№ 126
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000538 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „В и Д инвестмънт“ ООД –
София против решение № 260005/28.06.2024 год., постановено по т.д.№
56/2019 год., с което са отхвърлени предявените от страната главен и
евентуален осъдителни искове срещу „Пътно строителство“ АД – Добрич за
заплащане на сумата от 1 092 525, 97 лева, претендирана като неплатено
възнаграждение по договор за доставка на монтажни работи, стоки и услуги,
на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, евентуално – като сума, с която ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59 ЗЗД.
В предявената въззивна жалба се излагат допуснати от съда съществени
процесуални нарушения, опорочаващи фактическите изводи и правилното
приложение на материалния закон. Изготвеният доклад има бланкетно
съдържание и бланкетно разпределение на тежестта на доказване по всички
твърдения и възражения на страните. Същият не сочи конкретните факти и
обстоятелства, които подлежат на установяване. Съдът не е изпълнил
задължението си по чл. 145 ГПК – активно да съдейства за изясняване на
фактическата страна по спора. Съдът не е изследвал наличието на договор с
твърдяния от ищеца в допълнителната искова молба предмет: доставка на
1
стоки и услуги с механизация, включващи изграждането на канализация на
довеждащ колектор, изграждане на подпорни стени на довеждащия път /лява и
дясна/, изграждане на довеждащия водопровод, заустване на колектора, 1
възстановяване на асфалтови настилки и изграждане на външно
електрозахранване. Поддържа се, че съдът неправилно не е допуснал гласни
доказателства относно приемането на офертата от насрещната страна.
Офертата е отправена след напускането на обекта от предния подизпълнител
„ДИЦ“ ООД през март – април 2013 год. Писмената форма на договора за
изработка не е условие за действителност, а само форма за доказване. Съдът
не е уважил и предявеното от ищеца искане по чл. 176 ГПК. Приемането на
офертата е осъществено не само устно, но и с конклудентни действия -
ответникът е ползвал работата, вкл. е актувал същата, като осъществена от
„Пътно строителство“ АД в полза на консорциума. Съдът не е допуснал и
гласни доказателства – разпит на св.В.К., относно съставянето на протокола от
11.03.2014 год., който установява отчитането на работата и приемането й от
ответника. Поддържа се, че протоколът от 11.03.2014 год. е подписан от В.К..
Ответникът не е доказал кога е узнал за документа и как се е противопоставил
на същия, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 301
ТЗ. Отделно – В.К. е технически ръководител на обекта, който е съставял
всички актове и протоколи по Наредба № 3/2013 год. до издаването на
разрешението за ползване. Същата е съставяла документи и след твърдяното
прекратяване на трудовото правоотношение. Възложените доставки са
осъществявани лично и чрез трети лица, описани в молба от 20.05.2022 год.
Същите са описани в Приложение 2, табл.11 от вещото лице П. и възлизат на
861 796 лева. Съдът неправилно не е допуснал допълнителна СТЕ със задача
след запознаване с линейния график, вкл. с актове обр.12, да отговори на
въпроса дали извършените доставки съответстват по време на реално
извършените в обекта. Всички дейности са извършени след пролетта на 2013
год., което изключва изпълнението им от „ДИЦ“ ООД. По делото не е
установено, че процесните СМР са извършени от друго лице. Решението на
арбитражния съд е непротивопоставимо на ищеца, който не е бил страна по
същото. „Пътно строителство“ АД е възложител на работата, отделно -
получило е близо 2 600 000 лева за работа по довеждащия колектор, поради
което е облагодетелствано лице от изпълнението на ответника.
По отношение на евентуалния иск се поддържат доводи за неправилна
2
правна квалификация. Твърди се, че работата се претендира като осъществена
при условията на гестия- чл. 61 ЗЗД. Претендира се отмяна на решението,
респ. уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендират се
разноски.
По делото е постъпил отговор от насрещната страна „Пътно
строителство“ АД, в който се оспорва основателността на предявената
въззивна жалба. Оспорва се наличието на допуснати процесуалния нарушения
от първостепенния съд, както и нарушения на материалния закон.
Претендират се разноски.
Третото лице – помагач „ДИЦ“ ООД не е депозирало отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е надлежно
администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването и
отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от
въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира следното:
По главния иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД
Между страните не се спори относно следната поредност от възникнали
договорни правоотношения във връзка с изграждането на Пречиствателна
станция на гр. Ябланица:
На 31.01.2011 г. е учредено дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД с
наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ със съдружници „Пътно
строителство“ АД, „Еко Аква Системс“ ООД, „ДИЦ“ ЕООД , „Зип Сайд“
ЕООД /понастоящем Клиър Системс“ ЕООД/ и „Витковице Пауър
Инженеринг“ АД и предмет на дейност: участие в открита процедура за
възлагане на обществена поръчка за „инженеринг – работно проектиране,
съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и
пуск на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на
гр.Ябланица. Съдружниците са уговорили, че всеки от партньорите ще
участва в изпълнението на договора с конкретни дейности, визирани в раздел
II, т.1-4, срещу което ще получи възнаграждение за реалното си изпълнение по
цени, предвидени в проекто-сметната документация, намалени с 2%
3
/възнаграждение за водещия партньор/. Прието е още, че договори с трети
лица ще се сключват само след единодушно решение на всички партньори.
„Пътно строителство“ АД е определено като лидер с правата да управлява
ДЗЗД, да сключва договори от името и за сметка на обединението при
възнаграждение в размер на 2% от стойността на договора между ДЗЗД и
възложителят по обществената поръчка.
На 11.11.2011 год. е сключен договор за обществена поръчка между
възложителя Община Ябланица и изпълнителя ДЗЗД за осъществяване на
инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и
монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за
отпадни води с довеждащ колектор на гр. Ябланица.
На 05.01.2012 год. съдружниците в ДЗЗД са подписали споразумение за
разпределение на дейности. В чл. 2 е прието, че „Пътно строителство“ АД е
отговорно за цялостното изпълнение на проекта и същото ще му бъде
възложено с договор с ДЗЗД. „Пътно строителство“ АД от своя страна ще
превъзложи на партньори конкретно посочени СМР. Прието е, че процесните
дейности по доставка и монтаж на площадката на колектора и съпътстващата
инфраструктура ще бъдат възложени от „Пътно строителство“ АД на „Диц“
ООД в качеството на подизпълнител, а заплащането ще се извършва съгласно
подадената по обществената поръчка главна ценова оферта, намалена с 2,2 %
/чл.4/. На основание чл.8 „Пътно строителство“ АД ще получава 2% от
стойността на всички видове дейности, възложени на подизпълнители –
партньори.
На 16.05.2012 год. ДЗЗД е възложило на съдружника „Пътно
строителство“ АД да изпълни целия предмет на обществената поръчка.
На 22.08.2012 год. е сключен договор за възлагане на СМР с възложител
„Пътно строителство“ АД и изпълнител „В и Д Консулт“ ООД /понастоящем
„В и Д инвестмънт“ ООД/. Не се спори между страните, че договорът касае
СМР за площадката на пречиствателната станция, които са различни от
претендираните в настоящото производство.
С договор от 16.08.2012 год. ответникът в лично качество е възложил на
„ДИЦ“ ЕООД доставката на материали и изработката на на част: довеждащ и
главен събирателен колектор с проектираните сградни канализационни
отклонения и извънплощадкови съоръжения и мрежи. В чл. 29, ал.2 е прието,
4
че изпълнителят се съгласява 2,2 % от сумите по протоколите да се намалят за
управление на консорциума и режийни разноски.
В настоящото производство се претендира заплащане на възнаграждение
за възложени СМР на площадката на довеждащ колектор, който е част от
комплексен обект – Пречиствателна станция на гр. Ябланица. Не се спори, че
дейността включва изграждането на довеждащ колектор и съпътстващата
инфраструктура - довеждащ път, довеждащ водопровод, възстановяване на
асфалтови настилки и изграждане на външно електрозахранване. Не се спори,
че претендираната работа е част от възложената на ДЗЗД обществена поръчка
и част от възложената работа на съдружника в ДЗЗД – „ДИЦ“ ЕООД /така
договор от 16.08.2012 год./. Поддържа се, че насрещно дължимото
възнаграждение от ответника – възложител е в размер на 1 092 525, 97 лева.
Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за
изработка, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД. В правната доктрина и в съдебната
практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие
относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата,
която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
С оглед изричното правило на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК установяването на
договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, може да се установи в процеса
единствено с писмени доказателства. Установяването на договорни
отношения чрез гласни доказателства е недопустимо.
В настоящия случай ищецът не разполага с двустранен писмен договор,
обективиращ възникването на твърдяното правоотношение. Независимо от
изложеното обаче допустими са всички писмени доказателства, от които
може да се направи косвен извод за сключен договор и неговия предмет.
По делото е представен документ, именуван „Предлагана цена“, с
посочена дата на съставяне 15.07.2013 год. и автор В. В в качеството на
управител на „В и Д Консулт“ ООД. Писменото волеизявление е адресирано
до „Пътно строителство“ АД, действащо чрез управителя инж.В З. Същото
обективира предложение за монтажни работи и доставки на подобект
5
площадка на довеждащ колектор, път, подпорни стени и водопровод за
Пречиствателната станция на стойност 1 418 455, 61 лева без ДДС.
Предложението съдържа още подробно посочване на конкретните видове
дължими доставки на материали, оборудване и строителни услуги по монтаж
и изграждане.
Коментираната оферта има характера на предложение по смисъла на чл.
13 ЗЗД за сключването на договор за изработка с материали на изпълнителя,
респ. съдържа съществените елементи на бъдещото правоотношение –
дължим резултат и цена. Няма основание за квалифициране на бъдещото
правоотношение като договор за продажба, тъй като процесът на
изработването е включен в съдържанието на дължимата незаместима
престация и има съществено и релевантно значение за постигане на целения
резултат.
По делото не са ангажирани доказателства за достигане на офертата
до адресата и за изрични писмени волеизявления за приемане на офертата.
Съдебната практика обаче приема, че съгласието с офертата може да бъде
манифестирано и с конклудентни действия от разнообразно естество като
например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на
срок за завършване на работите, протоколи за предоставяне на материали или
на техническа документация, необходима за извършване на работите,
предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в
офертата на изпълнителя, писмена кореспонденция и др. /пр. Решение № 97 от
3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК/. За да заместят
изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да
формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва
да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се
обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя
условия.
По делото е представен единствено протокол от 11.03.2014 год. за
извършени доставки на материали и услуги, в който като съставители са
посочени „В и Д Инвестмънт“ ООД в качеството на изпълнител и „Пътно
строителство“ АД в качеството на възложител. Протоколът удостоверява, че
към 10.03.2014 год. са изпълнени подробно посочени видове работи,
конкретизирани по вид, технически параметри и количество. Изпълнените
6
работи са сравнени по вид и количество с тези по „оферта“ /така колона 3 и 4
от протокола/. Подписът за възложителя е положен от името на инж.В. К.,
индивидуализирана с качеството „ръководител на обект“.
Към посочената в протокола дата на съставяне на частния
свидетелстващ документ В.К. е била с прекратени трудови функции в „Пътно
строителство“ АД, считано от 01.02.2014 год. /Заповед № 293/01.02.2014 год.,
връчена на В.К./. Същевременно – към 11.03.2014 год., В.К. е била служител
на „В и Д Инвестмънт“ ООД съобразно заключението на допълнителната
ССЕ, изготвена по справка от НАП. Следователно – към посочената дата на
съставяне на протокола – 11.03.2014 год. В.К. не е била в трудово
правоотношение с ответника, обратно – налице е установена в производството
трудова заетост при ищеца, в полза на когото е удостоверила изгодни факти и
обстоятелства. Следователно – протоколът от 11.03.2014 год. е съставен от
лице без надлежно възникнала представителна власт както по отношение
приемането на СМР по вид и количество от името на ответника, така и по
отношение признанието за наличието на оферта, изходяща от лицето,
посочено като изпълнител.
Не променя горния извод фактът, че в множество представени по делото
строителни актове и протоколи /л.1212 и следв./, вкл. и в съставения Акт
обр.15 от 10.03.2014 год., В.К. е продължила да се подписва като технически
ръководител от името и без противопоставянето на „Пътно строителство“
ЕАД при отчитане на СМР от партньори на консорциума и от самия
консорциум. В настоящия случай се касае за документ, за който с претендира,
че има доказателствено значение относно получаването и приемането на
оферта по смисъла на чл. 14 ЗЗД, за които правни действия съставителят К. не
разполага с представителна власт съобразно представената по делото
длъжностна характеристика.
Липсват доказателства, че осъществените от В. К. конкретни действия
без представителна власт са потвърдени от възложителя в хипотезата на чл.
301 ТЗ. Съобразно изричната разпоредба на чл.301 ТЗ действията от името на
търговец без наличието на представителна власт се смятат за потвърдени, ако
последният не се противопостави веднага след узнаването. Страната, която се
позовава на посочената презумпция следва да установи недвусмислено
момента на узнаване от ненадлежно представляваната страна. Узнаването
7
следва да бъде установено от ищеца чрез главно и пълно доказване, така, че да
формира у съда сигурно убеждение, че фактите и обстоятелствата са се
осъществили така, както страната твърди, а не само вероятност за това. В
случай, че ненадлежно представляваната страна не се е противопоставила
изрично и непосредствено след твърдяното и доказано в производството
узнаване, счита се, че е налице потвърждаване на осъществените действия.
По делото не е установено нарочно предаване на протокола на „Пътно
строителство“ АД, така както В.К. е процедирала с други съставени актове,
протоколи и доклади /така e-mail от 18.06.2014 год., л.266/.
По делото не е установено знание на твърдяния възложител относно
съставения протокол преди представянето му по арб. дело № 29/2018 год. на
АС при БТПП – така молба от 01.11.2018 год. от „Еко Аква систем“ ЕООД с
приложени писмени доказателства /л.71/. Представени са доказателства за
своевременно противопоставяне – протокол от о.с.з. на 05.12.2018 год. по
арб.дело № 29/2018 год. Следователно – липсват предпоставките за
приложение на чл. 301 ТЗ.
По делото не са представени доказателства за приемане на офертата
чрез конклудентни действия от друго естество. Ответникът не е осчетоводил
задължения към ищеца, вкл. и по съставената проформа фактура, и не е
посочил същия като подизпълнител в представената по делото строителна
документация. Отправените от „Пътно строителство“ АД нотариални покани
до В.К. и „В и Д инвестмънт“ ООД не съдържат признание за договорно
правоотношение досежно процесните СМР и следва да тълкуват при
съобразяване на обстоятелството, че между страните е налице и друг договор,
изпълнението по който не е предмет на настоящия спор.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че отчитането на работата като
изпълнена в отношенията между Община Ябланица и ДЗЗД като главен
изпълнител на обществената поръчка не презумира узнаване за съставения
протокол, нито манифестира конклудентни действия по приемане на
офертата на ищеца.
Признанията на трети лица за наличието на възлагане на ищеца нямат
обвързващо значение в настоящото производство. Съдържащите се в отговор
от „Еко аква системс“ ЕООД по арб. дело № 29/2018 год. /л.209/ признания са
непротивопоставими на ответника.
8
С оглед забраната на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК ирелевантни за наличието на
договорно правоотношение между страните са и събраните от въззивната
инстанция гласни доказателства.
При съвкупната преценка на гореизложеното предявеният главен иск,
основан на сключен между страните договор, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД:
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователно
обогатяване са: наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, произтичащи от един общ факт, липса на правно основание и
субсидиарност на иска /ППВС № 1/79 г./. Горните предпоставки следва да
бъдат установени от ищеца по реда на главното и пълно доказване.
За да отхвърли предявения иск ОС – Добрич е приел, че ответникът има
качеството на съдружник в ДЗЗД, който е главен изпълнител на обществената
поръчка. Обогатяването би било възможно само за неперсонифицирания
консорциум, респ. за петте дружества, участващи в него. Отделно от
изложеното, ищецът разполага и с вземане срещу третото лице – помагач
„ДИЦ“ ООД на „договорно или извъндоговорно основание“, което е пречка за
предявяване на настоящия иск с оглед изискването за субсидиарност.
По въпроса какви са правните средства за защита и коя е обогатената
страна в хипотеза на възложена обществена поръчка, по която СМР са били
изпълнени без договор от трето лице, но са били актувани и заплатени на
главния изпълнител, е постановено Решение № 50089 от 9.05.2024 г. на ВКС
по т. д. № 521/2022 г., I т. о., ТК. В същото е прието е, че вземанията на
третото лице следва да се реализират по правилата за гестия, а
правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера
са извършени действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус,
или стопанин. Когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в
правната сфера на собственика на имота, в който са извършени СМР, то
имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие. Вземането на гестора не е обусловено от
правоотношенията между собственика, в чиято правна сфера са възникнали
последиците от извършената работа, и трети лица. Без значение е дали
собственикът е възложил по силата на договор изпълнението на тази
9
работа на трето лице. След като е доказано по безспорен начин
извършването на СМР от гестора, за третото лице, което не е престирало
по сключения със собственика договор за строителство, не е възникнало и
вземане за възнаграждение, с което той да се е обогатил за сметка на
гестора. Благоприятните последици са възникнали за собственика, съответно
той има качеството доминус и на обогатено лице.
Следователно – обогатено лице в настоящия казус е собственикът на
имота и възложител по обществената поръчка, а не лицата, които са
„присвоили“ твърдяното изпълнение на ищеца и са получили недължимо
плащане. Недължимо платеното не е източник на обогатяване, тъй като
подлежи на връщане в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърдяните права
на ищеца следва да се реализират чрез иск спрямо Община Ябланица, основан
на гестия /чл. 60 – 62 ЗЗД/, тъй като в нейния патримониум е постъпил
резултатът от СМР като веществен елемент. Налице е друг ред за правна
защита на ищеца и срещу друг ответник.
При съвкупната преценка на гореизложеното обжалваното решение
на ОС – Добрич следва да бъда потвърдено в обжалваните части по главния и
по евентуалния иск.
Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в
размер на 41 037 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/28.06.2024 год., постановено по
т.д.№ 56/2019 год. по описа на ОС – Добрич.
ОСЪЖДА „В и Д Инвестмънт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Григор Пърличев“ № 5, ет.2, ап.5 ДА
ЗАПЛАТИ на „Пътно строителство“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул.“Отец Паисий“ № 15, сумата от 41 037
лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11