РЕШЕНИЕ
№.........../........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 58/2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава Х, раздел І АПК вр. чл. 13
ал. 6 ЗСП.
Образувано е по жалба на В.С.В.
срещу заповед № ЗСП/Д-В/11268 от 02.12.2021 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, оспорването на която по
административен ред е било отхвърлено от директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Варна с негово решение № 03-РД06-0205/21.12.2021 г. С
твърдения за неправилно извършено от административния орган тълкуване и
прилагане на чл. 16б ППЗСП се иска съдът да отмени издадената от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заповед № ЗСП/Д-В/11268 от 02.12.2021
г. и да реши делото по същество като признае правото на семейството на
жалбоподателя да получи месечна целева помощ за периода, в който децата му на
възраст под 14 години не са посещавали учебно заведение поради въведената извънредна
епидемична обстановка.
В съдебно заседание на 23.03.2022
г. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, ответник по делото, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. С подадена по делото молба с. д. №
4270/16.03.2022 г. оспорва изцяло жалбата като неоснователна.
Като прецени, че е сезиран с
жалба на процесуално легитимирано лице, предявена в преклузивния срок по чл. 149
ал. 1 АПК срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт,
съдът намира оспорването за процесуално допустимо, а по основателността му прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.11.2021 г. жалбоподателят В.С.В.
е подал в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заявление-декларация вх. №
ЗСП-Д-В/11268/23.11.2021 г. за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, в което е
декларирал, че семейството му се състои от него, съпругата му Х.А.В. и трите им
деца: Г.В.В., ЕГН **********, В.В.В., ЕГН ********** и С.В.В., ЕГН **********,
като поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка
в страната децата Г.и В.не са посещавали през периода 21.10.2021 г. –
31.10.2021 г. ОУ „Добри Чинтулов“ – гр. Варна, където са ученички в V-б клас, а
по същата причина през периода 25.10.2021 г. – 31.10.2021 г. дъщеря им С.не е
посещавала Трета ПМГ „Академик М. Попов“, където е ученичка в ІХ-д клас.
Декларирал е, че е безработен без право на обезщетение, а съпругата му Х.А.В. е
работеща като не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма
възможност да ползва платен годишен отпуск; посочил е, че двамата не са самоосигуряващи се лица, които не
могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Декларирал е
още, че през месеца, в който в училищата на децата е било въведено ограничение
във връзка с извънредната епидемична обстановка, брутните доходи на семейството
са в общ размер на 1 510, 95 лв., от които 1 195, 95 лв. са от
трудова дейност; 180 лв. – от наем, рента или аренда и 135 лв. – от еднократни
и месечни помощи, средства и добавки за деца.
След подаване на
заявление-декларацията социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна е изготвил, съгласно чл. 27 ал. 1 ППЗСП социален доклад от 02.12.2021 г.,
според който съставът на семейството на заявителя отговаря на декларираното в
заявлението: децата са съответно на 15; 11 и 9 години като отглежданите в
семейството две деца под 14-годишна възраст са се обучавали дистанционно през
м. октомври и м. ноември 2021 г.; В. е неосигурен безработен с последен
прекратен трудов договор през 2007 г., не е регистриран в Бюрото по труда, съдружник
е в търговско дружество „В.“ ООД, което е с прекратена дейност от 01.03.2011
г.; съпругата му е работеща като не е ползвала неплатен отпуск, за да се грижи
за децата в семейна среда през време на дистанционното им обучение; общият
доход на семейството от предходния месец е 1 330, 95 лв., от които от
трудова дейност 1 195, 95 лв. и от еднократни и месечни помощи, средства и
добавки за деца 135 лв.; средномесечният доход на член от семейството за м.
октомври 2021 г. е 266, 19 лв.
При тези данни в доклада
социалният работник е направил, съгласно чл. 27 ал. 9 ППЗСП предложение за
отказ за отпускането на социална помощ на семейството, което е с деца под
14-годишна възраст, мотивирайки се с обстоятелството, че то не отговаря на
всички условия по чл. 16б ал. 1 т. 2 ППЗСП за отпускането на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка,
тъй като заявителят не е останал без работа при обявеното извънредно положение от
13.03.2020 г. или извънредната епидемична обстановка.
Съобразявайки данните в социалния доклад и
направеното в него крайно предложение, директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е упражнил компетенциите си по чл. 28 ал. 1 ППЗСП като е
издал заповед № ЗСП/Д-В/11268 от 02.12.2021 г., с която е отказал на В.С.В. по
подаденото от него заявление-декларация вх. № ЗСП-Д-В/11268/23.11.2021 г.
отпускането, считано от 01.11.2021 г. на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП
при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Съгласно
изискването на чл. 13 ал. 3 ЗСП е мотивирал отказа си като е посочил, че той е
на основание чл. 16б ал. 1 т. 2 ППЗСП, тъй като В. не е останал без работа след
началото на обявеното извънредно положение в страната от 13.03.2020 г.
На основание чл. 13 ал. 5 ЗСП В.
е обжалвал отказа на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна пред
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, който
преценяйки за неоснователна подадената жалба вх. № 03-94В-00-2419/13.12.2021
г., я е отхвърлил със свое решение № 03-РД06-0205/21.12.2021 г.
Постановеният от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна отказ за отпускането на месечна целева
помощ при условията на чл. 16б ППЗСП, потвърден при проведения административен
контрол по реда на глава VІ АПК, е съобразен изцяло с материално-правните
разпоредби.
В чл. 16б ал. 1 ППЗСП са визирани
няколко хипотези за възникване на правото на семейства с деца до 14-годишна
възраст на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка: 1/ когато двамата или единият от работещите родители, или родител,
отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност
да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; 2/ когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; 3/
когато двамата или единият
от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи
се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка; 4/ когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.
1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.
За да възникне правото на отпускане
на месечна целева помощ във всяка една от изброените хипотези, чл. 16б ал. 3
ППЗСП регламентира изискване за кумулативното наличие на още две предпоставки:
децата да не са настанени
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и да не посещават училище или детска
ясла и детска градина, както и предучилищни групи поради въведените ограничения
в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка. Същевременно чл. 16б ал. 4 ППЗСП предвижда,
че помощта по ал. 1 се отпуска единствено на семейства със средномесечен доход
на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са
въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна
заплата, като по този начин с разпоредбата на чл. 16б ал. 4 ППЗСП е стеснен
кръгът на правоимащите месечна целева помощ по ал. 1.
Съгласно чл. 16б ал. 7 ППЗСП размерът
на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в
които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от
броя на дните, в които са изпълнени разпоредбите на ал. 1.
На основание чл. 16б ал. 2 ППЗСП
заявление-декларацията за отпускането на месечна целева помощ по ал. 1 следва
да се подаде в съответната дирекция "Социално подпомагане" по настоящ
адрес на заявителя най-късно до края на месеца, следващ този, за който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка. Това в случая е сторено от
жалбоподателя с подаването до Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна на
процесното по делото заявление-декларация вх. № ЗСП-Д-В/11268/23.11.2021 г.
От декларираните в
заявление-декларацията обстоятелства може да се направи обоснован извод, че в
случая на изследване и преценка относно възникването на правото на отпускане на
месечна целева помощ на семейството при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка подлежат предпоставките по чл. 16б ал.
1 т. 2 ППЗСП: когато двамата или единият от родителите са останали без работа, но нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък
от средномесечния доход по ал. 4.
През месец октомври 2021 г., за
който е поискано отпускането на месечната целева помощ, съпругата на В.е
работила ефективно по трудово правоотношение, за което е получила трудово
възнаграждение от 1195, 95 лв. Жалбоподателят В.е бил неосигурен безработен,
без право на обезщетение. Двете деца на семейството, които са под 14-годишна
възраст, не са посещавали училище за времето от 21.10.2021 г. до 31.10.2021 г. поради
въведените ограничения в училището във връзка с извънредната епидемична
обстановка в страната. Средномесечният доход на член от семейството за м. октомври
2021 г. е 266, 19 лв., при което е изпълнено и условието на чл. 16б ал. 4 ППЗСП
средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограниченията, да е по-нисък или равен
на 150 % от минималната работна заплата.
Формално погледнато,
предпоставките за отпускане на целевата помощ при условията на чл. 16б ал. 1 т.
2 ППЗСП изглежда да са налице. Административният орган правилно е изтълкувал
обаче разпоредбата на чл. 16б ППЗСП в светлината на § 2 ПЗР на ПМС №
322/23.11.2020 г. за
изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.), съгласно който до
31 декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено
извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на
територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19. Параграфът
недвусмислено сочи, че регламентираната с чл. 16б ППЗСП целева помощ е насочена
изцяло към облекчаване на неблагоприятните икономически последици за гражданите
като последица от обявеното извънредно положение, съответно извънредна
епидемична обстановка, в страната в резултат на разпространението на COVID-19,
посредством отпускането от държавата на месечна финансова подкрепа за
семействата, отговарящи на нормативно регламентираните условия за това. Поради
това и помощта е определена в подзаконовия нормативен акт като „целева“.
Следователно, регламентираните в нормата предпоставки за нейното отпускане трябва
да са в причинно-следствена връзка с въведените в страната ограничения от наложеното
извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, в резултат на
разпространението на COVID-19. Процесният случай не е такъв, тъй като
жалбоподателят В.С.В., макар да е безработен без право на обезщетение за
безработица, не е останал без работа след обявяването с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. на извънредното положение в страната във връзка с
разпространението на COVID-19 /в сила до 13.05.2020 г./, респективно след
обявената с Решение на МС № 325/14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка,
а далеч преди това /още от 2007 г./. Не може да се открие нито пряка, нито
косвена причинно-следствена връзка между състоянието му на безработица и въведените
в страната ограничения по време на извънредното положение, съответно на извънредната
епидемична обстановка, във връзка с разпространението на COVID-19.
Възприетите от съда фактически
констатации и направените въз основа на тях правни изводи сочат на
неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В. срещу
заповед № ЗСП/Д-В/11268 от 02.12.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, с която по подадено от жалбоподателя заявление-декларация
вх. № ЗСП-Д-В/11268/23.11.2021 г. е отказано отпускането на месечна целева
помощ по чл. 16б ал. 1 ППЗСП.
На основание чл. 13 ал. 6 ЗСП
решението е окончателно.
СЪДИЯ: