ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541
гр. ХАСКОВО, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500443 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Кеш инвест груп“ ООД Димитровград срещу
определение №494/27.05.2022г. по г.д. №481/2022г.по описа на РС Димитровград с което е
прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС Пловдив,по
направено с отговор на искова молба от „Електроразпределение Юг“ АД със седалище гр.
Пловдив, възражение по чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК за местна неподсъдност на делото.
Развити са бланкетни оплаквания, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно, поради което моли съда, да постанови акт, с който да отмени
обжалваното първоинстанционно определение и да изпрати делото за разглеждане от
надлежния съд РС-Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – „Електроразпределение Юг“ АД със седалище гр. Пловдив,в който се
оспорва жалбата като неоснователна
Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в писмения отговор
по жалбата, запозна се с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството по описа на РС Димитровград е образувано по предявен от
ищеца „Кеш инвест груп“ ООД Димитровград против ответника „Електроразпределение
Юг“ АД със седалище гр. Пловдив, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 пр. 3 от ГПК с цена на иска от 691,63лв., представляваща корекция на сметка за
минал период.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
„Електроразпределение Юг“ АД, е направил възражение за местна неподсъдност на делото
на сезирания съд, основано на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно
които искът се предявява по седалището на ответника, което е в гр. Пловдив, поради което
родово и местно компетентен да разгледа правния спор, предмет на делото, е РС – Пловдив.
С обжалваното Определение №494/27.05.2022г.. районният съд е уважил
възражението на ответника за неподсъдност на делото на сезирания съд, като е приел,
1
изложените в отговора основания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от
2019 г. /, уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански
по реда на общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК и съответно може ли да се ползва от изборната
местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно приложимата съдебна практика, на която се е позовал и
жалбоподателят в частната жалба, законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК
до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-
слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
/така Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд. /.
Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Ищецът по делото е юридическо лице, поради което няма качеството
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и не може да се ползва от
изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Предвид липсата на качеството "потребител"
у ищеца в случая подсъдността по чл. 113 ГПК е неприложима, и следва да се съблюдават
правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, както и подсъдността по чл. 108, ал.
1 ГПК. Обстоятелството, че от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК могат да се
ползват само потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т. е. само физически лица,
но не и юридически лица, каквото е ищецът в конкретния случай, следва и от самата
редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК, която посочва, че исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, т. е. нормата борави с
понятията "постоянен" и "настоящ адрес", а те се свързват само с физически лица. Освен
това добавянето на изречение второ/ ДВ, бр. 100/2019 г. / към разпоредбата на чл. 113 ГПК/
образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес/ логически
очевидно се отнася само за потребители физически лица/ косвен показател е и за
правилността на горния извод/, тъй като, ако трябваше да се отнася и за търговци –
юридически лица, би създало абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните
правила за търговските спорове / чл. 365 и сл. ГПК/, когато естеството на конкретния спор
позволява той да се приеме като попадащ в сочената категория. Целта е да се изключи
приложението им тъкмо относно физическите лица, понеже страната доставчик на стока или
услуга винаги е търговец и обикновено би била налице хипотеза на спор в пряка или
косвена връзка с едностранна търговска сделка по субективен критерий.
Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на
ответника за снабдяването му с енергия, има качеството "потребител на енергийни услуги"
по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е "потребител
на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, не го превръща в носител на
2
право на изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК по собственото си седалище само на
основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието
само и единствено за улеснение на тълкувателните цели и правоприложни нужди на
специалния Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна
норма, предоставяща чрез препращане на търговците - юридически лица правото по чл. 113
ГПК или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.
С оглед изложеното, обжалваното определение по чл. 121 ГПК следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №494/27.05.2022г. по г.д. №481/2022г.по описа на РС
Димитровград с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност
на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3