РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
567
Гр.
Пловдив, 04 април 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЛОВДИВ, I
отделение, ХIV
състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
д. № 1409 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалбата на Д.И.И., ЕГН
**********, с адрес ***3, против ревизионен акт /РА/ № Р-16001620003915-091-001/17.02.2021
г., издаден от П.Д.С., началник сектор, възложил ревизията, и М. И. П., старши
инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 222/15.04.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с който на жалбоподателката са
определени допълнителни данъчни задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1972.53лв. и лихва от 561,12лв., данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 10372,28лв.
и лихва от 1898,86лв; вноски за ДОО за
2017 г. в размер на 4049,33лв. и лихва от 1151.90лв.; вноски за ДОО за 2018 г.
в размер на 4666,09 лв. и лихва от 854,22 лв.; вноски за здравно осигуряване за
2017 г. в размер на 1820,02 лв. и лихва от 517.74лв.; вноски за здравно
осигуряване за 2018 г. в размер на 2006,40 лева и лихва от 367.31лв.; вноски за
ДЗПО - УПФ за 2017 г. в размер на 1170.33лв.
и лихва от 332.92лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 1274,88лв. и
лихва от 233.39лв., или общо задължения в размер на 27331,86лв. и лихва от 5917,46 лв.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния
акт. Поддържа се становището, че пре проведеното ревизионно производство е
осъществено при нарушение на материалните и процесуалните правила касателно
провеждането на ревизионното производство по особения ред определен по чл. 122
и сл. от ДОПК, като в конкретния казус ревизиращите са приели, че са налице
условията на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно, че декларираните и или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Посочва се, че в хода на проверката, ревизиращите след получаването на исканата
информация с какви средства е разполагала за периода 2012г. 2018г., на базата
да дадените от нея писмени обяснения и документи, в които се посочват
разполагаемите и налични от нея финансови средства и техния произход, без да
съобразят съответните факти и обстоятелства, както от фактическа, така и от
правна страна приемат, че са налице данни за укрити приходи и решават ревизията
да бъде проведена при особените правила на ДОПК. Счита, че събраните писмени
доказателства и обясненията на трети лица дадени още в хода на проверката за
произхода на средствата и размера им са неправилно оценени и кредитирани от
ревизиращите в противоречие с редица материално и процесуално правни норми.
Според жалбоподателката тази субективна преценка от тяхна страна е послужила за
основен аргумент, както за преМ.ването на ревизията по особения ред на чл. 122
от ДОПК, така и за единствена база при определяне на данъчните задължения.
Посочва, че още при първоначалното предоставяне на доказателства по преписката
става ясно, че ревизиращите органи са се опитали да избягат от позитивните
факти, съдържащи се в събраните документи, които в своята съвкупност водят до
категоричното заключение, за неправилност на техните изводи по отношение на
приложението на чл. 122 от ДОПК за преМ.ване към ревизия при особени случаи още
по-малко в хипотезата на укрити приходи или доходи, а така също и относно
незаконосъобразно определяне на данъчните задължения за процесиите периоди. В
този смисъл счита, че не са налице основанията за преМ.ване към ревизия по реда
на чл. 122 от ДОПК. По тези и други
подробни съображения, подробно изложени в представените по делото писмени
бележки, иска отмяна на ревизионния акт, като и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът - директор на дирекция ОДОП
- гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Б. оспорва жалбата по
доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение
се явява допустима.
Началото на ревизионното производство
е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620003915-020-001/01.07.2020
г., изменена със ЗИЗВР № Р-16001620003915-020-002/25.09.2020 г., със ЗИЗВР № Р-
Р-16001620003915-020-003/02.10.2020
г. и ЗИЗВР № Р-16001620003915-020-004/05.11.2020 г. на началник сектор при ТД
на НАП – Пловдив, с обхват задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице, за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. Всички заповеди са надлежно връчени на
ревизираното лице, като първата заповед е връчена на 06.07.2020 г.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е
съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001620003915-092-001/18.12.2020
г. Срещу така изготвения РД в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано
възражение от ревизираното лице.
Въз основа на РД и след анализ на
възражението, в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА с № Р-16001620003915-091-001/17.02.2021
г., с който на оспорващата са определени посочените по-горе публични
задължения.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт
е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в
срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението, като е потвърдил изцяло оспорения
акт.
Срещу така потвърдения РА, е подадена
жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
По делото е приложена заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която
са делегирани съответните права, както и CD,
съдържащо цитираните по-горе актове.
Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в
оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните
разпоредби по издаването му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че
ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла
на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма съгласно
чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство,
които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид
разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да
реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без
възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.
Не е налице нарушение от страна на
органите по приходите на принципа на обективност, заложен в чл.3 от ДОПК, тъй като всички протоколи от извършени насрещни проверки на задължени
лица, на трети лица и институции,
искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети
лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни
доказателствени средства.
С оглед направените в хода на ревизионното
производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че в
случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а
именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице за 2017 и 2018 г. не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Установено е с ревизията, че Д.И. не е
омъжена, като за периода 2013 г.- 2017 г. няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
За 2018 г. е подадена ГДД по чл. 50, в която е попълнено Приложение № 5 към ГДД
- за доходи от прехвърляне на права и имущества с данъчна основа 360 лв. С
декларация вх. №160040815922/19.09.2019 г. е подадена коригираща декларация, с
която е добавено Приложение № 4 - за доходи от наеми.
Установено е, че ревизираното лице е
едноличен собственик на капитала на: „Аситония" ЕООД; „Асетония"
ЕООД; „Косена Джи" ЕООД и „Аутоланд 777" ЕООД. При ревизията е
установено, че е финансирала дружеството „Аутоланд 777" ЕООД по години,
както следва: 2016 г. - 7 000 лв.; 2017 г. - 64 000 лв.; 2018 г. - 96 000 лв.
Констатирано
е при ревизията, че за ревизираните периоди от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г. ревизираното лице е закупило следните недвижими имоти:
- на
27.03.2017 г. недвижим имот на стойност 79 600 лв., съгласно нотариален акт №
39, т. I, рег. № 416, дело № 37 от 2017 г., ап. 17 , за което е отпуснат
ипотечен кредит от Юробанк България и е учредена ипотека. Същият имот е
продаден на 22.05.2018 г. на А.Т.Р., съгласно Нотариален акт №164, том I, рег.
№ 2112, дело №161 от 2018 г. за сумата от 80 000 лв.
- 1000/4270
идеални части от поземлен имот в с. Марково, местност Захаридево с обща площ от
4270 кв. за сумата от 2 342 евро с левова равностойност от 4580 лв., съгласно
нотариален акт № 128, том I, рег. № 1267, дело № 128 от 2018 г.
- на
01.10.2018 г. недвижим имот на стойност 110 000 лв., ап.23, съгласно нотариален
акт № 132. том II, рег. № 4204, дело № 325 от 2018 г. и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с банка Пиреос.
Ревизираното лице дава обяснение, че
извършените разходи са покрити със спестени средства от съвместното съжителство
с бащата на децата й в размер на 23 000 лв. и с 30 000 лв., които е наследила
след смъртта му на 21.11.2011 г., както и е разполагала с 60 000 лв. наследени
от баща й през 2013 г. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице не
е разполагала с въпросните суми.
В хода на ревизията е установено, че
ревизираното лице е представило следните документи за получени парични
средства: договор от 15.11.2016 г. за получен заем от Е.Г.К.; 6 броя договори
за получени заеми през 2017 г. от „Косена джи" ЕООД; 6 броя договори за
получени заеми през 2018 г. от „Косена джи" ЕООД и договор от 17.12.2018
г. за получен заем от С.В.З.. Представено е и споразумение от 20.02.2012 г.
между „Суанс лейк" ООД и ревизираното лице. Според това споразумение на
03.12.2010 г. посоченото дружество, в качеството на заемодател, е сключило
договор за заем с лицето Г.Н.Б., заемател, за сума в размер на 40 903 евро / 80
000 лв./. След смъртта на Г.Б., с когото Д.И. има две деца от съвместно
съжителство, заемодателят се съгласява, че цялата сума от предоставения заем ще
остане на разположение на Д.И., без същият да има претенции за връщане на
парите, както и за дължими лихви и неустойки. Според ревизиращите въпросните
твърдения на ревизираното лице не са реални и не са доказани.
Въз основа на събраните доказателства е
направен извод, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7
/декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи, по години по
реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на
ревизираното лице е връчено уведомление и е връчена за попълване декларация по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Твърди се установено несъответствие между
декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово
състояние и направените разходи, тъй като ревизираното лице не е посочила реални
данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на
несъответствието.
При направената съпоставка между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие за
периодите на ревизията в следните размери: 2017 г. - 28 270,19 лв.; 2018 г. 113
471,05 лв. При тези констатации органите
по приходите са приели за облагаем доход на лицето установеното несъотвествие и
след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена основа за облагане
и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с прилежащите лихви за просрочие.
От събраните доказателства е направен извод, че през ревизираните години жалбоподателката е извършвала разходи, без
да доказва наличието на доказани средства за това. Посочено е, че са
изследвани с ревизията
възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи с
оглед доказването на ресурсите за извършените разходи, като в този случай не са представени доказателства за реално получени и обложени доходи,
които да покрИ.т направените разходи, поради което изводите на приходната
администрация са приети за обосновани.
Прието е за неоснователно и недоказано твърдението
на Д.И. за това, че на Е. К. е изплатен дивидент от 600 000,00 лв. – посоченото не се доказва от представените
счетоводни документи на „Барс" ЕАД, тъй като в счетоводството на
дружеството е отразена само сумата от 12160,00 лв., а освен това не е
представено заверено копие на РКО № 2/01.04.2012 г., от който да се установи в
действителност лицето, което е получило тази сума. При извършената насрещна
проверка на Е.Г.К., лицето не е представило доказателства за получен доход от
дивидент от „Барс" ЕАД, както и документи за съхранението на парични средства
в размер на 9750,00 лв. до 15.11.2016 г. /датата на договора/, предвид
отдалечеността от времето м.04.2012 г. - м.11.2016 г. Не са представени и
документи за друг източник на доход. В резултат на събраните документи, е
прието, че не са налични документи, доказващи че Е. К. е разполагал с парични
средства в брой в размер на 9 750,00 лв. към момента на предаването им в заем
на Д.И., поради което представения договор за заем е съставен за целите на
ревизията с цел доказване произхода на средства от страна на Д.И..
С ревизията на лицето са установени и
задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода
01.01.2017 г. - 31.12.2018 г., като същата е втора по ред във връзка с решение № 268/11.06.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при
ЦУ на НАП.
В
тази връзка е установено, че Д.И. е упражнявала трудова дейност като
едноличен собственик на капитала на „Аситония" ЕООД, ,Асетония" ЕООД
и „Косена - Джи" по
чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигурявашите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, ревизираното лице е декларирало започване на дейност като едноличен
собственик на капитала на „Аситония" ЕООД, считано от 17.07.2015 г. и осигуряване за всички осигурени рискове.
Дейността и осигуряването от посоченото дружество са прекъснати с подадени
декларации, считано от 01.09.2017 г. и отново възобновени, считано от
01.12.2017 г. За периода 01.09.2017 г. - 30.11.2017 г. ревизираното лице е
подало декларация, с която е декларирана трудова дейност като едноличен собственик на капитала на „Асетония" ЕООД и осигуряване
за всички осигурителни рискове. С декларация вх. № 160431500140990/24.07.2015
г. лицето е декларирало и начало на дейност като едноличен собственик на капитала
на „Косена Джи" ЕООД. За 2017 г. и 2018 г. е подадена информация с
декларация обр.1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в
осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за
самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за ЗОВ за всяка
една от ревизираните години.
Установено е, че жалбоподателката И. в качеството й на самоосигуряващо се лице е внесла авансово дължимите
ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО
за съответната година.
Прието е на основание чл. 4, ал. 3. т. 2 от КСО, че задълженото лице попада в обхвата на лицата задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен собственик на
капитала на „Аситония" ЕООД, „Асетония" ЕООД и „Косена Джи" ЕООД
през ревизирания период,
а по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО като самоосигуряващо се лице И. следва да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.
40, ал. 1. т. 2 от ЗЗО,
съгласно който едноличният търговец, физическото
лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за
бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3,
съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 КСО.
След преглед на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства и извършен анализ
на същите от органите по приходите е установено несъотвествие между направените
от ревизираното
лице разходи и декларираните и/или получените
приходи/доходи за 2017 г. и 2018 г., съответно в
размер на 28 270,19 лв. и 113 471,05 лв. Според органа по приходите направените разходи явно и съществено превишават размера на
декларираните доходи. Ревизиращият
екип е направил извод, че
ревизираното лице е реализирала доходи, които не е декларирала и които са
послужили за покрИ.е на извършените от нея
разходи през ревизираните години. Установено е наличие на данни за реализирани
доходи, недекларирани по надлежния ред, т.е. укрити доходи, конкретният
източник на които не е установен, т.е. прието е, че са налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено
уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителния доход,
върху който се дължат задължителни осигурителни вноски за ревизираните години
ще бъде определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.
Органът по
приходите е приел, че от задълженото лице не са представени доказателства за
произхода на средствата, необходими за покрИ.е на извършените от него разходи
през ревизираните години, както и че сумите на установеното превишение са в
резултат на дейност, за която не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се
лице.
Така върху установения с ревизията нов размер на
осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с недоказан
произход, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 КСО и чл.
40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за ревизирания
период, и прилежащите лихви, на основание чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО.
Посочено е, че ревизираното лице с виновното
си поведение, а именно недеклариране на доходи и избягване на заплащане на
данъчни и осигурителни задължения, е дало повод да бъде обложено по реда на чл.
122 - 124а от ДОПК. При спазване принципите на обективност и служебното начало,
с всички допустими процесуални способи
и доказателствени средства, въпреки опитите на органите по приходите да
установят произхода на средствата, с които лицето е разполагало, то не може да
се направи благоприятен за лицето извод, че ЗОВ не се дължат. Не се установяват
хипотези, изключващи тяхната дължимост. Доказателствената тежест да посочи и
докаже произхода и източника на укритите доходи е на жалбоподателката. След
като И. не е представила доказателства за характера на дохода и неговия
източник, върху този доход следва да се определят задължения за ЗОВ.
В хода на настоящото съдебно производство по
искане от страна на жалбоподателката се изслуша съдебно – счетоводна
експертиза, изслушаха се и свидетелите Е.Г.К., Н.Л., А. И.И., М.Д.Б., С.Н.П., С.В.З.,
В.Н.Т..
От изготвената и приета по делото ССЕ въз
основа на зададените въпроси, вещото лице е изследвало дейността и финансовото
състояние на фирма „Косена-Джи" ЕООД гр. Пловдив през периода 2015г. -
2018г., установило е генерираните парични потоци за всяка една от
горепосочените години на каса и по банков път, наличието на финансови средства,
които да са били предоставени на ревизираното лице през въпросните периоди
посочени в ревизионния акт и отразени ли са същите в счетоводството на фирмата.
След изслушване на свидетелите, вещото лице е дало във варианти наличието на наличните
финансови средства и имущественото състояние на ревизираното лице, съответно
при наличие на установено превишение на разходите над приходите, да преизчисли
размера на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и
съответните лихви за ревизираните периоди 2017г. и 2018г.
От изслушаните свидетелски показания на св. Е.Г.К.
става ясно, че същият познава жалбоподателката И. от 2012 г., защото фирмата й била
администратор на тяхна жилищна сграда в кв. Беломорски. Твърди, че през
годините съм й е давал заем с договор от 15.11.2016 г. в размер на 9750 лв. Посочва,
че е собственик и управител съм на капитал на шест юридически лица с шест
различни дейности – строителство, ремонти, нощувки, счетоводна кантора. Посочва,
че реално предал сумите от договора за заем на същия ден, в кв. Беломорски. Жалбоподателката
също живеела там. Заявява, че разполага с доходи от фирмите, за които имам
протоколи за М.ли проверки от данъчните. През 2019 г. имал ревизия на
физическото лице. Доходите му били от едното дружество с платен дивидент, със
забавяне от лихвите, които били платили. Разполага с протоколи за 12 800 лв. и
за 600 000 лв. дивиденти с платени данъци. Фирмата забавила внасянето, тъй като
било криза Твърди, че потоколът бил от 2012 г., тъй като през 2009
г. дошла кризата на строителството и ги внесли по-късно. Имал и продажба на
лични имоти през годините, парцели. Дал сумата на И., предполага за дейността
на фирмите й. Доколкото знае едната фирма е тази за заведението и сградата,
които тя администрира, а те й превеждали пари. Твърди, че не са имали уговорка
за срока на връщане, тъй като си имали доверие, работят заедно и си помагат. Посочва,
че по-голямата част от парите били върнати, а друга - останали. Имало документи
при И. за частично върнатите пари. Не знае колко точно оставали. Свидетелят
посочва, че заради личните отношения с много хора, на които е помагал, не слагал
лихви. Спомня си, че й дал сумата на 15.11.2016 г. Данъчните не са му искали
обяснения. Когато сключили договора, не помни кой точно е бил в офиса, по
принцип имало много хора, обикновено 10-12 човека. Мисли, че дал парите в същия
ден, еднократно. Връщането на по-голямата част от тях било наведнъж. И. лично
му ги върнала, били в един парцел. Посочва, че дивидентът е бил изплатен след
2012 г., заедно с лихвите. Според свидетеля тази сума не е била налична цялата,
поради това, че е дал от нея на дружествата като физическо лице.
Свидетелката Н.Л. заявява, че познава Д.И. от
повече от 10 г. Запознал ги Ж.Б., съпругът на И., която тогава тя била бременна.
Виждала я 2-3 пъти преди смъртта на Ж.. С него били приятели, след това имали
бизнес, не се получило, защото той разболял преди повече от 10 г. Свидетелката
посочва, че работела към фирма Ист Вест Трейд груп, а също била собственик на
фирма Суанс лейк, имаща общо с него. Посочва, че от тази фирма бил даден заем
на Ж., нееднократно и то големи суми - около 60000 лв. Последната сума била почти
41000 евро преди 11-12 г. Когато св. се запознала с него, Ж. вече бил болен. Спомня
си, че някаква част от парите била върнатата, но другата част не посмяла да я
иска. Ж. се разболял, после катастрофа, а И. била бременна с две деца, останала
сама. Сключили договор за тази сума. Отказала се да я иска, защото разбирала
положението. Подписали писмено споразумение през 2012 г. с Д.И., че Л. няма
претенции за тези пари. Не искала от нея нищо. Посочва, че тези пари нямало да
ги търси, били за децата й. Посочва, че повечето суми за заемите били в евро,
от фирмата ги дала. Имало и някои дребни суми в заем, но вече не помни, за
изследвания на Д. били. Давала му ги / на Ж./ като на физическо лице, не помни вече.
Казвал, че му трябват за бизнеса с Украйна, за да обзаведе офиси, кола да
вземе. После, като се разболял, фирмата се разпаднала и си останали за Д..
Свидетелката А. И.И. като майка на жалбоподателката
посочва, че бащата на Д. се казвал И.Д.И. и починал през 2013 г. Имали брак от
1981 г., развели се през 2016 г. Поддържали комуникация, не били в изострени
отношенията. Посочва, че живеели в гр. Асеновград в семейно жилище от 70 кв.м.,
където той останал след развода, а после децата го наследили. Имало и кола, наследство
от бащата на съпруга й и част от жилището на родителите му. Свидетелката
посочва, че има две деца. Бившият й съпруг работел в КЦМ като локомотивен
машинист и се пенсионирал на тази позиция. При пенсионирането си получил
максималния размер на пенсията, а предполага, че и заплатата му е била висока.
Имал спестявания, но не може да каже каква сума. Посочва, че при развода им,
жилището останало за него. Посочва, че не е теглил кредити, изплатил сумата за
жилището според оценката на съда. Двете й дъщери били наследници на имуществото
му. Малката й дъщеря се отказала от наследство в полза на сестра си, защото
последната останала сама с три деца. Малката била тогава още студентка и нямала
ангажименти. Двете продали апартамента и си поделили средствата. Бившият й
съпруг имал средства, но не може да каже колко. Посочва, че Г.Б. е баща на двете
малки деца на дъщеря ми. Двамата живеели на семейни начала с дъщеря й. Той имал
собствен бизнес, добре развит, имали отношения и имущество, но не знае
подробности. Внасяли алкохол, водка от Русия или Украйна, не може да каже
точно.
Свидетелката М.Д.Б. – леля на
жалбоподателката, посочва, че Д.И. е дъщеря на нейния брат, който починал през
2013 г. Тя е със семейството, откакто се омъжили. Посочва, че баща й работил 10
г. в Либия и съвпаднала датата на сватбата на брат й, цялото обзавеждане купил
баща й. Живели заедно в апартамента на майка й и баща й 3-4 години. Брат й и
съпругата му искали собствено жилище, платили само за жилището, през което
време се родила Д. и след това нейната сестра. Свидетелката предоставила 1/6 от
апартамента на родителите си, като този дял бил даден лично от свидетелката на
племенницата й Д. като парична равностойност. Брат й го продал на свидетелката,
а парите дала на Д., както поискал брат й. Това се случило през 2012 г., като 13
000 лв. или 15 000 лв. била сумата, не помни точно. Знае, че след смъртта на
брат й апартаментът го продали двете наследнички, които се разбрали сумата да
бъде дадена на Д., която тогава имала проблеми. Не знае колко пари е получила Д.
след смъртта на брат й. Заявява, че всичко е получила Д., която има 3 деца и е
самотна майка. Каквото можели, помогнали й. Ю. била предоставила всичко на сестра си. Свидетелката
също й била помагала с пари, когато поиска, както и синът й, който бил в САЩ й пращал
пари. Няма представа за какво са й трябвали парите. Твърди, че имали 7-8 хиляди
долара, от които по-голямата част й дала през 2012 г., които не са върнати,
защото й ги дала безвъзмездно. Твърди, че брат й работел в КЦМ, бил спестовник голям,
пенсионирал се по-рано с най-голяма сума. Влагал парите в образованието на
децата си, платил им образованието. Помни, че при продажбата на имота в гр.
Асеновград, имали бележки за тази 1/6 част, които чрез Д. давали в продължение
на 2-3 седмици, месец. Твърди, че парите от продажбата ги дала на племенница
си, като сумата дала на части.
Свидетелката С. П. посочва, че Д.И.
съжителствала с брат й Г.Б., в нормални отношения били. Те живеели заедно, като
имат 2 общи деца. Живели заедно от 2006-2007 г., докато починал брат й.
Посочва, че през 2000 г. брат й се занимавал с внос на изолатори от Украйна,
снабдявал обществени поръчки. След това започнал внос на водка от Украйна.
Финансово се справял много добре. Не знае колко е имал, но твърди, че парите си
държал вкъщи, тъй като нямал доверие в банките. Посочва, че имал над 100 000
лв. и към момента на смъртта си. Знае, защото той лично й бил споделял. Държал
ги в каса в дома си. Посочва, че имал и имоти, но те били запорирани от банката
и продадени заради заеми по бизнеса за внос на алкохол. Чрез съдия изпълнител били
продадени и била нечиста процедурата там. Посочва, че финансово не е помагала,
само с труд.
Свидетелката С. З. познава Д.И. от 10 г., приятелки са. Спомня
си, че й е давала заеми - 5000 лв. през 2018 г., както и други суми, по-малки. Твърди,
че сумата от 5000 лв. й била върната до края на 2019 г. Свидетелката посочва,
че имала кредит, затова подала към данъчното и този кредит плюс другите й
доходи, защото уговорката им била, ако може да й го върне нацяло, поне да й
дава вноските по кредита, което и правела. Имали договор заради нейния кредит
към банката. Твърди, че произходът на тези 5000 лв., за 2018 г. имала 18000 лв.
доходи от трудови правоотношения, платен данък от ЕТ около 5000 лв., както този
кредит от 5000 лв. Твърди, че имала с майка си продаден недвижим имот от баба си
и баща си, които починали. Преди това имала продадени лични имоти, имали
налични средства. Имала 5000 лв. и теглила кредит. Когато св. теглила кредита,
парите й трябвали, а когато дала на Д.И., имала налични средства. Свидетелката
посочила и този кредит, заради уговорката да й плаща вноската. Посочва, че
имала спестявания над 10 000 лв. 1500 лв. били приходи от трудови
правоотношения, отделно от ЕТ. Парите предала в деня на подписване на договора,
пред хора в офиса, пред колежките. Имала разписка за върнатите суми. Твърди, че
други хора видели, че й дава пари, но не са се подписвали като свидетели. Посочва,
че и на други хора е давала заеми, но не може да каже на кой, колко.
Свидетелката Вера Т. твърди, че жалбоподателката
живеела с брат й Г.Б. на семейни начала. С Д.И. се познават от преди 2007 г.
Брат й починал през 2011 г. Брат й се занимавал с внос на стъклени и полимерни
изолатори от Украйна, както и с внос на спиртни напитки. Посочва, че имал
спестявания. Били в прекрасни отношения с него. Посочва, че като наследство
оставил пари в брой и ценности. Имал личен сейф в Хеброс банк, но й казал, че е
загубил доверие в тази институция и ги държал вкъщи. Работили заедно –
свидетелката била служител във фирмите на брат си. Брат й споделял, че си е
обезпечил сериозни средства. Твърди, че ценностите лично съм ги е виждала –
злато и ценни предмети. Твърди, че й споделял да ибма около 100 000 лв. По
повод на новия бизнес твърди, че са коментирали. Всичко останало в полза на Д.И.. Те нищо не получили.
Посочва, че брат й починал внезапно от инфаркт, нямало време за осъществяване
на тези планове. Сестра й също не била предявила претенции и не би го
направила. Спомня си, че имало парцел, но не знае какво се е случило с него, нито
с офиса. Посочва, че били продадени преди да почине той и майка му. Офисът бил
продаден, половината от банката, другата половина не може да каже. Твърди, че бившата
му съдружничка трябвало да му доплати за едната част на офиса. Към момента на
смъртта на брат й живеели в гр. Пловдив, под наем. Не знае дали с Д.И. имат
купени имоти. Към момента на смъртта си нямал имоти. Наследници на Г.Б. били
децата му и те, двете му сестри.
В изготвената СТЕ, вещото лице посочва, че
във връзка с проверката на дружеството „Косена - Джи“ ЕООД, на експертизата е
представена оборотна ведомост за 2017г. която не съответства на публикувания
баланс и Отчет за паричните потоци. Вещото лице е установила разлики в АктИ. по
сметките от гр. 50 Парични средства, които по оборотна ведомост са бщо в размер
на 28397.33лв, а в баланса са посочени в размер на 1 хил.лв.; другата разлика
произтича от вземанията от сбора на вземания от клиенти - 74309.76лв и
вземанията от други кредитори - 56 000лв или общ размер на вземанията по
оборотна ведомост - 130 309.76лв, а по баланс същите са посочени в размер на 161
хил.лв. Относно ПасИ. по оборотна ведомост вещото лице отбелязва, че е посочено
салдо по сметка 116 в размер на 59690.22лв, а по баланс е посочено други
резерви в размер на 28 хил. лв; по оборотна ведомост задължения към доставчици
и клиенти в размер на 186 451.90лв, а в баланса са посочени задължения към
доставчици - 100 хил. лв; по баланс са посочени други задължения в размер на
130 хил. лв., от които 125 хил. лв експертизата не може да обвърже с
представената оборотна ведомост. Същевременно при извършен преглед на
представените по преписката оборотни ведомости, експертизата констатира, че представената
оборотна ведомост на лист 466 т. 2 е с различно съдържание от представената
такава на експертизата; представената оборотна ведомост на лист 371 за 2017г.
съответства на представената на експертизата, но данните не съответстват на
публикувания баланс в ТР. Вещото лице посочва, че при наличието на такИ. неосъответствия
експертизата не е в състояние да прецени достоверността на данните.
По отношение на 2018 г. вещото лице посочва,
че е представена оборотна ведомост за 2018г, която не съответства на
публикувания баланс и Отчет за паричните потоци. Установяват се разлики в АктИ.
по сметките от гр. 50 Парични средства, които по оборотна ведомост са общо в
размер на 4126.94лв, а в баланса са посочени в размер на 1 хил.лв., в ПасИ. на
баланса, разликите произтичат от сметки доставчици и доставчици по аванси,
както и от резервите. Същевременно при извършен преглед на представените по
преписката оборотни ведомости, експертизата констатира, че представената
оборотна ведомост на лист 453 гръб т. 2 по делото е с различно съдържание от
представената такава на експертизата; представената оборотна ведомост на лист
387 за 2018г. по делото съответства на представената на експертизата, но
данните не съответстват на публикувания баланс в ТР. Вещото лице е заключило,
че при наличието на такИ. неосъответствия експертизата не е в състояние да
прецени достоверността на данните.
По делото е представен ревизионен доклад
/л.1091 и сл. по делото/ и ревизионен акт от 23.11.2021 г. /л.1109 и сл.по
делото/, издаден на „Косена – Джи“ ЕООД,
в който доклад са коментирани твърдените като предоставени заемни
средства на жалбоподателката И. от посоченото дружество, чийто едноличен собственик
на капитала и управител е св.С. З..
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
С оглед направените констатации, съдът
намира, че органите на приходната администрация правилно са приели, че в случая
е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а
именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице за 2017г. и 2018 г. не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Както се посочи по-горе в настоящото
изложение, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на
чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по
чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124
ал.1 от ДОПК. Според чл.123 ал.1 от ДОПК - в случаите по чл.122 ал.1 при определяне
на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него;
2. направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на про¬тивното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен
процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват
задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване
на ревизионното производство по общия ред.
Относно твърденията на жалбоподателката за наличие
на парични средства към месец декември 2012 г. на стойност 23 000лв., спестени от
съвместния й живот с покойния й съпруг и баща на децата й, както и наследени такИ.
след смъртта му в размер на 30 000лв., а също и разполагаеми парични средства
към 2013 г. в размер на 60 000лв., наследени от баща й, от събраните по делото
доказателства не се установява да са били спестени посочените средства в размер
на 23 000лв., нито се установяват спестените такИ. от бащата на
жалбоподателката. Не са представени никакви доказателства по отношение
твърденията на жалбоподателката, така също и на свидетелките А. И., майка, и на
М. Б., леля на жалбоподателката, които в светлината на чл. 172 от ГПК следва да
бъдат обсъждани небезкритично, нито за трудовата дейност на бащата И. И.ов, съответно
за получаваната пенсия, нито пък данни за размера на сумата към момента на
смъртта си през м. март 2013 г., произхождащи от спестявания и продажба на
наследствени дялове. Единствено свидетелите твърдят, че работел в КЦМ, че бил
спестовен, но също така посочват, че е изучил двете си дъщери, което предполага
и значителни разходи през годините.
Съдът кредитира св. показания на св.Б.,
доколкото от представените писмени доказателства става ясно, че същата е
предоставила на брат си И. И.ов 13000 лв. през 2012 г. във връзка с продажбата
на наследствен дял в размер на 1/6 на апартамент от родителите й в размер на
5000 лв., за който е представен нотариален акт /л.554/, представен с възражението
против РД при първата ревизия. В хода на насрещните проверки от св.Б. е
представена разписка от 07.08.2012 г., в която е посочено, че получава сумата
от 4000 лв. като аванс от общата сума от 13000 лв. за нейната 1/6 част от
наследствен апартамент. В тази разписка обаче жалбоподателката И. е посочена
като свидетел, а не като получател. На същата страница е депозирана и разписка,
с която св. Бошнакова е предоставила на 18.11.2012 г. на жалбоподателката
сумата от 1500 лв., с което е признато, че сумата за изплащане на апартамента
приключва.
Съдът не кредитира твърденията на св.Б. в останалата
част, а именно, че цялата сума при продажбата на дела е била предадена на
жалбоподателката. Такава е предадена единствено в размер на 1500 лв., видно от
представената разписка от 2012 г.
Съдът не кредитира и св. Показания на св. А. И.И., майка на жалбоподателката, нито
твърденията на сестрата на жалбоподателката И.И., последните дадени в
ревизионното производство за това, че всички суми, получени в наследство на
баща им, са отишли в полза на дъщерята Д.И.. Действително, в хода на първата
ревизия от ревизираното лице е представено споразумение от 20.08.2013 г./л.756/
между Д. И. и И.И., по силата на което получената сума от продажбата на
апартамент от 68,99 кв.м като наследство от баща им в размер на 12 203 лева, за
който е издаден нотариален акт № 142, том.17, дело 2426/ 12.09.2013 г. е изцяло
в полза на Д.И., без другата страна да има претенции за стойността на частта
си. Прави впечатление обаче, че представеното споразумение е с дата
20.08.2013г., а в него е цитиран нотариален акт с дата 12.09.2013 г., т.е.
споразумението е било антидатирано. Поради това и съдът не може да го кредитира
и го намира за недостоверно.
От казаното дотук може да се приеме, че за
периода 2012-2013 г. жалоподателката е получила суми в размер на 1500 лв.,
съгласно разписка от 18.11.2012 г. и сумата от 6100 лв., представляващи
половината от продажбата на наследствения имот. Предвид отдалечеността на
времето на получаването на тези средства до момента на ревизирания период,
необходимостта от средства за живот през този период, както и обстоятелството,
че размерът на сумата не е особено голям, съдът намира посочената сума от
7600лв. неналична към 01.01.2017г., още повече че не са представени и
доказателства за съхранението й.
По отношение на останалите твърдения, че
жалоподателката е получила наследство от баща си в размер на 60000 лв., съдът
намира твърденията за недоказани. В тази връзка единствено свидетелските
показания на св. А. И. и св. Б. не могат да докажат по категоричен начин
прехвърлянето в патримониума на жалбоподателката на посочената значителна сума.
Не се установяват нито в хода на повторната ревизия след извършените служебни
проверки, нито от страна на ревизираното лице доходите на бащата И. И.ов –
заплати и пенсии, нито евентуално къде са били съхранявани тези средства.
Съдът не кредитира и твърденията на св. Б.,
че била помогнала на жалбоподателката със сумата от 7-8 хиляди долара през
2012г., тъй като няма никакви доказателства в тази насока.
По отношение на твърденията за спестени пари
в размер на 23000 лв. и за наследени такИ.в размер на 30000 лв. от мъжът, с
когото живеела на семейни начала Г. Б. не се установяват категорични
доказателства за техния размер. С възражението към ревизионния доклад по
първоначалната ревизия от страна на Д.И. е представено споразумение от
20.02.2012 г. между „Суанс лейк" ООД и ревизираното лице, в което е
посочено, че на 03.12.2010 г. посоченото
дружество, в качеството на заемодател, е сключило договор за заем с лицето Г.Н.Б.,
заемател, за сума в размер на 40903 евро /80 000 лв./. С оглед смъртта на Г.Б.,
с когото Д.И. има две деца от съвместно съжителство, заемодателят се съгласява,
че цялата сума от предоставения заем ще остане на разположение на Д.И., без
същият да има претенции за връщане на парите, както и за дължими лихви и
неустойки.
В представеното споразумение не е посочен
точен размер на сумата, която остава на разположение на ревизираното лице, а цитираният
договор за заем от 03.12.2010 г. не е приложен. С други думи липсва информация
за това по какъв начин е била получена сумата – в брой или по банков път, на
части или еднократно, с каква цел е бил предоставен заемът, правени ли са
погасителни вноски по заема преди да почине Б. и в какви размери, за какво са
използвани средствата, за да могат тези факти да бъда проверени и сравнени на
фона на данните за финансовите проблеми на фирмата на Г.Б.. Всички тези обстоятелства
не бяха изяснени и при проведения разпит на св. Л. в пред съда. Поради това
съдът не кредитира твърденията на св.Л. в качестовото й на управител на
дружеството за предоставена сума от „Суанс лейк“ ООД на Г.Б..
Съдът не кредитира и показанията на св. П. и
св. Т., сестри на Г.Б., от когото жалбоподателката има две деца, тъй като
твърденията им за налични суми от порядъка на 100000 лв. в личен сейф са само
въз основа на някакви разговори с брат им за бъдещи планове. Не се установиха лични
впечатления от страна на свидетелките по отношение на твърдяната като разполагаема
сума, с която е разполагал брат им към момента на неговата смърт, както и
заявеното, че не знаят за точни суми колко е имал.
Относно твърденията на жалбоподателката за
предоставен заем от 15.11.2016 г. за сума в размер на 9 750лв., получена от Е. К..
В хода на ревизията е изпратено искане за
представяне на доказателства до „Барс" ЕАД и са представени протоколи за
разпределяне на дивидент от 02.01.2012 г. и 01.04.2012 г., извлечение за сметка
425 на „Барс" ЕАД за 2012 г. и Справка с вх.№ Рев. 2766/30.09.2020 г., в
която е посочено, че с решение на едноличния собственик на капитала на
„Барс" ЕАД през 2012 г. е разпределен дивидент на Е.Г.К. в размер на 612
800 лева. В периода 01.01.2012 г.-31.12.2016 г. на лицето Е.Г.К. други
дивиденти, освен описаните, няма разпределяни. От приложеното извлечение на
сметка 425 Задължение за съучастие
органите по приходите са констатирали, че е отразена стопанска операция дебит
сметка 425 на кредит сметка 501 със сумата 12 160,00 лв. и посочен документ РКО
№ 2/01.04.2012 г., който не е представен. В представено обяснение от
дружеството е посочено, че на Е. К. е разпределен дивидент, но не е посочено,
както и не са представени документи за плащане на дохода от дивиденти. Установено
е по данни от справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи, че Е. К. няма
декларирани изплатени доходи от дивиденти от „Барс" ЕАД, както и не са
представени доказателства за съхранението на паричните средства предвид
отдалечеността във времето м.04.2012 г. - м. 11.2016 г. Липсата на
доказателства, които да установяват сочените от лицето данни, навеждат на извода,
че представеният договор за заем е бил съставен за целите на ревизията с цел
доказване произхода на средства.
В хода
на настоящото производство не са представени други даказателства, от които да е
видно, че към онзи момент през 2016 г. Е. К. е притежавал доходи и суми в брой,
за да има възможност да предостави заем на жалбоподателката в посочения размер,
още повече, че при разпита на свидетеля същият заявява, че е предоставял суми и
на други лица, и въпреки твърденията на лицето, че е има и други фирми.
По отношение представен договор за заем от
17.12.2018 г. за сума в размер на 5 000 лв. от С.В.З., нито в хода на
ревизията, нито в настоящото съдебно производство са представени доказателства
за наличие на парични средства, които да се предоставят в заем към момента на
предаването им. В хода на ревизията са извършени проверки в информационните
масиви на НАП за декларирани данни от С.
З., преди датата на договора за заем, или за периода от 2015 г. до 2018
г. Установено е, че от 26.01.2016 г. до 03.02.2016 г., лицето е получавало
възнаграждения в нисък размер, които са недостатъчни, за да спести сума от 5
000,00 лева, както и че е правила месечни погасителни вноски във връзка с
получения от кредитната институция заем. Освен това е предоставила заемни
средства в размер на 5000 лв. на Н.П.М.. На фона на установеното, твърденията
на свидетелката З. в с.з. какви доходи и от кога е имала не са подкрепени с
никакви доказателства, за да могат да бъдат кредитирани, поради което съдът
намира, че не следва да дава доверие на представения договор за заем, като
приема, че същият е съставен за нуждите на ревизионното производство. Не са
представени и доказателства за погасяванията от страна на И. на посочения от
св.З. заем към банка, нито други документи, сочещи погасяване на заема през
2019 г.
Относно предоставените заеми от ,Косена
Джи" ЕООД, съдът не кредитира твърденията на жалбоподателката за взети
назаем средства от дружеството през 2017 и 2018 г. На първо място прави
впечатление, че при предходната ревизия посочените заеми изобщо не са били
декларирани в декларацията по чл.124 от ДОПК, което е сторено при втората
ревизия.
Следва да се има предвид също, че във връзка
с представените доказателства – извлечения от счетоводни сметки на дружеството
„Косена Джи“ ЕООД, че не са представени банкови извлечения от 2015 г. от
банковата сметка на дружеството, от които да са видни видно датата и размера на
усвоения заем, както и не са представени доказателства за осчетоводяване на същия
по съответните счетоводни сметки в дружеството през 2015 г. и през следващите
години. Не са представени доказателства, които да потвърдят, че приложените
договори за заем с Д.И. са част от документите, въз основа на които банката е
отпуснала средства на дружеството. Не е представена информация за наличността и
движението на средствата по сметка 503 Банка и сметка 501 Каса след датата на
усвояване на банковия заем до края на м.08.2018 г. - датата на последно
предоставените в заем средства на Д.И..
Представените договори за заем и РКО от 2017
г. и 2018 г. с втората ревизия са частни свидетелстващи документи, подписани от
лицата, сочени за издатели, поради което се ползват единствено с формална доказателствена
сила: че удостоверените с тях изявления са направени от лицата, посочено за
техни издатели. Те не се ползват с материална доказателствена сила и не
доказват, че съдържанието им, включително и датата като част от съдържанието,
съответстват на обективната действителност. Представените в хода на ревизията
договори не съставляват безспорни доказателства и не удостоверяват реалното
предаване на парични суми. За същите не са налице категорични доказателства от
кръга на тези по чл.181, ал.1 от ГПК, установяващи достоверността на датите,
респ. съставянето им на сочените в тях дати. В тази връзка съдът кредитира
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която става
ясно, че за 2017 и 2018 г. са налице разМ.вания в счетоводните записвания,
представени по делото и тези, представени на вещото лице. Освен това вещото
лице установява и несъответствия на представените оборотни ведомости с
публикуваните такИ.в Търговския регистър. Установени са разМ.вания в актИ.по
сметките на гр.50 Парични средства, които по оборотна ведомост са 28937.33, а
по баланс са 1 хил.лв за 2017 г., по оборотна ведомост – задължения към
доставчици и клиенти в размер на 186451,90, а по баланс - 100000 лв., както и
по баланс 130000 лв., от които 125 000 лв. ескпертизата не може да обвърже
с представената ведомост. За 2018 г. са установени разлики в актИ.по сметките
от гр. 50 Парични средства, които по оборотна ведомост са общо в размер на
4126.94лв, а в баланса са посочени в размер на 1 хил.лв., в пасИ.на баланса,
разликите произтичат от сметки доставчици и доставчици по аванси, както и от
резервите. Освен това представената оборотна ведомост на лист 453 гръб т.
2 по делото е с различно съдържание от
представената такава на експертизата, както и представената оборотна ведомост
на лист 387 за 2018г. по делото съответства на представената на експертизата,
но данните не съответстват на публикувания баланс в ТР.
Всичко това води до извод, че представените
договори и РКО за предоставени заеми от дружеството „Косена Джи“ ЕООД са
създадени за нуждите на ревизионното производство на жалбоподателката. Обстоятелството,
че тези РКО за записани като документи в представените ревизионен акт и доклад
за извършена ревизия на „Косена Джи“ ЕООД /л.1091 и сл./, не ги прави достоверни.
Самата ревизия на дружеството е започнала на 11.05.2021 г., а договорите за
заем и РКО са представени с опис на 10.02.2020г. /л.587 и сл./. В случай, че
същите бяха налице, тези договори следваше да бъдат декларирани и с
декларациите по чл.124 ДОПК, входирани на 14.01.2020 г. за 2017 г. и 2018 г.
Нещо
повече – по делото не са представени доказателства, нито е видно от ревизията
на „Косена Джи“ ЕООД, че са изпълнени условията да договорите за заем от 2017 и
2018 г. – за изплащане на предвидената в тях годишна лихва в размер на 1,5%
годишно от заеманата сума след третата година от предоставения заем по всеки
един от представените договори, който за договорите от 14.01.2017г, от
25.01.2017 г., 04.02.2017 г., 16.02.2017 г., 01.03.2017 г., 27.03.2017 г. е настъпил към съответните дати през 2020 г.
Последното не е констатирано нито от ревизията, нито от вещото лице по
назначената експертиза.
С оглед изложеното с ревизията правилно е
прието, че горепосочените договори за заеми не са реални и сумите по тях не са
получени действително от жалбоподателката.
Предвид изложеното, съдът намира, че не
следва да кредитира приетата по делото ССЕ в с.з. на 16.11.2021 г. в частта
относно преизчисляване облагаемата основа и на задълженията на
жалбоподателката.
От казаното дотук става ясно, че ревизионният
акт в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По отношение на установените задължения за ДОО,
ЗО и ДЗПО-УПФ, съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване на задължения за
задължителни осигурителни вноски при особени случаи”, разпоредбите на чл.122
-124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните
осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел,
че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за
ревизираните 2017 г. и 2018 г. и допълнително установените доходи от
ревизираното лице, представляват доход от дейността на самоосигуряващото се
лице и, като такъв, следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен
доход, върху който Д.И. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни
вноски. Върху така определената база, органът по приходите, на основание
чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни осигурителни
и здравни вноски за тези две години. Правилно в годишния осигурителен доход на
лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на
констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово
състояние на жалбоподателката.
На основание чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1
т.2 от ЗЗО лицето е длъжно да внася и окончателни осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи,
които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по
приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са
доходи от трудова дейност, и, като такива, следва да се третират като
осигурителен доход. Липсват каквито и да било данни, да са установени доходи по
чл.26 и следв., вкл. и такИ.по чл.35 от ЗДДФЛ.
В случая следва да се съобрази и правилото на
чл.124 ал.2 от ДОПК, според което, в производството по обжалване на РА, издаден
в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от с. к., фактическите
констатации в него, се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Правилото ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест
относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионния
акт, издаден в производството по чл.122 от ДОПК, като придава отнапред
материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.
Ревизираното лице следва да докаже нетрудов произход на средствата за 2017 и
2018 г., превишаващи доходите/приходите му, с които е разполагало, с каквито
доказателства, каза се по-горе, лицето не разполага.
При така изложеното от фактическа и правна
страна, съдът намира жалбата за неоснователна и в тази част, поради което РА,
като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такИ.се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 1527,48 лв.(хиляда
петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки),
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, ХIV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***3, против ревизионен акт /РА/ № Р-16001620003915-091-001/17.02.2021
г., издаден от П.Д.С., началник сектор, възложил ревизията, и М. И. П., старши
инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 222/15.04.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с който на жалбоподателката са
определени допълнителни данъчни задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1972.53лв. и лихва от 561,12лв., данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 10372,28лв.
и лихва от 1898,86лв; вноски за ДОО за
2017 г. в размер на 4049,33лв. и лихва от 1151.90лв.; вноски за ДОО за 2018 г.
в размер на 4666,09 лв. и лихва от 854,22 лв.; вноски за здравно осигуряване за
2017 г. в размер на 1820,02 лв. и лихва от 517.74лв.; вноски за здравно
осигуряване за 2018 г. в размер на 2006,40 лева и лихва от 367.31лв.; вноски за
ДЗПО - УПФ за 2017 г. в размер на
1170.33лв. и лихва от 332.92лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на
1274,88лв. и лихва от 233.39лв.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***3, да
заплати на Национална агенция по приходите – София, сумата от 1527,48 лв.(хиляда
петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: