Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1522
20.09.2019 година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, трети състав, в открито заседание на шестнадесети септември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Чавдар Димитров
Секретар Ирина Ламбова
като
разгледа административно дело
номер 1765 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.39б от Закона за държавната собственост.
Образувано е по
жалба на В.Л.С.в качеството му на управител на Стойчев и синове ООД с ЕИК *******,
чрез адв. М., БАК, със съдебен адрес *** против Заповед №РД-09-17/04.06.2019г.
на Областния управител на Област Бургас, с която, на основание чл.34а, ал.2 ЗДС, е наредено да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект
„Обходен път на гр.Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас”
до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти-частна собственост, намиращи
се в землището на гр.Бургас, съгласно влязъл в сила подробен устройствен
план/ПУП/-парцеларен план/ПП/, одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016
г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта
относно определения размер на паричното обезщетение за отчуждената част от поземлени
имоти с идентификатори 07079.2.1917 и 07079.2.1918, с изложени аргументи за
нищожност на същата, както и за незаконосъобразност на размера на оспореното
обезщетение.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и
твърди, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, при
условията на евентуалност я счита за незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с материалния закон. Твърди също, че определеният размер на
обезщетението е значително занижен и иска определяне на по-високо и справедливо
обезщетение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - областен упавител на област с
административен център Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представил
е административната преписка по издаване на процесната заповед.
Заинтересованата страна-
Агенция „Пътна инфраструктура“ София,
редовно уведомена, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна и иска да се отхвърли.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази доказателства и закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 38, ал.2 ЗДС, от
лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа
предвидените в закона форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Видно от представените в
административната преписка доказателства се установява, че със заповед
№РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам. министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б. „в” и ал.4; чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.1, 2,
5, 6 и ал.12, т.2, б. „в” ЗУТ, е одобрен
подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/ за обект „Обходен път на
гр.Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на
път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, която е влязла в сила на 16.07.2018
г., видно от писмо, изх.№АУ 13-2/31.07.2018 г./л.100 от делото/.
На 21.12.2018 г.,
председателят на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е отправил мотивирано искане, изх.№04-16-2708,
съобразно чл.34, ал.1 ЗДС, до министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите, да се разгледа и одобри отчуждаването на имоти и
части от имоти за задоволяване на държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на
гр.Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на
път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна” на територията на гр.Бургас и да се
предложи на областния управител на област Бургас да издаде заповед в този
смисъл /л.87-88 от делото/.
Със съвместна заповед
№РД-02-14-343 от 08.04.2019 г./ЗМФ-266 от 01.04.2019 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, е одобрено
отчуждаването за държавна нужда на имоти и части от имоти-частна собственост,
находящи се в землището на гр.Бургас, за изграждането на обект„Обходен път на гр.Бургас-І-ви
етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас”
и локални платна”/л.26 и 27 от делото/.
Със заповед №80-00-202 от
23.04.2019 г., областният управител на област Бургас, на основание чл.34а, ал.3 ЗДС, е обявил започване на процедурата по отчуждаване на имоти или части от
имоти-частна собственост, в землището на гр.Бургас за обект „Обходен път на гр.Бургас-І-ви етап от км
230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и
локални платна”.
За имотите, предмет на
отчуждаване по заповед №РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на
област Бургас, е изготвен доклад от независим оценител за определяне на
равностойно парично обезщетение на поземлени имоти - частна
собственост/земеделска фонд и урбанизирани територии/, засегнати от одобрен
ПУП-ПП за строителството на обект „Обходен път на гр.Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път
І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”/л.60-84 от делото/.
Видно от доклада
наличието на предоставени сделки с поземлени имоти в урбанизирана територия е
довело до определяне на осреднена цена за землището на гр. Бургас, съобразно
чл.32 и §1а, т.2 ДР ЗДС, която на база предоставените пазарни аналози от служба
по вписванията Бургас, възлиза на 12 826,27 лева за дка за квартал Бизнес
парк 5, а за квартал Изгрев Север е 40 795,28 лева. Оценката е обобщено
представена в регистър на имотите, с начин на трайно ползване/НТР/ „УПИ“, а за
единият от спорните УПИ, експертът е определил оценката по реда на чл.32, ал.3,
т.1 от ППЗДС, за което като аргумент е изложил обстоятелството, че е
единственият застроен имот - приложение
3.2 /л.81 от делото/.
На 04.06.2019 г.,
областен управител на област с административен център Бургас е издал заповед
№РД-09-17, с която е наредено да бъдат отчуждени части от имоти - частна
собственост, находящи се в землището на гр.Бургас, съгласно подробен
устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/, одобрен с влязла в сила заповед
№РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното развитие и
благоустройството за изграждане на обект „Обходен път на гр.Бургас-І-ви
етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас”
и локални платна”, която, в частта относно валидността й, както и относно определения
размер на паричното обезщетение от 2168.00 лева за отчуждената част от поземлен
имот/ПИ/ с идентификатор 07079.2.1918 по КККР на гр.Бургас -0.169 дка, целият с
площ от 0,543 дка, представляващ второстепенна улица и относно определения
размер на паричното обезщетение от 11938.00 лева за отчуждената част от
поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 07079.2.1917 по КККР на гр.Бургас -0.399 дка,
целият с площ от 4.460 дка, представляващ складова база, е предмет на оспорване в
настоящото производство.
По делото е назначена
комбинирана съдебно-оценъчна експертиза, по която са изготвени и приети основно
и две допълнителни (коригирани) заключения. С допълнителните заключения вещото
лице е коригирало изводите си относно цената на отчуждавания имот07079.2.1917
по КККР на гр.Бургас, съобразно възраженията на ответната страна, като в
първоначлното заключение в.л. е установило 17 на брой сделки, касаещи 28бр. поземлени
имоти, за които е счело, че отговарят на критериите на чл.32, ал.2 ЗДС, вр. §1а,
т.2 и т.4 ЗДС. Определило е единична пазарна цена на декар площ със сочените
характеристики в размер на 101 429,23 лева на декар. Посочило е, че взема
предвид при определяне близостта на ползваните като пазарен аналог имоти
действащия ОУП на Община Бургас, който предвижда зони за обществено обслужване,
смесени мултифункционални зони и предимно производствени територии, всички
възприети от експерта като такива със «сходно» предназначение.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Относно валидността на оспорения административен акт.
На първо място, заповедта
е издадена от компетентен орган- областен управител на област с административен
център Бургас, съобразно нормата на чл.34а, ал.2 ЗДС.
Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост предназначени
за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите, а съгласно ал.2, извън случаите по ал.1 отчуждаването
се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и
инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна
мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища,
летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и
отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация,
газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за
разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата
техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като
национални обекти с решение на Министерския съвет.
Следователно редът за
определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон
или с решение на Министерски съвет.
В случая, имотите се отчуждават
за изграждане на обект „обходен път на гр. Бургас първи етап, от Път І-9
„Сарафово – Бургас”, от км.230+700 до път I-6 - Ветрен - Бургас км. 493+550 и локални платна. Този учатък е нов и не
представлява част от нито един от двата първокласни пътя от републиканската
пътна мрежа, които свързва, както към момента на издаване на процесната
заповед, така и към настоящия момент и липсва акт на Министерския съвет, с
който да е бил обявен за национален обект с решение на Министерския съвет,
поради което същият не е обект с национално значение или част от такъв обект.
След като обекта за който се извършва отчуждаването не е национален обект, то
компетентен да издаде процесната заповед се явява именно областният управител
на Област Бургас, като е ирелевантно дали в бъдеще този обект ще бъде обявен за
национален или не. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като нейното
съдържание е в съответствие с изискванията на чл.34в, ал.1 от ЗДС. Всички това
води съдебния състав до извод за нейната валидност.
На следващо място, същата е издадена и при
липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Спазена е процедурата, предвидена в чл.34а във връзка с чл.33, чл.34в
и чл.34 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за
отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите/ по арг. от чл.34, ал.1 ЗДС/, които със съвместна
заповед №РД-02-14-343
от 08.04.2019 г./ЗМФ-266 от 01.04.2019 г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството и министъра на финансите, са одобрили отчуждаването за
държавна нужда на имоти и части от имоти-частна собственост, находящи се в
землището на гр.Бургас, за изграждането на обект „Обходен път на гр.Бургас-І-ви
етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас”
и локални платна”. На основание тази съвместна заповед;
влезлия в сила ПУП-парцеларен план/ПП/, одобрен със заповед №РД-02-15-91
от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство;
доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на земеделски и
урбанизирани имоти, засегнати от одобрения ПУП-ПП; решения №КЗЗ-08 от
08.04.2015 г. и №КЗЗ-24 от 29.11.2018 г. на Комисията за земеделски земи при
МЗХ и чл.34а, ал.2 ЗДС, областният управител е издал процесната заповед.
По отношение приложението
на материалния закон съдът съобрази следното:
Не се спори,
че жалбоподателят е собственик на имоти с идентификатор 07079.2.1917 и 07079.2.1918
по КККР на гр.Бургас, част от които са били отчуждени с оспорената заповед.
Не се спори,
че е налице държавна нужда за принудително
отчуждаване на част от тези имоти, по смисъла на чл.34, ал.1 ЗДС.
Спори се относно
определения със заповедта размер на паричното обезщетение на отчуждената част
от имотите с идентификатори 07079.2.1917 и 07079.2.1917 по КККР на гр.Бургас.
Равностойното
парично обезщетение е цената
на отчуждаваните имоти или на части от имоти,
определена по реда на ЗДС/§1а,
т.1 ДР ЗДС/ и следва да е в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния
устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план,
който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в
сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на
пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания/ по арг. от чл.32, ал.2 ЗДС/.
Пазарни цени,
съобразно легалното определение, посочено в §1а, т.2 ДР ЗДС, са осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите
чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението
на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки.
С оглед определяне
размера на обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти,
които са с подобни характеристики и се намират в близост до отчуждавания-чл.32,
ал.2 ЗДС. Според §1а, т.4 ДР ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които се намират в един и същ квартал в
другите градове или населени места или селищни
образувания.
Съгласно чл.10, ал.4
ЗАТУРБ - „Селищните образувания са
територии извън строителните граници на населените места, устроени за
осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни
граници, но нямат постоянно живеещо население.“
Според чл.11 ЗУТ „За осигуряване на целесъобразно устройство
поземлените имоти могат да се групират в територии и устройствени зони, които
се определят с общите и подробните устройствени планове и в съответствие с наредбата
по чл. 13, ал. 1.“
Съгласно §5, т.7 ЗУТ "Малки населени места" по чл. 58 са
селата, както и градовете с население до 30 000 жители.“, а според т.8 на
същата норма "Територия" или
"устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени
имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение.“ Според §5,
т.10 ЗУТ "Квартал" е
урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на
урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти.
Според §1, т.2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, „Граница на урбанизирана
територия" е строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от
действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени
планове и техните изменения, или от одобрен околовръстен полигон.“
Съгласно
обстоятелствената част на заключението на вещото лице спорните имоти се намират
в селищно образувание „Бизнес парк Бургас 5“, чиято територия е предвидена за
обслужващи чисти промишлени дейности, създадено е с решение №8-17/27.03. и
29.03.2012г. на Общински съвет Бургас и се намира в месност Келева Нива в
землището на гр. Бургас.
Т.е., става ясно това, че
отчуждаваните имоти се намират в самостоятелно селищно образувание и съгласно
смисъла вложен в разпоредбата на §1а, т.4 ПЗР на ЗДС имоти намиращи се в
близост до отчуждавания са имотите находящи се в един и същи квартал на
съответното селищно образувание. Доколкото вещото лице не е установило повече
от един квартал в Бизнеспарк Бургас 5 всички имоти, находящи се на териториоята
на бизнеспарка следва да се възприемат като намиращи се в близост до
процесните. За сметка на това, по смисъла на закона не следва да се възприемат
като близки, макар и находящи се на недалечна дистанция от настоящия уригулираните
имоти, които представляват част от други самостоятелни урбанизирани територии,
каквито са Бизнеспарк Бургас 1 и самия гр. Бургас, обхващащ в територията си
Промишлена зона Изгрев-Север и бивщ Стопански двор 5-ти километър, от чиито
територии вещото лице е ползвало пазарни аналози. Кои са кварталите на гр.
Бургас сочи самия действащ ОУП, като изчерпателно изброява следните такива: Акациите;
Банево, Братя Миладинови; Ветрен, Възраждане; Горно езерово; Долно езерово;
Зорница; Изгрев; Лазур; Лозово; Меден рудник; П. Р. Славейков; Победа;
Сарафово; Крайморие; Център. Затова, заключението на вещото лице за попадането
на имоти 07079.2.1917 и 07079.2.1918 в една устройствена зона по смисъла на ЗУТ
и ЗКИР с представените аналози, в никакъв случай не означава, че имотите
попадат в един и същ квартал по смисъла на §5, т.10 от ПЗР на ЗУТ. Този смисъл
безспорно е същия като вложения в § 1а, т.4, б.“б“ от ДР на ЗДС, предвид
липсата на друга нормативна дефиниция. Факта, че те попадат в различни квартали
е установено от Община Бургас с писма изх.№ 13-00-169/4/ от 12.06.2018г. и
изх.№ 13-00-169/6/ от 26.07.2018г., на които се позовава оценителят в
административната фаза на производството. При това положение необосновано
вещото лице е включило и оценило имотите в бивш стопански двор Пети километър,
гр. Бургас, Изгрев-север гр. Бургас и Бизнес парк Бургас-1. Неправилно на
самостоятелно основание е и действието на В. по включване сред пазарните
аналози на сделките с имоти 07079.2.2468, 07079.2.2469, чийто предмет е
учредяване на сервитут, имот 07079.2.2467 и 07079.2.2696 и 07079.2.2697,
явяващи се предмети на дарение, както и имот с идентификатор 07079.2.2199, страна
по който не е търговец.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че близки по смисъла на §1а, т.4 ПЗР на ЗДС са
единствено находящите се в същото селищно образувание поземлени имоти с идентификатори
07079.2.2212, 07079.2.2213 и 07079.2.2215.
Що се отнася до
изискването на чл.32, ал.2 ЗДС за наличие на подобни характеристики между
отчуждавания и сравняваните имоти, съдът намира, че първият е с идентично
предназначение с това на спорния 07079.2.1918 за второстепенна улица, но
доколото липсва втори подобен аналог цената му следва да бъде определена по
особените правила на глава седма, раздел II от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост - чл.96, ал.1 ППЗДС, така както е сторил това административният
орган.
Вторият и третият от
възприетите като намиращи се в близост имоти са с предназначение идентично с
това на процесния имот с идентификатор 07079.2.1917 - за складова база. Това
обстоятелство само по себе си не е достатъчно тези два имота да бъдат
определени като такива с подобни на неговите характеристики, доколкото същите
са незастроени и това обстоятелство е обективен фактор, който занижава цената
им спрямо тази на застроения обект. В тази хипотеза равностойното парично обезщетение
следва да бъде определено по реда на чл.32, ал.3, т.1 от ЗДС, вр. чл.96, ал.1
от ППЗДС. Съгласно последната „При
отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и
устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на
чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично
обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20
от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява.“
Именно така е постъпил административният орган, поради което актът му е
частично правилен и обоснован и в тази част, но непълен в извършената оценка.
Спорен между страните
остава въпросът следва ли да бъдат остойностени и овъзмездени законните
подобрения извършени от страна на жалбоподателя преди влизане в сила на ПУП за
реализиране на обект - публична държавна собственост.
В заключението на
експерта подобренията върху имота са остойностявани отделно от стойността на
самия имот. Това обстоятелство съгласно приложимия закон е изначално неправилно
в хипотезата на приложение на реда по чл.32, ал.2, вр. §1а, т.2 ДР на ЗДС.
Подобренията в имота са част от характеристиките на имота и същите
предопределят евентуалния пазарен интерес към този имот. Законът изисква при
определянето на равностойно парично обезщетение по реда на чл.32, ал.2, вр. §
1а, т.2 от ДР на ЗДС, цените на сделките да касаят имоти със сходни с
отчуждавания имот характеристики.
Според съдебния състав в
конкретния случай подобренията в процесния имот имат такова значение, което го
отличава съществено от имотите, описани в ползваните пазарни аналози. По тази
причина съдът заключава, че следва да се пристъпи към оценяване по реда на
чл.32, ал.3, т. 1 от ЗДС, в рамките на което и на основание чл. 96, ал. 1 от
ППЗДС, вр. пр.2 към чл.20 ЗМДТ процесните подобрения подлежат на специално
остойностяване. (Вж. решение № 15641 от 19.12.2014г. на ВАС по адм.д.№
10821/2012 г., III о.).
В този случай по делото е
представено удостоверение за данъчна оценка, невалидно към момента на
провеждане на съдебното производство, но актуално към момента на изготвяне на
доклада за определяне на равностойно парично обезщетение в проведеното
административно производство (л.209).
Видно от същото то касае
единствено земята с площ 4 461 кв.м., представляваща УПИ I-21, в кв.73 по ЗРП на селищното
образувание от 2000г. Оспорено от страна на ответния орган е обстоятелството,
че за изградената инфраструктура за паркиране, озеленяване, ограждане и
пешеходно придвижване не са били представени строителни книжа, поради което
обстоятелство те не присъстват в данъчната оценка и не подлежат на обезщетяване.
В тази връзка с допълнителна задача по назначената оценъчна експертиза вещото
лице е посетило център за административни услуги Изгрев при община Бургас и
след запознаване с проектната документация на сградата е констатирало, че
проектът за паркинг е част от общия проект за строежа и присъства в графичната
и текстова част, касаеща вертикалната планировка и е приет комплексно с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №93/16.05.2011г., като е заснет и
нанесен в КККР на община Бургас. Липсва спор между страните, че паркингът със
специфичните му елементи - отводнителни системи, тротоари огради и др.
представлява строеж по смисъла на ЗУТ. В основната експертиза вещото лице е
остойностило разходите за изграждане на отчуждаваната част от парцела, а с
втората допълнителна експертиза е изчислило овехтяването на съоръжението съобразно
експлоатационния му срок и неговата възраст, като е определило овехтяване към
момента на постановената заповед за отчуждаване - 9,28%, в който случай
стойността на отчуждаваната част от съоръжението към момента на отчуждаването
му е преценена като възлизаща на 39 830,78 лева, която сума следва да бъде
добавена към удвоената данъчна оценка на земята, отчуждавана от двата парцела.
Съдът намира за
необходимо да отбележи това, че не намира за законосъобразен и правно обоснован
аргумента на ответната страна, че след като същите подобрения, представляващи
вид строежи не са били включени в данъчната оценка, наличието им не е основание
за обезщетяване на същите. Основна цел и принцип, съобразен с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ по чл.8 от ЕКПЧ при отчуждителната
процедура по ЗДС е справедливото и законосъобразно обезщетяване на
отчуждаваните имоти. По аргумент на обратното иведен от разпоредбата на чл.96,
ал.2 и ал.3 от ППЗДС, съдът счита че равностойно обезщетение не се дължи единствено
за незаконно построени сгради и подобрения в отчуждаваните имоти. Ирелевантна е
причината за това паркингът и останалите съоръжения да не присъстват сред
обектите на данъчната оценка, т.е. да нямат данъчна оценка. Те са
законнопостроени преди влизане в сила на ПУП за процесния обект публична
държавна собственост и следва да бъдат обезщетени. За да постанови
законосъобразна в оспорената част заповед ответният орган е следвало да изиска изготвянето
на данъчна оценка, включваща законните подобрения на имотите на жалбоподателя,
предмет на отчуждителната заповед. Като не е сторил това той е постановил една
незаконосъобразна в тази й част заповед. Предвид задължението на съдебния
състав да разгледа настоящия спор по същество и в кратки срокове с оглед
значителния обществен интерес от реализиране на инфраструктурния проект от една
страна и с оглед недопустимостта съдебният състав да изисква създаване на нови
писмени доказателства, несъществуващи в правния мир, а именно данъчна оценка на
недекларирани обекти, от друга, единственият способ за остойностяване на отчуждаваните
подобрения е чрез експертното им остойностяване. По тази причина Съдът
възприема заключението на експерта в тази му част като правилно и обосновано.
Предвид изложеното, жалбата се явява частично основателна и оспорената
заповед следва да се измени в частта касателно поземлен имот с идентификатор
07079.2.1917, като се определи обезщетение за отчужденият имот, собственост на
оспорващия, в размер на 11 938,00
лева + 39 830,78 лева, т. е. оценката следва да се увеличи с разликата от
определеното обезщетение за извършените законни подобрения до доказания дължим общ
размер от 51768,78
лева.
При този изход на спора и предвид направеното искане в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от иска, които са общо в размер на 2 100.00
лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева държавна
такса; 670.00 лева възнаграждение за вещо лице и 1380.00 лева адвокатско възнаграждение. Т.е., присъдена в тежест
на ответника следва да бъде част от тях в размер на 2016,00лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
осми състав,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ заповед
№РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област с административен
център Бургас, с която, на основание чл.34а, ал.2 ЗДС, е наредено да бъдат
отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на
гр.Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на
път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”,
части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на гр.Бургас,
съгласно влязъл в сила подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/,
одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното
развитие и благоустройството, В ЧАСТТА относно определения размер на паричното
обезщетение за отчуждената част от поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
07079.2.1917 по КККР на гр.Бургас - 0.399 дка, целият с площ от 4,460 дка,
представляващ урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за складова база“,
собственост на Стойчев и синове ООД с ЕИК *******, със съдебен адрес ***, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 11938.00 лева на 51768,78 /петдесет и една хиляди
седемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем ст./
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стойчев
и синове ООД с ЕИК *******, със съдебен адрес *** против заповед №РД-09-17 от
04.06.2019 г. на областен управител на област с административен център Бургас в
останалата й част.
ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен
център Бургас да заплати на Стойчев и
синове ООД с ЕИК *******, със съдебен адрес ***, съдебноделоводни разноски в
размер на 2 016.00 лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :