Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. П.,19.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД граждански
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като изслуша докладваното
от съдия Харизанова гр.д.№5145 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата
си молба срещу „Н. С.“ЕАД , клон Т., ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“П.“№3, представлявано от управителя С.Ц. ищецът М.Г.Р.
с ЕГН ********** *** твърди, че работи в ответното дружество от шест години
като заема длъжността „финансов контрольор“. Твърди, че със Заповед №292 от
23.10.2018г, връчена и на същата дата, и е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Твърди, че процесната заповед е
незаконосъобразна , тъй като са допуснати нарушения на процесуалните правила по
издаването и поради това, че не е извършила вмененото и дисциплинарно
нарушение. Твърди, че е нарушен чл.194, ал.1 от КТ , а именно- дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. В обжалваната заповед е посочено,
че нарушението е установено на 02.08.2018г с доклад с вх.№3007/02.08.2018г на
Стефан Йорданов –ръководител“ЕМО“, Георги Янков и Евелина Биволарска на
длъжност ВВК на НС ЕАД клон Т.. При положение, че извършването се сочи като
продължителен период от време от 01.10.2017г до 31.12.2017г, а установяването
му е станало на 02.08.2018г дисциплинарното наказание е следвало да бъде
наложено най късно до 02.10.2018г, за да бъде спазен императивния двумесечен
срок по чл.194, ал.1предл.първо от КТ. Процесната заповед е издадена на
23.10.2018г. след изтичане на този срок.Твърди се, че работодателят не е обосновал
защо и е наложил второто по тежест дисциплинарно наказание, предвидено в
КТ.Липсват мотиви защо не приема дадените от нея писмени обяснения, а коментира
само бланкетно, че са неоснователни. Твърди се ,че процесната заповед е
немотивирана, което я прави един порочен акт и като такъв подлежи на отмяна.
Твърди се, че не е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, а именно : неупражняване на контрол върху отчитането на разходите
за горива , като и на разходните норми , по които е изписано горивото, тъй като
тези функции не са и вменени по длъжностна характеристика или с какъвто и да е
друг акт. В посочените точки 3.7 и 3.8 от длъжностната характеристика такива
задължения не фигурират. В т.3.7 е посочено „ води регистър на финансовия
контрольор за издадените контролни листове за поемане на задължение или
извършване на разход, а в т.3.8 „в края на финансовата година изготвя и
представя на управителя на клона отчет за резултатите от дейността си и
препоръки за подобряване на финансовата дисциплина в клон Т.. Твърди се, че в
оспорваната заповед е посочено нарушение на чл.187,т.3 от КТ , която разпоредба
има две отделни предложения , а именно : неизпълнение на възложената работа ,
неспазване на техническите и технологични правила“ .Не е посочено коя от двете
възможни хипотези е нарушена според работодателя: „неизпълнение на възложената
работа“ или неспазване на техническите и
технологични правила“. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ , тъй като няма посочен състав на осъществено конкретно дисциплинарно
нарушение, състоящо се от действия или бездействия, които да осъществяват
нормативно предвидено и залегнало нарушение на трудовата дисциплина от
категорията на някое от тези, посочени в съответните актове на КТ, наредби,
правилници, инструкции, длъжностна характеристика и други като в тежест на
работодателя е да посочи нарушената дисциплинарна норма, настъпило в резултат
от извършването на конкретната дисциплинарна простъпка от служителя. Твърди се, че неправилно е
определен състава на нарушението и няма съответствие между обстоятелствената
част на заповедта и санкционната такава. Ищцата твърди, че не е извършила
дисциплинарно нарушение, което да послужи за основание за налагане дори и на
най- лекото дисциплинарно наказание, предвидено в КТ . Твърди, че е изпълнявала
всички трудови задължения, определени по обем в индивидуалното и трудово
правоотношение. Няма нарушение на процедурите за предварителен контрол и двоен
подпис на „Н. С.“ЕАД , приета на заседание на Съвета на директорите от 23.05.2017г. в сила от същата дата и действащи и към момента.Твърди се, че в
продължение на шест години , считано от 2012г работи при този работодател и до
настоящия момент няма образувано нито едно дисциплинарно производство срещу нея
и не е била дисциплинарно наказвана въобще. Твърди, че само 20 дни преди
издаването на настоящата заповед е получила Заповед№281/04.10.2018г за налагане
на наказание „забележка“ , което недвусмислено говори за тенденциозно дисциплинарно
преследване срещу нея. Заповедта за налагане на наказанието „забележка“ обжалва
пред съд. Образувано е гр.д.№4469/2018г по описа на РС-П., висящо към настоящия
момент. Моли се съда да постанови решение, с което да се отмени наложеното със
Заповед №292/23.10.2018г дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се
оспорва иска по основание. Твърди се, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на
дисциплинарната процедура и по-конкретно разпоредбите на чл.193 от КТ , чл.194 от КТ и 195 от КТ.
