РЕШЕНИЕ
№ 4461
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110210089 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. Б. Р., с ЕГН: **********
с адрес: .................................. против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 6354649, с който било установено, че на 13.09.2022г. в 20:22ч. в
автомагистрала ,,Тракия" - 1 - ви км. от с.Нови хан към гр.София, при
въведено ограничение от 80 км/ч. с пътен знак В - 26 за извън населено място,
жалбоподателят бил заснет с тахническо средство АТСС CORDON M2 да
управлява лек автомобил ..........................с рег.№ ............................със скорост
от 101 км/ч., превишавайки с 21 км/ч. максимално допустимата скорост за
движение, като деянието е било извършено повторно, след като водачът бил
санкциониран за същото нарушение посредствном Електронен фиш
К/4060901 – нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В аргументирана жалба до съда наказаното лице навежда оплаквания за
процесуална незаконосъборазност на обжалвания електронен фиш, както
счита, че липсва правилна правна квалификация, а актъ няма дата на
издаване. С оглед изложеното предлага на съда да постанови решение, с което
1
същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Р., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмена молба до съда същият заявява, че
поддържа жалбата и моли да бъде уважена по посочените в нея оплаквания.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва
жалбата като се иска нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.09.2022г. в 20:22ч. в автомагистрала ,,Тракия" - 1 - ви км. от
с.Нови хан към гр.София, при въведено ограничение от 80 км/ч. с пътен знак
В - 26 за извън населено място, жалбоподателят М. Р. бил заснет с тахническо
средство АТСС CORDON M2 да управлява собствения си лек автомобил
........................ с рег.№ ........................... със скорост от 101 км/ч.,
превишавайки с 21 км/ч. максимално допустимата скорост за движение, като
деянието е било извършено повторно, след като водачът бил санкциониран за
същото нарушение посредствном Електронен фиш К/4060901.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
2
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 08 - СГ - ИСИС/15.03.2022г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначена да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства, както и с пътен знак, въвеждащ
ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на
заснемането собственик на лекия автомобил М. Б. Р.. Ето защо нарушението
3
се явява доказано от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е
съставомерно от обективна страна. Авторството на изпълнителното деяние се
презюмира от справката за собственост на лекия автомобил.
Не е следва да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че липсва
яснота относно правната квалификация на санкцията, под която е бил наказан.
Същата е прецизно и коректно посочена от административно наказващия
орган, като съдържа и квалифициращия признак на повторността, което
обусловя и отмерване на наказанието в двоен размер. Предходният
електронен фиш К/4060901 се установява от справка картон на водача, че е
бил издаден от СДВР също за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП,
като е бил връчен на жалбоподателя на 15.09.2021г. и е влязъл в законна сила.
Настоящото деяние е извършено именно в едногодишния срок от
окончателното постановяване на предходния електронен фиш.
В случая е налице превишаване на максимално допустамата скорост
извън населено място от 21 км/ч. с 30 км/ч., което попада в хипотезата на
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 вр. с чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП и предвижда
наказание глоба в размер на 100 лева. Административното нарушение е било
извършено ,,повторно" по смисъла на & 6 т.33 от закона, след като
жалбоподателят вече е бил санкциониран с наказание глоба за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП с влязъл в сила Електронен Фиш Серия К
№ 4060901, законосъобразно административно наказващият орган му е
наложил наказание глоба 200.00 лева. Поради фиксирания размер същият не
подлежи на последваща редукция. Съдът счита, че възражението на
жалбоподателя за липсата на ,,препратки“ относно санкционната разпоредба
на чл.182, ал.2 от ЗДвП е неоснователно, тъй като в обжалвания електронен
фиш коректно са посочени члена, алинеята и точката, обусловили налагането
на отмереното в закона наказание.
По отношение на датата на издаване на електронния фиш следва да се
посочи, че за разлика от производството по ЗАНН по издаване на наказателно
постановление, диференцираната процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП не
изисква нито посочване на дата на издаване на акта, нито на конкретен
актосъставител и свидетел. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН касае
4
общата процедура по санкциониране на нарушител, по която няма бланкетна
норма, която да изисква препращане към ЗДвП.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото М. Р. следва да бъде осъден да заплати на
СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща възнаграждение за
упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6354649 на СДВР, с който на М. Б. Р., с ЕГН: ********** с адрес:
........................ е било наложено наказание глоба 200.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Б. Р., с ЕГН:
********** с адрес:......................................., да заплати по сметка на СДВР
сумата в размер на 100.00 лева възнаграждение за упълномощен
юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5