№ 5504
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110160196 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „фирма” АД срещу ЗАД
„фирма” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 7150.78 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1170.04 лв., представляваща мораторна лихва. Претендира направените по делото
разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, оспорва единствено размера на иска. Твърди, че
цената за ремонт е силно завишена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско, видно от която към датата на
настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е било налице
валидно застрахователно правоотношение.
Представено е извлечение от Гаранционен фонд, от което е видно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП за автомобила на виновния водач е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност при ответника.
От протокола за ПТП се установява, че вина за настъпилото ПТП има водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, което
обстоятелство не се спори между страните.
От представените уведомление за щета, доклад по щета, опис – заключение по
претенция и фактура, възлагателно писмо и приемо – предавателен протокол, се установява
размерът, който ищцовото дружество е определило за отстраняване щетите от увреденото
МПС.
1
Като доказателство по делото е приет отговор на регресна покана от ответника до
ищеца, както и платежно нареждане, видно от които ответникът е извършил плащане по
щетата, чрез прихващане с насрещни задължения, в размер на 25617.87 лв.
Установява се от представеното писмо от „фирма” ЕАД, че към датата на ПТП,
увреденото МПС, е било в гаранция, която е била удължена по искане на клиента.
По делото е изслушана и приета САТЕ, което съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че към датата на процесното
ПТП размерът на щетите възлиза на 24848.65 лв. с включени ликвидационни разноски. По
цени на официалния сервиз към датата на ПТП, размерът на щетите възлиза на 32768.65 лв.
с включени ликвидационни разходи.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
От страните е признат фактът на настъпване на процесното ПТП, вината на водача,
както и че ответникът е имал валидна застраховка по ГО със собственика на МПС на
виновия водач, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е било налице
валидно застрахователно обезщетение по каско; че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета, че ответникът е заплатил на ищеца част от дължимата
сума, като е останал да дължи част от сумата; че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение
Страните не спорят относно фактическия състав на чл. 411 КЗ, а единствено
относно размера на вредите.
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай, доколкото е действала към момента, когато ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице/. Встъпването в правата на
увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане задължения, се обуславя от установяването на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения
срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към
момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” между деликвента и ответника.
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл.154, ал.1 от
ГПК. В разглеждания случай тези обстоятелства са признати от ответното дружество, с
изключение на размера на дължимото обезщетение. Признанието се подкрепя от
ангажираните доказателства по делото, поради което и съдът приема, че между ищеца и
водача на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в
изискуемата от закона форма за увреденото МПС; в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети; че действията на водача,
съставляват граждански деликт и в пряка причинна връзка от него за собственика на
увреденото МПС са произлезли вреди, както и че съществува валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност” между виновния водач и ответното дружество.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
2
деликвента.
Същевременно установено е по делото, че ответникът е погасил част от
претендираната главница, като ищецът претендира остатъка за плащане.
Ето защо, спорният между страните въпрос се свежда до това какъв е размерът на
дължимото обезщетение. Законът се интересува от стойността на вредите по средната им
пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се
определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/,
а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните
пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката дължимата
застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури – в този смисъл решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о. на
ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна
цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. От представените по
делото писмени доказателства се установи, че към датата на настъпване на произшествието
процесният автомобил е бил в експлоатация от 3 години и два дни, считано от датата на
първоначална регистрация – 06.02.2018 г. ПТП-то е настъпило на 08.02.2021г.
Видно от представеното удостоверение обаче процесният автомобил е бил предмет
на гаранционно споразумение – уговорен срок на гаранционното
поддържане по-дълъг от обичайния от три години. Видно от същото, по желание на клиента,
гаранционният срок е бил удължен с още 2 години. /решение № 261120 от 10.11.2020 г. на
СГС по в. гр. д. № 12628/2019 г., решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
2867/2019 г. и др.
След като се установява, че автомобилът е бил в период на удължена гаранция,
същият е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз и именно тази стойност на
вредите следва да бъде възприета от съда при определяне на дължимата от ответника сума.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по цени на официалния сервиз е 32768.65. Ответникът е заплатил
доброволно, чрез прихващане, сума в размер на 25617.87 лв., като остава неизплатена
разликата в размер на 7150.78 лв.
Ищецът претендира именно тази сума, след допуснатото увеличение на иска,
поради което искът следва да бъде уважен до пълния предявен от ищеца размер, като се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Видно от приложената по делото регресна покана, същата е получена от ответника
на 25.02.2021г., видно от поставения входящ номер.
Ищецът претендира мораторна лихва за периода от 25.03.2021г. /датата на изтичане
на срока по чл. 412 КЗ до 03.11.2022г./ За така посочения период мораторната лихва възлиза
на 1170.04 лв., изчислена с интернет калкулатор, поради което и искът му за мораторна
лихва, също следва да бъде изцяло уважен.
3
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер общо
на 2081.03 лв., от които 336.03 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ, 1440 лв.
адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ сумата от
7150.78 лв., представляваща невъзстановена сума по заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № (номер), ведно със законната лихва от 04.11.2022г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1170.04 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 25.03.2021г. до 03.11.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по настоящото
дело разноски в размер общо на 2081.03 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4