№ 44
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110163172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК
*********** срещу „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК ********, с която е
предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, с който
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 837,05 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № **********/08.11.2022 г., с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28086/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 07.11.2022 г., в района на гр. С.З., на кръстовището на бул.
„Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на
МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № ****, управлявано от М. И. К. и МПС марка „Т.“,
модел „Р.“ с рег. № *****, управлявано от А. Ж. В.. За настъпилото ПТП бил съставен
двустранен протокол за ПТП от 07.11.2022 г., видно от който водачът на МПС с рег. № ****
навлязъл в кръстовището, въпреки че в него се намирало МПС с рег. № *****, което било
спряло, за да пропусне движещо се отдясно МПС, при което реализирало ПТП с материални
щети. Ищецът твърди, че причина за настъпване на произшествието е поведението и на
двамата водачи. Счита, че водачът на МПС с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника към датата на събитието, е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2
ЗДвП, тъй като е бил длъжен да намали скоростта си или при необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Признава, че водачът на лек автомобил марка „Т.“, модел
„Р.“ с рег. № ***** също е имал противоправно поведение, с оглед на което процесното ПТП
е настъпило в условията на съпричиняване. Сочи, че между „Застрахователно дружество Е.”
АД и собственика на увредения лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** е имало сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100460684/18.04.2022 г.,
валиден към датата на процесното ПТП, като във връзка с настъпилото ПТП била предявена
1
претенция под № **********/08.11.2022 г. Твърди, че настъпилите вреди били в размер на
1659,10 лв., като застрахователното обезщетение било изплатено изцяло от ищеца по сметка
на собственика на застрахованото МПС. С оглед наличието на съпричиняване ищецът
претендира половината от сумата от 1674,10 лв. (837,05 лв.), представляваща сбор от
заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1659,10 лв. и 15 лв. - обичайни
разноски за ликвидиране на щетата. Твърди, че е изпратил регресна покана до длъжника,
получена на 03.01.2023 г., но ответникът не е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение. Посочва, че във връзка с претендираната сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28086/2023 г. по описа на СРС, 48 състав. Моли за
уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Признава наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. №
**** към датата на ПТП, но оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на
противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек
автомобил. Счита, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС марка
„Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****, който е нарушил чл. 50а ЗДвП. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на щетите от страна на посочения водач. Оспорва иска
и по размер, като счита претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно. Моли за
отхвърляне на предявения иск, евентуално за намаляване на размера на дължимото
застрахователно обезщетение и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ.
Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредите.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на
причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя
на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на
дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите,
правоотлагащите, правопогасяващите си възражения, включително възражението си за
изключителна вина за настъпване на ПТП на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, евентуално възражението си за съпричиняване, както и че същото е повече от 50
2
%, доколкото ищецът признава съпричиняване в този размер.
В тежест на ответника е да докаже изплащане на задължението.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: 1) че на 07.11.2022
г., в района на гр. С.З., на кръстовището на бул. „Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участието на МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № ****
и МПС марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****, както и че същото е настъпило по вина поне на
50 % на водача на МПС марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****; 2) че към датата на ПТП за
МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № **** е имало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.
Не се спори по делото и се установява от представената Застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № 00500100460684/18.04.2022 г., че лек автомобил марка „Т.“,
модел „Р.“ с рег. № *****, собственост на Р.С.В. към датата на ПТП е бил застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок за застрахователно покритие
от 28.04.2022 г. до 27.04.2023 г.
Видно от останалите писмени доказателства на 08.11.2022 г. до ищеца е подадено
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от
органите на полицията“, ведно с декларация от А. Ж. В., водач на лек автомобил „Т. Р.“ с рег.
№ *****, собственост на Р.С.В. във връзка с ПТП, настъпило на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в
гр. С.З., на кръстовището на бул. „Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, като е описан следният
механизъм на ПТП: В. навлязла в кръстовището и спряла, за да пропусне движещия се
отдясно автомобил, при което в спряло състояние била ударена от друг автомобил в задна
лява част, за което е съставена и схема на ПТП, и е образувана при ищеца преписка по щета
№ **********/08.11.2022 г.; ищецът в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ е извършил опис на щетите, ремонтът е възложен на автосервиз „Г.“
ЕООД, за ремонта е съставен доклад по щета № **********/08.11.2022 г., при което е
определено застрахователно обезщетение в размер на 1659,10 лв. - съгласно издадена от
автосервиза, извършил ремонта, фактура № ********** от 16.11.2022 г., като ищецът е
изплатил сумата с платежно нареждане от 16.11.2022 г. (видно от приложения фискален
бон), като ответникът не оспорва факта, че е бил поканен да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно
механизма на настъпване на произшествието, респективно поведението на кой от двамата
водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за
застрахования по застраховка „Каско на МПС“ автомобил, намиращи се в пряка причинно -
следствена връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение.
3
За установяване механизма на ПТП по делото е приет двустранен констативен
протокол за ПТП, съставен и подписан от водачите на двата автомобила. От съдържанието
на същия е видно, че произшествието е настъпило на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в гр. С.З. на
кръстовището на бул. „Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, при което водачът на лек автомобил „Ф.
М.“ с рег. № **** се движи по бул. „Цар С.В.“ и на кръговото кръстовище с бул. „Княз А.Б.“
водачът реализира ПТП в намиращия се на кръстовището лек автомобил „Т. Р.“ с рег. №
*****, за което е съставена схема на ПТП. Водачите са установили увреждания по задна
броня по лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** и по преден ляв калник на лек автомобил „Ф.
М.“ с рег. № ****.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № ІЗ - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
център към Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални
щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Следователно законодателят е предвидил
изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП да става при наличие на причинени
само материални щети по МПС и при съгласие между участниците в ПТП относно всички
обстоятелства около произшествието.
Подписаният между участниците в ПТП двустранен констативен протокол
представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие - така чл. 5, ал. 1 от
Наредбата. Той съставлява частен удостоверителен документ, подписан от трети за спора
лица и се ползва само с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва
съда. Поради това няма пречка, в хода на производството, ищецът да докаже причините
за ПТП с всички допустими от закона доказателствени средства. Изявлението на един от
водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва застрахователите, тъй
като същият не може да се противопостави на субекти, които не са участвали в съставянето
му, като на доказване по делото с всички доказателствени средства, включително свидетели
и СТЕ, подлежи установяване механизма на ПТП и противоправното поведение, съответно
и причинната връзка между ПТП и вредите. Предвид характера на протокола на частен
писмен документ, той не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална
такава за авторството, което в случая не е оспорено, и двустранният констативен протокол
следва да бъде ценен заедно с всички останали доказателства по делото.
За установяване механизма на ПТП в хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит по делегация на А. Ж. В. – водач на увредения лек
автомобил „Т. Р.“ с рег. № СТ 0250 РА. Допуснатият на ответника свидетел е заличен поради
непредставяне на въпросен лист за разпит на свидетеля по делегация, като в проведеното
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че
няма други доказателствени искания.
Свидетелката В. заявява във връзка с процесното ПТП, че е управлявала автомобила
4
на съпруга си - „Т. Р.“ с рег. № *****, връщала се от работа, тръгнала да пресича на
кръстовището, като вляво нямало автомобили. Спряла по средата, защото вдясно имало
засилен автомобил, свидетелката го изчакала да премине, за да продължи. В същото време,
докато била спряла, усетила удар в задната лява част на автомобила си. Обадили се на КАТ,
съставили двустранен протокол. Заявява, че не й е съставян АУАН.
Изслушано и прието без оспорване от страните е и заключение на съдебно -
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано по реда на чл. 202 ГПК. От същото се установява, че ПТП е настъпило при
следния механизъм – на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в гр. С.З. лек автомобил „Ф. М.“ с рег. №
**** се движи по бул. „Цар С.В.“ и на кръговото кръстовище с бул. „Княз А.Б.“ водачът
реализира ПТП в намиращия се на кръстовището лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****, който
в този момент е спрял и изчаква преминаващ лек автомобил от дясно наляво. Според
експерта всички увреждания по лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.11.2022 г. произшествие в гр. С.З.. Вещото
лице е представило и изображение на мястото на ПТП с отразена траекторията на
процесните автомобили и маркировката на платното за движение, като е посочило, че от
представените по делото доказателства може да се направи извод, че двамата водачи са
имали възможност да се възприемат помежду си преди настъпването на процесното ПТП.
Според експерта водачът на лек автомобил „Ф. М.“ с рег. № **** е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако при навлизане в
кръстовището се е движел със скорост и безопасна дистанция, при които може да спре в
рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи удар със спрелия в този
момент лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****. Водачът на лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****
не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като
непосредствено преди удара се е намирал в спряло състояние. Към датата на
застрахователното събитие - 07.11.2022 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 2
години, 6 месеца и 2 дни от датата на първоначална регистрация - 05.05.2020 г. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 1659,10 лв., а изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП с вложени алтернативни части е 1231,14 лв.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание. Настъпването на процесното ПТП със сочения от
ищеца механизъм се установява от представения двустранен протокол за ПТП, заключението
на САТЕ и показанията на свидетеля А. Ж. В., които съдът кредитира като логични и
последователни, основаващи се на непосредствените възприятия на свидетеля и
кореспондиращи както с представените по делото писмени доказателства, в това число и
двустранния констативен протокол, така и със заключението на САТЕ относно
местоположението на автомобилите и механизма на ПТП. От всички тях безспорно се
установява, че на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в гр. С.З. лек автомобил „Ф. М.“ с рег. № **** се
движи по бул. „Цар С.В.“ и на кръговото кръстовище с бул. „Княз А.Б.“ водачът реализира
5
ПТП в намиращия се на кръстовището лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****, който в този
момент е спрял и изчаква преминаващ лек автомобил от дясно наляво. От страна на
ответника не са ангажирани никакви други доказателства, които да сочат на различен
механизъм на настъпване на ПТП.
Причина за настъпване на произшествието е поведението и на двамата водачи.
Установи се, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** е
нарушил разпоредбата на чл. 50а ЗДвП, съгласно която е забранено навлизането в
кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището
ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
Вината на посочения водач изрично се признава в исковата молба, предвид факта, че искът е
предявен за част от дължимото обезщетение (половината от него поради признатото от
ищеца съпричиняване).
Възражението на ответника, че изключителна вина за настъпване на произшествието
има застрахованият при ищеца водач, респективно че поведението на застрахования при
ответника водач не е причина за настъпване на произшествието, обаче, по мнение на
настоящия състав на съда е неоснователно.
В случая съдът приема, че водачът на застрахования при ответника автомобил също е
имал противоправно поведение за настъпване на процесното ПТП. Посоченият водач е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съдебната практика трайно приема, че във всички случаи
на възникване на опасност, водачът е длъжен да реагира с намаляване на скоростта – плавно,
когато опасността попада извън опасната зона и рязко, ако тя е в опасната зона за спиране,
или да спре. Дължимото поведение при възникване на опасност е изрично регламентирано в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – при възникване на опасност водачът е длъжен да намали
скоростта или да спре.
От показанията на свидетелката В. се установи, че същата не е видяла преминаващи
автомобили отляво, когато е започнала да пресича кръстовището, а спирането й се дължи на
движещ се отдясно лек автомобил, което спиране е било предназначено да избегне
евентуално друго ПТП. Съгласно чл. 47 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“. В случая застрахованият при ответника автомобил се е движел по път с
предимство (видно от представените данни за пътната маркировка на мястото на ПТП и
поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) – бул. „Цар С.В.“,
но от приетото заключение на САТЕ се установява, че ако същият се беше движил със
6
съобразена скорост и беше осигурил достатъчна дистанция, при които може да спре в
рамките на опасната зона на превозното средство, инцидентът не би настъпил. Изводите на
вещото лице сочат, че поведението на водача на лек автомобил „Ф. М.“ с рег. № **** е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, или иначе казано, поведението му е част
от причината за настъпване на щетите. Макар водачът на автомобила, застрахован при
ищеца, да е спрял в кръстовището и с това да е възпрепятствал напречното движение, ако
водачът на застрахования при ответника автомобил, който е могъл да възприеме
положението на първия такъв (което се установява от САТЕ), беше осигурил достатъчна
дистанция от намиращото се вече в кръстовището МПС и намалил скоростта, то и
инцидентът е нямало с категоричност да настъпи. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства, включително гласни такива, сочещи на друг извод. От изложеното съдът
приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение и на водача на
лек автомобил „Ф. М.“ с рег. № ****, който не е съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от
ищеца, с изключение на вината, по отношение на която, както се посочи, нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от
ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не
е оборена.
От ответника е направено възражение за съпричиняване. Приложението на правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на
които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД също трябва да са конкретни.
По делото както се посочи по-горе не е спорно, че и водачът на увредения автомобил
е допринесъл за ПТП, като с поведението си е създал опасност и/или пречка за движението.
Въз основа на гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че
поведението и на двамата водачи в равна степен се намира в причинна връзка с настъпване
на произшествието. Отчитайки приноса на двамата водачи за настъпване на ПТП, съдът
приема, че отговорността им следва да се ангажира поравно (50 %), т. е. ответникът отговаря
за половината от дължимото застрахователно обезщетение.
Установи се, че към датата на ПТП гражданската отговорност на лек автомобил „Ф.
М.“ с рег. № ****, управляван от М. К. е била застрахована при ответника. От САТЕ
безспорно е доказано, че всички настъпили вреди по лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** са
в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения
7
автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на
заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на
договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата
вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество
от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване
на увредения автомобил по пазарни цени, възлиза на сумата от 1659,10 лв.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както
следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно обезщетение
е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен
сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури, т.
е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С оглед на обстоятелството,
че лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** е бил в гаранционен срок (съгласно експертното
заключение), размерът на обезщетението следва да се определи по цени за ремонт в
официален/оторизиран сервиз. Това е така, тъй като застрахователят следва да заплати
обезщетение, което да репарира изцяло вредоносните последици. Ако лекият автомобил се е
намирал в гаранционен срок, независимо дали основен или удължен, при който условие за
запазване правата на гаранцията е ремонтът да бъде осъществен в официален сервиз, то
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт на този сервиз. Действителните
вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в
оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на
гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП (така решение №
3756/10.07.2023 г. по в. гр. д. № 8604/2022 г. по описа на СГС, решение № 344/18.01.2024
г. по в. гр. д. № 2541/2023 г. по описа на СГС, решение № 266974/15.12.2021 г. по в. гр. д. №
8
10997/2020 г. по описа на СГС и др.). В случая застрахованият автомобил е бил в
експлоатация по-малко от три години, поради което стойността на дължимото
застрахователно обезщетение е в размер на 1659,10 лв. Неоснователни са възраженията на
ответника, че обезщетението следва да бъде определено по средни пазарни цени от
алтернативни източници и с влагане на алтернативни части по изложените по-горе
съображения, и поради това, че обезщетение по пазарни цени от алтернативни източници не
би онагледило средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като би било
определено само по средни пазарни цени от алтернативни доставчици, т. е. при съобразяване
на цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд, което не
било довело до възстановяване на действително настъпилите вреди.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по която е ответникът, застрахованият
водач на лек автомобил „Ф. М.“ с рег. № **** е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по
имуществена застраховка лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № СТ 0250 РА, като ищецът е платил
застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност
на вредите съгласно заключението на САТЕ. Искът е предявен за сумата от 837,05 лв. –
половината от 1674,10 лв. (включваща застрахователно обезщетение в размер на 1659,10 лв.
и 15 лв. - ликвидационни разноски - обичаен разход за приключване на застрахователната
щета). С оглед степента на приноса за настъпване на вредите от страна на двамата водачи,
възприета от настоящия състав, претенцията следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба (предвид искането на
ищеца и чл. 6 ГПК) - 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
От ищеца се претендират разноски за заповедното производство както следва: 25 лв.
– държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лв., които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
За исковото производство от ищеца се претендират разноски както следва: 25 лв. -
държавна такса, 200 лв. - депозит за САТЕ, 50 лв. - депозит за призоваване на свидетел и 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес и фактическата и правната сложност на делото, или общо 375 лв.,
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Следва да се посочи, че ищецът погрешно е внесъл депозит за САТЕ в размер на 400
9
лв., вместо в определения за всяка страна по 200 лв., но горницата над 200 лв. не следва да
се възлага в тежест на ответника. Същата може да бъде възстановена на ищеца при
направено изрично искане в тази насока.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С............., дължи на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 837,05 лв.
– представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско на МПС“ №
00500100460684/18.04.2022 г. и образувана при ищеца „Застрахователно дружество Е.” АД
щета № **********/08.11.2022 г., за вреди по лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. №
*****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в гр. С.З. по
бул. „Цар С.В.“ и кръговото кръстовище с бул. „Княз А.Б.“ с участието и на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № ****, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП е
била покрита от ответника „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ведно със законната лихва
от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28086/2023 г. по описа на СРС, 48
състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С............. да заплати на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от общо 75 лв. - разноски за заповедното производство и сумата от общо 375 лв.
– разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10