Решение по дело №65934/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9390
Дата: 2 юни 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110165934
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9390
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110165934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът А------- АД е предявило положителни установителни
искове против ответника В. А. Н. по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че
ответникът дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 16.03.2021г. по ч.гр.д. №13341/2021 по описа на СРС, 27 състав.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба. В проведеното с.з.
ответникът не оспорва исковете, като ги намира за основателни.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 13341/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление от 05.03.2021г. на 16.03.2021г. е издадена заповед,
съгласно която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми, произтичащи от
договор за кредит № ---, сключен на 08.11.2019г., между ---- АД и В. А. Н.,
прехвърлени по силата на Приложение № 1/03.08.2019г. към договор за цесия от
02.03.2020г., сключен между цедента ---- АД и цесионера„А---“ ЕООД, а именно:
сумата от 1174,24 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем №--- от
08,11,2019 г. ведно със законна лихва от 5.3.2021 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 122,02 лв. за периода от 25.11.2019 г. до 8.6.2020 г.,
мораторна лихва в размер на 78,27 лв. за периода от 9.6.2020 г. до 19.2.2021 г. и
1
разноски по делото, а именно: 27.50 лв. държавна такса и 34 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. С разпореждане от 16.03.2021г. заявлението е отхвърлено в частта, в
която се иска длъжникът да заплати сумата от 607.74лв., представляваща неустойка,
както и сумата от 36лв. разходи за извънсъдебно събиране. Разпореждането е влязло в
сила на 09.05.2022г. Длъжникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение
на които в срок е предявен настоящият иск за сумите по издадената заповед (не и за
сумите, които са били отхвърлени с разпореждането от 16.03.2021г.).
От приетите по делото писмени доказателствени средства – Договор за паричен
заем № --- /08.11.2019г. се установява, че между ---- АД и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който цедентът предоставил на
ответника сумата от 1250лв., със срок на заема – 30 седмици с дата на първа
погасителна вноска – 25.11.2019г., съответно последна погасителна вноска –
08.06.2020г., с посочено ГПР в размер на 40.40%, съответно фиксиран годишен лихвен
процент от 35.00%.
От приетия по делото Договор за поръчителство № ---/08.11.2019г. се установява,
че между цедента (Ф-- ЕООД) и ответника е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, което да обезпечава Договор за паричен заем № --- /08.11.2019г. От
приетото по делото платежно нареждане от 03.08.2020г., съгласно което Ф-- ЕООД е
платило на ---- АД е сумата от 1345.93лв. по Договор за паричен заем № ---, съдът
приема за доказано, че поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор, съответно има право на регрес срещу кредитополучателя.
От приетия по делото рамков договор за цесия от 02.03.2020г., се установява, че
Ф-- ЕООД, в качеството на суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор
поръчител с регресни права спрямо кредитополучателя е прехвърлил регресните си
вземания, в качеството на цедент, на ищца – цесионер, т.е. съдът прима за доказано
наличието на сключен договор за цесия, като от приложение № 1/03.08.2020г. се
установява, че вземането на цедента спрямо ответника е прехвърлено на цесионера, за
което е налице и потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД, така и уведомление до
кредитополучателя за извършената цесия и пълномощни в полза на ищеца от цедента с
права за уведомяване по чл.99 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че му е
прехвърлено валидно изискуемо вземане, възникнало в патримониума на цедента му в
2
претендирания размер, за което е уведомен длъжникът, така и че цедентът е придобил
регресни вземания, изпълнявайки задълженията си по договора за поръчителство към
договора потребителски кредит.
От приетия договор за кредит се установява, че между ---- АД и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит, установява се размерът на главницата и
договорената лихвата, както и настъпване изискуемостта на вземането, като съдът
приема за доказано, че договорът за потребителски кредит е обезпечен с договор за
поръчителство. Договор за поръчителство № ---/08.11.2019г. От платежното нареждане
от 03.08.2020г., се установява, че поръчителят се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор, вкл. по отношение на главницата, договорната лихвата и
мораторната лихва, съответно може да ги прехвърля. Въз основа на приетите по
делото: приложение № 1/03.08.2020г. към рамков договор за цесия от 02.08.2020г.,
потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД, пълномощно в полза на ищеца от цедента с права за
уведомяване по чл.99 ЗЗД, както и уведомителното писмо, съдът приема по отношение
на материалноправната легитимация на ищеца - получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата
молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано,
поради което с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията
има действие спрямо длъжника (в който смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г. по
т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). Следователно съдът прие исковете за доказани
по основание и размер, което не се оспорва изрично и от ответника.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в размер на 72.50лв. за д.т. и
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
и правна сложност на делото следва да се определи в минимален размер от 100лв., така
и следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. № 13341/2021г. (оглед т.12 от ТР
4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), които са в размер на 27.50лв. за д.т.
и 34лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо 234лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, че В. А. Н., ЕГН **********, с адрес с. Б---, дължи на „А-----
3
--“ АД, ЕИК ---, с адрес гр. С----, сумата от 1174,24 лв., представляваща цедирано
регресно вземане за главница по договор за паричен заем №--- от 08.11.2019 г., ведно
със законна лихва от 5.3.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 122,02 лв. за периода от 25.11.2019 г. до 08.06.2020 г., мораторна лихва в размер на
78,27 лв. за периода от 09.06.2020 г. до 19.02.2021 г., за които суми има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2021г. по ч.гр.д.
№ 13341/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК В. А. Н., ЕГН **********, с
адрес с. Б---, да заплати на „А-------“ АД, ЕИК ---, с адрес гр. С----, разноски по делото
в общ размер на 234лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4