№ 57
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900055 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и
първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20220105163905, подадена от
“К.” ООД, ЕИК *******, срещу Отказ № 20211229101224/30.12.2021 г. на
Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А4 с вх. №
20211229101224, за вписване на промени по партидата на дружеството. В
жалбата се прави искане отказът на Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да бъде отменен
и да бъде указано да бъде извършено исканото вписване на заявените промени
– заличаване на съдружника “Х.” ЕООД, вписване на разпределението на
дяловете между оставящите съдружници и обявяване на нов дружествен
договор.
В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ
(доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г.), Агенцията по вписванията оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и прецени приложените
писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, който
подлежи на обжалване, и от лице, което има правен интерес да обжалва
отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията –
Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
1
съображения:
В случая е подадено по електронен път заявление образец А4 с вх. №
20211229101224 за вписване на промени по партидата на “К.” ООД –
заличаване на “Х.” ЕООД като съдружник поради изключването му, вписване
на разпределението на дяловете между оставящите съдружници и обявяване
на нов дружествен договор.
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е
постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая липсва изпълнение
на фактическия състав по изключването – решение на общото събрание за
констатиране на нередовности в дейността на съдружника, отправяне на
писмено предупреждение за изключване и последващо решение на общото
събрание за самото изключване. Прието е, че предупреждението е отправено
от двама от съдружниците, които не са оправомощени самостоятелно да
сторят това, без проведено редовно общо събрание.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на
проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира
очевиден порок, който не може да бъде отстранен чрез указания или не бъде
отстранен в указан срок, то следва да се постанови отказ. По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка
на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация
е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на
съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105
от 2016 г.) длъжностното лице извършва проверка дали документите, които
по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с
нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на
въведените данни за тях в Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за
спазване на изискванията за вписване на заявените промени по партидата на
дружеството.
В случая заявлението е подадено от легитимирано лице – адвокат с
писмено пълномощно.
Заявено е за вписване в Търговския регистър изключването на
съдружника “Х.” ЕООД.
Съдът приема, че по заявени обстоятелства касателно изключване на
съдружник в дружество с ограничена отговорност следва да се държи сметка
за характера на изключването като най-тежката санкция. За да се създаде
гаранция срещу произволни действия и в защита на интересите на всеки
съдружник в дружество с ограничена отговорност, законът урежда изрично
процедурата по изключване в чл. 126 и чл. 137, ал. 3 от ТЗ. Съдът следва да
2
обсъди материално правната законосъобразност на решенията на общото
събрание в хипотезата на изключен съдружник, което включва проверка на
предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от
законодателя крайна мярка за уреждане на отношенията между
съдружниците, както и преценка дали изключването е адекватно на виновно
извършено от съдружника нарушение или неизпълнение на имуществени или
неимуществени правни задължения на съдружника, като при отсъствие на
неизпълнение, изключването е недопустимо (този смисъл Решение №
126/08.07.2013 г. по т.д. № 943/2012 г. на ВКС, Т.К. ІІ Т.О.).
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че за отправяне на
предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не е необходимо
провеждане на общо събрание, на което да е взето решение за
предупреждение на другия съдружник. В разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от
ТЗ е предвидено, че общото събрание приема и изключва съдружници, а в
разпоредбата на ал. 3 е установено, че това решение се взема с мнозинство
повече от ¾ от капитала. В дружествения договор може да се предвиди по-
голямо мнозинство, като в случая в чл. 9, ал. 3 от дружествения договор на
“К.” ООД е предвидено единодушие при вземане на такова решение.
Съгласно предвиденото в закона, изключваният съдружник не гласува и
неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.
Съдът счита, че след като не е предвиден специален ред за вземане на
решение за връчване на писмено предупреждение до изключвания
съдружник, то не следва да се приема, че предупреждението, отправено до
изключвания съдружник, се отправя след решение на редовно свикано общо
събрание, на което да е поканен и изключваният съдружник, тъй като липсва
такова изискване в Търговския закон.
Принципно връчването на поканата за свикване на общото събрание и
на предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ може да стане едновременно.
Налице е задължителна съдебна практика (Решение № 160 от 26.01.2010 г. по
т.д. № 379/2009 год. на ВКС, Т.К., І Т.О.; Решение № 3 от 19.02.2010 г. по т.д.
№ 482/2009 г. на ВКС, Т.К., І Т.О.), че предупреждението като изявление на
дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е
материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата
по чл. 139, ал. 1 от ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно
Общо събрание.
В случая от представените към заявлението документи се установява,
че поканата за общото събрание, чиито решения са заявени за вписване, е
връчена на съдружника “Х.” ЕООД.
Не може обаче да се направи извод за наличието на надлежно
предупреждение на съдружника “Х.” ЕООД по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за
изключване поради действия против интересите на дружеството. В
представеното към заявлението предупреждение са налице забелвания, които
не дават възможност за възпроизвеждане на пълния текст на същото и не
може да се направи извод за конкретните нарушения, въз основа на които се
претендира изключването. Още повече, че не може да се направи извод, че
същите са извършени от юридическото лице “Х.” ЕООД – съдружник в “К.”
ООД, а не от трети лица (в частност “И.” ООД, П. Х.). Поради горното не
може да се прецени наличието на предвидените в закона нарушения, които да
водят до най-тежката форма за прекратяването на участието на съдружника
“Х.” ЕООД в дружеството – неговото изключване.
3
Следва да се посочи също, че с предупреждението по смисъла на чл.
126, ал. 3 от ТЗ на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде
изключен, му се предоставя и възможност в достатъчен срок да коригира
поведението си, ако нарушението позволява това. Съдружникът следва и да
се подготви за общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като
при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено
провинения по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. В приложеното към заявлението
предупреждение не е даден срок на изключвания съдружник за отстраняване
на нарушенията.
Поради гореизложеното съдът намира, че от външна страна не може да
се приеме изпълнение на изискванията по чл. 126, ал. 3 от ТЗ и е налице
пречка за вписване на заявените обстоятелства.
Крайните изводи на настоящия състав и на длъжностното лице по
регистрацията съвпадат.
По изложените съображения съдът намира, че постановеният от
длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и подадената жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от
2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда
на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство
е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща
горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно
охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава
49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното
производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното
разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на
разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на
производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.
Характерът на производството следва от субективното материално право,
чийто защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е
засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното
вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в
Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна
в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално
удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на
актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в
охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред
нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна
дейност (в този смисъл Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по
описа на Апелативен съд– София, Търговско отделение, 5 състав;
Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. № 284/2021 г. по описа на
Апелативен съд – София, 5 състав).
Поради горното Агенцията по вписванията няма право на разноски в
производството пред СГС, поради което такива не й се присъждат по делото.
4
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20220105163905, подадена
от “К.” ООД, ЕИК *******, срещу Отказ № 20211229101224/30.12.2021 г. на
Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20211229101224.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 7-
дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати
на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, за сведение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5