Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора
...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 507/2022г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.27, ал.2 от ЗПП.
Образувано е по Жалба, вх. №
3950/15.07.2022г. в АСВТ, подадена от В.С.С. ***.
Оспорва се Решение № 21-207-1990/20.06.2022г. на председателя на Националното
бюро за правна помощ, с което се прекратява правната помощ предоставена на В.
Ст. С., въз основа на Решение № 1110/20.07.2021г. на НБПП и се освобождава от
задълженията му назначения по ЗПП ***от ВТАК.
Оспорващият не е доволен от посоченото Решение. Според ръкописната му жалба, счита, че неправилно му е прекратена правната помощ.
Всъщност той е искал смяна на адвоката, защото *** С.не му съдействала да
заведе иск за непозволено увреждане към бившия му работодател. Тя заявявала, че
не може да се води дело за трудова злополука, защото има влязло в сила
разпореждане на НОИ, с което злополуката не е призната за трудова. Моли съда да
отмени Решението за прекратяване на правната помощ и да му бъде назначен друг
адвокат.
В съдебно заседание се явява лично.
Поддържа жалбата и иска отмяна на Решението на НБПП. Въпреки многократните
разяснения от страна на съда за предмета на делото, В. С. иска назначаването на
експертиза за установяване на здравословното му състояние и съдът да сезира
прокуратурата за извършени от лекарите престъпления по неговия случай. Иска да
му бъде назначен друг адвокат, за да получи правна помощ за завеждане на иск за
вреди срещу тези доктори, които не били посочили, че е претърпял трудова
злополука. Иска да се предяви и иск за претърпяна увреда на работното място,
защото давността била пет години и вече изтекла голяма част от този период. Не
претендира разноски. С вх. № 837/16.02.2023г. представя ПЗ, в срок предоставен
от съда.
Ответникът –
председателят
на Националното бюро за правна помощ, действащ чрез упълномощения юрисконсулт,
оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Според ПП на ответника оспореният
административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентния АО, в
установената от закона форма, при спазване на административно производствените
правила. Счита, че по съдържание съответства на приложимия материален закон и целта на същия. Намира за безспорно доказано,
че назначения ***по ЗПП е оказал необходимата консултация на В. С./многократно/
и не са били налице основания за последващи правни действия. Поради това
правилно е прекратена правната помощ. По изложените съображения ПП на ответника
пледира жалбата да бъде отхвърлена от съда. Претендира да бъдат присъдени в
полза на НБПП разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира, че оспорването e
заявено от
адресата на акта, при наличие на правен интерес, в преклузивния срок/ Решението е съобщено на 06.07.20225г.,
а жалбата е депозирана на 12.07.2022г./, против
индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. АСВТ е родово и местно компетентния съд.
Еднозначният извод от тези констатации е, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения по фактите и правото:
С Определение от 02.08.2022г. съдът указа
на ответника по оспорването да установи
пред съда, че са се осъществили фактическите основания, посочени в
оспорения акт и изпълнение на законовите изисквания при
издаването му. В това число наличието на предпоставките по чл.24, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗПП, на които се е позовал в акта си.
Релевантните за спора факти се установяват
по писмени и гласни доказателствени средства. Писмените, представени с
административната преписка и допълнително в съдебно заседание от ответника и
жалбоподателя не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
По искане на ответника в о.с.з. на 09.02.2023г.
е разпитана като свидетел *** Стасинопуло, назначена от НБПП, за да консултира
жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие, без да
съобрази многократните указания и разяснения на съда за предмета на делото,
жалбоподателят представя множество писмени документи. Една част касаят
здравословното му състояние и претърпените оперативни интервенции и
рехабилитация. Изразява недоволство от органите на медицинската експертиза.
Иска наказателна отговорност за личния лекар и специалист ортопед от В. Търново.
Друга част от документите сочат, че С. е ангажирал множество държавни
институции с жалби и сигнали по същия случай/Омбудсмана, Министерски съвет,
Министерство на здравеопазването, ИА“Медицински надзор“, РЗИ-В. Търново, от МП е искал финансова компенсация
като пострадал от престъпление/л.295/ и др./.
Представени са и доказателства, че е станал повод за иницииране на разследване
от органите на МВР за причинена телесна повреда при твърдяната трудова
злополука, претърпяна на 25.01.2019г. – прокурорска преписка № 127/2020г. на РП
–В. Търново. Видно е и това, че е сезирал Висшия адвокатски съвет за
дисциплинарно производство срещу *** С.и колегата й в същата кантора.
Във връзка с горното при преценка на
доказателствата съдът не обсъжда тези, неотносими към очертания с доклада предмет
на спора.
Настоящият състав на ВТАС взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните при съдебното
следствие относими писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност
прие за установено по фактите следното:
1. По декларация за трудова злополука/вж. л.180/,
подадена от С. в ТП на НОИ София вх. № 1001/28.10.2019г. е проведено
разследване по реда на чл.58 от КСО. С Разпореждане № 28931/27.12.2019г. на
длъжностното лице по чл.60 от КСО, действащо при ТП на НОИ София, декларираната
злополука на 25.01.2019г. не е призната за трудова. Разпореждането не е
обжалвано и е влязло в сила.
2. На 13.01.2020г. В.С. сезирал Районна прокуратура В.
Търново с жалба/л.176 по повод твърденията му за трудова злополука на
25.01.2019г. Образувана е прокурорска преписка № 127/2020г. Разследването е
приключило с Постановление от 09.03.2020г. за отказ да се образува досъдебно
производство по посочената преписка, поради липса на данни за престъпление по
чл.134, ал.1 от НК. Постановлението на РП-ВТ е преминало инстанционен контрол и
е потвърдено с Постановление № 1939/22 от 12.07.2022г./вж. л.258/.
3. Със заявление вх. № 21-207-1190/30.06.2021г./вж. л.190
от делото/ В.С. е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Посочил е, че
иска „... да води гражданско дело с правно основание чл.49 от ЗЗД за претърпени
имуществени и неимуществени вреди по време на изпълнение на трудови
задължения”. Освен това е вписано, че желае да бъде определена *** И. С.от
ВТАК.
4. С последващо заявление от
дата 12.07.2021г. В. С. сочи, че иска правна помощ за завеждане на дело за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за трудова злополука. Освен
това е посочил, че иска да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза за
установяване на характера на телесната увреда и почеркова криминалистична
експертиза на Габриел Георгиев Енчев, защото бил паднал пред него, а той
впоследствие се оказал в болничен, вклч. на 25.01.2019г.
5. В рамките на образуваното
по първото заявление адм. производство са събрани служебно доказателства. По
преценка на водещия производството АО, доколкото двете заявления касаят един и
същ проблем, те са обединени в общо производство. В резултат е постановено Решение
№ 1110/20.07.2021г. на председателя на НБПП, с което на В.С. е предоставена
правна помощ със следния предмет, цитирам: „.. да се предостави правна
помощ - за консултация, като заявителят следва да представи на адвоката копие от постановлението за отказ
да се образува досъдебно производство от 09.03.2021г., постановено по преписка
№ 127/20г. по описа на РП-Велико
търново, с което авокатът да се запознае, а при наличие на основания за
подготовка на документи за завеждане на дело
за обезщетение за претърпени вреди
по време на изпълнение на трудови задължения” - /вж. л.146/.
6. С Решение №
22-207-1990/22.07.2021г. на НБПП да окаже правна помощ е назначена *** И. ***.
7. С Молба вх. № 21-207-1990/23.05.2022г. в НБПП В. С.
е заявил, че не е доволен от назначения му адвокат. В тази връзка на
06.06.2022г. председателят на НБПП е изискал от *** С.да представи информация
провела ли е консултация със заявителя и налице ли са основания за завеждане на
дело.
8. ***С.депозира становище с вх. №
21-207-1990/14.06.2022г. в НБПП, с което заявява, че е провела множество
консултации със С., като по отношение на иска за непозволено увреждане му е
обяснила, че трябва да установи истиннота на твърденията си с доказателства, а
ако загуби делото ще понесе разноските. Първоначално не и е предоставил
Постановлението на прокурора и се е наложило тя да се снабди с него, а
впоследствие и е представено и разпореждането на НОИ за декларираната трудова
злополука.
9. Междувременно преди да получи писмото от НБПП *** С.е
депозирала молба, входирана на 10.06.2022г. в НБПП/вж. л.60 от делото/, с която
иска да бъде освободена от задължението да подпомага С., защото въпреки
могократните консултации неговите искания се
различават от изграденото от нея становище и виждане за последващи
съдопроизводствени действия.
10. При тези данни председателят на НБПП като
констатира, че правна помощ е предоставена в необходимия вид и обем и не се
налагат последващи действия, прекратява предоставянето й и освобождава *** С.от
задълженията й с оспореното понастоящем Решение от 22.06.2022г.
11. Недоволен от това развитие на нещата на
27.07.2022г. В. С. е подал жалба пред Висшия адвокатски съвет срещу *** С./вж.
л.351/, но дисциплинарно производство не е образувано.
12. Разпитана в качеството на свидетел в настоящия
процес *** С.разкрива следните факти от значение за спора:
12.1. Първоначално консултирала В. С. през лятото на
2021г. в рамките на проект, част от Норвежкия финансов механизъм. След известно
време той посетил кантората й с решение от НБПП за консултация и ако прецени,
след предоставяне на нужните документи, да бъде заведено дело за обезщетение от
претърпени вреди от трудова злополука. Независимо от непредставянето на
документи адвокатът твърди, че е дала многократни консултации на С.. Той твърдял,
че има трудова злополука, но не и представил никакви доказателства за това -
нито посочил свидетели. Не и е било представено и Разпореждането от НОИ, с
което вече му е било отказано признаването на инцидента за трудова злополука. Потвърждава,
че са и били представени медицински
документи, но постановление за отказ от образуване на наказателно производство – не, както и разпореждането от
НОИ, с което не се признава инцидентът за трудова злополука. В края на лятото
на 2021г. В. С. си взел всички документи.
12.2. Разпореждането на НОИ и постановлениетона РП-ВТ
и били представени на много по-късен етап - през месец май 2022г. С. твърдял, че
има новото
доказателство, но всъщност и представил писмо от Омбудсмана на Република
България, където подробно било описано всичко, за което *** С.вече била
консултирала В.С.. По негово
настояване изготвила жалба срещу постановлението за отказ за образуване на
досъдебно производство, макар да не е била назначена от НБПП за този въпрос.
12.3. Относно искането за обезщетението за вреди от трудова
злополука *** С.разяснила, че е неоснователно, т.к. е налице разпореждане от
НОИ, че не става въпрос за трудова злополука. По отношение възможността за иск за непозволено увреждане от С. не е бил осигурен свидетел, който да каже,
че е претъпял инцидент на работа или някакъв документ, потвърждаващ твърденията
му. Било му е разяснено, че без доказателства защитата в съда е невъзможна, а
при загуба на делото ще понесе и разноските. Свидетелят подчертава, че е
разяснила на С. правата му много подробно и обстойно. Становището й изцяло се
припокривало с това на Омбудсмана. Съжалява, че тя не е оформила своето в
писмен вид.
12.4. *** С.посочва, че през периода май-юни 2022г.
г-н С. искал становище и по други въпроси. Не било възможно да се разбере какво
точно иска, т.к. обсъждал както лекарите, които са го лекували така и
разследващите полицаи. Искал да
съди за лекарска грешка, после да води дело срещу някой от полицаите. Подавал
сигнали навсякъде до всички институции и носел отговорите в кантората й като твърдял,
че трябва да съди всяка една от институциите, защото не могат да му обърнат
внимание и не могат да го разберат каква трудова злополука му е причинена.
12.5. Освен многобройните консултации и то по въпроси
извън казуса възложен с Решението на НБПП, *** С.съобщава, че е била подложена
на постоянен тормоз от съобщения по Вайбър от 5,30ч.-6,30ч. сутринта до
вечерта, имало липса на доверие между нея и клиента и раличие във вижданията
им. Било и невъзможно да разбера какво желае той. Поради тези обстоятелства
подала молба до НБПП да бъде освободена, т.к. е налице непреодолимо различие
между линията на защита на В.С. и нейното становище по въпроса.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че описаните в Решението фактически основания са
се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Горните фактически
констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са
непротиворечиви по съдържание. Гласните доказателства съдът кредитира с
доверие, т.к. са представени под страх от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване. Логични и последователни са, като хронологично и съдържателно се
подкрепят от представените писмени доказателства. Спорният по делото предмет се
очертава да е въпросът предоставената от ***С.правна помощ на жалбоподателя има
ли вида и обема, посочен в Решението на НБПП за предоставянето й и необходимото
качество. В тази връзка изчерпано ли е съдържанието й.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Приложим материален закон в случая е Законът за правната
помощ/обн. ДВ бр.79 от 04.10.2005г., в сила от 01.01.2006г., с посл. изм./, а процесуален АПК.
Актът на администрацията е основан от фактическа
страна на обстоятелството, че исканата консултация е предоставена, а
евентуалната подготовка на документи за завеждане на дело не е осъществена
поради липса на основания и доказателства за това. Като правно основание на
Решението са посочени чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПП. Тази разпоредба в двете си
алинеи гласи, че правна помощ по чл. 21, т. 1 – за консултации и подготовка на
документи за завеждане на дело, не се предоставя, когато предоставянето на
правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето, кандидатстващо за правна помощ/ал.1/ и/или, когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима/ал.2/.
Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. При това установи следното:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Материалната компетентност на председателя на НБПП да
прекрати предоставянето на помощта е закрепена в нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗПП. В случая това е председателят
на Националното бюро за правна помощ, в качеството му на орган, постановил
Решението за предоставянето й.
Оспореното Решение от 22.06.2022г. е постановена в
предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Изложените в него фактически и правни основания са достатъчни да
се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда
да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Актът е издаден
при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на административното производство не са
допуснати процесуални нарушения, които да имат за последица незаконосъобразност
на така издадения административен акт. Жалбоподателят е депозирал възраженията
си по оказаната правна помощ и председателят на НБПП е провел разследване за
изясняване на относимите факти по случая. Дали при така установените факти се
следват разпоредените правни последици е въпрос на материална законосъобразност
на акта, което ще бъде обсъдено по-долу.
Съдът намери, че оспореното понастоящем Решение за
прекратяване на предоставянето на правна помощ е постановено в съответствие с
материалния закон и неговата цел, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП,
системата за правна помощ/извън случаите на задължителна по силата на закона
адвокатска защита/, обхваща и тези, когато обвиняемият, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане
на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. В случая няма спор, че жалбоподателят С. не
разполага със средства за заплащане на ***и това обстоятелство е неизменно
както при постановяване на решението за предоставяне на правна помощ, така и
при прекратяването й. Относно втората предпоставка ще изясним по-долу.
Според отразеното в нормата на чл.21 от ЗПП, видовете
права помощ са: консултация и/или подготовка на документи за завеждане на дело,
процесуално представителство,
представителство в извънсъдебни процедури или представителство при задържане на
лице. Безспорно се установи, че в случая е разрешено предоставянето на правна
помощ в хипотезата на чл.21, т.1 и т.2 от ЗПП, т.е. за консултации и евентуално
преценка за подготовка на документи за завеждане на дело. Видно от съдържанието
на Решение № 1110/20.07.2021г. на председателя на НБПП/вж. л.146/ е налице
съответствие между словесното посочване на този вид правна помощ и чрез изписването
на правните норми - чл.21, т.1 и т.2 от ЗПП. При този вид правна помощ не може
отнапред да е ясно налице ли са основания и доказателства за завеждане на дело.
В случая е вън от всяко съмнение, че *** С.е предоставила многократни устни
консултации на В.С., дори такива извън предмета и обема на посочената от НБПП
задача. В тази част искането му е изпълнено, поради което съдържанието на ПП по
предоставяне на консултации е изчерпано.
Завеждането на
дело обаче, е евентуална възможност, обусловена от наличието на доказателства
за факти, които подкрепят твърденията на жалбоподателя. В случая е категорично установено, че
желанието му да води дело срещу бившия си работодател, за да получи обезщетение
за претърпяна на работното място трудова злополука е неоснователно. На първо място с влязъл в сила индивидуален
административен акт - Разпореждане № 28931/27.12.2019г. на длъжностно лице
при ТП на НОИ-София, декларираната от С.
злополука не е призната за трудова. Този
акт не е обжалван от С., което е
следвало да се развие във времето много
преди предоставянето на правна помощ. Това лишава от фактическо основание
воденето на дело с правно основание чл.200 от КТ – имуществена отговорност на
работодателя за вреди от трудова злополука. Назначението на правната помощ не е
с цел да се водят безсмислени дела, а да се подкрепят възникнали права на
страната, която не може да ги защити поради липса на финансов ресурс. Така
установеното кореспондира с хипотезата на чл.24, т.2 от ЗПП, която предписва,
че когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима,
правна помощ не се предоставя. В тази връзка правилно АО е прекратил правната
помощ и в тази част от искането.
В чл. 24, т.1 от ЗПП е регламентирано, че правна помощ
не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ. По делото се установи, че проведеното разследване от органите на
МВР не е потвърдило тезата на С., че е претърпял здравен инцидент на работното
си място на 25.01.2019г. Никой от свидетелите не подкрепя твърденията му за
това. Сам той не е посочил на адвоката друг свидетел или документ, който да
потвърди, че на тази дата е получил
травмата на коляното си докато е бил на работа. При това иска назначаване на
съдебни експертизи – медицински, почеркови и т.н., което следва ангажирането на
финансов ресурс. При това съдът намира, че правилно *** С.не е подготвила
искова молба по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане, за
отговорност на възложителя на работата, защото няма фактически основания и
доказателства за това. Безспорно различията в становището на адвоката и
исканията на С. са подкопали доверието между тях. Резонно С.е поискала да бъде
освободена, т.к. не е в състояние да защити интересите му, така като ги разбира
той. Впрочем без всяка връзка с фактите и с приложимия правен ред. Това обстоятелство обаче, не
означава, че дължимата правна помощ не е оказана. Напротив, оказана е в
посочения вид, с необходимия обем и качество. При това за настоящият състав е несъмнено,
че не е оправдано да се подготви иск по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД , защото
лицето, кандидатстващо за правна помощ не би получило полза от това. Не са
налице доказателства, които да доведат до получаване на обезщетение, а в
противен случай се следва понасяне на съдебните разноски, които по този род
дела не са пренебрежими. Не може да има полза от предявяването на очевидно
неоснователен иск. Интересите на правосъдието не налагат задължителното и
безразборно завеждане на съдебни дела. Съдебният процес има двойствена природа
на защита и санкция едновременно, ако не си страната, получила защита ще си
тази, която ще понесе санкцията. Трета възможност няма.
Въз основа на посочената по-горе нормативна
регламентация следва извода, че предоставянето на правна помощ в случая е
обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки - липса на средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието да налагат
предоставянето на правна помощ. Интересите на правосъдието, като законово
установено условие за предоставяне на правна помощ в хипотезата на чл. 23, ал.
2 и, ал. 4, изр. второ от ЗПП, имат за съдържание и цел както премахването на
финансовите пречки пред лицата за достъпа им до съд, така и за осигуряване на
възможност за адекватна защита на правата им, съответно за надлежно упражняване
на процесуалните възможности, с оглед недопускане на неравенство между
страните. Преценката за наличието на това условие включва и преценка дали
предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя
би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и дали претенцията на
лицето не е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. По аргумент
от разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПП, обуС.ящите предоставянето на
правна помощ обстоятелства, следва да са налице не само към момента на
постановяване на акта за предоставяне на правна помощ - наличието на
обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта, е релевантно
не само за възникването, но и за съществуването на правото на правна помощ,
предоставяна по реда и на основание ЗПП. Следователно отпадането, след
постановяването на акт за предоставяне на правна помощ, на някое от
предвидените в чл. 23, ал. 2 от ЗПП материалноправни условия за предоставянето
на помощта, представлява основание за прекратяване предоставянето на правна
помощ, от момента на настъпване промяна на обстоятелствата, послужили като
основание за нейното предоставяне.
Във връзка с горните съображения съдът намери, че предоставената
от ***С.правна помощ на жалбоподателя има вида и обема, посочен в Решението на
НБПП и е с необходимото качество. В тази
връзка по отношение на предоставените консултации правната помощ правилно е
прекратено, поради изчерпано ли е съдържанието й. По отношение на евентуалното
подготвяне на документи за предявяване на обсъжданите искове съдът не намери да съществуват фактически
основания, т.к. са налице обстоятелства, които правилно са субсумирани от АО в
хипотезата на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП. Така посочените претенции на В. С. са очевидно
неоснователни и необосновани, а евентуалните последващи правни действия по предоставянето
на правна помощ не са оправдани от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето. В този ред на мисли правилно е постановено Решение за прекратяване
на правната помощ, при наличието на обстоятелствата по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП.
Не е било необходимо за конкретния случай назначаването на друг ***по ЗПП.
За яснота
следва да се посочи, че предоставянето на правна помощ е винаги във връзка с
конкретен правен спор и с конкретно дело. В този смисъл множеството други претенции
на лицето не са основание за продължаване предоставянето на правна помощ.
Оспореният акт е за прекратяване на правната помощ под формата на консултация и
в рамките на това производство съдът не може да обсъжда предпоставките за
предоставяне на правна помощ за друго процесуално действие, след като жалбоподателят
няма подадено такова заявление до НБПП.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, т.к. същите са своевременно поискани и страната е защитавана от
ЮК. Последното съдът определя на 100
лв. съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на В.С.С. срещу Решение № 21-207-1990/20.06.2022г. на
председателя на Националното бюро за правна помощ, с което се прекратява
правната помощ предоставена на същото лице, въз основа на Решение №
1110/20.07.2021г. на НБПП и се освобождава от задълженията му назначения по ЗПП
***от ВТАК.
ОСЪЖДА В.С.С. , с ЕГН ********** да заплати на Националното бюро за правна помощ
разноски за производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: