Решение по дело №843/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,  29.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 843 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 31-0000103 от 30.07.2019 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на „П Л“ ЕООД с ЕИК 2***9, представлявано от ВСБ от град Ловеч на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.7а, ал.2 пр.последно от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „П Л“ ЕООД с ЕИК 2***9, представлявано от управителя С.Д., която го обжалва в срок като незаконосъобразно. Счита, че адресат на отговорността по 96г, ал.1, пр.второ от ЗАвП може да бъде само физическо лице, което допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява  превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, а административнонаказващият орган е дописал закона като е посочил, че отговорността се носи от превозвача. Излага, че има издадено и второ НП № 31-0000104/30.07.2019 г. на Началника на ОО”АА”, с което на същото основание е наложена друга имуществена санкция от 3000 лева, издадено въз основа на АУАН, с който се констатира същото нарушение по чл.97г, ал.1 от ЗАвП, установено по отношение на същото лице Й Пи в рамките на същата комплексна проверка, но за това, че П нямал валидна карта за квалификация. Счита, че липсата на който и да е от двата документа води до едно нарушение и неправилно са наложени две санкции, които са в противоречие с принципа ne bis in idem. По изложените съображения моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител и не взема допълнително становище по жалбата.  

Ответникът – ОО „Автомобилна администрация” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката заявява, че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.Д.И. и Д.П.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 19.07.2019 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 №259884 от свидетеля И.Д.И., в присъствието на свидетеля Д.П.И. *** ЕООД с ЕИК 2***9, представлявано от ВСБот град Ловеч за това, че на 19.07.2019 г. около 11.00 часа в гр.Ловеч в Областен отдел „Автомобилна администрация”, при извършване на комплексна проверка на фирма „П-Л” ЕООД, притежаваща лиценз № 10307 за извършване на обществен превоз на товари в РБългария е констатирано, че превозвачът е допуснал превоз на товари с водач Й с.Пс ЕГН ********** с товарен автомобил „Мерцедес” 4144 с рег.№ ОВ **** ВН на 07.05.2019г. и на 17.06.2019г. /видно от пътни листи № 0027141 и № 0022120/, който не отговаря на изискванията за психологическа годност /справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите от ИА „АА“ гр.София/, с което е нарушил чл.7а, ал.2 пр.последно от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. Като доказателства са приложени Справка от Регистъра на ИИ „АА“ гр.София и ксерокопия /заверени/ на пътни листи №№0027141 и 0022120 от 07.05.2019г. и 17.06.2019г. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат констатациите по акта, като дават подробни обяснения за начина на извършване на проверката и констатираното нарушение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че изложените в АУАН и НП фактически констатации отговарят на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят, в качеството си на лицензиран превозвач, е допуснал превоз на товари от водача Й с.П., който не е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като видно от приложената справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, Псе е явявал на такова изследване на 27.11.2012 година, за което му е било издадено Удостоверение №124307(0), валидно до 27.11.2015 година. Нарушението е описано ясно в обстоятелствената част на наказателното постановление, с всичките му съставомерни елементи от обективна страна /субект и изпълнително деяние/. Посочена е дата и място на нарушението, както и са описани обстоятелствата при извършването му.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на ТИТС.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

Съдът не споделя възражението, че адресат на отговорността по 96г, ал.1, пр.второ от ЗАвП може да бъде само физическо лице, тъй като в цитираната законова разпоредба няма въведено изискване за специално качество на субекта на отговорност, но е предвидено наказание глоба или имуществена санкция, от което следва, че нормата е приложима както към физическите лица, така и към юридическите лица. В наказателното постановление изрично е посочено, че дружеството е санкционирано за нарушение по  чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП, т.е. за това, че е допуснало водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, да управлява превозно средство за обществен превоз на товари.  Санкционната разпоредба също е приложена правилно.

Въпросът за субективната страна не следва да се обсъжда, доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството – лицензиран превозвач.

Относно възражението, че дружеството е санкционирано два пъти за едно и също нарушение, то същото не се споделя от настоящия състав. Макар да е отразено в жалбата, че се прилага копие от НП № 31-0000104/30.07.2019 г. на Началника на ОО ”АА”, такова не е приложено, но в жалбата е посочено, че се касае за нарушение, установено при същата проверка спрямо същия водач Й П., само че, за това, че водачът не е имал валидна карта за квалификация. Изискванията към водачите, чрез които лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка осъществяват превоз на пътници и товари, в частност само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача са посочени в чл.7б, ал.1 изречение 1 предложение 2 от ЗАвП, т.е. изведени са в различна законова разпоредба и представляват друго административно нарушение, различно от това, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател с обжалваното НП, поради което не може да се приеме, че дружеството е санкционирано два пъти за едно и също нарушение. Единственото общо е, че санкционната разпоредба за двете нарушения е една и съща.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от дружеството административно нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид, не са и ангажирани доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не обуславя само по себе си приложение на чл.28 от ЗАНН, още повече, нарушението е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.

Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано, обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000103 от 30.07.2019 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на „П Л“ ЕООД с ЕИК 2***9, представлявано от ВСБот град Ловеч на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.7а, ал.2 пр.последно от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :