О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 260418
30.03.2021 г.
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в
закрито заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВЧНД
№ 579/2021г по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №70 от 10.02.2021г. по ЧНД№ 20215330200249/2021г Районен съд- Пловдив е оставил
без разглеждане жалба от С.С.В. срещу постановление
от 13.04.2007г на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което на основание чл. 243,
ар.1, т.1 и т.2 , ал.2 от НК от НК е било прекратено наказателно производство
по сл.дело № 276/2003г по описа на ОСС Пловдив. Следственото дело се е водило
срещу жалбоподателя С.С.В. за престъпление по
чл.234а, ал.4, вр. ал.1 от НК, извършено през месец
септември 2002г и за престъпление по чл.309, ал.1 от НК извършено през периода
05.08-2002г до 13.08.2002г.
В
определението на първостепенния съд се
сочи, че макар да не са налице изрични доказателства за датата на връчване на
атакуваното определение на лицето, срещу което производството е било водено, от
останалите доказателства следва извода, че това се е случило още към
2012-2013г, което сочи подадената жалба от 11.01.2021г за недопустима, подадена
извън законоустановения срок за обжалване но чл.243,
ал.4 от НПК. По тези съображения жалбата
на С.В. е било оставане без разглеждане и производството е било прекратено.
Срещу определението на Районен
съд- Пловдив е постъпила частна жалба от С.С.В., в
която се твърди, че определението на първостепенният съд е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че няма данни постановлението на прокурора изобщо
да е било връчвано. Иска се определението на първостепенният съд да бъде
отменено.
Настоящата съдебна инстанция намира за
правилен извода на първостепенният съд относно НЕДОПУСТИМОСТ на депозираната от
страна на С.В. жалба срещу постановление от 13.04.2007г на РП-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство. Освен посочените съображения на първоинстанционния съд за нейната просроченост,
следва да се отбележи и липсата на правен интерес у жалбоподателя да атакува
постановения прокурорски акт.
По
отношение на извода за неспазване на законоустановения
срок, настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първостепенният
съд по въпросът дали и кога обвиняемият е научил за действията на прокурора по прекратяване на
наказателното производство. Видно е, че процедурата за уведомяване на
обвиняемия не е била спазена, но същевременно се установява, че у обвиняемият
са били налице конкретни представи за това, че именно с постановление от
13.04.2007г воденото следствено дело срещу него е било прекратено. Тези свои
представи обвиняемият заявил в депозираната молба на 07.02.2013г в Районна
прокуратура гр.Пловдив, с която поискал връщане на веществени доказателства. От
този момент до сега е изтекъл значителен период от време, който многократно е
надхвърлил законоустановеният срок от седем дни за
обжалване на постановление по реда на чл.243 НК.
Съдът
не възприема възраженията на обвиняемия, в които се акцентира на разликата
между връчване и запознаване със съдебен
акт. Според разпоредбата на чл.243, ал.4 от НК срокът за обжалване в това
производство тече от получаване на преписа.
В случай на бездействие на държавните органи всяка заинтересована страна
би могла сама да изиска такъв. Обратното би означавало при липса на изпълнение
на задължението за връчване правоимащият да не получи
изобщо достъп до съд. За това на практика е от значение дали и кога лицата,
които имат право на жалба са научили за постановеният акт, от който момент
следва да се ползват от предвидения срок за обжалване. В случая категорично се
установява, че към момента на депозиране на молбата от обвиняемия В.
***.02.2013г у него са били налице представи за наличие на прокурорски акт, с
който производството е било прекратено. Липсата на изрично връчване на този
акт, не променя факта, че обвиняемият към този момент е знаел за него и е могъл
да ползва правата си, произтичащи от това.
На
следващо място настоящият съдебен състав счита, че обв.В.
в случая не разполага и с правен интерес да обжалва постановеният прокурорски
акт. Това е така, тъй като наказателното производство е било прекратено на
реабилитиращи дееца основания. Видно от обжалваният акт, прокурорът е намерил,
че обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.234а от НК, както и че обвинението по чл.309 от НК не е доказано по
несъмнен начин. Касае се за прекратяване на основание разпоредбите на чл.24,
ал.1, т.1 от НПК „деянието не съставлява престъпление“ и чл.243, ал.1, т.2 от НПК –„обвинението не е доказано“. Не се сочи конкуренция на основанията за
прекратяване, която евентуално да налага съдът да преразгледа становището
изразено от прокурора. Прекратяването на тези основания винаги се явява напълно
удовлетворително за обвиняемия, поради което у него не е налице правен интерес
да обжалва постановеният прокурорски акт за прекратяване на наказателното
производство срещу него.
По
тези мотиви настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с което жалбата на С.В. е била
оставена без разглеждане е правилно и законосъобразно, а депозираната жалба се
явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №70
от 10.02.2021г. на Районен съд- Пловдив по ЧНД№ 20215330200249/2021г по описа на същия
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.