Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на седми юни две хиляди и
осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2253 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Ищецът
Я.И.З., в качеството му на съдружник на „И.**“ ООД с 40 дяла от капитала,
оспорва решения на Общото събрание на съдружниците (ОСС) на „И.1.“ ООД,
проведено на 12.07.2017 г. Твърди, че тези решения са незаконосъобразни, противоречат
на чл. 18 и 19 от дружествения договор и чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като ОС не е
свикано редовно, ищецът не е уведомен за свикването му и за дневния му ред и е
проведено без негово участие, поР. което провеждането му също не е редовно,
съгл. чл. 19 от дружествения договор, а приетите на него решения са незаконосъобразни.
Оспорва верността на нотариалното удостоверяване върху поканата, представена
със заявление А4 № 20170713200604, като
твърди, че не я е получавал и не е отказвал да я получи. В нотариалната покана
не било отбелязано също къде и как е извършено връчването в нарушение на чл.
44, ал. 1 ГПК. Не било ясно още кой точно е връчил нотариалната покана.
Ищецът
твърди още, че не ставало ясно в какво качество И.З. взел решения за
освобождаването му като управител на четири дъщерни дружества на „И.1.“ ООД –
като съдружник, или като управител на дружеството в качеството му на едноличен
собственик на капитала на дъщерните дружества. От една страна било посочени при
какво мнозинство ОСС взема тези решения, но протоколът бил подписан от И.З. като
съдружник. Поддържа, че за вземането на тези решения от ОСС на „И.**“ ЕООД няма
компетентност. Те били взети и в нарушение на учредителния акт на четирите дружества,
който изисквал протоколът да бъде съставен в изискуемата се от закона форма –
писмена форма, като протоколът носи подпис на управителя на юридическото лице –
едноличен собственик. Липсвали реквизитите на нотариалното удостоверяване на
подписа и съдържанието на И.Г.З. в качеството на управител на всяко отделно
дружество.
Изложеното
обосновавало незаконосъобразност на всички решения взети на посоченото ОСС, с
което без наличие на съответното мнозинство, с оглед незаконосъобразността на
свикване и провеждане на ОСС ищецът е освободен като управител на пет търговски
дружества.
Предвид
изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени всички
решения, взети от ОСС на „И.1.“ ООД, проведено на 12.07.2017 г. от 12.00 ч. в
гр. ********, по силата на които незаконосъобразно е освободен като управител
на „И.1.“ ООД и на четири негови дъщерни дружества.
В
уточнителна молба от 10.10.2017 г. е посочено, че се атакуват всички решения на
ОСС от 12.07.2017 г. като незаконосъобразни и се иска тяхната отмяна, тъй като
всички те са взети от И.З. в качеството му на съдружник в „И.1.“ ООД. За
четирите решения, касаещи управлението и представителството на дъщерни
дружества на „И.1.“ ООД, са изложени твърдения, че същите следва да се вземат
не от съдружниците на „И.1.“ ООД, а от лицата, имащи членствени правоотношения
с дружествата и компетентния за това орган. В случая съдружниците на „И.1.“
ООД, които нямат членствени правоотношения с едноличните търговски дружества,
вземали решения по отношение на тях.
Ответникът
„И.1.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че съдружници в
дружеството са Я.З. и И.З., като двамата управляват и представляват дружеството
заедно и поотделно. Сочи още, че „И.1.“ ООД е едноличен собственик на капитала
на четири дружества: „“И.**“ ЕООД, „И.Т.“ ЕООД, „И.**“ ЕООД и „И.И.“ ЕООД.
Признава, че на 12.07.2017 г. е проведено ОСС на „И.1.“ ООД, като твърди, че на
него съдружниците са взели решение за освобождаване на Я.З. като управител.
Поддържа, че другите четири решения са взети от едноличния собственик на
капитала „И.**“ ЕООД, чрез управителя му И.З.. Всички решения били взети в
изискуемата се за това форма и от компетентния орган. Намира, че Я.З., в
качеството му на съдружник на „И.1.“ ООД, няма легитимация да предяви иск за
отмяна решенията на едноличния собственик на капитала на четирите дъщерни
дружества, взети в т. 2 д от. 5 от дневния ред на процесното ОСС. Освен това, в
случая процедурата по свикване на ОС не била приложима, тъй като функциите на
ОС се изпълняват от едноличния собственик на капитала.
Ответникът
поддържа, че взетото решение по т. 1 от дневния ред е законосъобразно. ОСС било
свикано в съответствие с чл. 18 и 19 от дружествения договор и чл. 139, ал. 2 ТЗ. Законосъобразни били и решенията п от. 2 до 5 от протокола от 12.07.2017
г., като взети от законния представител на едноличния собственик на капитала на
четирите дъщерни дружества на „И.1.“ ООД.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
е дружествен договор на „И.1.“ ООД, видно от чл. 18 на който ОС се свиква на
редовни заседания от управителя на дружеството чрез писмена покана, изпратена
чрез препоръчано писмо, телекс или телефакс до представителите на съдружниците
най-малко 7 дни преди определената дата на заседанието. В поканата за свикване
на ОС се записват датата, часа, мястото на провеждане на събранието и
въпросите, които ще бъдат разгледани на него.
В
чл. 19 от дружествения договор е посочено, че събранието е редовно, ако
членовете му са редовно поканени и на събранието присъстват съдружници,
притежаващи дялове над 50% от капитала или техни представители. Когато ОС е
редовно свикано, но отсъстват необходимия брой съдружници, се свиква ново
събрание в срок не по-рано от един месец и не по-късно от два. Решенията на ОС
се вземат неприсъствено, когато всички съдружници са заявили писмено съгласието
си за решенията.
Представен
е протокол от извънредно заседание на съдружниците на „И.1.“ ООД от 12.06.2017
г., проведено в гр. София, ул. „******от 12.00 ч., като в него е посочено, че
присъстват съдружници, притежаващи повече от 50% от капитала. Отбелязано е, че
съдружникът и управител И.З. е уведомен в качеството си на управител, който е
свикал заседанието. Прието е, че съдружникът Я.З. е редовно уведомен чрез
нотариална покана, връчена му при отказ на осн. чл. 44 ГПК, на 27.06.2017 г.,
чрез нотариус С.М.. Присъства само съдружникът И.З., притежаващ 60 дружествени
дяла. Съдружникът Я.З., притежаващ 40 дружествени дяла, не се явява и не
изпраща представител. Събранието е проведено при следния дневен ред:
разглеждане действията на Я.З. като управител на „И.1.“ ООД и вземане на
решение за освобождаването му от длъжността управител; разглеждане действията
на Я.З. като управител на И.**“ ЕООД, на което дружество „И.1.“ ООД е едноличен
собственик та капитала,и вземане на решение за освобождаването му от длъжността
управител на това дружество; разглеждане действията на Я.З. като управител на И.**“
ЕООД, на което дружество „И.1.“ ООД е едноличен собственик та капитала,и
вземане на решение за освобождаването му от длъжността управител на това
дружество; разглеждане действията на Я.З. като управител на И.И.“ ЕООД, на
което дружество „И.1.“ ООД е едноличен собственик та капитала,и вземане на
решение за освобождаването му от длъжността управител на това дружество;
разглеждане действията на Я.З. като управител на И.Т.“ ЕООД, на което дружество
„И.1.“ ООД е едноличен собственик та капитала,и вземане на решение за
освобождаването му от длъжността управител на това дружество.
Направен
е обстоен анализ на действията на Я.З. като управител на всяко от посочените по-горе
пет дружества. Посочено е, че „подложени на гласуване, по точките от дневния
ред, бяха приети следните решения: По точка първа: Освобождава от длъжност
„управител“ на дружество „И.1.“ ООД Я.И.З.; По точка втора: „И.1.“ ООД,
представлявано от управителя и съдружника „И.Г.З., като едноличен собственик на
капитала на „И.**+ ЕООД, освобождава от длъжност „управител“ на дружество „И.**“
ЕООД Я.И.З.. Отбелязано е, че „за“ са 60 гласа; против – 0 гласа; въздържал се
– 0 гласа. Решението е прието с мнозинство.
С
идентичен текст на този по точка втора са и решенията, взети по точки трета до
пета от дневния ред за съответното еднолично дружество.
Протоколът
е подписан от И.Г.З. като съдружник и от протоколчика адв. А.Т.. Протоколът е с
нотариална заверка на подписите и съдържанието, заверени от нотариус С.М..
Представен
е констативен протокол от 12.07.2017 г., изготвен от нотариус С.М.. В него са
отразени извършените на ОС на съдружниците на „И.1.“ ООД от същата дата
действия. Посочено е, че по всички точки от дневния ред е проведено гласуване
едно по едно и са взети решения Я.И.З. да бъде освободен от длъжността
„управител“ на съответното дружество.
Представена
е нотариална покана акт № 137, т. І, рег. № 1345/20.06.2017 г., чрез нотариус С.М. от И.Г.З. , в качеството
му на управител на „И.1.“ ООД, до Я.И.З., с която последният е поканен да присъства
на ОС на 12.07.2017 г., което ще се проведе в гр. София, ул. „********при
следния дневен ред: разглеждане действията на Я.З. като управител на „И.1.“ ООД
и вземане на решение за освобождаването му от длъжността управител; разглеждане
действията на Я.З. като управител на И.**“ ЕООД, на което дружество „И.1.“ ООД
е едноличен собственик на капитала,и вземане на решение за освобождаването му
от длъжността управител на това дружество; разглеждане действията на Я.З. като
управител на И.**“ ЕООД, на което дружество „И.1.“ ООД е едноличен собственик
та капитала,и вземане на решение за освобождаването му от длъжността управител
на това дружество; разглеждане действията на Я.З. като управител на И.И.“ ЕООД,
на което дружество „И.1.“ ООД е едноличен собственик та капитала,и вземане на
решение за освобождаването му от длъжността управител на това дружество;
разглеждане действията на Я.З. като управител на И.Т.“ ЕООД, на което дружество
„И.1.“ ООД е едноличен собственик на капитала и вземане на решение за
освобождаването му от длъжността управител на това дружество. Върху
нотариалната покана има удостоверително изявление на нотариус С.М., че поканата
е връчена на Я.З. по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК – при отказ от адресата Я.И.З.,
на 27.06.2017 г.
Представена
е разписка от 27.06.2017 г., с която се удостоверява, че екземпляр от
нотариална покана акт № 137, т. І, рег. № 1345/20.06.2017 г. е връчван на Я.И.З., който е посетен на
служебния му адрес в гр. София, ********и същият отказва да получи нотариалната
покана. Изявлението е подписано от Антоанета Д.– помощник нотариус.
По
делото са разпитани четирима свидетели - Л.П.Л., Р.А.К., Х.А.Х.и А.В.Д..
Свидетелят
Л.е посочил, че познава Я.З. от 2009 г. Миналата година, лятото пътували заедно
до морето. Спомня си, защото на 20.06. жена му имала рожден ден и на 19 заминали
на морето и се върнали на 26.06. Вечерта му позвънил Я., понеже през деня бил
вдигнал кръвно и го помолил, ако може да отиде с него до морето, защото имал
някаква много важна работа. Сутринта на 27, може би към 8.30 – 9.00 ч. го взел
със своя личен автомобил и го закарал до комплекс „Св. Тома“, след Созопол.
Стигнали там към обяд. Свидетелят цял ден бил на плаж, докато той имал някаква
работа. Тръгнали късния следобед, някъде може би към 17.00 ч. и се прибрали в
София. Свидетелят взел Я. от апартамента му в „Слатина“. Като се прибрали пак
го оставил в апартамента му в „Слатина“. През самия ден не били заедно поне 2-3
часа, докато свидетелят бил на плаж, а той имал някаква работа да свърши. Бил
работен ден. Някъде към 12.30 ч. пристигнали в Созопол. Тръгнали към 8.30 ч. Нямали
резервация в комплекс „Св. Тома“, той трябвали да отиде там, а свидетелят бил
шофьор. Не нощували, прибрали се същия ден. Тръгнали към 17 ч., може би и
по-късно. Свидетелят твърди, че Я. бил с него поне до 14.00 ч. и не знае къде е
бил до 17.00 ч. Двамата били приятели. Случвало се да му прави такава
услуга. Свидетелят сочи, че има фирма и
работи за себе си. Не правел често такива услуги. Случвало се е един-два пъти.
Спрели на паркинга на комплекса на „Св. Тома“. Там го чакал някакъв мъж. Казвал
се Р.. Спомня си, че заредил автомобила си с гориво на бензиностанция „Петрол“
в София. Преди 9.00 ч. заредил, между 8.00 и 9.00 ч. Паркирал от дясната
страна, като се влезе в паркинга от дясната страна на паркинга. От паркинга се
слизало по едни стълби и се ходело до плажа пеша. Автомобилът му тогава бил
„Мерцедес С 250“, комби, черен на цвят, рег.№ ********.
Свидетелят
К.е посочил, че се познавали с Я. от поне 10 години. Били съседи и след това свидетелят
ползва неговите услуги за ремонт на асансьорите в комплекса, в който работи.
Компанията, в която работи свидетелят е строителна фирма и поръчвали много пъти
асансьори, като свидетелят лично имал договор с неговата фирма за поддръжка на
асансьорите в комплекса, който управлява. Фирмата от която поръчвали асансьори
е „ИЗАМЕТ“. Виждали се миналата година няколко пъти и по работа, и на плажа. Свидетелят
лятото живее от м. май до м. октомври на морето в Созопол, комплекс „Св. Тома“.
Управител е на комплекс „Св. Тома“. Там имали два асансьора, на които той
изпълнява поддръжката и се виждали по този повод и се виждали по повод поръчка
на нови асансьори, понеже от миналата година били концесионери на плаж „Дюни –
юг“ и имали договор с Министерство на туризма и желаели да направят достъпа до
плажа доста по-добър. Имали проект и идея за стълбища с две асансьорни клетки,
като свидетелят знае, че той (Я.) е единственият, който изпълнява такова в
България и съответно го викал на среща за разговор, остойностяване и детайли.
Срещата се провела края на м. юни, защото той като се чули да пътува свидетелят
му казал, че на следващия ден не може, понеже бил зает с негов близък приятел,
който имал рожден ден и затова свидетелят запомнил датата. Било делничен ден.
Запомнил датата, защото неговият приятел е роден на 28 юни и му казал, че не могат
да се видят в този ден и се видели предишния ден. Чували се няколко пъти преди
това и се разбрали да дойде на 27-ми. Свидетелят го помолил да не е между 2 и 4
ч., понеже по това време обикновено се занимавал с дъщеря си. Той дошъл към
12.00-13.00 ч. Говорили, показал му мястото, обядвали. Имали проект на това
нещо, имали скица, имал снимки на това, което искали да правят. Срещата се
реализирала на 27 на обяд, в комплекса. Свидетелят показал зад ресторанта къде
искат да правим стълбищна рампа, която да води до две асансьорни клетки. Срещата
им продължила може би 2 часа. Първо ходили на място, после обядвали и после били
в офиса на свидетеля и може би към 15.00 ч. си Я. тръгнал. Според свидетеля той
дошъл с шофьор, не знае с кой е бил. Направило му впечатление, понеже били
комшии с Я. и знае, че карал по-нови модели „Мерцедес“, а тогава дошъл с доста
стар и се свидетелят се пошегувал с него на тази тема. Той казал, че не е
негов.От охраната му се обадили, че неговите гости идват и той ги посрещнал на
портала и тръгнал с Я. към ресторанта и новия обект. На бариерата Я. слязъл. По
обяд се видели, може би 12.00-12.30 ч. и към 14.00-14.30 ч. приключили, като се
разделили в офиса на Я.. Свидетелят не го видял повече след това.
Свидетелката
Д.е заявила, че е помощник нотариус при нотариус С.М.. Г-н И.З. депозирал покана за връчване на Я.З.
миналата година, юни месец. Тя ходила да връчва поканата. Била нещо за свикване
на ОС на дружество. Ходила да му връчва поканата в гара Искър, където бил офиса
на фирмата. Г-н И.З. я взел от кантората и я закарал до сградата. Придружило я
едно момче, за да й покаже къде е офиса на Я.З.. Качили се в сградата, влезли в
една голяма стая. Имало едно момиче. Свидетелката казала, че търси Я.З., тя влязла
в една друга стая, където седял един мъж, затворили вратата. След малко той се
появил, тя се представила, казала че е помощника, че му носи документ от И.З. и
му казала, че ако иска да получи документа трябва да се подпише на разписката,
която тя държала. Той казал, че нищо няма да
получи. Обяснила му, че е негово право, но ако не я получи тя може да я
оформи като връчена при отказ. Тези изречения няколко пъти си ги разменили и
накрая той взел разписката и я скъсал Тя взела разписката и казала, че няма
повече работа там и ще оформи документа като връчен при отказ и си тръгнала.
Имало и други хора в офиса. Като се влизало в този кабинет имало секретарско
бюро, там седяло едно момиче. После била вратата на стаята, където бил
господина и след това имало още една врата там имало доста хора. Това се случило
през деня, някъде към обяд, може би 12.00-12.30 ч. Свидетелката е посочила, че
в длъжностната й характеристика влиза връчването на покани. Поканите се връчват
от служители на нотариуса. ТЕ ходили и двамата с нотариуса. Нотариусът също
понякога връчвал покани. Обичайната им практика била те да носят и връчват
покани, а не призовкари. За първи път тогава й се случило да връчвам покана при
отказ. Едно момче карало колата, били тя и г-н И.З.. Шофьор бил другия свидетел
на ответника - Х.. Стигнали до гара
Искър, имало охрана, И.З. слязъл, а те продължили с колата и спрели при друга
сграда. Момчето през цялото време било с нея, за да й покаже коя е сградата,
кой е офиса. Влезли в сградата, качили се с асансьор. Влезли, казала, че търси Я..
Казали й да изчака един момент, влязло момичето, после се появил той. Тя му
казала добър ден, представила се, казала му, че му носи поканата и той й казал,
че няма да я получи или нищо не му е връчвала, после скъсал разписката и тя си
тръгнала. Лична карта не му искала. През цялото време нямала съмнение, че това
е лицето Я.З., защото момчето, което я придружавало, го познавало, бил работник
в тази фирма. Познавал и момичето, при което влезли. С Я. някакви думи си
разменили и тя. не останала с впечатление, че това не е той. За нея това бил
той.
Свидетелят
Х.в е посочил, че миналата година, лятото, отишли в офиса на Я.З.. Целта била
да заведа нотариус, който да даде покана на Я.З. за свикване на някакво
събрание. Свидетелят работил във фирмата, в която управители били Я.З. и И.З. -
„И.**“. Влезли в офиса, свидетелят с нотариуската и двама човека, които били за
сигурност на нотариуската. Я.З. бил
вътре в неговата стая. Имало негова бивша колежка, която стояла на мястото на
секретарката и я помолили да извика Я.З.. Тя влязла и му казала. Той се затворил
в стаята си и им казали да изчакат отвън. След около 10 мин. той излязъл,
нотариуската му се представила и той казал „да, аз съм“. Тя му казала за какво
идва, какво иска да му връчи. Съответно той казал, че не е получавал такова
нещо. Тя му казала, че му носи покана, при което той взел документа, скъсал го,
оставил го на бюрото и казал, че не е получавал такова нещо, след което тя му обяснила,
че като длъжностно лице може да впише, че му го е предала по служебен път и
след това напуснали офиса. Я. попитал свидетеля какво прави там и той му казал,
че води нотариуската. Колежката, която ги посрещнала се казвала Д.К.. Тя работела
във фирмата като мениджър продажби. Тя казала да изчакат за момент, влязла при
него, след това излязла, затворила неговата врата и казала просто „изчакайте“ и
те изчакали и той излязъб. Това станало по обяд, може би е било 12.00-12.30 ч.
В сградата имало три асансьора. На единия асансьор, по-големия, имало контрол
за достъп. Те взели този асансьор.
Асансьорът го отворил портиера. Работел само с карта този асансьор. Свидетелят
е посочил, че в момента работи към фирма „И.**“, но към г-н И.З.. Свидетелят
твърди, че н е присъствал на ОС на „И.**“.
Ищецът
е представил извлечение от партидата на Д.С.в електронния сайт на НОИ, от което
е видно, че от 01.06.2017 г. тя е получавала обезщетение във връзка с молба
декларация по чл. 53 КСО.
Представена
е справка от Агенция „П.И.“ за периода 26-29.06.2017 г. относно засичането с
камери на лек автомобил с рег. № ********. Такова засичане има само на
29.06.2017 г. във времевия интервал 06.12 ч. – 13.18 ч. от камери, находящи се
по трасето София – Крайморие в посока Созопол. От Агенция „П.И.“ са уточнили,
че е възможно камерите да не засечат автомобил, ако той се движи в нарушение в
насрещната лента или по аварийната лента, или се движи зад камион.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По допустимостта.
Съгласно
чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява
срещу дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е
присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в
14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото
събрание.
В
трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр. Решение № 204 от 6.06.2012г. на ВКС II ТО, по
т. д. № 898/2010г., решение № 128/19.11.2009г. на ВКС, І ТО, по т. д. №
269/2009г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т.
о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка,
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи
не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените
конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща
се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито
решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва
да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело
оспорваните решения. Последващото отпадане на това негово качество е
ирелевантно. Преценката за допустимост на иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде
извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер
към момента на провеждане на Общото събрание и съответно с оглед спазването на
предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. След като едно лице твърди
наличие на свое потестативно право, то конститутивният иск за реализирането му
е винаги допустим.
Исковете,
предмет на настоящото производство са предявени от Я.И.З. срещу решенията на
общото събрание на „И.1." ООД, проведено на 12.07.2017 г. Страните не
спорят, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество към 12.07.2017 г., а и
това се установява при справка в търговския регистър, където Я.З. е вписан като
съдружник с 40 дяла от капитала.
Доколкото
исковете са предявени на 14.07.2017 г. (2 дни след датата на вземане на
оспорените решения), то законоустановеният прекузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е
спазен и исковете са процесуално допустими.
По основателността:
Ищецът
е въвел в предмета на делото като основания за незаконосъобразност на решенията
на ОС, отразени в протокол от 12.07.2017 г., нарушение правилата на
дружествения договор за свикване и провеждане на ОСС – чл. 18 и 19 от него,
съотв. чл. 139, ал. 1 ТЗ, което нарушение засяга законосъобразността на всички
решения, а част от решенията взети от съдружниците (по т. 2-5 от дневния ред)
са взети извън тяхната компетентност. Съгласно т. 8 от ТР № 1 от 6.12.2002 г.
на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК, недопустимо е да бъдат разглеждани
основания за незаконосъобразност на решенията на ОС, които не са въведени от
ищеца и то в преклузивния 14-дневен срок за завеждане на иска, поР. което други
основания, освен наведените от ищеца, не следва да бъдат разглеждани.
Съгласно
чл. 139, ал. 1 ТЗ Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки
съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено
друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред. Идентично
правило се съдържа и в чл. 18 от дружествения договор на „И.1.“ ООД. Ищецът
твърди, че не е получавал покана за проведеното на 12.07.2017 г. ОСС, като
оспорва верността на нотариалното удостоверяване върху представената по делото
покана, че същата му е връчена при отказ на 27.06.2017 г.
Според
показанията на двама от разпитаните свидетели, доведени от ищеца – Л.и К., Я.З.
***.06.2017 г., тъй като в същият ден е пътувал и към обяд е бил в комплекс
Св. Тома в близост до гр. Созопол. По
отношение на това обстоятелство показанията им са единни и непротиворечиви, а
освен това и оставят впечатление за достоверност, доколкото и двамата свидетели
сочат, че в тоз иден са били с Я.З. на Св. Тома, макар и по различно часово
време. Прави впечатление в показанията на двамата свидетели обаче, че и двамата
помнят точната дата 27.06.2017 г., тъй като я свързват с близостта й до рождени
дни на техни близки, и показанията им за нея са безпротиворечиви, а в същото
време показанията им не са толкова безпротиворечиви относно разпределението на
времето през деня, като например свидетелят Л.твърди, че бил с Я.З. до 14.00
ч., а от 14.00 ч. до 17.00 ч. Я. не бил с него. Свидетелят К.пък сочи, че
срещата му с Я.З. била от към 12.30-13.00 ч. до към 15.00 ч., като на нея
присъствали само двамата.
При
направената справка в „Агенция „П.И.“ за движението на посочения от свидетеля Л.автомобил
рег.№ ******** за периода 26-29.06.2019 г., такова движение извън гр. София и
то в посока Созопол е засечено само на 29.06.2017 г. Вярно е, че според
„Атенция „П.И.“ е възможно автомобилът и да не бъде засечен от камера, ако се
движи зад камион или в аварийна лента например. Твърде малко е вероятно обаче
на 29.06. автомобилът да е засечен от множество камери (17 на брой), а на
27.06.2017 г. да не е засечен от нито една камера. Това обстоятелство оборва
достоверността на показанията на свидетелите Л.и К.относно датата, на която Я.З.
е пътувал до Св. Тома. Настоящият състав намира, че от свидетелските показания
на свидетелите Л.и К., разгледани в съвкупност със справката от Агенция „П.И.“,
може да се приеме за установено пътуване на Я.З. до комплекса Св. Тома на
29.06.2017 г., а не на 27.06.2017 г. Следователно, свидетелските показания не
оборват материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване
относно датата на извършените от служител на нотариуса действия – 27.06.2017 г.
и следва да се приеме, че нотариалната покана, съдържаща покана за ОСС на
12.07.2017 г., е връчвана именно на 27.06.2017 г.
Дори
да приемем, че датата на връчване на нотариалната покана не е 27.06.2017 г., то
от показанията на свидетелите Д.и Х.в несъмнено се установява, че същата е
направен опит да бъде връчена на Я.З. през м. юни 2017 г. и че той е отказал да
я приеме. Обстоятелството, че помощник-нотариус Д.не е поискала документ за
самоличност на Я.З., с което е допуснала процесуално нарушение на чл. 44, ал. 1
вр. чл. 50 ЗННД, не означава, че личността на Я.З. не е била установена, след
като за нея е свидетелствал работилият за Я.З. свидетел Х.в, а и няма основание
да се приеме, че момичето, изпълнявало в
онзи момент секретарски функции, не е потърсило именно Я.З. при пристигането на
външни хора. Следователно, представената по делото нотариална покана се
установява, че действително е била връчвана на Я.З. от служител на нотариус С.М.,
но той е отказал да я приеме. Съгласно чл. 44, ал. 1, изречение последно ГПК,
отказът не засяга редовността на връчването.
От
друга страна, на която и да е дата от м. юни 2017 г. да е връчена поканата, до
12.07.2017 г. – датата на провеждане на ОСС, са изминали повече от 7 дни, поР.
което и Я.З. следва да се счита редовно поканен за ОСС на 12.07.2017 г.
Съответно, неоснователно е твърдението на ищеца, че това ОСС е проведено в
нарушение на чл. 18 и 19 от дружествения договор и чл. 139, ал. 1 ЗЗД. Искът на
посоченото основание е неоснователен.
Във
връзка с твърдението на ищеца, че решенията на ОСС от 12.07.2017 г. по т. 2-5
от дневния ред са незаконосъобразни, защото са взети от съдружниците на „И.1.“
ООД, а не от едноличния собственик на капитала на посочените в тях четири
дъщерни дружества, съдът намира следното:
Неоснователно
е твърдението на ответника, че тези решения са взети от едноличния собственик
на капитала на четирите дружества – „И.1.“ ООД, чрез управителя му И.З..
Текстовете на протокола от ОСС на 12.07.2017 г. – неоспорен от страните, а и
съдържанието на констативния протокол, съставен от нотариус относно извършените
на ОСС действия, не оставят никакво съмнение, че решенията са взети от
съдружниците на „И.1.“ ООД. На първо място, освобождаването на Я.З. като
съдружник в „И.**“ЕООД, „И.**“ ЕООД, „И.И.“ ЕООД и „И.Т.“ ЕООД е включено в
дневния ред на ОСС на съдружниците на „И.1.“ ООД. На второ място, по всяка от
точки 2-5 от дневния ред в протокола от ОСС на 12.07.2017 г. ясно е отбелязано,
че е проведено гласуване от съдружниците, като решенията са взети с 60 дяла от
капитала на дружеството. На последно място, протоколът е подписан от И.З. само
като съдружник в „И.1.“ ООД. Макар на проведеното ОСС да е присъствал само И.З.,
който освен съдружник в „И.1.“ ООД е и негов управител, както и управител на
посочените четири дъщерни дружества, (което се установява от вписванията в
търговския регистър по партидите на тези дружества), то текстовете на
протокола, както и поканата за ОСС в нотариална форма, ясно отразяват воля
именно съдружниците на „И.1.“ ООД да вземат решения Я.З. да бъде освободен като
управител освен на „И.1.“ ООД и на четирите негови дъщерни дружества, а не
техния едноличен собственик на капитала.
Решенията
по т. 2-5 от дневния ред действително са взети от съдружниците в „И.1.“ ООД при
липса на компетентност за това. Компетентен да вземе решение за освобождаване
на управителя на всяко от четирите дъщерни ЕООД е едноличният собственик на
капитала (чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ), който осъществява функциите на ОСС (чл.
147, ал. 2 ТЗ). Този едноличен собственик на капитала действа чрез законния си
представител – управителя (чл. 147, ал. 2, изречение второ ТЗ). Съдружниците в
дружеството – едноличен собственик на капитала, не разполагат с правомощия да
вземат решения относно управлението на едноличните дружества, в които не са
съдружници, и взетите от тях решения по такива въпроси са лишени от правно
действие. Същите са нищожни – така и т. 1 от Тълкувателно
решение
№ 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, според което нищожно
е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт. Нищожното решение не
подлежи на отмяна, но нищожността може да бъде прогласена безсрочно по иск на всяко заинтересовано лице.
Доколкото обаче настоящият състав не е сезиран с иск за прогласяване на посочената
нищожност, а за отмяна на решенията като незаконосъобразни, искът за отмяна на
четирите решения по т. 2-5 от дневния ред следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Едва
в писмените си бележки ищецът поддържа, че ОСС на 12.07.2017 г. не е провеждано,
тъй като видно от представения протокол, същият е съставен на 12.07.2017 г.
Следва да бъде посочено, че действително, това е датата, вписана в протокола,
но очевидно тя се дължи на техническа грешка, тъй като с констативния протокол
за провеждане на ОСС е удостоверена дата на провеждането му 12.07.2017 г., а
това удостоверяване не е оспорено. Именно на 12.07.2017 г. е заверен и подписът
на И.З., положен в протокола от ОСС. Твърдението за липса на провеждано ОСС на
12-07.2017 г., освен че е извън преклузивния срок, е и неоснователно.
Предвид
всичко изложено, предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При
този изход от спора, ответникът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са претендирани, като са доказани в размер на 2 180 лева и
следва да бъдат присъдени изцяло.
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявени от Я. И.З.,
ЕГН **********,*** против „И.1.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, за отмяна на всички решения на Общо събрание
на съдружниците на ответното дружество, проведено на 12.07.2017 г.
ОСЪЖДА Я. И.З., ЕГН **********,*** да заплати на „И.1.“ ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление *** 180
(две хиляди сто и осемдесет) лева - разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: