№ 3463
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.нова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Станимира И.нова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4610/13.05.2022г. по гр.д. № 27604 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 88-ми състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ , че Др. В.
Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на И. И. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. София, бул. **** заплащане на сумата от 11500лв,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 16.11.2020г., до
изплащането й, представляващи главница по запис за заповед, издаден от Д.
В. Д. в полза на И. И. Д. на 27.04.2020г. С падеж за плащане 01.09.2020г.
Безусловно и без протест, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
08.03.2021г. по заповедно дело № 56810/2020г. по описа на СРС, като Д р. В.
Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. И. Д., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1130лв. представляващи съдебни
разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
114352/06.06.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Д р. В.
Д., ЕГН ********** в частта, с която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е, че по делото доказал, че записа на заповед е издаден във връзка с каузално
правоотношение между страните -преддоговорно правоотношение по
1
сключване на договор за заем. В случая съглашение за сключването на
договор за заем било постигнато, но сумата не била дадена и така до
сключване на договора за заем не се достигнало. Записа на заповед бил
издаден като обезпечение на задължението по договора за заем, но доколкото
такова не възникнало не дължал и сумата по записа на заповед. Не носел
доказателствена тежест за обстоятелството , че сумата не му била дадена.
Съглашението било постигнато на 27.04.2020г. В гр. София, сумата следвало
да се върне на 01.09.2020г., сумата била 11500лв. Исковата молба била
нередовна защото не ставало ясно дали ищецът потвърждава или отрича
каузалното правоотношение, посочено от ответника. Записът на заповед бил
нищожен защото се сочело че сумата следва да се плати на адреса на ищеца,
а законът забранявал плащания в брой на суми над 10 000лв. Така записът на
заповед противоречал на закона Претендирал е разноски .
ВъззИ.емият- ищец И. И. Д., ЕГН **********, е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Претендирал е
разноски. Посочил е, че по делото не се установило записа на заповед да е
издаден за обезпечаване на задължения по посоченото от въззивника каузално
правоотношение. Въззивникът не оспорил че е подписал записа на заповед,
имало признание на съществуване на вземането по него. Правилно не били
кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел, той бил
заинтересован от изхода на делото, защото бил син на въззивника и
показанията му възпроизвеждали изцяло защитната теза на въззивника,
нямало доказателства, които да подкрепят същите. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
4325/18.05.2021г. по регистъра на СРС на И. И. Д., ЕГН ********** срещу
Др. В. Д., ЕГН ********** , с която е поискала от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 535 от ТЗ съществуване на вземането й срещу ответника за заплащане на
сумата от 11500лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
16.11.2020г., до изплащането й, представляващи главница по запис за
заповед, издаден от Д. В. Д. в полза на И. И. Д. на 27.04.2020г. с падеж за
плащане 01.09.2020г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение от
08.03.2021г. по заповедно дело № 56810/2020г. по описа на СРС, като й се
присъдят разноски. Навела е твърдения, че ответникът издал в нейна полза
записа на заповед, падежът на задължението бил настъпил, поради което и
сумата й се дължала. Не били установени по делото твърденията на
ответника за каузално правоотношение между страните, свидетелят не
установил каква е сумата, кога е трябвало да бъде предадена , кога е трябвало
да бъде върната. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на
насрещната страна.
2
Ответникът Др. В. Д., ЕГН ********** в предоставения му срок за
отговор е оспорил иска. Посочил е, че исковата молба не е редовна, защото
не ставало ясно има ли каузално правоотношение. Посочил е, че
действително е издател по процесния запис на заповед, но същият бил
издаден във връзка с каузално правоотношение между страните, задължение
по което не възникнало и така не дължал сумата по записа на заповед. Към
момента на издаването на записа на заповед страните били в преддоговорни
правоотношение по сключването на договор за заем, съглашение за такъв се
постигнало и записа на заповед бил издаден, но сумата по договора за заем не
му била предадена. Сумата по записа на заповед била над 10 000лв., плащане
в брой на такава сума било забранено от закона, ищцата не била доказала, че е
превела по банков път на ответника сумата по записа на заповед. Оспорил е
поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 56810/2020г. по описа на СРС,
88-ми състав, съгласно което по заявление вх. № 23066876/16.11.2020г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с която е
разпоредено Др. В. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на И. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** сумата
от 11500лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
16.11.2020г., до изплащането й, представляващи главница по запис за
заповед, издаден от Д. В. Д. в полза на И. И. Д. на 27.04.2020г, за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 12.04.2021г. с връчване на
покана по изпълнително дело № 20217900400889, на 23.04.2021г. длъжникът
е оспорил задълженията по заповедта, на 30.04.2021г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщение, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такИ. са представени на 18.05.2021г.
По делото е приет неоспорен от страните документ, озаглавен „запис на
заповед”, издаден на 27.04.2020г. В гр. София, с който Д. В. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. **** се е задължил безусловно и без
протест да заплати на И. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. ****
сумата от 11500лв., посочен е падеж за плащане 01.09.2020г., място на
плащане – гр. София, бул. Столетов“ № 98, ет.2, ап. 5, същото място е
посочено и като такова на издаване на записа на заповед и час на същото
14:15ч., в текста на документа се съдържа заглавието „запис на заповед”, като
е положен подпис за издателя.
Разпитан по делото в о.с.з. от 19.04.2022г. пред СРС свидетелят Д.Д. В. е
посочил, че е син на ответника по исковете и помни че около Великден преди
около 2 години баща му се бил разбрал с г-жа Д. тя да му даде заем, който той
да връща, стигнало се до запис на заповед, който баща му подписал, но баща
му не взел парите. Ищцата и ответникът били двойка, но не се стигнало до
получаване на пари от баща му. Не му било известно след издаването на
записа на заповед страните да са подписали договор за заем. Често виждал г-
3
жа Д., в добри отношения били. Не знаел кога и къде е подписан записа на
заповед.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника,
че исковата молба е нередовна. Същата индивидуализира вземането на ищеца
по ценната книга, ищецът не е навел твърдения за каузално правоотношение ,
задължение по което да е обезпечено с процесния запис на заповед, поради
което и ищецът няма задължение да индивидуализира такова
правоотношение , за да се обоснове извод, че исковата молба е редовна.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с 535 вр. чл. 537 от ТЗ– иск за установяване съществуване на
вземане на ищеца по запис на заповед срещу ответника като издател на запис
на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с
чл. 418 от ГПК при въведени от ответника възражения, основани на
каузалното правоотношение по обещание за договор за заем и за нищожност
на записа на заповед поради уговорено плащане в брой на сумата над 10
000лв.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат
на едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на
менителнични субективни права и правни задължения. Това волеизявление не
може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на
менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя,
направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж
създаден, менителничният ефект служи като материалноправна основа за
създаване и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления,
насочени към пораждане на нови менителничноправни ефекти – авал, джиро
и т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не засяга
действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на
другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е
поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени
изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води до
недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна
определеност, както относно правното естество на акта, така и досежно
4
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на
задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактни правни
сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън
задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. Ако
посочването на каузално правоотношение не променя безусловния характер
на задължението, то посочването на това правоотношение не може да
обоснове извод за недействителност на ценната книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти обаче не означава, че длъжникът по тях не може да
направи успешно възражение във връзка с основание за плащане по
документа. Поемателят също разполага с възможност да посочи каузалната
сделка, за обезпечение на което е издадена ценната книга. Това е така, защото
поемането на парично задължение винаги става с определена цел, която цел,
обаче, е свързана с други правоотношения, стоящи извън менителничните. В
случаите, когато субективното право по менителничния ефект се придобИ.
въз основа на договор между страните, то отношенията между тези лица са
каузални и издателят на ценната книга може да прави възражения по повод на
основанието. Въвеждането на същото може да се направи и от поемателя.
Каузалните правоотношения може да са различни правни сделки – продажба,
заем, банков кредит и т.н. По правило с предаването на ценната книга не се
новира задължението по каузалното правоотношение, а двете
правоотношения съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в
които се твърди, че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения
по каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично
правоотношение, следва да се установи валидно възникнало вземане по
каузално правоотношение. Липса на валидно възникнало вземане по каузално
правоотношение в тази хипотеза, препятства възникване на поети със записа
на заповед менителнични задължения. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на
задължението, ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за
обезпечаване на изпълнение на задълженията по което, да е издаден записа на
заповед. Ищецът не е длъжен да въведе каузално правоотношение като
предмет на делото. В хипотеза, в която нито една от страните в предвидени от
закона срокове не е въвела твърдения на наличие на каузално
правоотношение, то не е част от правоотношенията, които се изследват по
делото, поради което и неустановяване на същото не може да послужи за
основание да се отхвърли иска по чл. 422 от ГПК. В хипотеза, в която страна
по делото въведе като предмет на делото наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което твърди, че е издадена
ценната книга, то на изследване в производство по иска по чл. 422 от ГПК
5
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото същото има връзка с
възникване, съответно с погасяване на задължението по записа на заповед.
Разпределението на доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от
ГПК, тоест всяка страна следва да докаже фактите, на които основана
правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по
делото е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото,
ищецът следва да докаже, че по това каузално правоотношение , което е
валидно възникнало, за него е възникнало валидно вземане , а ответникът
следва да докаже възраженията си за недължимост на сумите, ако е въвел
такИ. като предмет на делото. (В този смисъл т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът приема, че в случая приетият по делото документ, който е озаглавен
„запис на заповед” отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и представлява
запис на заповед , с който Д. В. Д. като издател се е задължил да заплати на
И. И. Димиторва като поемател безусловно без протест сумата от 11 500лв.
Записа на заповед съдържа всички задължителни реквизити, поради което и
съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало задължение на
Д. Д. към И. Д. за заплащане на сумата по процесния запис на заповед.
Обстоятелството, че сумата по записа на заповед е над 10 000лв. , а е
уговорено място на плащане на адрес на ищеца не е от естество да обоснове
извод за нищожност на ценната книга. Това е така, защото начина на плащане
на задължението по менителничната книга е свързано с изпълнението на
задължението, а не с възникването му. Така уговореното плащане не е
невъзможно.
Съдът приема, че по делото е установена и изискуемост на вземане по
записа на заповед. С менителничния ефект е уговорен падеж за плащане по
предвиден в ТЗ е начин – „на определен ден“, този ден е 01.09.2020г. и е
настъпил преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Съдът приема, че по делото не е установено процесният запис на заповед
да е обезпечавал задължение на Д. Д. към И. Д. по бъдещ договор за заем,
съглашение за сключването на който да е било постигнато , но сума по което
да не е била предадена, тоест по обещание за договор за заем. В тежест на
ответника по исковете при така проведеното процесуално поведение на
страните по делото е било да докаже твърденията си за връзка между записа
на заповед с посоченото от ответника каузално правоотношение. Така връзка
по несъмнен начин не е доказана по делото. Разпитаният по делото свидетел,
доведен от ответника , е негов син поради което и показанията му следва да
се ценят при условията на чл. 172 от ГПК. Дадените показания от свидетеля
не обосновават извод, че те са резултат от личните и преки впечатления на
свидетеля за постигнато съгласие между страните ищецът да предостави на
ответника в заем сума и за обезпечаване на задължението за връщането й да е
издаден процесния запис на заповед. Свидетелят е заявил, че знае за така
постигнато съгласие между страните, че баща му във връзка със същото е
6
подписал записа на заповед, че сума не е предадена. Не е установено по
делото обаче това негово знание да е резултат на личните и преки
наблюдения на свидетеля относно отношенията на страните, проведен
разговор между тях или всяка страна да му е дала идентична информация за
същото. Свидетелят не е заявил, че е присъствал при постигането на такова
съглашение, нито при подписването на записа на заповед. Напротив,
свидетелят е посочил, че не знае къде и кога е подписан записа на заповед.
Свидетелят не е посочил сумата, за която е постигнато съгласието за
предоставянето й в заем, нито кога ще бъде върната. Доколкото свидетелят е
син на ответника, при липса на изявления откъде е узнал за тези отношения
между страните и при съобразяване на дадените от него показания то съдът
приема, че заявените от свидетеля факти са му посочени от ответника по
исковете, тоест представляват преразказ на изявления на ответника пред
свидетеля. При така възприето и като съобрази, че по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на показанията на този свидетел, че
тези показания не индивидуализират обещанието за договор за заем с
посочването на сума, дата на предоставяне и дата на връщане на сума,
твърдения за които са наведени от ответника, то съдът приема за
неустановена по делото връзка между процесния запис на заповед и
каузалното правоотношение, за което твърдения по делото е навел
ответникът.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то решението на районния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззИ.емия съдебни
разноски за производство пред СГС в размер на 2000лв. за възнаграждение за
адвокат.
При служебна проверка на делото и допълнителна проверка от
счетоводство на СРС съдът констатира, че въззивникът е представил
документ за внесена държавна такса по жалбата, но сума по това платежно
нареждане не е постъпила по сметка на СГС. При така възприето и като
съобрази изхода на делото, то въззивникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса за въззивното производство в размер на
230лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4610/13.05.2022г. по гр.д. № 27604 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 88-ми състав, с което е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
7
с чл. 535 от ТЗ, че Др. В. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****
дължи на И. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** заплащане
на сумата от 11500лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
16.11.2020г., до изплащането й, представляващи главница по запис за
заповед, издаден от Д. В. Д. в полза на И. И. Д. на 27.04.2020г. С падеж за
плащане 01.09.2020г. Безусловно и без протест, за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 08.03.2021г. по заповедно дело № 56810/2020г. по
описа на СРС, като Др. В. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. И.
Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1130лв.
представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на И. И. Д., Е ГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2000лв. / две хиляди лева /,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 81 вр. с чл. 77 и чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 230лв. /двеста и тридесет лева/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8