ( което е с основание в чл. 349 ал. 2 от ГПК и за
двамата претендиращи, тъй като съсобствеността им произтича единствено от
наследство), или изнасяне на имота на публична продан, ако не може да бъде
възложен в самостоятелен дял.
Съдът обаче намира за основателна възлагателната претенция на ответника, тъй
като той е живял в имота към датата на откриването
на наследството на А.К. към 2011г.: в това отношение по делото е приложено
официално удостоверяване от община Калояново за наличен постоянен и настоящ
адрес в Черноземен към тази дата. Твърдението на К. , че е живял там, се потвърждава косвено и от разпита на
доведените за обстоятелствата около подобренията свидетели , които, макар в
друг контекст, дават индикации К. да е живял там поне при извършването на
датираните към 2008 – 2010г. подобрения. Следва да се отбележи обстоятелството,
че ищеца не оспорва липсата на друго жилище у ответника; тоест предпоставките
на чл. 349 ал.2 от ГПК са налице и жилището с квадратура от 96 квадратни метра
следва да се възложи на Н.К., срещу съответно заплащане н а сума за уравняване
на дял. Въпреки искането, възлагателна претенция по реда на чл. 349 от ГПК и в двете му хипотези
не е допустима по отношение на постройките на допълнителното застрояване или
поземления имот. В случая, делбената маса е съвкупност от пет иначе
самостоятелни обекта на собственост: поземления имот УПИ ***в кв. четиринадесет
по плана на Черноземен от 1990 г., две жилищни сгради, две стопански
постройки и навес, като последният няма
характер на самостоятелна вещ, а на подобрение в урегулирания поземлен имот.
Възлагателните претенции обаче са направени само по отношение на масивната
жилищна сграда с площ от 96 квадратни метра, като такива няма за лятната кухня.
Същевременно, при липса на проект за изменение на ПУП/ПРЗ, одобрена кметска
заповед за такова изменение и по – специално на графичната й част, не е възможна и преценка дали реалната
подялба няма да създаде недопустимо по закон разположение на постройките в
основното и допълващото застрояване. Без значение също така е обстоятелството,
че масивната жилищна сграда с площ от 40 квадратни метра, лятната кухня, е долепена до основната жилищна сграда; тя е
нанесена на ситуационната схема отделно, построена е в различен период от време
и съставлява самостоятелен обект на собственост.
Тоест при липса на данни за поделяемост на останалите вещи в делбената
маса , жилищната сграда с площ от 96 квадратни метра следва да се възложи на Н.К.,
който да заплати нейната равностойност според установените в решението по
допускането квоти, а останалите вещи, вкл. поземления имот да се изнесат на
публична продан. В тази връзка, претенцията за възлагане от страна на
ищеца е неоснователна, тъй като няма
данни тя да е живяла в имота към датата на откриване на наследството.
Страните дължат по 4 % върху стойността на
дяловете си като държавни такси по извършването н а делбата. Предвид оценката
на ВЛ Ж. , тази сума е в размер на по
620 лева за всеки от двамата.
ІІ. Претенциите по сметките.
Н.К. иска от съда да осъди ищеца да му заплати
сумата от 14 700 лева, с която приживе той е спомогнал да се увеличи стойността на наследството н а
родителите им, като твърди , че е извършил подобрения – строително монтажни
работи в имота на тази стойност. Доколкото действително всички претендирани СМР
се датират от претендиращия да са извършени преди откриването на наследството
на А.К., съдът приема за правно основание на тази претенция разпоредбата на чл.
12 ал. 2 от Закона за наследството.
Според вещото лице Р., чието заключение
съдът кредитира , всички описани в молбата СМР са действително извършени и са увеличили
стойността на имота със сумата от 5570
лева. Вещото лице по агротехническата експертиза дава заключение, че стойността
на засадените овошки и лози ( посадъчния
материал ) в имота е общо 246 лева, и те
са действително засадени. Тези заключения кореспондират със свидетелските показания,
в частност тези на свидетелите Т. и П.( на л. 63 от делото), при което има
извършени подобрения приживе на общия наследодател, които са увеличил
стойността на имота; искането е основателно в тази си част. На парично
уравнение подлежи само увеличената стойност на имота, но не и разходите, които
съделителят е направил за това увеличение, или за СМР следва да се присъдят
само 5570 лева,която сума да се увеличи с 246 лева заради засадените овошки и
лози. Уравняването на увеличението ще се извърши с пари, тъй като от останалите
имоти не е оформен реален дял.
Разноските
по делото са три вида. Тези, които са
направени за оценка на имотите, са внесени пропорционално на дяловете и не
подлежат на уравняване по аргумент от чл. 3 ГПК ; разноските за процесуално
представителство в делбеното производство не са направени по необходимост и
остават така, както са направени. Разноските за доказване на претенциите по
сметките пък подлежат на разпределение пропорционално на отхвърлената /
уважената част от тези сметки.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля като неоснователна претенцията на М.П.К., ЕГН **********, за възлагане в неин самостоятелен дял на масивната
жилищна сграда с площ от 96 кв. метра (деветдесет и шест квадратни метра), находяща се в северозападната част на дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 1 670 кв. метра ( хиляда шестстотин и
седемдесет квадратни метра ) – по скица, съставляващо УПИ *** в кв. 14 по ЗРП на с . Черноземен , общ. Калояново.
На основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, възлага
в самостоятелен дял на Н.П.К. , ЕГН **********, масивна
жилищна сграда с площ от 96 кв. метра ( деветдесет и шест квадратни метра), находяща се в северозападната част на дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 1 670 кв. метра ( хиляда шестстотин и
седемдесет квадратни метра ) – по скица, съставляващо УПИ ***, кв. 14 ( четиринадесет ) по регулационния план на село Черноземен, общ. Калояново, област
Пловдивска, одобрен със заповед № 130/1990г., при граници на УПИ – от двете страни
-улици, УПИ *** и УПИ ***, като К. ще придобие собствеността върху жилището само
в случай, че в срок от 6 ( шест ) месеца
от датата на влизането на решението в сила,
изплати на М. ***, ЕГН **********, сумата от 4500 лева заедно с лихвите от същата дата до
окончателното изплащане.
Изнася на публична продан недвижим имот, представляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от
1 670 кв. метра ( хиляда шестстотин и седемдесет квадратни метра ) – по
скица, съставляващо УПИ***, кв. 14 ( четиринадесет
) по регулационния план на село
Черноземен, общ. Калояново, област Пловдивска, одобрен със заповед № 130/1990г, при граници на УПИ – от двете страни -улици, УПИ *** и УПИ ***,
ведно с находящите се в същото масивна жилищна сграда с площ от 40 кв. метра (
четиридесет квадратни метра, паянтова сграда с площ от 33 квадратни
метра, още една паянтова сграда с площ от 34 квадратни метра и навес с площ от 30 квадратни метра, като получените при проданта суми се разпределят по равно
между Н.П.К. , ЕГН **********, и М. ***, ЕГН **********.
Осъжда Н.П.К. , ЕГН **********, и М. ***, ЕГН ********** да заплатят по
сметката на РС Пловдив за държавни такси, по 620 лева за извършването на
делбата.
Осъжда М. ***, ЕГН ********** да заплати на Н.П.К. , ЕГН **********,
сумата от 5816 лева равностойност на увеличената стойност на имота , като
отхвърля претенцията над този размер до пълния предявен размер от 14 700
лева , като неоснователна.
Осъжда М. ***, ЕГН ********** да заплати на Н.П.К. , ЕГН **********,
сумата от 110.58 лева разноски по производството.
Осъжда М. ***, ЕГН **********, да заплати по сметката на РС Пловдив за държавни такси,
сумата от 232.64 лева държавна такса върху уважената част от претенцията по
сметките.
Осъжда Н.П.К., ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт чрез сметката на
РС Пловдив за таксите, сумата от 355.36 лева държавна такса върху отхвърлената
част от претенциите по сметките
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
ДГ