Неоснователно е твърдението на ищцата, че е нарушено правото на и на защита,
тъй като работодателят е поискал писмени обяснения по повод точно, ясно и
конкретно посочване какво точно е нарушила. Твърди се, че в длъжностната и
характеристика, която заема е посочено в т.3.7 осъществяване на контролни
функции преди поемане на всяко задължение като проверява: съответствието на
размера и характера на задължението с планирания годишен разход по съответния
вид. Проверява наличието на финансови средства съгласно месечното разпределение
на бюджета-размера на задължението, което предстои да поеме , дали е в
рамките на утвърдения размер на разхода и дали погасяването му е съобразено с
месечното разпределение на бюджета. Съгласно т.3-8 осъществява контролни функции преди извършването на всеки разход като
проверява съответствието на разхода с
поетото задължение – съвпадат ли размера и вида на разхода с поетото
задължение, компетентността на лицето разпоредило разхода, верността на
първичните счетоводни документи , включително и правилното изчисление на
количествата и сумите в тях. Твърди се, че процесната заповед е мотивирана.
Сочи се,че тежестта на наказанието е съобразена с тежестта на нарушението. Моли
се съда да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноски. Ангажират се
доказателства.
В съдебно
заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представени по делото писмени бележки.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото са спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представени по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна
с твърденията, изложени в исковата молба, след като съобрази доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а и от представените
от ответната страна писмени доказателства се установява, че ищцата е в трудово правна връзка с ответното
дружество като за периода от 11.04.2017г
до 03.07.2017г е заемала длъжността „счетоводител“. С допълнително споразумение
№25 към трудовия и договор №10 от 10.04.2017г ищцата е предназначена, считано
от 03.07.2017г на длъжност „финансов контрольор“от 2012г като заема длъжността „финансов контрольор“.
Със
Заповед №292/23.10.2018г. на управителя на ответното дружество на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание“ предупреждение за уволнение“. В
мотивировъчната част на заповедта е изложена фактология, че ищцата не е
упражнявала контрол върху отчитането на разходите за горива на служебните
автомобили както и на разходните норми, по които е изписано изразходваното гориво
за периода от 01.10.2017г до 31.12.2017г както следва:1/ за месец октомври
2017г багер“Хюндай“ е работил 59 моточаса и е направил действителен разход
638.08литра дизел, а е осчетоводен разход от 911.6 литра дизел, тоест осчетоводени са 273.52 литра дизел в повече,
които са заредени на бензиностанцията, платени са от управителя на клона, но не
са изразходени от багера. 2/ товарен автомобил“ЗИЛ“ автокран с рег.№РА9705АА ,
управляван от Милко Савов е представена справка декларация и е посочено, че е
изминал 380 км.РПМ и е изразходил 296.4литра дизел за 380 км.РПМ, но са
осчетоводени 148.2литра дизел в повече, които са заредени на бензиностанцията,
платени са от управителя на клона , но не са изразходени от товарния автомобил
и е изминал 79 км. ОПМ и е изразходил 106.4 литра дизел при разходна норма
27.83 литра на 100 км, тоест реален разход 50.65литра за 182 км.,но са
осчетоводени 56 литра дизел в повече, които са заредени на бензиностанцията,
платени от управителя на клона, но не са изразходени от товарния автомобил. 3/
за товарен автомобил“ЗИЛ“ автокран рег.№а 9705, управляван от Милко Савов е
представена справка декларация и е посочено, че е изминал 500 км. РПМ и е
изразходил 390 литра дизел при разходна норма 39 литра на 100 км., тоест реално
е изразходил 195литра дизел за 500 км. РПМ но са осчетоводени 195литра дизел в
повече, коиот са заредени на бензиностанция, платени от управителя, но не са
изразходени от товарния автомобил. За месец декември 2017г. за товарен
автомобил МАЗ с рег.№РА0886ВК, управляван от Кирил Халачев е представена
справка декларация и е посочено, че е изминал 88 км.РПМ и е изразходил 97.68
литра дизел при норма 37 литра на 100км плюс 5% за зимен период , тоест
изразходил 34.19 литра дизел за 88 км.РПМ, но са осчетоводени 63.49 литра дизел
в повече, които са заредени на бензиностанция, платени са от управителя, но не
са изразходени от товарния автомобил, 2/ за товарен автомобил ИФА с рег.№РА
2547 ВТ, управляван от Ангел Кунев е представена справка декларация и е
посочено, че е изминал 136 км. РПМ и е изразходил 98.74 литра дизел при норма
25.41 литра на 100км, тоест реално е изразходил 34.56 литра дизел за 136 км.РПМ , но са осчетоводени 64.18
литра дизел в повече, които са които са
заредени на бензиностанция, платени са от управителя, но не са изразходени от
товарния автомобил. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че ищцата
не е осъществила контролни функции преди поемане на задължението и подготовка на искането за
извършване на разход на гориво, дали е в рамките на утвърдения размер на
разхода за съответния автомобил съгласно издадените заповеди на управителя на
клон Т. за разходна норма, верността на първичните счетоводни документи,
включително правилното изчисление на количествата и сумите в тях. За товарен
автомобил ИФА с рег.№РА2547 ВТ , управляван от Ангел Кунев е представена
справка декларация и е посочено, че е изминал 677 км.РПМ и е изразходил 327.67
литра дизел при разходна норма 24.2 литра на 100 км, тоест реално е изразходил
163.84 литра дизел за 677 кмРПМ, но са осчетоводени 163.83 литра дизел повече,
които за заредени на бензиностанция , платени са от управителя, но не за
изразходени от товарния автомобил, и е изминал 138 км. ОПМ за 76.8 литра дизел
при разходна норма 27.83 литра на 100
км., тоест реален разход 38.41 литра на 138 км.
но са осчетоводени 138 литра
дизел повече, които са заредени на
бензиностанция , платени са от управителя, но не за изразходени от товарния
автомобил, 4/ за товарен автомобил МАЗ с рег.№РА 0886 ВК , управляван от Кирил
Халачев е представена справка декларация и е посочено, че е изминал 619 км. РПМ
и е изразходил 426 литра дизел при разходна норма 37 литра на 100 км., тоест
реално е изразходил 229.03 литра дизел за 619 км. РПМ, но са осчетоводени 197
литра дизел повече, които са заредени на бензиностанция, платени от управителя
на клона , но не са изразходени от товарния автомобил. За месец ноември 2017г.
за товарен автомобил МАЗ с рег.№РА 0886 ВК , управляван от Кирил Халачев е
представена справка декларация и е посочено, че е изминал 471 км.РПМ и е
изразходил 348.54 литра дизел при разходна норма 37литра на 100 км, тоест
реално е изразходил 174.27 литра дизел за 471 км.РПМ, но са осчетоводени 297
литра дизел в повече, които са заредени
на бензиностанция, платени от управителя на клона , но не са изразходени от
товарния автомобил и е изминал 168 км ОПМ
и е изразходил 142.8 литра дизел при разходна норма 42.5 литра на 100
км, тоест реален разход 71.40 литра за 168 км., но са осчетоводени 71 литра
дизел повече, които са заредени на бензиностанция, платени са от управителя ,
но не са изразходени от товарния автомобил. 2/ за товарен автомобил ИФА с
рег.№РА 2547 ВТ, управляван от Ангел Кунев е представена справка декларация и е
посочено, че е изминал 602 км. РПМ и е изразходил 291.37 литра дизел при
разходна норма 24.2 литра на 100 км., тоест реално е изразходил 145.69 литра
дизел на 602 кмРПМ, но са осчетоводени 145.68 литра дизел повече, които са
заредени на бензиностанция, платени са от управителя на клона, но не са
изразходени от товарния автомобил и е
изминал 182 км. Изрично е посочено в
коментираната заповед, че ищцата е извършила следното нарушение на трудовата
дисциплина, а именно“ неизпълнение на възложената работа за периода от
01.10.2017г до 31.12.2017г като не е изпълнявала служебните си задължения и е
нарушила раздел 3 Преки задължения , т.3.7 и т.3.8 от длъжностната и
характеристика. Наказанието се налага на
основание чл.188, т.2 във вр.с чл.187, т.3 от КТ.Тази заповед е връчена на
ищцата на 23.10.2019г срещу подпис/ факт, който не бе спорен/. Посочено е в
заповедта , че нарушението е установено на 02.08.2018г с доклад с вх.№3007 на Стефан Йорданов
ръководител „ЕМО“, Георги Янков и Евелина Биволарова на длъжност ВВК към клон Т..
Този доклад е приложен по делото, ведно с таблица съм него и като писмено
доказателство не е оспорен от ищцата . Видно от доклада при извършена проверка
на разходни норми и отчети за разход на гориво на тежката механизация е
установено за периода 01.01.2017г до 30.06.2018г. редица несъответствия от
определените норми, определени със заповед на управителите на дружеството и справките с отчетено гориво ,
изразяващи се в разлика между реално изразходеното и счетоводно отчетеното като
разходено гориво в размер на 1785.32 литра отчетено счетоводно, но реално
неизразходено гориво. Констатираните разлики са описани в табличен вид и са
приложени към доклада като в таблицата фигурират и данните, залегнали в
обстоятелствената част на процесната заповед, обсъдени по-горе.
По делото е приета като доказателство длъжностна характеристика за длъжността“
финансов контрольор“, като видно от същата ищцата е запозната с нея на 11.07.2017г. като е получила лично и срещу
подпис екземпляр от същата.В раздел III, точка 3 „Преки задължения“ от длъжностната характеристика са разписани
следните трудови функции: т.3.7 – осъществява контролни функции преди поемане
на всяко задължение като проверява : съответствието на размера и характера на
задължението с планирания годишен размер на разходите по съответния вид,
наличието на финансови средства съгласно месечното разпределение на бюджета,
размерът на задължението, което предстои да се поеме , дали е в рамките на утвърдения размер на разхода и дали
погасяването му е съобразено с месечното разпределение на бюджета. Съгласно
т.3.8 от длъжностната характеристика в преките трудови функции за тази длъжност
е осъществяване на контролни функции преди извършване на всеки разход като
проверява съответствието на разхода с поетото задължение –съвпадат ли размера и
вида на разхода с поетото задължение , компетентността на лицето, разпоредило
разхода …, верността на първичните счетоводни документи, включително правилното
изчисление на количествата и сумите в тях.
От ищцата са поискани на 03.10.2018г писмени
обяснения по вменените и конкретни
дисциплинарни нарушения като видно от писмо-искане изх.№3663/03.10.2018г ,
адресирано до ищцата в същото детайлно
е описано всяка едно нарушение, така
както след това е възпроизведено и в съобразителната част на атакуваната заповед
за наложеното и дисциплинарно наказание- предмет на настоящия съдебен контрол.
На 05.10.2018г ищцата е дала писмени
обяснения като е посочила, че в края на всеки отчетен месец началник отдел
автотранспорт и механизация изготвя
месечни отчети за определяне разходите
за гориво на служебния автопарк по утвърдени със заповед норми за
разход. Справките с отчетеното гориво се предоставят в
счетоводството за осчетоводяване. Главният счетоводител организира и
осъществява контрол по правилното оформяне и изчисляване на първичните счетоводни документи. Подписва
всички отчети и сведения, които произтичат от счетоводните записвания.По
отчетите липсват подписи. Дава обяснения, че месечните отчети не са и бели
представени от отдел счетоводен , за да даде становище.Обяснява че са и
представени за контрол справка декларация
за изминати километри за съответния месец и автомобил. Заявява, че е
контролирала изминатите километри за месеца дали съответстват с посочените в
пътните листове и съдържа ли пътния лист
определени реквизити.
Но искане
на ищцовата страна са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Н. Ч.. Свидетелят обясни, че през 2017г докато бил управител на клон Т.
назначил ищцата на длъжност „финансов контрольор“. Според свидетеля трудовите задължения на лицето, заемащо тази
длъжност, е проверка на преписки, предоставени му от съответните отдели-
строителство, механизация. Проверката се състои в това дали преписката съдържа
необходимия набор документи, които трябва да бъдат в съответната
преписка.Според свидетеля ищцата нямала задължения да контролира нормите на
съответните финансови документи. Това било задължение на оперативния
счетоводител, тоест преписката минавала преди това през оперативния
счетоводител. Съответната преписка се изпраща и до централното управление в С.
, за да се осъществи отново финансов контрол, слез което се подписва от
изпълнителния директор. Свидетелят допълни ,че искането за определен разход не
се извършва от финансовия контрольор. Същият не прави отчети . Отчетите се
правят от оперативния счетоводител. Главният счетоводител контролира
финансовите средства и потоци в
съответния клон. Ако има финансов директор, то същият контролира главния
счетоводител.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи
Предявен е иск с
правно основание чл.357 във вр.с чл.195, във вр.с чл.188,т.2 във вр.с чл.187,
т.3 от КТ. Исковата молба е депозирана в
рамките на двумесечния срок , визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ/, който срок се
брои от датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание“
предупреждение за уволнение“
По своята правна природа спорът, с който е
сезиран съда е трудов спор между ищеца/ служител/ и ответника/ работодател/ за
отмяна на наложеното на служителя дисциплинарно наказание. При разпределяне на
доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в
тежест на работодателя-ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт.
Безспорно се
установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по
делото. Ищцата е в трудово правоотношение с ответника като заема длъжността „
финансов контрольор“ в ответното дружество.
Повдигнатите за
разглеждане от съда са следните спорни въпроси: относно спазване на
процедурните правила, визирани в чл.193 и чл.195 от КТ, досежно спазване на
преклузивния срок по чл.194 от КТ за
налагане на дисциплинарно наказание и досежно извършване от ищцата на вменените
и дисциплинарни нарушения, както и дали
е спазена нормата на чл.189 от КТ,регламентираща съответствието на наложеното наказание с извършеното
дисциплинарно нарушение.
Нормата на
чл.194 от КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които
са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността
работодателят да наложи дисциплинарно наказание, а за преклузивните срокове
съдът винаги следи служебно и в съдебно производство по законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е
своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете по чл.194, ал.1
от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна власт. В правния
мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Поради това
съдът следва да провери спазени ли са преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
същество, защото не може да се преценява по същество извършено ли е
нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като
правнорелевантен факт. Разпоредбата на чл.194ал.1 от КТ установява по
императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания, с
пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или
служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание за
извършеното нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и
продължителност . Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване
на нарушението, а едногодишният- от деня на
извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено
съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи ако е изтекъл
двумесечния срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл
едногодишния срок от извършване на нарушението,
а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност
на работника или служителя макар и двумесечния срок още да не е изтекъл. Това е
така, тъй като с изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене
на дисциплинарна отговорност. Неспазването на предвидения от законодателя в
нормата на чл.194, ал.1 от КТ срок при налагане на дисциплинарното наказание
опорочава последното и се явява самостоятелно и достатъчно основание от
категорията на абсолютните за неговата
отмяна/ в т.см.Решение №420 от 21.05.2009г по гр.д.№2619/2004г на ВКС/
Откриването на
нарушението означава узнаването от субекта на дисциплинарна власт/
работодателя/ на нарушението на трудовата дисциплина , установено в
съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването
му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение/ в т.см.Решение №1563/2007г по гр.д.№2674/2004г
на ВКС/.
Атакуваната
заповед- предмет на настоящия съдебен контрол е издадена и връчена на ищцата на
23.10.2018г. за дисциплинарни нарушения, извършени през периода месец октомври
2017г –месец декември 2017г. От обсъдените по-горе писмени доказателства се
установи , че работодателят е узнал за нарушенията на 02.08.2018г./ момента, в
който същият е получил доклада от комисията, извършила проверки на разходните
норми и отчети/. Тук е момента да се посочи, че съгласно чл.194, ал.3 от КТ
сроковете по ал.1 не текат/ спират да текат/ през времето , когато работникът
или служителят е в законоустановен отпуск, без значение е видът на отпуска-
платен годишен / по чл.155 от КТ/ , временна неработоспособност/ чл.162 от КТ и
т.н.
От приложените
към писмения отговор множество болнични листове се установява, че за периода от
01.02.2018гдо 07.02.2018г/ болничен лист №Е2017 6208670/ , за периода от
08.02.2018г до 14.02.2018г/ болничен лист№Е20176208683/, за периода 15.02.2018г
до 05.04.2018г/ болничен лист №Е2015356947/, за периода от 06.04.2018г до
05.05.2018г/ болничен лист №Е20180827681/, за периода от 06.05.2018г до
04.06.2018г/ болничен лист №Е20181200856/, за периода от 05.06.2018г до
04.07.2018г/ болничен лист№Е20181513419/, за периода от 05.07.2018г до
30.07.2018г/ болничен лист №Е20181795032/, за периода 07.08.2018г до
02.10.2018г/ болничен лист №Е20181093143/ , за периода от 02.11.201г до
07.12.2018г/ болничен лист №Е201828632248 ищцата е била в отпуск поради
временна неработоспособност на основание чл.162 от КТ . Сумирането на посочените
периоди обосновава категоричния извод,
че нито двумесечния срок от откриване на нарушението, нито едногодишния срок от
извършеното са били изтекли към момента
на налагане на дисциплинарното наказание, поради което преклузивните
срокове по чл.194, ал.1 от КТ са спазени
и оплакванията в тази насока, инвокирани в обстоятелствената част на исковата
молба, са неоснователни.
На следващо
място съдът следва да разгледа оплакването на ищцата за формалното спазване от
работодателя на процедурата по чл.193 от КТ, без същият да се съобрази с обясненията на ищцата.
Разпоредбата на
чл.193, ал.1 от КТ се явява императивна по своя правен характер, но съдът не
следи служебно за спазването и, ако няма оплакване от наказания работник или
служител. В случая съдът приема, че е налице такова оплакване и следва да го
разгледа.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Обясненията трябва да са дадени пред субекта на дисциплинарна
власт, а не пред друг орган. Допустимо е обаче поискването на обяснения да бъде
извършено от упълномощен от работодателя служител/ обикновено това е прекия
ръководител или служител човешки
ресурси, като не е необходимо формално упълномощаване. В този смисъл е и
константната практика на ВКС/ решение№322/05.05.2010г по гр.д.№301/2009г на
ВКС, решение №739 от 30.12.2010г по гр.д.№1947/2009г на ВКС, решение
№566/13.10.2010г по гр.д.№1032/2009г на ВКС/
След анализ на
доказателствата във връзка със спазването на процедурната норма на чл.193 от КТ съдът намира, че е спазена
сочената повелителната разпоредба
, гарантираща правото на работника или служителя да упражни правото си на
защита спрямо вменените му от работодателя нарушения, представляващи виновно
неизпълнение на трудовите му задължения по смисъла на чл.186 от КТ. Ищцата е
дала писмени обяснения,които обяснения са изрично поискани от субекта на
дисциплинарна власт и са дадени от
ищцата на 05.10.2018г., тоест преди
издаване на процесната заповед, издадена на 23.10.2018г.В настоящия случай е
налице идентичност на нарушенията, за които са снети писмени обяснения от ищцата и нарушенията, отразени в акта по
чл.188, т.2 от КТ- атакуваната заповед за дисциплинарно наказание. В пълен обем
е гарантирано правото на защита на ищцата, което тя адекватно и своевременно е
упражнила. Съдът намира, че работодателят
се е съобразил и с обясненията на служителя в хода на провеждане на дисциплинарното
производство.Няма твърдения от ищцата, респективно данни по делото същата е
ангажирала в хода на дисциплинарната процедура доказателства, да ги е
предоставила на вниманието на работодателя и същият да не ги е оценил.
По оплакването в
исковата молба за неспазване
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити-
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и
субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да
се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,
каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на
защита на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да
организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед
реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна
власт.Процесната заповед е мотивирана и е издадена в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Подробно са описани с конкретна фактология-
по време, място и начин съставите на дисциплинарните нарушения. Съставите на
нарушенията са подведени под съответната
правна норма като ясно и категорично и в тестовата част на заповедта и в
цифрово изражение е посочено, че ищцата е нарушила чл.187, т.3 от КТ. При
изпълнение на конкретните си трудови
функции ищцата е нарушила конкретни
текстове от длъжностната си характеристика, разписани в дял III „Основни функции и задължения“ . Работодателят е
посочил точно кои задължения, вменени с длъжностната характеристика, ищцата не
е изпълнила като своя основна трудова функция, а именно- т.3.7 и т.3.8 от
длъжностната характеристика, относима към релевантния момент.Несъстоятелно е
оплакването на ищцата, че процесната заповед е опорочена, тъй като не е посочен
което точно от двете предложения на
нормата на чл.187, т.3 от КТ е нарушено/ предложение първо, визиращо неизпълнение на възложената работа или
предложение второ, визиращо неспазване на техническите и технологичните правила/.
По ясен и недвусмислен начин в мотивировъчната част на заповедта е указано,че
се касае за неизпълнение на възложената
и работа , изразяваща се в осъществяването на контролни функции. Дори и да не се приемат тези доводи на съда следва
да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС правната квалификация на деянието ,
посочено от работодателя стига извършването му да е установено и да представлява
нарушение на трудовата дисциплина при съобразяване критериите на чл.189, ал.1
от КТ е без значение за законността на дисциплинарното наказване. Съществено за
мотивиране на заповедта е нейната текстова част- индивидуализацията на деянието
от обективна и субективна страна , а не дали е дадена от работодателя правна
квалификация на нарушението, респективно цитираните правни норми съответстват
ли на нарушението. Ето защо възраженията на ищцата за неспазване на
разпоредбата на чл.195 от КТ се явяват неоснователни.
При стриктно спазена от работодателя дисциплинарна процедура по
налагане на дисциплинарно наказание , предвид развитите по- горе съображения,
съдът следва да даде отговор на въпроса -дали
ищцата е извършила вменените и нарушения на трудовата дисциплина.
Ищцата е
подведена под дисциплинарна отговорност за това, че през периода месец октомври
2017г- месец декември 2017г не е упражнявала предварителен контрол върху отчитането на
разходите за горива на служебните автомобили , както и на разходните норми, по
които е изписано изразходваното гориво, дали искането за извършване на разход
на гориво е в рамките на утвърдения размер на разхода за съответния автомобил
съгласно издадените в тази насока заповеди на управителя на ответното дружество за разходна норма. Основно вменените и с
длъжностната характеристика трудови функции / виж Раздел III „Описание на
длъжността“ са да осъществява предварителен контрол преди вземания на решения
за поемане на финансови задължения и извършване на разходи като в този раздел са изброени и основните дейности, подлежащи на
предварителен контрол, една от които е именно отчитането на разходите за гориво
на служебните автомобили- определяне на норми за разход на гориво и отчет за
изразходваното гориво. Длъжността „ финансов контрольор“ така както е разписана в процесната длъжностна
характеристика е подчинена изцяло на осъществяването на предварителен контрол,
като ясно е казано, че предварителен контрол
се извършва преви вземане на решение, свързано с дейността на дружеството и при
неговото осъществяване се проверяват всички документи и приложения към тях,
свързани с предстоящото решение в Раздел
III т.3/ и
конкретно в т.3.7 и 3.8/ са детайлизирани преките задължения за тази длъжност.
В този ред
на мисли и и след анализ на доказателствените материали съдът счита, че ищцата е извършила вмененото и
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената
и работа , поради което ответникът е процедирал законосъобразно като е ангажирал дисциплинарната отговорност
на ищцата.
Съдът
намира, че ответникът е съобразил нормата на чл.189,ал.1 от КТ и наложеното наказание
съответства на тежестта на конкретно извършеното. Самата длъжност на ищцата с
присъщите и основни трудови функции
изцяло финансово- контролни и то във фаза на предварителен контрол, поставят
по-високи очаквания и изисквания от
лицето, което я заема и е свързана с
по-строга санкция при неизпълнение,
което санкция произтича от естеството на длъжността, респективно нарушението на тези трудови функции се характеризира като по-тежко дисциплинарно
нарушение и предопределя и по-тежко по степен дисциплинарно наказание,
което в случая е -„предупреждение за
уволнение“.
Предвид
изложеното предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответника сумата от 250 лв. разноски по делото.
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.Р. с ЕГН **********
*** срещу „Н. С.“ЕАД , клон Т., ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“П.“№3, представлявано от управителя С.Ц. иск с правно
основание чл.358, ал.1,т.2 от КТ във вр.с чл.188, т.2 от КТ за отменя на
дисциплинарното наказание“ предупреждение за уволнение“, наложено със
Заповед№292/23.10.2018г на управителя С.Ц.
ОСЪЖДА М.Г.Р. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Н. С.“ЕАД , клон Т., ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“П.“№3, представлявано от управителя С.Ц. сумата от 250лв., сторени по делото съдебно
деловодни разноски.и
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: