Р Е Ш Е Н И Е
№ 260074
гр.Пловдив, 14.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на седемнадесети декември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6302/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0281-000492 от
14.06.2020г., издадено от Д. П. Т., на длъжност *** в РУ – гр.Карлово при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Г.П.Б., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, като предлага същото да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата като
сочи, че наказателното постановление е издадено от административнонаказващ
орган без необходимата компетентност, доколкото мястото на нарушението е в
района, обслужван от РУ – с.Труд, докато актосъставителят и наказващият орган
са служители на РУ – гр.Карлово, в който
смисъл не е съобразена нормата на чл.49 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – РУ – гр.Карлово при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в
молба-становище посочва, че не са налице процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка е
изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление
да бъде потвърдено, както и в условията на евентуалност присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 15.07.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до съда,
чрез РУ – гр.Карлово при ОД МВР –
гр.Пловдив на 21.07.2020г., съгласно отразения входящ. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.05.2020г. около 14:35 часа, в село Скутаре, на кръстовището на ул.„Георги
Кирков“ и ул.„Кирил и Методий“, свидетелят Т.Т.П., в качеството му на *** в РУ
– гр.Карлово при ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – автомобил марка
„Рено Маскот“ с рег.№ „***“ и установил, че същото МПС, което се движило без
включени светлини за движение през деня или къси светлини, било управлявано от
жалбоподателя Г.П.Б.. Свидетелят П. още констатирал, че водачът Б. по време на
движени не бил с поставен обезопасителен колан, какъвто МПС е било
оборустваноно.
С оглед на горното, на място свидетелят П. съставил АУАН с бланков
№ 560346 от 24.05.2020г. срещу Г.П.Б. за
нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата, чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, който АУАН последният подписал, без да отразу възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Т.Т.П.. Последният помни конкретния случай,
като описва мястото и начина на установяване на нарушението, както и начина на
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля П. за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата
по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила:
Въпреки така установената фактическа обстановка съдът намери, че в
случая не се установява материалната компетентност както на актосъставителя,
така и на административнонаказващия орган, предвид следното:
I.Относно компетентността на актосъставителя въззиваемата
страна е представила Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, допълнена със Заповед
8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно т.1.3 и 1.4 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. (след
допълването и със Заповед 8121з-825 от
19.07.2019г.), служителите, заемащи длъжност „***“ - към които спада свидетелят
П., могат да съставят АУАН за установени нарушения на ЗДвП – „в рамките
на обслужваната територия“.
Същевременно нарушението не е установено на територията, обслужван
от РУ – гр.Карлово – на което е служител свидетелят П., а на тази, обслужвана
от РУ – с.Труд, а именно – в село Скутаре, Община Марица - според информация, достъпна на сайта на ОД на МВР -
Пловдив в интернет на адрес: https://www.mvr.bg/plovdiv/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B2%D1%80/rup/trud.
II.Относно компетентността на административнонаказващия
орган въззиваемата страна е представила
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно т.2.12 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.,
началниците групи „Пътен контрол“ в РУ при ОД МВР – какъвто е
административнонаказващият орган Д. П. Т.
имат право да издават наказателни
постановления за установени нарушения на ЗДвП – „на обслужваната
територия“.
Същевременно нарушението не е установено на територията, обслужван
от РУ – гр.Карлово – на което е служител дминистративнонаказващият орган Д. П. Т. , а на тази, обслужвана от РУ –
с.Труд, а именно – в село Скутаре, Община Марица - според информация, достъпна
на сайта на ОД на МВР - Пловдив в интернет на адрес: https://www.mvr.bg/plovdiv/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B2%D1%80/rup/trud.
Предвид
посоченото, настоящият състав на съда намира за установено, че процесните АУАН
и НП са издадени от органи без съответната териториална компетентност, тъй като
нарушението е извършено на територията на община Марица, респективно на
територия, обслужвана от РУ- с.Труд, докато АУАН и НП са съответно съставени и
издадени от служители на РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив.
Липсата на
териториална компетентност по отношение на актосъставителя и на издателя на
процесното НП обуславят незаконосъобразността и на двата посочени акта, като
мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В този смисъл е
и съдебната практика, като може да се посочи например Решение № 1986 от 04.11.2020
г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Следва да се
посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на
разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ
за тяхното извършване – договор за правна помощ и съдействие /лист 7 от АНД №
500/2020 по описа на РС-Карлово/, като е посочено като договорено и платено в
размер на 400 лева, както и още един договор за правна помощ и съдействие /лист
19 от делото/, като е посочено като договорено и платено в размер на 100 лева.
Същевременно налице е възражение и искане на въззиваемата страна
за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
минималния размер е именно 300 лева. В този смисъл искането на
въззиваемата страна се явява основателно, доколкото настоящото дело не
съставлява фактическа и правна сложност, протекло е в три съдебни заседания със
съвсем кратка продължителност, с разпит на единствен свидетел. Ето защо и
съобразно направеното възражение, на жалбоподателят следва да бъде
присъдени разноски в настоящото
производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат до посочения в чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от горепосочената Наредба размер, а именно – такъв от 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0281-000492 от
14.06.2020г., издадено от Д. П. Т. , на длъжност *** в РУ – гр.Карлово при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Г.П.Б., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати на Г.П.Б., ЕГН:**********
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.