Решение по дело №3232/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 160
Дата: 19 март 2025 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20245510103232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. К., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510103232 по описа за 2024 година
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3232 по
описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „***********“ ЕАД,
ЕИК **********, гр. *****************, против Г. Д. С., ЕГН **********,
гр. К., **********, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, с цена на
иска 2972.36 лв., от които 1945.66 лв. главница, 492.10 лв. договорна лихва за
периода от ******* г. до ********** г. и 534.60 лв. – обезщетение за забава за
периода от 30.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд
К., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен
съд К. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски, сторени по ЧГД № ****/ 2024 г. на РС К.. В исковата молба ищецът
твърди, че на 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) между „**********“ ЕАД, ЕИК
*********, и „***********“ ЕАД, ЕИК **********, по силата на което
вземането на „**********“ ЕАД срещу ответника Г. Д. С., произтичащо от
Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си на трети лица. Твърди, че длъжникът бил уведомен
за станалата продажба на вземането от името на „**********“ ЕАД,, чрез
пълномощника „ ***********“ ЕАД, с Уведомително писмо.
В исковата молба се твърди също, че на ********* г. „**********“
ЕАД, като заемодател и Г. Д. Стефенов, като Заемател е сключен Договор за
потребителски кредит № *********, съгласно който потребителският кредит е
предоставен за закупуване на стока, като кредиторът се е задължил да
1
предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер
на 2300 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредиторът е превел кредитните средства по договора по банковата сметка на
трето лице – продавач на стоката, избрана от потребителя на основание
фактура или протокол за приемане на закупена стока. Кредитополучателят се
е задължил да върне дължимата по договора парична сума, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3238.56 лв., като
договорната лихва е в размер на 938,56 лв. Кредитополучателят се е задължил
да върне сумата по кредита до ********** г. на 48 бр. месечни погасителни
вноски, съгласно изготвен погасителен план. Длъжникът бил уведомен за
предсрочната изискуемост на ********** г. Съгласно договора за кредит, при
забава на плащанията, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница.
Ищецът твърди, че поради неплащане от страна на кредитополучателя е
възникнал правен интерес за него да предяви в земанията си по съдебен ред и
по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на РС - К. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Сочи, че в срока за
възражение по чл. 414 от ГПК ответникът е направил възражение, поради
което е възникнал правния интерес за предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните
суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на РС – К., а именно: 1945.66
лв. главница, 492.10 лв. договорна лихва за периода от ******* г. до
********** г. и 534.60 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.01.2022 г.
до датата на подаване на заявлението в районен съд К., както и законната
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд К. до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника. Счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Сочи, че на ********* г. „**********“ ЕАД, като заемодател и Г. Д.
Стефенов, като Заемател е сключен Договор за потребителски кредит №
*********, съгласно който потребителския кредит е предоставен за
закупуване на стока, като кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 2300 лв.,
представляващи главница и чиста стойност на кредита. Кредитополучателят
се е задължил да върне сумата по кредита до ********** г. на 48 бр. месечни
погасителни вноски, съгласно изготвен погасителен план.
Сочи, че за да може да се претендира пълния остатък по кредита, той
следва да бъде обявен от кредитора за предсрочно изискуем. От
представените с исковата молба доказателства не е видно „**********“ ЕАД
като кредитор или „***********“ ЕАД като цесионер по вземането да са
предприели необходимите действия за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
В исковата молба се посочвало, че „длъжникът е уведомен за
предсрочната изискуемост на дата ********** г.“ Посочената дата предполага
уведомяване от цесионера на длъжника за предсрочната изискуемост, тъй
2
като договора за цесия е сключен на 30.10.2023 г. В представените към
исковата молба писма не се намира изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискиуем. В исковата молба изрично се иска, в случай, че „съдът
счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно....
представям Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-ТБИ/*********, което
да връчите на ответника.“ В това писмо е посочено единствено и само, че е
налице извършено прехвърляне на вземания и че кредитор по описаното
парично вземане е вече „***********та“ ЕАД. В това писмо не се посочва, че
цесионерът обявява договора за кредит за предсрочно изискуем.
Сочи, че Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника -кредитополучател. В чл. 25.8 от
договора е посочено, че цялата кореспонденция се изпраща на адресите на
страните, посочени в договора. Това предполага писмена кореспонденция,
като следващите текстове от договора уреждат последиците от изпращането,
получаването и т.н. В чл. 25.12. от договора е изрично предвидено, че всяка
страна поема за своя сметка разходите по изпращане на писма, свързани с
изпълнението на този договор до другата страна, както и че всяка от страните
носи риска, свързан с начина на доставяне на писмата до другата страна. Още
повече, че съгласно Общите условия по кредити, предоставяни на физически
лица от „**********“ ЕАД в Раздел VIII, чл. 8.1. е посочено, че Банката има
право едностранно да обяви вземанията си по Договора за изцяло или
частично предсрочно изискуеми, при посочени условия. От тълкуването на
различните приложими разпоредби считам, че се налага извод, че
предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично, а е необходимо
банката кредитор да е обявила настъпването й по съответния ред – с писмено
уведомление до кредитополучателя.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,
ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
От представените доказателства по делото е видно, че кредитът,
предмет на настоящото дело не е обявен по надлежния ред за предсрочно
изискуем, съответно могат да бъдат претендирани единствено вноските, които
са с настъпил падеж до момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в РС К. – 30.09.2024 г.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
3
длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на
предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност
на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна
сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
По делото не били представени доказателства за направено от ищеца и
връчено на ответника волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита
преди започване на заповедното производство, т. е. преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
30.09.2024 г.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове от „***********“
ЕАД с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена на иска
2972.36 лв, като неоснователни и недоказан., Претендира и направените по
делото разноски.
По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, от която е видно, че на ********* г. е сключен договор за
потребителски кредит № ********* в размер на 2300 лв., като се твърди, че
сумата е преведена на трето лице – продавач, избран от потребителя, на
основание фактура, като не са представени доказателства за извършеното
плащане. Установено е, че ответникът е извършвал погасителни вноски,
различни от посочените в погасителния план към договора за потребителски
кредит, като общата сума възлиза на 707.60 лв. Размерът на паричното
вземане на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е както следва:
1945.66 лв. главница, 492.10 лв. договорна лихва за периода от ******* г. до
********** г. и 534.60 лв. – обезщетение за забава или общо – 2972.36 лв.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Безспорно се установява от събраните в хода на делото доказателства, че
на 30.10.2023 г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
между „**********“ ЕАД и „***********“ ЕАД, по силата на който ищецът е
4
встъпил в правата на „**********“ ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви по договора му
с ответника. Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414
ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№
****/2024 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът дължи сумите по силата на
валидно сключен с него договор. Вземането на ищеца произтича от договор за
потребителски кредит № ********* от ********* г. С подписването на
договора за кредит страните по него са потвърдили съгласието си със
съдържанието и визираните условията по кредита.
За да може да се претендира пълния остатък по кредита, той следва да
бъде обявен от кредитора за предсрочно изискуем. В хода на делото не се
установи по безспорен начин, че „**********“ ЕАД като кредитор или
„***********“ ЕАД като цесионер по вземането са предприели необходимите
действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Независимо от
дадените указания в доклада по делото за представяне на доказателства в тази
насока, такива не са постъпили по делото.
Ищецът посочва, че „длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост на дата ********** г.“ Посочената дата предполага уведомяване
от цесионера на длъжника за предсрочната изискуемост, тъй като договора за
цесия е сключен на 30.10.2023 г. В представените по делото доказателства не
се намира изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника -кредитополучател. В чл. 25.8 от
договора е посочено, че цялата кореспонденция се изпраща на адресите на
страните, посочени в договора. Това предполага писмена кореспонденция,
като следващите текстове от договора уреждат последиците от изпращането,
получаването и т.н. В чл. 25.12. от договора е изрично предвидено, че всяка
страна поема за своя сметка разходите по изпращане на писма, свързани с
изпълнението на този договор до другата страна, както и че всяка от страните
носи риска, свързан с начина на доставяне на писмата до другата страна. Още
повече, че съгласно Общите условия по кредити, предоставяни на физически
лица от „**********“ ЕАД в Раздел VIII, чл. 8.1. е посочено, че Банката има
право едностранно да обяви вземанията си по Договора за изцяло или
частично предсрочно изискуеми, при посочени условия. От тълкуването на
различните приложими разпоредби се налага извод, че предсрочната
изискуемост не е настъпила автоматично, а е необходимо банката кредитор да
е обявила настъпването й по съответния ред – с писмено уведомление до
кредитополучателя. Съдът не възприема твърдението на ищеца, че в
настоящия случай уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост е
осъществено чрез връчването на препис от исковата молба. В исковата молба е
направено искане за връчване на приложените към нея писма, в които се
5
съдържа единствено уведомление за извършената цесия, но не и изрично
волеизявление относно настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
като такова не се съдържа и в самата искова молба.
Предсрочната изискуемост е институт на материалното, а не на
процесуалното право, поради което даденото принципно разрешение в
решаващите мотиви на т.18 от Тълкувателно решение № 4/ 201 Зг. от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 201 Зг. на ОСГТК на ВКС намира приложение при
договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков
кредит, независимо, дали кредиторът осъществява защита на правата си по
реда на заповедното производство, което при възражение се съпътства с
установителен иск по реда на чл.422 ГПК, или защитата е чрез предявяване на
осъдителен иск срещу длъжника по договор за кредит. Съгласно цитираното
тълкувателно решение, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Въз основа на изложените съображения настоящият състав приема, че
липсва изрично волеизявление на банката-кредитор, респ. на ищеца –
цесионер за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, което да
е достигнало до ответника – кредитополучател, поради което предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит не е настъпила към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК. Следователно исковете срещу ответника Г. Д. С., ЕГН **********,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените и претендирани по делото
разноски в размер на 600.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********“ ЕАД, ЕИК **********, гр.
*****************, против Г. Д. С., ЕГН **********, гр. К., **********, с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, с цена на иска 2972.36 лв., от
които 1945.66 лв. главница, 492.10 лв. договорна лихва за периода от *******
г. до ********** г. и 534.60 лв. – обезщетение за забава за периода от
30.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд К., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд К. до
окончателното изплащане на задължението, съгласно Заповед №
****/01.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ****/2024г. по описа на Районен съд-К., както и направените
разноски по водене на настоящото и заповедното производство, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6

ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, гр.
*****************, представлявано от изп.директор З.Б. да заплати на Г. Д.
С., ЕГН **********, гр. К., **********, направените съдебни разноски в
размер на 600.00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Стара
Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7