№ 16928
гр. ..., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110144752 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Ищцата Е. В. Р. - С. твърди, че с трудов договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.
1 от КТ, е била назначена в ответното дружество ".... на длъжност „административен
специалист с контролни функции", с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на
5000 лв., респ. нетно - 4127,94 лв. Твърди, че за м.03, м.05, м.06, м.07.2022 г.. работодателят
не й е заплатил дължимите й се трудови възнаграждения в общ размер на 16 362,96 лева,
въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите й задължения. Поддържа, че
работодателят не й е предоставил ведомостите за заплата за процесните месеци, като
въпреки отправената покана до ответното дружество да изплати дължимите възнаграждения
на ищцата, вземанията и към настоящия момент били непогасени. Ето защо, ищцата
претендира от ответника да й заплати следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в
общ размер на 16 362,96 лв., представляваща дължими нетни трудови възнаграждения по
сключен на 07.03.2017 г. трудов договор, както следва: трудово възнаграждение за м.03.2022
г. за 22 работни дни в размер на 4127,97 лв., трудово възнаграждение за м.05.2022 г. за 19
работни дни в размер на 4078,33 лв., трудово възнаграждение за м.06.2022 г. за 22 работни
дни в размер на 4078,33 лв., трудово възнаграждение за м.07.2022 г. за 21 работни дни в
размер на 4078,33 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба - 18.08.2022 г., до окончателното плащане на задължението, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 325,93 лева, представляваща мораторна
лихва, както следва: 160,53 лева за периода на забава за незаплатеното трудово
възнаграждение за м.03.2022 г. за периода от 01.04.2022 г. до 17.08.2022 г., 89,50 лева за
периода на забава за незаплатеното трудово възнаграждение за м.05.2022 г. за периода от
01.06.2022 г. до 17.08.2022 г., 55,51 лева за периода на забава за незаплатеното трудово
възнаграждение за м.06.2022 г. за периода от 01.07.2022 г. до 17.08.2022 г., и 20,39 лева за
периода на забава за незаплатеното трудово възнаграждение за м.07.2022 г. за периода от
1
01.08.2022 г. до 17.08.2022 г. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ".... е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че считано от
01.07.2022 г. ищцата била в самоотлъчка и не изпълнявала трудовите си задължения, с
оглед на което с платежно нареждане й била заплатена сумата в размер на 2840 лева,
представляваща частично трудово възнаграждение за м.03, м.05, м.06 и м.07.2022 г.
Оспорва, че ищцата не е получила подписан трудов договор, както и ведомостите за
получените от нея заплати. Изяснява, че за м.07.2022 г. трудово възнаграждение не й се
дължи, тъй като от 01.07.2022 г. ищцата е в самоотлъчка и не се явява на работа без
уважителни причини. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съдебно предявеното от ищцата право произтича от обстоятелството, че страните са
били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е задължението на ответното
дружество да плаща на ищеца уговорено трудово възнаграждение срещу задължението на
последния да престира работна сила.
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи, че за посочения
период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнил задължението си да престира работна сила в полза на работодателя,
поради което за последния е възникнало задължение за заплащане на трудово
възнаграждение в претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже горните обстоятелства, а в тежест на ответника е да установи
плащане на дълга.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира иска за частично
основателен.
Между страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 03.07.2017 г. същите са сключили Трудов договор № 7 на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ, като с него ответникът е възложил, а ищцата приела да изпълнява
длъжността „административен специалист контролни функции", на 8 - часов работен ден,
при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 5000 лв. и месторабота: гр. ....
По делото е приложена и Справка за актуално състояние на трудовите договори на
ищцата, видно от която трудовото правоотношение с ответното дружество е възникнало на
03.07.2017 г., като към настоящ момент същото не е прекратено.
Между страните е формиран спор относно обстоятелството полагала ли е ищцата
труд съобразно уговореното с ответното дружество през м. 03, м.05, м.06 и м.07.2022 г., като
за изясняване на същото са събрани гласни доказателства на свидетелите К., С. и Н..
Разпитан свидетелят К. разказва, че познава ищцата, тъй като той е управител на ....,
което дружество от своя страна е съдружник, заедно с нея при ответното дружество. Излага,
че ищцата е изпълнявала задълженията си на “административен сътрудник” при ответника в
...., т.к. отговаряла е за сключването на договори, контакта с контрагенти и с лицата, с които
работи “..., както и е получавала документи. Уточнява, че офисът, където ответното
дружество изпълнява дейността си, е отдаден на същото под наем, като се ползва заедно с
.....
Свидетелят С., допуснат на страната на ищцата, твърди, че познава последната лично,
тъй като работи при ответника на длъжност “Финансов мениджър” и с месторабота: г....
Разказва, че през процесния период ищцата е изпълнявала трудовите си задължения като е
извършвала технически действия, приемала и изпращала пощата, получавала и попълвала
2
необходимите документи, свързани с дейността на дружеството. Излага, че офисът е
собственост на трето лице - ..., като за същия се е заплащал наем до преди година и
половина. Към настоящия момент сочи, че не знае да се заплащат вноски по наемно
правоотношение за този офис и същият бил заключен. Изяснява, че многократно са правени
опити да се осъществи контакт с управителя .... от свидетеля и ищцата за предаване на
документите, касаещи ответника, тъй като той не се е явявал на работа, като същите са
изпращани по пощата. Сочи, че заедно с ищцата са изпълнявали трудовите си задължения
към месец юли на 2022 г. като са ходили до Е., П. и в общината.
От показанията на свидетелят Н., допуснат на страната на ответника, се установява,
че същият не познава ищцата и изпълнява трудови задължения при ответника от м.02.2022
г., но в гр. П. на ..... Разказва, че е разбрал за преместване на адреса на офиса на ответното
дружество от гр. ... в гр. П. поради пререкания, като към настоящ момент свидетелят е в
неплатен отпуск.
От анализа на изслушаните свидетелски показания на Калпакчийски и С., които
съдът кредитира като последователни и кореспондиращи си едни с други, се установява, че
ищцата действително е полагала труд през м.03, м.05 и м. 06.2022 г., доколкото свидетелите
излагат личните си възприятия в детайли във връзка с упражняваните от нея дейности при
ответното дружество. Съдът се доверява на техните показания в цялост като по отношение
на показанията на Н. намира, че същите не бяха достатъчни съдържателни и годни да оборят
обстоятелството, че е налице валидно престирана от ищцата работна сила, доколкото, както
по-горе вече бе изложено, свидетелят дори не познава ищцата, а местоработата му е в
различен град - П.. Това от своя страна значително ограничава възможността му да
възприеме обстоятелства от съществено значение за решаване на делото. Поради това съдът
намира, че неговите показания не следва да бъдат кредитирани.
След като ищцата е изпълнила своето основно трудово задължение по трудовото
правоотношение да престира на ответника – работодател, своята работна сила през м.03,
м.05 и м. 06.2022 г., ответникът е следвало да й заплати в срок уговореното по договора
трудово възнаграждение по аргумент от чл. 270, ал. 2 КТ за тези месеци.
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира изцяло от съда, се доказа, че уговореното съгласно допълнително споразумение
от 31.12.2021 г. основно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2022 г. е в размер на
4690,43 лева и ДВТСПО 6,6 % = 309,57 лв., което води до формиране на брутно трудово
възнаграждение, считано от 01.01.2022 г. в размер на 5000 лева. След извършена от вещото
лице по експертизата проверка на внесените от ответното дружество социални и здравни
осигуровки за процесния период, както и след запознаване с документите, намиращи се в
ответното дружество, и с ведомости за заплати и документи, с които същите са заплатени, се
направи извод, че възнагражденията по време на трудовото правоотношение, сключено
между страните, са редовно получавани от ищцата, като съгласно счетоводни данни
неизплатеното нетно трудово възнаграждение е в размер на 9444,60 лева, както следва: за
м.03.2022 г. - в размер на 2707,94 лева, за м.05.2022 г. - 3368,33 лева, и за м.06.2022 - 3368,33
лева. Експертът сочи, че за получаваните работни заплати са изготвяни ведомости, като
ответното дружество е заплатило дължимите данъци и осигуровки към фиска, а за м.07.2022
г. и м.08.2022 г. за ищцата не са подадени осигурителни декларации поради деклариране от
“..., че за този период ищцата е в самоотлъчка.
По отношение на дължимостта на трудово възнаграждение за м.07.2022 г. вещото
лице е констатирало, че съгласно представени от ответника присъствени форми за този
месец, ищцата не е престирала труд и същата е в самоотлъчка, поради което за м.07.2022 г.
не й се дължи заплата, а съгласно разплащателна ведомост за м.07.2022 г. същата няма
начислена такава.
С оглед на изложеното, съдът достигна до извод, че на ищцата се дължат трудови
3
възнаграждения за м.03, м.05 и м.06.2022 г. в общ размер на 12 284,60 лева, от която сума
след приспадане на частично заплатената й на 28.07.2022 г. сума в размер на 2840 лева,
остава дължима сумата в размер на 9444,60 лева, като по отношение на м.07.2022 г.
претенцията за трудово възнаграждение се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът не установи плащане на така дължимото трудово възнаграждение.
Законна последица от уважаването на главния иск е и уважаването на претенцията за
присъждане на законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда –
18.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
С оглед горното и доколкото се установи, че дължимото трудово възнаграждение за
процесния период в размер на 9444,60 лв. не е заплатено от ответника, то последният дължи
лихва за забава върху него за периода от 01.05.2022 г. до 17.08.2022 г., която се равнява на
сумата от 177,53 лв., съобразно заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, като за горницата до пълния предявен размер от 325,93 лева искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на
разноски имат и двете страни, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира сторени от
него разноски в размер на 3606 лева, от които 106 лева – разноски за обезпечение на бъдещ
иск, и 3500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение размера на
последното, ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно като взе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, и съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до 2000 лева. От изложеното следва, че съразмерно на уважената част от
исковите претенции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски в общ размер на 1214,23 лева.
На основание чл. 9, изр. 2 ГПК съдът прилага закона еднакво спрямо всички, с оглед
на което претендираното адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 2300 лева
също следва да бъде редуцирано в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до 2000 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски в
размер на 846,88 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата от 406,20 лв., представляваща държавна такса върху
уважените искови претенции, както и сумата от 172,97 лв., представляваща изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., ул. ...., да заплати на Е. В. Р. - С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ....
сумата в общ размер на 9444,60 лева, представляваща дължими нетни трудови
възнаграждения по сключен на 07.03.2017 г. трудов договор за м.03, м.05 и м.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 18.08.2022 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
в общ размер на 177,53 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за за
периода от 01.05.2022 г. до 17.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ за горницата до пълния предявен размер от 16 362,96 лева, и иска с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 325,93 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., ул. ...., да заплати на Е. В. Р. - С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ....
сумата от 1214,23 лева - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. В. Р. - С., ЕГН **********, с адрес: гр.
..., .... да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. ...., сумата
от 846,88 лева - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГПК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., ул. ...., да заплати в полза на Софийски районен съд, сумата от 406,20
лв., представляваща държавна такса върху уважените искови претенции, както и сумата от
172,97 лв., представляваща изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице, изготвило приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5