Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 20.11.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
23.10. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1307 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 257/18.04.2019 г.
по гр.д.№2027/2018 г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Въззивникът „Я.” ЕООД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендира за присъждане на разноски .
Въззиваемият „Е.Д.Я.“ ЕИК *** чрез процесуалния си
представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът ЕТ „ Е.Д.Я.“, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град К., улица ***, община К., представляван от
управителя Д.Я.Я. твърди,че с ответника
„Я.„ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Ш., улица „***,
област С.З., представлявано от управителя Я.Я.П., сключват Договор за наем на
недвижим имот, находящ се в град К., улица „***, представляващ „Кафе-аперитив“,
заедно със складови помещения и цялото оборудване за заведение, със застроена
площ от 200 кв.м., считано от 05.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора
за наем, наемодателят предоставял на наемателя имота срещу месечен наем в
размер на 1 500,00 лева. Твърди, че към настоящия момент наемателят „Я.„
ЕООД не е заплатил на наемодателя ЕТ „ Е.Д.Я." месечен наем, както следва:
от 05.06.2015 г. до 05.07.2015 г. в размер на 1 500,00лева; от 05.07.2015
г. до 05.08.2015 г. в размер на 1500,00лева; от 05.08.2015 г. до 14.08.2015 г.
в размер на 500,00 лева. Заявява, че Договорът за наем бил прекратен на
14.08.2015 г. по взаимно съгласие на страните.
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1435/2018
г. по описа на Районен съд – Казанлък. След получаване на Заповед № 818 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.06.2018 г. по ч.гр.д. №
1435/2018г. на Районен съд – Казанлък, длъжникът „Я. „ ЕООД подава възражение,
поради което е възникнал правния интерес от предявяването на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което
приеме за установено, че ответникът „Я.“
ЕООД дължи на ЕТ „Е.Д.Я." сумата от 3 500,00 лева,
представляваща незаплатен месечен наем, съгласно Договор за наем от 05.01.2015
г. за периода от 05.06.2015 г. до 14.08.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.06.2018 г. до окончателното изплащане, както
и разноски по производството, за която сума е била издадена Заповед № 818 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1435/2018 г. на
Районен съд – Казанлък.
Ответникът „Я." ЕООД заявява, че на 05.01.2015 г., действително е
бил подписан Договор за наем между „Я." ЕООД и ЕТ "Е.Д.Я." за
обект „Кафе-аперитив“, заедно със складови помещения, но този договор не бил
влязъл в сила и не е пораждал задължения за ответното дружество. Ищецът никога
не е предавал владението/ползването на ответника, тъй като Янка Панайотова /сестра
на едноличния търговец – ищец/ решила да закупи от брат си друг обект. Счита,че
следва да се отхвърли предявения иск от ЕТ „Е.Д.Я.", ЕИК *** срещу „Я."
ЕООД, ЕИК ***, като неоснователен и недоказан.
В хода на производството се установява
следното: Видно от приложеното частно гражданско дело № 1435/2018 г. по описа
на Районен съд – Казанлък, на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение № 818/06.06.2018 г. в
полза на кредитора ЕТ „Е.Д.Я."
срещу длъжника „Я.“ ЕООД за
изпълнение на парично задължение, за сумите : 3 500 лева главница и
законна лихва върху главницата, считано от 05.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 275 лева разноски по делото. Посочено е,
че вземането произтича от сключен договор за наем от 05.01.2015г. за кафе
аперитив, заедно със складови помещения и цялото оборудване, находящо се в град
К., улица Стара планина“ №40, като наемателят не е заплатил договорения месечен наем, както
следва от 05.06.2015 г. до 05.07.2015 г. в размер на 1 500 лева; от
05.07.2015 г. до 05.08.2015г. в размер на 1 500 лева; от 05.08.2015 г. до
14.08.2015 г. в размер на 500 лева.
В първоинстанционното производство е
представен като писмено доказателство по делото договор за наем от 05.01.2015г.
,от който се установява, че на 05.01.2015г. между страните по делото е сключен
договор за наем, по силата на който ищецът в качеството на наемодател е
предоставил за временно възмездно
ползване на ответника, в качеството на наемател следния недвижим имот :
„Кафе-аперитив“, заедно със складови помещения и цялото оборудване за
заведение, със застроена площ от 200 кв.м. при месечен наем от 1 500 лева,
съгласно чл.2.т.1 от договора. В чл.2 е посочено, че неразделна част от договор
за наем от 05.01.2015г. съставлява протоколът за предаването на наетия имот, подписан между страните.
Страните по делото не спорят, че договора за наем е прекратен на 14.08.2015г.
по взаимно съгласие на страните.
Ищецът се легитимира като собственик на
процесния обект по силата на договор за
продажба на общински парцел III, кв. 133,
град К., чрез търг с явно наддаване; удостоверение № 21 от 26.05.2006 г. на
община К. за регистриране въвеждането в експлоатация на строеж „Заведение за
обществено хранене – Кафе аперитив“, с административен адрес: град К., улица „***.
Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 194, том IV, рег. №
11272, дело № 1194 от 2011 г. на нотариус Т. Рангелов, с район на действие
Районен съд – К. установява транслативната сделка между страните по делото по
отношение на недвижим имот ,представляващ магазин.Въззивната инстанция
намира,че в правния мир съществува единствено горецитирания нотариален акт и не
се установяват други вътрешни отношения между страните по делото.Не се
представят и доказателства в тази насока.
Видно от клаузата на чл.1 т.1 от
договора за наем от 05.01.2015 г. наемодателя предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване описания в същата клауза недвижим имот.В т.1.2 от
договора е посочено,че неразделна част от същия съставлява протоколът за
предаването на наетия имот,подписан между страните.Действително по делото не е
представен протокол за предаване на владението,но е допустимо установяването на
това обстоятелство и с гласни доказателства.По делото са разпитани свидетелите Янка
Христова Янева и Радостина Ганчева Пондева.На основание чл.272 ГПК въззивната
инстанция препраща относно анализа на свидетелските показания към мотивите на
първоинстанционното решение.Следва в тази насока да се приеме ,че се установява
предаването на фактическата власт върху процесния обект.С оглед правната
природа на договора за наем за основателността на предявения иск не е
необходимо реално осъществяване на владение,а е достатъчно да бъде установено
,че фактическата власт върху имота е предадена.
Настоящата
инстанция счита,че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране
на договорната отговорност на ответника-наемател,поради което постановеното
първоинстанционно съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 257/18.04.2019 г. по гр.д.№2027/2018 г. по
описа на Районен съд-Казанлък.
ОСЪЖДА „Я.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление : град Ш., улица „***, ЕИК ***, представлявано от Я.Я.П. да заплати на ЕТ „Е.Д.Я.“, със седалище и адрес на управление, град К., улица ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я.Я.,
сумата от 200 лв./двеста лева/- представляваща направени по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: