Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4381 18.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6763 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
*********, срещу Д.П.Ц., ЕГН ********** за признаване
на установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на
501,02 лева, дължима поради неизпълнение на Споразумение от 24.01.2015 г.,
152,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2014 г. – 14.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 15.11.2017 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 18129/2017 г. на ПРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.03.2005 г. ответникът е сключил
договор с Българска пощенска банка АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ -
кредитна карта ******. Договорът станал предсрочно изискуем поради
просрочване на плащания на вноски по кредита. На 15.11.2007 г. Българска
пощенска банка АД /към тази дата с наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД
прехвърлила вземането си на „Делта Кредит“ АДСИЦ. Длъжникът е уведомен за
извършената цесия и на 24.01.2015 г. сключил споразумение с „Делта Кредит“ АДСИЦ, с което признал задължението и поел
задължение да го заплати на вноски. Длъжникът следвало да погаси задължението
си на една вноска от 250,51 лв. с падеж 30.01.2015 г. Съгласно договора, ако
длъжникът погасил тази сума представляваща ½ част от задължението,
кредиторът поел задължението да му опрости останалата ½ част от
задължението. Длъжникът не изпълнил
задължението си в уговорения срок, поради което дългът му станал предсрочно
изискуем на 31.01.2015 г. Съгласно т. 6 от Споразумението при неплащане, на
която и да е от вноските, цялата дължима сума ставала предсрочно изискуема,
като в този случай отпадало и обещаното редуциране на дълга.
Тъй като ответникът не изплатил задълженията си по договора за
потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника,
по което било образувано ч. гр. д. № 18129/2017 г. на ПРС. За издадената
заповед за изпълнение длъжникът бил уведомен
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 422 ГПК се
предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Твърди
се, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на
09.03.2018г. длъжникът заплатил по сметка на Делка кредит сумата от 200 лева, с
която били погасени разноските по заповедното производство в размер на 170 лева
и 30 лева от дължимите мораторни лихви. Иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед от 15.11.2007 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18129/2017 г. на ПРС.
Претендират се законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане и направените по настоящото производство
разноски. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК от
ответника Д.П.Ц. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по
иска, като същия не е изпратил свой процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал
доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети копие на споразумение от 24.01.2015г., извлечение
от сметка от 15.11.2007г., анекс, фактура и пълномощни.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В проведеното на 31.10.2019г. съдебно заседание от пълномощника на ищеца –
мл. Адв. М. е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при
наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника Д.Ц.. Същият е редовно призован и за първото по
делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото
решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване
на делото в размер на общо 100 лева /от които 75 лева внесени по настоящото
производство и 25 лева в заповедното/, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева .
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д.П.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, представляван
от процесуалния си представител адв. Т. Г., със съдебен адрес ***, кантора № *
следните суми: главница в размер на 501,02 лева, дължима поради неизпълнение на
Споразумение от 24.01.2015 г., 152,97 лв. – мораторна лихва за периода
15.11.2014 г. – 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
15.11.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18129/2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ответника Д.П.Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ищеца „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, представляван от процесуалния си представител адв. Т. Г.,
със съдебен адрес ***, кантора № * направените по делото разноски в размер на
общо 460 лева /четири стотин и
шестдесет лева/, от които заплатена ДТ по настоящото дело в размер н 75 лева и
по заповедното в размер на 25 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева.в
Решението не подлежи на обжалване,
а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.