№ 16446
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110127925 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът *** е предявил срещу ответницата К. В. С., ЕГН **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 186,68 лева главница за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в г****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 42,63 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
10.05.2023 г., 14,02 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.04.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,66 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г.
до 10.05.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответницата има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е наследник
на абоната и собственик на топлоснабден имот, който придобила по наследство от В.
М. С.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада
1
в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на
срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. А. Ч. особен представител, в който оспорва предявените искове като
недопустими. Оспорва, че вземанията не са индивидуализирани по пера. Оспорва
основанието и размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са монтирани
отоплителни тела. Възразява, че е изпаднал в забава за плащане, тъй като не е поканен.
Оспорва акцесорните вземания. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че наследодателят на ответника по иска е бил потребител на топлинна енергия на
посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е бил собственост на
наследодателя на ответницата, както и факта на приемане на наследството от нея направо
или по опис.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и стойността на
доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.
От представените и приети писмени доказателства се установява, че имотът,
представляващ апартамент № 74, находящ се в ***, е придобит по силата на нотариален акт
2
за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 314, том II, дело № 119 от
07.03.1974 г. от Е. Н. С., починала на 05.10.2014 г., която след нейната смърт е оставила
наследници по закон В. М. С., починала на 11.07.2020 г. От издаденото удостоверение за
наследници изх. № РСТ23-ДИ11-207 от 27.06.2023 г. на СО, Район Студентски, на В. М. С.,
се установява, че нейният единствен наследник по закон е ответницата К. В. С. - дъщеря.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения е необходимо те да са приели наследството, част от което са възникналите
задължения, направо или по опис. С откриване на наследството наследниците придобиват
правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При
откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат, а с приемането
го придобиват. Приемането е едностранен акт с който наследникът изявява волята си да го
придобие с него се определят отношенията между наследниците помежду им и между
третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя си (така Решение №
101 от 08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г. на IV ГО на ВКС).
В настоящият случай не са представени доказателства, от които да се установи факта
на приемане на наследството изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла
на чл. 49, ал. 2 от ЗН, поради което не се установява посоченото като наследник по закон
лице да отговаря за пасивите на наследството, част от което са и спорните вземания, както и
да е придобило актива – недвижим имот, в който се твърди, че са възникнали спорните
задължения, част от които и след смъртта на лицето, посочено като потребител на ТЕ. Ето
защо К. В. С. не отговаря за задължението на В. М. С., произтичащо от облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г. По делото не се установява и ответницата К. В. С. да има качеството на
потребител на ТЕ в някоя от предвидените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
хипотези, поради което предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има
ответницата, но по делото не се установява такива да са сторени, тъй като е представлявана
от особен представител в условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
г****, срещу К. В. С., ЕГН **********, с адрес в ***, искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 186,68 лева главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в г****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
3
в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 42,63 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2023 г., 14,02 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 3,66 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 10.05.2023 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4