МОТИВИ към Присъда № 44 от 22.01.2019г. постановена по НОХД № 686/ 2018г. по
описа на РС- Разград
Повдигнато е обвинение срещу А.А.Х., ЕГН **********, за това, че на 02.08.2016 година в гр.
Разград, в писмена декларация с рег. № 244/03.08.2016 г. по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата
на закон – чл. 160, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД се дава пред
орган на властта – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Разград за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, а
именно, че СУМПС № *********, издадено на негово име, е било изгубено на
01.08.2016 година в Р Румъния – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РРП предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен, като на основание чл. 78а от НК го
освободи с налагане на административно наказание в минимален размер.
В с.з. подс. Ал. Х. нередовно призован не се явява,
неоткрит на посочения от него адрес за призоваване, производството протича по в
условията на чл. 269, ал.3,т.3 от НПК.
Назначеният служебен защитник също намира обвинението за
доказано, но предвид наличието на процесуалните предпоставки, предлага на съда
да се произнесе по реда на чл. 78а от НК, като наложи минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А.Х. е роден на *** ***,
адрес за призоваване с. Ст.
С.,
обл. Р.,
ул. ***,
български гражданин, с основно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2007г.
на подс. Ал.Х. било издадено СУМПС №*********.
Притежаваното
от подс. А.А.Х. българско СУМПС №********* му било отнето със съдебно решение
на Окръжен съд - гр. Велберт, ФР Германия, по преписка №20 Cs 922 Js 3357/16-416-16, влязло в сила на 03.11.2016г. Посоченото наказателно дело
било образувано по повдигнато от Прокуратурата в гр. Велберт, ФР Германия,
обвинение спрямо подс. Ал. Х. за това, че на 24.07.2016г., около 00.45ч., по
ул. “Лангенбергер щрасе“ в гр. Велберт е
управлявал л.а. „Форд Фокус“ с per. № **, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.42 на хиляда, за което му е била
наложена глоба и забрана да управлява МПС за срок от 12 месеца. С писмо от
21.03.2017г. Федерална служба МПС на ФР Германия изпратила отнетото от подс. Ал.
Х. СУМПС на отдел „Пътна полиция“ при ГД “Национална полиция“ на Р България,
препратено в последствие с писмо рег. № 3286р- 15027/07.04.2017г. на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Разград. Посочените обстоятелства са видни
от приложените към делото копия на писмо рег. №3286р-15027/07.04.2017г. на
началника на отдел „Пътна полиция“ при ГД “Национална полиция“ на РБългария, писмо
на Федерална служба МПС на ФР Германия на немски език и в превод на български
език, писмо на Прокуратурата в гр. Велберт, ФР Германия до Федерална служба МПС
на ФР Германия на немски език и в превод на български език и съдебно решение на
Районен съд - гр. Велберт, ФР Германия, по преписка №20 Cs 922 Js 3357/16-416-16, на немски език и в превод на български език. След отнемането на СУМПС от компетентните германски
власти, подс. Ал. Х. се завърнал в страната ни. Ha 03.08.2016г. подс. Ал.
Х. отишъл в сградата на ОД на МВР - Разград, сектор „Пътна полиция ” при ОД на
МВР -гр. Разград. Там той заявил, че е изгубил притежаваното от него СУМПС №
********* и желае да му бъде издаден дубликат на СУМПС. За целта подс. Ал. Х.
собственоръчно попълнил и подписал: заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани вх.№ 2934/03.08.2016г., с което пожелал да му
бъде издадено ново СУМПС, декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност
/ПИБДС/ и други документи, необходими за издаване на дубликат на СУМПС. С
декларацията той декларирал, че на 01.08.2016г, в Република Румъния е изгубил
издаденото на негово име СУМПС № *********, въпреки, че знаел, че не го е
изгубил, а няколко дни преди това същото му е било отнето от компетентните
органи на ФРГермания.
Последствие подсъдимият
представил посочената декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, заявлението и
останалите документи пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция
” при ОД на МВР - Разград, чрез М. Ц. - служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - гр.Разград, която ги приела
и регистрирала.
На 11.08.2016г.
подс. Ал. Х. получил издаденият на негово име от сектор „ПП“ при ОДМВР - Разград
дубликат на СУМПС № *********.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебно-графическа експертиза, саморъчният
подпис за „Декларатор“ и ръкописният текст в декларация с рег. №
244/03.08.2016г. по чл.17, ал.1 от чл.17,ал.1 от ПИБДС от името на А.А.Х. са
изпълнени от същото лице.
Подс. Ал. Х.
е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното: Деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.
313, ал.1 от НК. С така
извършеното деяние Ал. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313, ал.3 вр. ал.1 от НК като на 02.08.2016
година в гр. Разград, в писмена декларация с рег. № 244/03.08.2016 г. по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност,
която по силата на закон – чл. 160, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта – началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр. Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е
потвърдил неистина, а именно, че СУМПС № *********, издадено на негово име, е
било изгубено на 01.08.2016 година в Р Румъния.
Обект на
процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдил неистина - че е изгубил СУМПС
№ *********, издадено на негово име, в писмена декларация, която по силата на закон -
чл. 160, ал.1 от ЗДвП и чл. 8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган на власт за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че е загубил СУМПС.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с
декларирането на неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред
органа на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във
връзка са неверното деклариране или съставемерни последици.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 172/2017г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за подсъдимия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно
минало на подс. Ал. Х. и възможностите
за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са
налице условията по чл.78а от НК и А.А.Х. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и
самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
Съдът при този изход на делото и разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК,
осъди подс. А.А.Х.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 222.28лева,
представляваща разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: