Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Русе, 28.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 606 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за
общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на П.Г.П., чрез адв. К.,
против заповед № РД-01-3298/05.10.2023 г., издадена от кмета на Община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение с оспорващия за общински жилищен
имот с административен адрес: гр. Р., ж.к. „Д. 1“, бл. Л., вх. *, ет. *, ап. *,
състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения, изба, актуван с АЧОС №
446/31.05.1996 г.
В жалбата и в с.з. се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на заповедта – същата не била издадена от
компетентен орган, адресатът не бил уведомен за започналото административно
производство, не са били взети предвид направеният отказ от наследство, а
второто било извършено своевременно. Оспорващият разполагал с нисък доход –
лична пенсия от 500 лв., с която издържал себе си и дъщеря си. Не била
съобразена практиката на ЕСПЧ поради обстоятелството, че жалбоподателят не
разполагал с друго жилище. Мотивите не заповедта не отговаряли на обективната
истина, тъй като преди издаването на административния акт били отстранени
всички възникнали течове в общинското жилище, полагал грижата на добър
стопанин. В с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител твърди, че
след като от жилфонд твърдят, че течовете са професионално отстранени от
техните служители то продължаването им означавало, че ремонтът е бил
некачествен. Иска се обявяване на нищожност на административния акт,
алтернативно отмяната му поради незаконосъобразност. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на Община Русе,
чрез процесуалния си представител юрк. Ч., в съдебно заседание оспорва
основателността й. Сочи, че П. с години не е поддържал общинския имот,
многократно е наводнявал съседите, ако е имало по-голям проблем с течовете
(вер. ако проблемът не се дължи на особености в жилището) то монтажистите от ОП
„Общински имоти“ е следвало да го забележат. Установен от тях бил проблем с
тръба, която се пукала при неправилна употреба. При правените справки не
фигурирали данни за собственост на имоти, такива били възможни само от служба
„Местни данъци и такси“ от които е видно, че лицето разполага с недвижимо
имущество. Иска се отхвърляне на оспорването. Не претендира присъждане на
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата е допустима.
Подадена е от лице-адресат на индивидуален административен акт, който засяга
неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба съгл. чл. 147, ал. 1 АПК, а съобразно, чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България
гражданите могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат.
Актът е връчен лично на 10.10.2023 г. срещу
подпис (л. 4), жалбата е подадена на следващия ден, поради което се явява
подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 46, ал. 5, изр.
първо от ЗОС.
Със заповед № РД-01-529/28.02.2020 г. на кмета
на община Русе (л. 32) П.П. е настанен в общинското жилище за срок от 5 години,
считано от влизане в сила на заповедта за настаняване на основание решение на
Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, прието с протокол № 3/26.02.2020
г., точка 4, под № I-2.
При кандидатстването за настаняване в общинско
жилище П. е подал саморъчна декларация по образец, видно от която не притежава
друг имот.
От общинската администрация е направена справка №
826013/29.06.2023 г. в Агенция по вписванията, видно от която за периода
01.01.2018 г. до 29.06.2023 г. не са правени вписвания, отбелязвания и
заличавания на недвижими имоти.
От приложената по преписката справка от МДТ е
видно, че е собственик на земя, жилище – 2 бр. и второстепенна постройка, -
всяко с 0,50 и.ч. собственост след 02.11.2018 г. като статус на партидите не е
посочен. Партидите по идентични имоти са били закрити към 02.11.2018 г. и
същите фигурират след тази дата с нов размер на и.ч. с оглед промяна броя на
наследниците/собствениците.
На 19.07.2023 г. до директора на ОП „Управление
на общински имоти“ – Русе е изготвена докладна записка от началника на отдел
„Домоуправление“ в която фигурират данни, че спрямо наетия имот са подавани
жалби за нанесени щети. По повод подаване на жалбите са извършени посещения на
служители от ОП „УОБИ“ заедно с ремонтна група, отстранен е теч в банята,
извършено било измазване и отстраняване на теча. Извършена била водна проба в присъствието на П., при която не е
установен теч. В последствие е установен теч от спукана тръба на пералнята,
течът бил спрян, монтиран бил маншон.
По жалба с вх. № 544/17.07.2023 г. служители на
ОП заедно с ремонтна група извършили огледи на общинското жилище както и на
жилището на жалбоподателя при което е установено, че при последния има сухи
петна в следствие на предишни течове, във връзка с установеното не можело да се
установи по категоричен начин, че към датата на последните жалби е имало
наличие на теч.
На
наемателя било отправено устно предупреждение за поддръжка на имота. Описано е
имущественото състояние на П. с данните от справката от МДТ.
Изложено е, че П. не отговаря на условията и
реда за установяване на жилищна нужда по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 на
ОбС – Русе (притежава недвижима собственост)
На свое заседание, обективирано в протокол №
9/27.07.2023 г. Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на ОбС, по т. 4.1. от
протокола е обсъдила гореизложеното и е взела решение да не се продължава
наемното правоотношение с жалбоподателя като неотговарящо на изискванията на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6, както и по чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 13 от
Наредбата.
С
обжалваната заповед кметът на община Русе е приел, че със заповед №РД-01-255/ 31.01.2014 г. на
кмета на Община Русе П.Г.П. е настанен в общински жилищен имот на адрес: гр.
Р., ЖК „Д. 1“, бл. „Л.“ вх. *, ет. *, ап. *, подробно описан в АЧОС, като е
сключен договор № 4050/03.02.2014 г. Срокът на наемното правоотношение е бил
две години, като същият е бил продължаван последователно със заповед №
РД-01-226/29.01.2016 г., заповед №РД-01- 499/26.02.2018 г. и заповед №РД-01-529/28.02.2020
г., която е за срок от пет години.
В деловодството на
ОП „Управление на общински имоти“ са постъпили няколко сигнала от съседи на
наемателя за наличие на теч в банята и кухнята. Пет сигнала са подадени от
съсед, живущ в апартамент под общинското жилище, а един сигнал е подаден от
съсед, живущ два етажа под г-н П.. Първият подаден сигнал е с вх. №
731/18.10.2021 г., а последният от 28.06.2023 г. При всеки един от сигналите
служители на ОП „Управление на Общински имоти“ са извършвали проверка,
констатирали са и са отстранявали своевременно повредата. Установено е, че
течовете са възникнали след запушване на тръба, поради лоша връзка и монтаж на
пералня. В общинското жилище и тези под него са открити сухи петна на места,
което потвърждавало наличието на стари течове. Отправени били устни забележки и
предупреждения към г-н П. като му е напомнено, че е необходимо да поддържа
имота е грижата на добрия стопанин и да не нанася щети на съседите си, но
същият считал, че това не е негово задължение и системно проявявал нехайно
отношение към повереното му общинско жилище. По този начин наемателят
нееднократно нарушава задълженията си по чл. 10 от Договор № 4050, съгласно
който: „наемателят е длъжен да поддържа в пълна изправност и чистота наетия
жилищен имот и всички инсталации в него“. Сочи се, че това е основание за
прекратяване на наемното правоотношение съгл. чл. 31, ал 1, т. 4 - неполагане
грижата на добър стопанин при ползване на жилището от Наредба №6 за условията и
реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с
жилища - общинска собственост. Съгласно протокол за опис от 03.02.2014 г.,
съставен при първоначалното настаняване на г-н П., жилището е било предоставено
отремонтирано и с работещи инсталации. Община Русе е изпълнила задължението си
на наемател да предостави жилищен имот в годно за ползване състояние.
Приел е, че г-н П.
има няколко поредни настанителни заповеди за различни настанителни периоди.
След изтичане на настанителния период на настанителна заповед съгл. чл. 31, ал.
5 от Наредба №6 наемното правоотношение може да бъде продължено ако наемателят
отговаря на условията на чл. 3 ал. 1 от настоящата наредба. Съгласно този текст
наемателят подава нова декларация, за да удостовери, че отговаря на особените
изисквания на Наредбата. Г-н П. е подал декларация при последното си
кандидатстване на 29.01.2020 г. Декларирал е, че не притежава и не е отчуждавал
жилищни и вилни имоти и идеални части от такива имоти, не притежава моторни
превозни средства.
Извършени били
служебни справки в Агенция по вписванията и дирекция МИТ при Община Русе.
Справката в МДТ показва, че на 09.11.2018 г. наемателят е декларирал
собственост на следното недвижимо имущество: 0,50 ид. ч. от земя с площ 990 кв.
м; 0,50 ид. ч. от жилище 104,00 кв. м; 0,50 ид. ч. от жилище 30,00 км. м; 0,50
ид. ч. от второстепенна 28,00 кв.м., находящи се на адрес: обл. Р., с. Т., ул.
„Ц. А.“ № *. По този начин се установявало, че г-н П. е собственик на недвижим
имот което означава, че същият не отговаря на условието по чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба №6 на Общински съвет — Русе. Освен това бил декларирал неверни данни
в декларацията по чл. 26 от Наредбата №6 по отношение на притежавани идеални
части от недвижим имот като по този начин е укрил действителното си имуществено
състояние.
Посочил е, че на
заседанието си през месец юли 2023 г. комисията по чл. 6 от Наредба №6 е взела
решение по т. 4. 1 в Протокол №9/27.07.2023 г. да прекрати наемното
правоотношение между Община Русе и П.Г.П. за общинското жилище.
За започване на
производството по прекратяване на наемното правоотношение заинтересованото лице
е уведомено с писмо с изх. №9411-134-1/04.08.2023 г., връчено на 15.08.2023 г.,
по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК.
В ОП „Управление на
общински имоти“ не било депозирано становище по започналото производство от
заинтересованото лице в предвидения за това срок.
Сочи се, че в
проведеното производство по чл. 46, ал. 4 от Закона за общинската собственост
са установени данни, които не дават основание за продължаване на наемното
правоотношение между Община Русе и г-н П.Г.П. поради това, че същият не попада
в категорията на лицата с установени жилищни нужди, съобразно условията на
наредбата на Общински съвет Русе. Целта на закона, респ. наредбата относно
отдаването под наем на общински жилища е задоволяване на жилищните нужди на
лица без жилища и други недвижими имоти и идеални части от такива имоти и с
ниски доходи, които не позволяват наемането на жилище на свободния пазар. Налице
са данни, че наемателят е собственик на недвижим имот и не отговаря на
условията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №6 на Общински съвет — Русе.
Посочено
е, че в списъка на лицата с жилищни нужди по чл. 16 от Наредба №6 на Общински
съвет Русе за 2023 г. има много граждани които, въпреки че отговарят на
условията за настаняване в общински жилища, са принудени да живеят под наем в
жилище от свободния пазар, поради което
при извършване на преценката за пропорционалност, съобразно изискванията на
чл. 6 от АПК, техните интереси следва да бъдат предпочетени пред интересите на П.Г.П..
Поради това органът е счел, че наемното правоотношение с г-н П. следва да бъде
прекратено на осн. чл. 46, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9, ал. 2 и ал. 5 от Закона за
общинската собственост и чл. 31, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 13, вр. с чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 6.
Със
заповедта е прекратено наемното правоотношение с оспорващия и определен
едномесечен срок за доброволно освобождаване на жилището.
По
делото са разпитани свидетели.
Св. Г. П.,
дъщеря на оспорващия, сочи, че баща ѝ се грижи за апартамента, в който живее, и
всеки път когато там имало повреди той ги отстранявал. В момента в апартамента
нямало течове. Отношенията със съседите били проблемни. Баща ѝ имал
проблем със слуха и затова увеличавал малко повече телевизора за да го чува.
Като говорел повишавал тон, защото не чува добре и се налагало тя също да вика,
за да я чуе. Не си спомня кога бил последният теч в апартамента.
Св. П. П. заявява, че в неговия апартамент живее от 2015 г.
Работи във фирма за климатична техника. Всички жалби, които са постъпвали в
жилфонд, са подавани от него. Живее под апартамента на жалбоподателя. Той
многократно го е наводнявал. Наводнявал го е в кухнята, в коридора, в банята
постоянно. Многократно правил ремонти на тази баня, но отношение от оспорващия
не е вземано. Ходил при него за разговори, но нямало реакция. Оспорващият не се
грижил за повереното му имущество. Тези наводнявания са от както се е нанесъл в
жилището. Колкото могъл отстранявал повредите. След последния ремонт, който е
извършила групата на жилфонд, сега отново, ноември месец му се появило петно в
банята, което е извън пакета. Течът в банята е постоянен и към момента имало
неотстранен проблем. Преди повече от пет години имало теч на покрива.
Качил се на покрива, намерил проблема и с негови средства го отстранил. Имал
общи познания относно ремонтите.
Св. Г. Г. е
съсед на оспорващия и живее два етажа под него. Имал два теча.
Първият бил отвън, където минават тръбите, а вторият бил в коридора. Не
следвало течът да е от покрива, нямало дъжд, нямало сняг. В момента нямал теч в
жилището. За да стигне теч от осмия етаж до шестия, причината била, според
него, че блокът е панелен и може да има пролука, за да стигне теча до шестия
етаж.
По делото са приобщени копие на удостоверения за
отказ от наследство от 09.05.2022 г. и 07.06.2010 г., справка от Агенцията по
вписванията от 05.12.2023 г.
При
така очертаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.
Административният акт е издаден от компетентен
орган.
Съобр. чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗОС наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. Т.е. компетентен да прекрати правоотношението е кметът на общината.
Обжалваната заповед е издадена от заместник-кмет на община Русе при условията
на заместване въз основа на заповед № РД-01-3080/25.09.2023 г. на кмета на
общината. Последният е овластил заместник-кмета да издава заповеди от
категорията на посочените на осн. чл. 161 от ИК, съобразно която разпоредба
кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията
на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник,
задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен
отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите.
Съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че титулярят на
правомощието е кандидат за кмет.
Административният акт е издаден в изискуемата
писмена форма. Проведена е административна процедура, поради което актът е
валиден.
Същият обаче е издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до
нарушение на материалния закон.
Индивидуалният административен акт се издава
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени (чл. 36 АПК). Административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая (чл. 7, ал. 1 АПК). Доказателствата се събират
служебно от административния орган, освен в предвидените в АПК или в специален
закон случаи (чл. 36, ал. 1 АПК).
При тези налични процесуални възможности съдът
намира, че административният орган не е установил всички относими факти, а част
от спорните факти е приел неоснователно за безспорно установени.
Необорима е презумпцията, че административният
орган е този, който следва да докаже наличието на обстоятелствата за издаване
на административния факт. Това негово задължение произтича от разпоредбата на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Спорът по делото е за фактите – налични ли са в
общинското жилище неотстранени течове, респ. грижи ли се за наетия имот
жалбоподателят, и притежава ли имущество, което обуславя отпадане
необходимостта от предоставяне на общинско жилище.
С оглед първото обстоятелство съдът изрично е
указал на ответника, на осн. чл. 171, ал. 5 от АПК, с определение от 13.11.2023
г., че не сочи доказателства, че жилището не е отремонтирано.
В тази връзка по делото са ангажирани гласни
доказателства, които обаче съдът преценява като противоречиви.
От една страна св. П. заявява, че има постоянни
течове в банята, кухнята, коридора и терасата, но от друга страна по делото са
ангажирани писмени сведения, обективирани в официални документи, ползващи се с
материална доказателствена сила - докладна записка от 19.07.2023 г., че тези
течове са били отстранени и са направени проби в присъствието на жалбоподателя
и пропуски при ремонта не са констатирани. Изрично се сочи в тази докладна
записка, че е извършен оглед на апартамента на г-н Пенчев, констатирани са сухи
петна в следствие на предишни течове, но във връзка с установеното не може да
се установи по категоричен начин, че към датата на последните жалби е имало
наличие на теч. По преписката липсват констативни протоколи, копия на протоколи
за извършени ремонти, вкл. подписани от наемателя, технологични листи или
каквито и да е преки доказателства за констатиране на течове. От свидетелските
показания също не може да се установи пряка причинно-следствена връзка от
констатираните течове, доколкото според АО същите следва да са били отстранени,
а и стана ясно, че покривът на сградата също е компрометиран. Ангажираните
показания не са на лица със специални знания в областта.
Тези обстоятелства биха могли да бъдат доказани
с разпит на отстранилите теча, но такива доказателства не са ангажирани.
Следва изрично да се посочи, че когато съдът
указва на страните на осн. чл. 171, ал. 5 от АПК, че за някои обстоятелства –
техни твърдения, те не сочат доказателства, липсва задължение на съда да указва
допълнително, че ангажираните доказателства не са достатъчни. Обратното
схващане би означавало, че съдът следва да дава указания до тогава, докато приеме,
че някоя от страните защитава успешно тезата си които процесуални действия
недопустимо извеждат съда от ролята му на безпристрастен арбитър.
Не се удостоверява и второто обстоятелство по
преписката – наличие на собственост, защото справката от МДТ не представлява
пряко доказателство за наличие на такава.
Според императивната разпоредба на чл. 112 от
Закона за собствеността вписват се всички актове, с които се прехвърля правото
на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно
право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права.
АО сам е извършил справка в Агенцията по
вписванията. От общинската администрация е направена справка №
826013/29.06.2023 г. в Агенция по вписванията, видно от която за периода
01.01.2018 г. до 29.06.2023 г. не са правени вписвания, отбелязвания и
заличавания на недвижими имоти. Информацията в тази справка противоречи на
другата справка от МДТ с установена собственост към 02.11.2018 г., но съдът
дава вяра само на първата. По реда на чл. 142, ал. 2 от АПК са представени нови
доказателства - за отчуждаване на придобитото имущество като отказите от
наследство са били вписани в особената книга на РС – Русе – 07.06.2010 г. и
09.05.2022 г., а по арг. от противното на чл. 113 от ЗС актовете по чл. 112 от
ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано
са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.
Не са представени насрещни доказателства, оборващи фактите, че жалбоподателят
към момента на издаване на административния акт разполага с друга недвижима собственост.
А предпоставките за издаване на административния акт следва да са съществували
към момента на издаването му.
Доводът, че жалбоподателят не е бил уведомен за
започналото производство е неоснователен, тъй като по делото е приложено
изрично уведомление, връчено на оспорващия, в обратния смисъл.
Доводът, че волеизявлението не отговаря на
минималните стандарти на ЕКЗПЧОС също е неоснователен. В случаи като настоящия
административният орган има задължението да изложи изрични мотиви дали защитата
на частния интерес се противопоставя в голяма степен на защитата на обществения
интерес и да посочи изрично защо този административен акт би бил целесъобразен,
което е сторено.
Липсата на фактическите констатации са довели и
до липсата на хипотезите по прилагане на материалния закон – чл. 46, ал. 1, т.
4, т. 7 и т. 9 от ЗОС, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 на Общински съвет
– Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под
наем и разпореждане с жилища – общинска собственост.
Жалбата като основателна следва да бъде уважена
и административният акт следва да се отмени.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски – 10 лева – държавна такса.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатът оказал безплатна адвокатска помощ на лицата по ал. 1 има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да бъде осъдена да
го заплати. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.12.2023
г., в който адвокатът е декларирал, че предоставя безплатна правна помощ на
жалбоподателя на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдВ. В този случай адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, изчислено на основание, ал. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.7.2004 г. в размер на 1000 лева. В този смисъл определение №
406/01.08.2016 г. на ВКС, II ТО по ч.т.д. № 3805/2014 г. ; определение № 95/19.02.2015
г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК; Определение № 255 от 28.11.2016
г. на ВКС по т. д. № 2306/2015 г., II т. о., ТК и др.
Воден от горното Административен съд - Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-01-3298/05.10.2023 г., издадена от
кмета на Община Русе
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на П.Г.П. с адрес ***
сумата 10 лева, представляваща заплатена държавна такса
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адв. Д.Н.К. с личен №
********** и адрес на упражняване на дейността: гр. Р., бул. „Б.“ № *** сумата
1000 (хиляда) лева – адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно
СЪДИЯ: