РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Велико Търново, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.04.2021 година, постановено по гр. дело № 285 по описа на
Свищовски районен съд за 2020 година, по иск на АНГ. ИВ. АНГ. против „Агенция за
събиране на вземания“-АД, гр. София е прието за установено по реда на чл. 193, ал. 2 от
ГПК, че представените по делото от дружеството документи – рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 година и индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.09.2018, са неистински. Отхвърлени са предявените от
„Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София против АНГ. ИВ. АНГ. искове да се
приеме за установено, че солидарно с М. И. И. дължи сумата от 3 287,33 лв., главница, сбор
от двадесет вноски по погасителния план към договор за потребителски кредит №1961548 за
периода от 14.01.2018 година до 14.08.2019 година, сумата от 2 089,82 лв., договорна лихва
за периода от 14.03.2018 година до 19.09.2018 година, сумата от 888,72 лв., обезщетение за
вреди от забава в плащане на главницата и законна лихва от исковата молба насетне.
Отхвърлени са предявените в евентуалност искове са присъждане на същите суми. Ищецът е
осъден да заплати държавна такса върху евентуално предявените и разгледани по същество
осъдителни искове.
Решението е обжалвано от „Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София с
искане за отмяната му и за постановяване на ново, уважаващо претенциите, според
заявеното с присъждане на разноски за второинстанционното производство. Изложени са
1
оплаквания за игнориране на нормата на чл. 301 от ТЗ и следващата от това неправилна
преценка на активната материалноправна легитимация на ищеца.
Ответникът по жалбата - АГ. ИВ. АГ. - становище не е изразил.
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо, във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 9, 11 и 26 от Закона за потребителския кредит.
Ищцовата страна - „Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София - излага
в исковата си молба, че е цесионер по вземания от договор за потребителски кредит,
сключен на 26.08.2015 година, а ответникът – поръчител по възникналите от договора
задължения. Погасителният план не бил изпълняван от заемополучателя, заради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 22.05.2019 година.
По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено,
че ответникът солидарно със заемополучателя дължи сумата от 3 287,33 лв., главница,
съставляваща сбор от двадесет вноски по погасителния план за периода от 14.01.2018 година
до 14.08.2019 година, сумата от 2 089,82 лв., договорна лихва за периода от 14.03.2018
година до 19.09.2018 година, сумата от 888,72 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане
на основното вземане за времето от 14.03.2018 година до 31.08.2019 година, законна лихва
върху главницата от исковата молба насетне и разноски. В отношение на евентуалност се
търси присъждане на вземанията.
Ответната страна - АГ. ИВ. АГ. - оспорва исковете с възражения, че договорът
за потребителски кредит е нищожен, защото съдържа неравноправни клаузи. Отрича
материалната легитимация на ищеца като твърди, че договорите, прехвърлящи вземанията
по потребителския договор, не са автентични и не носят подписи на законни или договорни
представители на цесионера и на цедента.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
„Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“-ЕАД, гр. София, от една страна, и М. И.
И., от друга, са постигнали съгласие дружеството да предостави в заем сумата от 25 000 лв.
срещу задължение на М. И. да я върне на сто и двадесет вноски до 14.08.2025 година,
включващи, освен главница, още такса за разглеждане на искането за кредитиране на
стойност 750 лв., лихва от 10,99 % годишно и премии за застраховка в размер на 21,38 лв.
месечно - договор за потребителски кредит, сключен под номер 1961548.
Дружеството-заемодател е договорило с ответника да отговаря за
изпълнението на всички задължения по договора и по общите условия на заемодателя –
цитирания вече договор № 1961548. Не се спори, установено е от изслушаната в
първостепенното производство икономическа експертиза, че заемателят е усвоил сумата от
25 000 лв. Липсват доказателства за плащане на вземанията по кредита за исковия период
2
или за погасяването им по друг способ. Заемодателят е продал на ищеца вземанията по
кредитния договор – приложените договори за цесия от 20.12.2016 година и от 19.09.2018
год. във връзка с приложение № 1, в което процесният кредит фигурира под номер 380, и
потвърждението на цедента за станалото прехвърляне.
Ищецът е упълномощен от заемодателя да уведоми заемателя и поръчителя за
станалото прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – приложеното пълномощно към
договорите за цесия. Въз основа на овластяването си ищецът е направил уведомления за
прехвърлянето на вземанията по кредита, а също и че го преобразува в предсрочно
изискуем. Изявленията за последното са получени от заемателя и от поръчителя-ответник
съответно на 22.05.2019 година и 11.06.2019 година - разписка и изявлението на съпругата
на ответника на листи 56 и 60 от преписката по първоинстанционното дело.
На 09.09.2019 година ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – заявление от посочената дата по образуваното частно-гр.дело №
799 по описа на Троянски районен съд за 2019 година. Заемателят не е възразил срещу
издадената по това дело заповед за изпълнение. Възражение по чл. 414 от ГПК е подал
ответникът.
Изложеното налага извод за доказаност на иска за главница до размер на
сумата от 615,54 лв., за доказаност и основателност на иска за обезщетение за вреди от
забава в размер на 28,36 лв. и за неоснователност на останалите претенции. Съдът
постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.
По иска за главницата:
По делото е доказано писменото съгласие на „Уникредит Кънсюмърс
Файненсинг“-ЕАД, гр. София, и М. И. И. за предоставяне на сума от 25 000 лв. срещу
задължение за връщането й и задължение за лихва от 10,99% годишно - договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. чл. 9 и 11 от Закона за потребителския кредит.
Изявлението на ответника, прието от заемодателя, че се ангажира да отговаря за
задълженията по кредитното отношение сочи на договор за поръчителство по смисъла на чл.
138 и сл. от ЗЗД с предмет задълженията по договора за кредит и по общите условия на
заемодателя.
В качеството си на заемодател, „Уникредит Кънсюмърс Файненсинг“-ЕАД,
гр. София е предоставил уговорената сума по кредита. С това точно по смисъла на чл. 63 от
ЗЗД е изпълнил договорните си задължения и легитимира ищеца-цесионер като изправна по
спора страна. Ищецът е придобил вземанията по кредита въз основа на договорите от 2016
и 2018 година и в процеса е доказал материалноправната си активна легитимация.
В качеството си на заемател, М.Ив. е усвоил предоставените средства, но, като
е нарушил плащанията по погасителния план, е в неизпълнение на основното си договорно
задължение по чл.9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2
от Закона за задълженията по причина за която отговаря. В този смисъл искът е доказан по
основание.
3
Основателен е в размер на сумата от 615,54 лв., сбор от вноските от началото
на март, 2019 година до 22.05.2019 година. На 22.05.2019 година настъпва предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита, резултат от упражненото право на цесионера, заради
което от този момент насетне даденото по кредита се дължи на отпаднало основание – чл.
55, ал. 1, предложение трето, от ЗЗД, а не на клаузите по погасителния план. Затова и от
исковата сума може да се присъди само част – тази, която не е засегната от настъпилата
предсрочна изискуемост. За периода от 22.05.2019 година насетне искът не може да бъде
уважен. Остатъкът от главницата е дължим по правилата на неоснователонто обогатяване.
Доколкото исковете са базирани на кредитното отношение, искът не може да бъде уважен на
непредявено основание – чл. 6, ал. 2 от ГПК.
За времето до 08.03.2019 година искът е неоснователен. Поръчителството е
прекратено за този период на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Правен акт със значението на
иск по смисъла на цитирания законов текст е датиращото от 09.09.2019 година заявление по
чл. 410 от ГПК, съчетано с бездействието на заемополучателя по чл. 414 от ГПК. За периода
от 18.01.2018 година до 08.03.2019 година сумите не могат да се търсят от поръчителя,
заради бездействието на кредитора да предяви иск против длъжника в шестмесечен срок от
падежа на всяка от вноските по погасителния план. Касае се за неспазване на преклузивен
краен срок, имащо за последица отпадане на поръчителството. В тази си част искът също е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доводите на ответника са неоснователни.
Съществените елементи на договора за кредит не попадат в обсега на чл. 22 от
ЗПК, клаузите по него не могат да бъдат интерпретирани като неравноправни – аргумент от
чл. 19 от ЗПК във връзка с чл. 143, ал. 2 от ЗЗП.
Неавтентичността на двата договора за прехвърляне на вземания не пречи на
действието им. Успешното оспорване на документите по реда на чл. 193 от ГПК има за
последица, задължението на съда да приеме, че лицата, сочени като автори на изявленията
по документа, не са направили изявления. От материалноправна гледна точка това означава
авторите на документа да не бъдат третирани за представители на договарящите –
документите са подписани не от овластени от страните, а от трети неизвестни, лица.
Търговското качество на цедент и цесионер поставя договарящите в хипотезата на чл. 301
от ТЗ, признаваща валидността на прехвърлителните сделки, въпреки липсващата
представителна власт на подписалите договорите лица. Никоя от страните по договорите не
се е противопоставила на сключването и действието им впоследствие.
В казуса санирането по чл. 301 от ТЗ не е и нужно, за да се приеме, че ищецът
е придобил цетираните вземания, защото по делото има два други документа, които не са
оспорени от страните – потвърждение за станалато прехвърляне от страна на цедента и
пълномощно в полза на цесионера да уведоми длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Материалноправното значение на тези два документа се състои в потвърждаване на
извършените прехвърляния по двата договора и санирането им по смисъла на чл. 42, ал. 2,
изречение първо, от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ.
4
По иска за договорната лихва:
Погасителният ефект на бездействието на кредитора по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се
простира и за вземането за договорна лихва. Претендираното се отнася за времето от
14.03.2018 година до 19.09.2018 година. Иск против длъжника, какъвто цитирания законов
текст предвижда, щото да се запази действието на поръчителството, е предявен година по-
късно от крайната за периода падежна дата. Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за обезщетение за вреди от несвоевременното плащане на
главницата:
Незасегнатата от прекратителното действие на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД част от
вземането – за периода от 09.03.2019 година до 31.08.2019 година – възлиза на 28,36 лв.
Следва да се присъди на основание чл.79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 240, ал.
1 от ЗЗД. За разликата, по изтъкнатите за предходните искове съображения, претенцията е
неоснователна и съдът я отхвърля на това основание.
По аналогични на изложените причини, неоснователни и подлежащи на
отхвърляне са и предявените в отношение на евентуалност осъдителни искове.
Според чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, претендирани за
второинстанционното производство. При доказани разходи от 375,23 лв. - държавна такса
за подадената жалба и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на
исковете на страната, следва да се присъдят разноски от 38,56 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 06.04.2021 година, постановено по гр. дело
№ 285 по описа на Свищовски районен съд за 2020 година, в частта с която искът на
„Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София, за главница по договора за
потребителски кредит от 26.08.2015 год. против поръчителя АГ. ИВ. АГ. е отхвърлен за
сумата от 615,54 лв. и в тази, с която искът за обезщетение за вреди от забава в плащане на
главницата е отхвърлен за сумата от 28,36 лв., вместо което постановява:
Признава за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо АГ. ИВ. АГ., ЕГН: ****, от гр. С.,
ул. „*“ № , вход „*“, ап. № , че солидарно с М. И. И., ЕГН: ****, дължи на „Агенция за
събиране на вземания“-АД, гр. София, ЕИК: *********, сумата от 615,54 (шестстотин и
петнадесет лева и петдесет и четири стотинки) лв., главница по договор за кредит от
26.08.2015 год., сбор от вноски по погасителния план към договора за периода от 09.03.2019
година до 22.05.2019 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането,
считано от 09.09.2019 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 28,36
(двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава в
плащането на горната сума за периода 09.03.2019 година до 31.08.2019 година, на основание
5
чл. 79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 138 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 9, 11 и 26 от Закона за потребителския кредит.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Осъжда АГ. ИВ. АГ., ЕГН: **** от гр. С., ул. „*“ № , вход „*“, ап. № , да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София, сумата от 38,56 (тридесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6