Решение по дело №169/2016 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 151
Дата: 13 декември 2016 г. (в сила от 13 декември 2016 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20163201000169
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.151......../13.12.2016 г.

гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД, град Добрич, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:               ЕВА ИВАНОВА

                                   мл.с.  МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Н.Б. разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА в.т.д. № 169 по описа за 2016 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 611/25.05.2016 г. по гр.д. № 1700/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ С.П.С. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № *, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 6431/2011г. по описа на ДРС: 1017,23лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г. и допълнително споразумение от 26.11.2009г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.12.2011г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установената сума до претендираната от *440.48 лева; 996,11лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2011г. до 20.12.2011г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установената сума до претендираната от 1859,*лева; 56,41лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. до 21.12.2011г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установената сума до претендираната от 664,55лв.; ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сторените в заповедното производство по ч.гр.д№ 6431/2011г.  разноски в размер на 41,40лева; ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сумата от 16 201,34лв., представляваща предсрочно изискуема към 15.05.2015г. неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2015г. до окончателното плащане, като ОСТАВЯ без разглеждане иска за разликата до претендирания размер от *440,48лева; ОСТАВЯ без разглеждане евентуалния осъдителен иск за сумата 1859,*лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2011г. до *.12.2011г.; ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сторените в исковото производство разноски в размер на 730,10лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1096,30лева; ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * да заплати на С.П.С. с ЕГН **********,*** исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на  36,94лв.

  Въззивна жалба срещу така постановеното решение е депозирана от С.П.С., ЕГН **********,*** срещу решение по гр.д. № 1700/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич в частта, с която е признато за установено, че С.П.С. с ЕГН **********,***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № *, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6431/2011г. по описа на ДРС: 1017,23лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г. и допълнително споразумение от 26.11.2009г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.12.2011г. до окончателното плащане; 996,11лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2011г. до 20.12.2011г.; 56,41лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. до 21.12.2011г., както и в частта, с която ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сумата от 16 201,34лв., представляваща предсрочно изискуема към 15.05.2015г. неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2015г. до окончателното плащане. Счита, че постановеното решение в обжалваната част е необосновано, допуснати са съществени процесуални нарушения в хода на производството. Моли за неговата отмяна в частта, в която са уважени исковете и присъдени разноски и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, в който твърди, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в обжалваните части, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски за настоящата инстанция.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и същото е влязло в сила.

Въззивният съд констатира, че в обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност, като в обжалваните части същото е допустимо, аргумент от чл.269, изр.1, предл. 2 ГПК. Решението на Районен съд, град Добрич, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд като главните искови претенции са предявени в законоустановения едномесечен срок, съгласно разпоредбата на чл.415 ГПК.

Пред Районен съд, град Добрич е депозирано на 21.12.2011 г. заявление по реда на чл.417 ГПК от „****“ ЕАД, ЕИК **** срещу С.П.С., ЕГН **********, което е уважено от състав на Районен съд, град Добрич като е издаден изпълнителен лист и заповед № 628/22.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в размерите, посочени в заявлението. В двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение е постъпило възражение от страна на С.П.С. с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, което обусловило интереса от предявяване на искови претенции по реда на чл.422 ГПК от страна на заявителя. В едномесечния срок същите са предявени от страна на „***“ ЕАД град София, ЕИК ***, поради това, че вземането на „****“ ЕАД, ЕИК **** срещу С.П.С. им е прехвърлено с договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012 г. Съдът при съобразяване на дадените в ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешения, счита, че легитимиран да предяви исковите претенции по реда на чл.422 ГПК е и цесионерът, поради което исковите претенции са предявени от лице притежаващо процесуална легитимация, заявени в установения от закона едномесечен срок, като установителните искови претенции изцяло съответстват на посочените в самата заповед. Освен главните искови претенции, в условията на евентуалност са предявени и осъдителни претенции, с които се иска С.П.С., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на „***“ ЕАД, град София, ЕИК *** сумата от * 440,48 лева – неизплатена главница ведно със законната лихва върху нея и сумата от 1859,* лева – договорна лихва за периода 20.06.2009 до *.12.2011 г.

Състав на Районен съд, град Добрич разглежда установителните претенции, които уважава частично. С оглед на изхода от произнасянето по главните претенции, се поражда условието за разглеждане и на осъдителните претенции, като едната се уважава частично и частично се оставя без разглеждане, а втората осъдителна претенция се оставя изцяло без разглеждане.  Постановеното първоинстанционно решение се обжалва от С.П.С., ЕГН **********  само от в неизгодните за него части по отношение на уважените частично установителни искови претенции и по отношение на уважената частично осъдителна искова претенция.

С оглед изложените във въззивната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея като изложените възражения са следните:

По отношение на уважените установителни претенции счита, че неправилен е изводът на съда, че падежиралите вноски до датата на подаване на заявлението се дължат, тъй като предвид обусловеността на установителните искове, предявени по реда на чл.422 ГПК от издадената заповед за изпълнение предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. С оглед недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, обуславя извод, че исковете по чл.422 ГПК следва да се отхвърлят на предявеното основание.

По отношение на частично уважения осъдителен иск, счита че същият следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен поради това, че кредитът не е бил предсрочно изискуем. Посочва, че е недопустимо изменение на иска по чл.422 ГПК в осъдителен иск, основан на каузално правоотношение между страните без да отчете, че за същото вземане е вече издадена заповед по чл.417 ГПК и е редовно предявен установителен иск по чл.422 ГПК.

Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че фактическата обстановка се установява такава каквато е изложена от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба не са направени възражения относно неправилното й възпроизвеждане от Районен съд, град Добрич, поради което настоящата инстанция, счита че същата, в мотивите на този съдебен акт, не следва да бъде преповтаряна.

По отношение обжалването на частично уважените установителни искови претенции с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.422 във връзка с чл.86 ЗЗД, с който е признато за установено в отношенията между „***“ ЕАД, град София, ЕИК *** и С.П.С., ЕГН **********, че последния ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, ЕИК *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6431/2011г. по описа на ДРС, а именно 1017,23лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г. и допълнително споразумение от 26.11.2009г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.12.2011г. до окончателното плащане, 996,11лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2011г. до 20.12.2011 г. и 56,41лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. до 21.12.2011г., настоящата инстанция възприема следното от правна страна:

В тежест на „***“ ЕАД град София, ЕИК *** при условията на пълно и главно доказване е да установи съществуването на вземането си и неговия размер и по конкретно, че е налице валидно възникнало вземане в полза на праводателя му - цедент спрямо длъжника по спора. Следва да установи още валидно прехвърляне на вземането на цедента в полза на цесионера и съобщаване на цесията на длъжника от стария кредитор /цедент/.

С договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 12.06.2012 г. „****“ ЕАД, град София в качеството си на продавач е прехвърлила на „***“ ЕАД град София, ЕИК *** вземанията, посочени в приемо - предавателния протокол срещу договорената покупна цена. В този приемо - предавателен протокол фигурира и вземане срещу С.П.С.. 

 

 

 

Договорът за цесия е правно регламентиран в чл. 99 и сл. от ЗЗД и със същия кредиторът по едно вземане прехвърля, същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор 

 

 

 

Процесният договор за цесия съдържа необходимите реквизити и отговаря на законовите изисквания, поради което същия е валиден и е породил целения ефект, а имено прехвърлил е в полза на „***“ ЕАД град София, ЕИК ***  вземането на „****“ ЕАД, град София срещу С.П.С..

 

 

 

 

Според изискванията на чл. 99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР № 142-7 от 11.11.*54 г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането.

По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват надлежно съобщаване за извършената цесия, преди завеждане на иска. Въпреки това към исковата молба, депозирана от „***“ ЕАД град София, ЕИК *** срещу С.П.С. е приложено пълномощно, с което се упълномощава новия кредитор да уведоми всички длъжници за извършената цесия, а също така и съобщение за уведомяване за цесията, с оглед на което следва изводът, че най-късно с връчване на исковата молба на 16.06.2015 г. е извършено надлежно уведомяване за осъществената цесия. Към този момент цесията е породила своето действие, поради което ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право. В този смисъл и задължителната практика на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата при постановяване на съдебните актове – решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. І т.о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009 г по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС.  Доколкото целта на уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес, закъснялото уведомяване от упълномощения цесионер е изцяло без правно значение, в този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.  

 

 

Макар и да е валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което С.П.С. разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си кредитор – банката, поради което и на разглеждане подлежи това за липса на уведомление от страна на банката за обявената предсрочна изискуемост.  

От доказателствата по делото – договор за кредит за текущо потребление от 28.08.2007 г. се установява, че между  С.П.С. *** е сключен валиден договор за кредит за текущо потребление за сумата от 25000 лева със срок на издължаване 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Този договор създава задължение за кредитополучателя за погасяване на предоставения кредит чрез съответните месечни вноски в предвидения срок. Съгласно параграф VІІ от общите условия към сключения договор за кредит за текущо потребление, т.*.2, се посочва, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие като до предявяване на молбата за събиране му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. На 26.11.2009 г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит от 28.08.2007 г. между С.П.С. ***. От приетата по делото ССчЕ, се установява, че сумата от 25 000 лева е усвоена от кредитополучателя на 28.08.2007 г. като плащането по договора е преустановено от длъжника на 20.06.2011 г. като размерът на последната вноска е 339,55 лева.

Видно от гореизложеното следва правният извод, че между банката и С.П.С. е възникнало валидно облигационно правоотношение, при което С. е спрял да изпълнява така поетите задължения, което от своя страна е породило правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от представените доказателства по делото банката не е уведомила длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.18, фактическият състав, пораждащ вземането на банката заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Видно от приетите като писмени доказателства договор за кредит за текущо потребление от 28.08.2007 г. и общите условия към него е налице доказване на обективния факт – договорено основание за едностранно изменение на договора. От приложеното към делото заповедно производство ч.гр.д. № 6431/2011 г. по описа на Районен съд, град Добрич не се доказва обстоятелството, че банката преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК е изпратила уведомление до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. В заявлението на "****" ЕАД изобщо не е очертан втория елемент от фактическия състав, съответно и такъв липсва и в приложените към заявлението документи (чието съдържание може да бъде преценявано при индивидуализацията на заявеното право по аргумент от т. 2б от ТР на ОСГТК на ВКС 4/2013).   

 

 

 

 

 

 

 

С оглед гореизложеното, възражението на С.П.С., че банката не го е уведомила за обявената предсрочна изискуемост е основателно, поради което следва изводът, че в нейната правна сфера не е възникнало вземането в посочените размери поради обявена предсрочна изискуемост, поради което и въпреки валидността на договора за цесия няма как и същото да възникне в патримониума на цесионера. Недоказването на елемент от фактическия състав, разпределен в доказателствена тежест на „***“ ЕАД, град София, ЕИК ***, а именно валидно възникнало вземане в полза на праводателя на основание обявена предсрочна изискуемост води до извод за неоснователност на заявените установителни претенции.

Въпреки достигнатият извод за липса на уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост от първоинстанционния съд, същият прилагайки задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС възприема, че в полза на цесионера не се дължат суми за главница с настъпил падеж след подаване на заявлението, но се дължат такива с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението. Този извод на състав на Районен съд, град Добрич не се споделя от настоящата инстанция по следните съображения: 

Доколкото установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета му остават всички други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В този смисъл решение № 161 от 08.02.2016г по т.д. 1153/2014г на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.

 

 

 

 

Поради изложеното не може да бъде споделяно становището, че в искането за установяване на остатъчната главница по договора за кредит, претендирана на основание обявена предсрочна изискуемост в цялост включва като част претенция за вноски с вече настъпил падеж. Лишаването на длъжника от срока по погасителния план заличава изцяло уговорката за разсрочено плащане, поради което и присъждане на частта на падежиралата главница до заявлението представлява произнасяне по друго основание, различно от въведеното от заявителя в производството по реда на чл. 417 ГПК, а именно дължимост на сумите с оглед настъпила предсрочна изискуемост. В този смисъл не може да бъде споделяно разрешението, дадено в решение № 139/05.11.2014г на ВКС по т.д. 57/2012 г., І т. о. Въззивният съд възприема за съответна на спецификата практиката на ВКС, обективирана в решение № 53 от 18.05.2015 г. по т.д. 1153/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решене № 123 от 09.11.2015 г. на ВКС по т.д № 2561/2014 г., ІІ т.о. и решение № 161 от 08.02.2016 г. по т.д. 1153/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.

            Поради неоснователността на главната претенция, следва изводът за неоснавателността на акцесорните претенции за лихви – договорна възнаградителна лихва и договорна наказателна лихва.

С оглед гореизложеното посоченото във въззивната жалба възражение, че между основанието и искането в заповедното производство следва да съществува пълен идентитет като предмета на заповедното производство следва да се покрива с този на исковото по чл.422 ГПК, се явява основателно, а поради несъвпадащите мотиви на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд на основание чл.271 ГПК решение № 611/25.05.2016 г. по гр.д. № 1700/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич в частта, с която състав на съда признава за установено в отношенията между „***“ ЕАД, град София, ЕИК *** и С.П.С., ЕГН **********, че С.П.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, ЕИК *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6431/2011г. по описа на ДРС, а именно 1017,23лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г. и допълнително споразумение от 26.11.2009г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.12.2011г. до окончателното плащане, 996,11лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2011г. до 20.12.2011 г. и 56,41лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. до 21.12.2011г. следва да бъде отменено като се постанови друго, с което в уважените части искови претенции бъдат отхвърлени.

По отношение на евентуалния осъдителен иск, с правна квалификация чл.99, ал.4 във връзка с чл.79 ЗЗД, който се обжалва в частта, с която се ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сумата от 16 201,34лв., представляваща предсрочно изискуема към 15.05.2015г. неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2015г. до окончателното плащане, настоящата инстанция възприема следното:

Възражението, наведено във възивната жалба, че е недопустимо да се предявяват осъдителни претенции в условията на евентуалност за същите суми след като са предявени такива по реда на чл.422 ГПК е неоснователно, тъй като при заявяване на евентуалната искова претенция, „***“ ЕАД град София, ЕИК *** въвежда нов факт, обосноваващ само осъдителните искови претенции като заявява, че моли искова молба да се приеме като уведомление за настъпилата изискуемост на вземането, което води до извод за допустимост на тези осъдителни искове. В този смисъл и ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.11 б., което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.

Подобно на уведомяванията за цесията, най-ранния момент, в който изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника С.П.С. е връчването на исковата молба, подадена от цесионера. Едва към този момент може да се приеме за довършен фактическия състав на трансформиране на задължението от разсрочено на месечни вноски в общ изискуем дълг без погасителен план. Съответно до 16.06.2015 г., когато е връчена исковата молба и книжата към нея на длъжника С.П.С., просрочено задължение за остатъчна главница, породено от изменение на договора с упражнено потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем от кредитора не е съществувало. След като не е съществувало, няма и как съответно да е можело да бъде придобито от цесионера с цесията от 12.06.2012 г., което от своя страна води до извод за неоснователност на осъдителната претенция.

Освен това „***“ ЕАД град София, ЕИК *** се легитимира като носител само на точно индивидуализирано в приемо – предавателния протокол към договора за цесия задължение. Други свои бъдещи вземания банката не е прехвърлила. Изричното прехвърляне на индивидуализирано като предсрочно изискуемо вземане изключва разширителното тълкуване на предмета на цесията. Само ако страните изрично са договорили и прехвърляне на потестативното право на кредитора да измени договора при наличие на хипотеза, договорена в общите условия (каквото съдържание на волята на цедента не се установява), това правото да обяви кредита за предсрочно изискуем би преминало у цесионера. Въззивният съд счита, че това право по естеството си не може да се третира като принадлежност към задължението за връщане на кредит. Съответно и не е налице възможност за цедента да се легитимира като титуляр на нововъзникнало вземане, нито да предизвика възникването му в хода на процеса чрез изявление, инкорпорирано в исковата молба, което допълнително обосновава извод за неоснователност на осъдителната претенция.  

 

 

С оглед гореизложеното осъдителната претенцията за присъждане на предсрочно изискуема главница, дължима на този кредитор е неоснователна, поради което въззивната жалба и в тази част е останователна и следва да бъда уважена. На основание чл.271 ГПК постановеното първоинстанционно решение в частта, с която се ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сумата от 16 201,34лв., представляваща предсрочно изискуема към 15.05.2015г. неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2015г. до окончателното плащане, следва да бъде отменено, поради несъвпадащите изводи на първата и въззивната инстанция, като в уважената част исковата претенция бъде отхвърлена.

По отношение на разноските:

Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените съдебно деловодни разноски, но с оглед изхода на спора такива се следват само на въззивника. От представените по делото доказателства следва изводът, че направените от страна на С.П.С. разноски за въззивното производство възлизат на 399,03 лева, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване, които следва да бъдат възложени в тежест на „***“ ЕАД град София, ЕИК ***. С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция и отхвърляне на исковите претенции на „***“ ЕАД град София, ЕИК *** следва първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта, с която С.П.С. е осъден да заплати на „***“ ЕАД град София, ЕИК *** сторените в заповедното производство разноски от страна на последния. По отношение на тези присъдени му в първоинстанционното производство същите следва да бъдат допълнени от 36,94 лева до пълния размер от 210 лева или в размер на 173,06 лева.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 611/25.05.2016 г. по гр.д. № 1700/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич в частта, с която е признато за установено, че С.П.С. с ЕГН **********,***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № *, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 6431/2011г. по описа на ДРС: 1017, 23лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г. и допълнително споразумение от 26.11.2009г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.12.2011г. до окончателното плащане; 996,11лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2011г. до 20.12.2011г.; 56,41лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. до 21.12.2011г., както и в частта, с която ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сумата от 16 201,34лв., представляваща предсрочно изискуема към 15.05.2015г. неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2015г. до окончателното плащане, както и в частта, с която се ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район О., бул. „***” № * сторените в заповедното производство по ч.гр.д№ 6431/2011г.  разноски в размер на 41,40лева и сторените в исковото производство разноски в размер на 730,10 лева и 1096,30 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 ЗЗД и чл. 422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД, на „***“ ЕАД, град София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, район „О.“, бул. „**** ***“ № *, ет.2 срещу С.П.С. с ЕГН **********,*** с искане да се признае за установено в отношенията между „***“ ЕАД, град София, ЕИК *** и С.П.С. с ЕГН **********, че С.П.С. с ЕГН ********** дължи на „***“ ЕАД, град София, ЕИК *** по заповед за изпълнение на парично задължение с № 628/22.12.2011 г., издадена по ч. гр.д. № 6431/2011 г. по описа на Районен съд, град Добрич сумата от 1017, 23лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007г. и допълнително споразумение от 26.11.2009г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.12.2011г. до окончателното плащане; сумата от 996,11лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2011г. до 20.12.2011 г. и сумата от 56,41лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. до 21.12.2011г.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, с правно основание чл.99, ал.4 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, на „***“ ЕАД, град София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, район „О.“, бул. „**** ***“ № * срещу С.П.С. с ЕГН **********,***, с която се иска последния да бъде осъден да заплати на „***“ ЕАД град София, ЕИК *** сумата от 16 201,34лв., представляваща предсрочно изискуема към 15.05.2015г. неплатена главница по договор за кредит от 28.08.2007 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2015г. до окончателното плащане

            В останалата необжалвана част решение № 611/25.05.2016 г. по гр.д. № 1700/2015 г. е влязло в сила

ОСЪЖДА „***“ ЕАД град София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, район „О.“, бул. „**** ***“ № * да заплати на С.П.С. с ЕГН **********,*** сумата от 173,06 лева, представляващи допълнителни разноски, сторени в първоинстанционното производство по гр.д. № 1700/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич, както и сумата от 399,03 лева, представляващи сторени разноски за въззивното производство, изразяващи се в заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване

 

 

 

 

            Решението на настоящата инстанция по в.т.д. № 169/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                                      2. мл.с.