Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.12.2015 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.11.
2015
година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Секретар: А. Николова
изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ
Т.д. №
69 по
описа за 2015 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди се, че
на 23.05.2008г. е подписан договор за кредит № 870 – 36 Продукт Н.А.К. за
покупка, строителство и ремонт между банката и кредитополучателя
К.Ц.Ц., по силата на който ищецът е предоставил на К.Ц.Ц. кредит в размер на
95 000 евро за закупуване на недвижим имот – Кафе-аператив със застроена
площ от 100 кв.м., находящ се в гр.К., ул. ***.
Погасяването на кредита е следвало да се извърши на 360 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. За първите 15 години от срока на
кредита била фиксирана лихва, а за останалия срок за издължаване на кредита е
описан начина, по който следва да се извърши това. Сключен е анекс за приложимия лихвен процент, дължима била и
наказателна лихва за предсрочна изискуемост. В случай
на забавено плащане, кредитополучателят заплащал
наказателна лихва равна на лихвения процент договорен между страните в увеличен
размер.
На 01.11.2010г. бил
подписан Анекс към договора за кредит между кредитодателя, кредитополучателя
и поръчителя М.М.С.. При подписването на анекса
поръчителят се задължавал да отговаря солидарно с кредитополучателя.
Считано от 01.11.2010г. към редовната и просрочена главница в размер на
93 961,05 евро следвало да се прибави вземането на банката по договора за
кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна
лихва.
Ищецът твърди се, че
длъжниците са изпаднали в просрочие и банката подала
заявление по чл.417 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 1670/ 2014г. по
описа на КРС и бил издаден изпълнителен лист. Посочва се, че заявлението е
подадено само за просрочени суми, като кредитът не е
Поради това ищецът
моли съдът да признае за установено, че ответниците К.Ц.Ц. и М.М.С. дължат на “А.Б.”АД,
чрез “А.Б.А – клон Б. КЧТ следните суми:
- 1971,46 евро -
просрочена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 26.08.2014г. до окончателното
изплащане;
-
10 822,06 евро - просрочена лихва върху редовна главница по договор за
кредит за периода от 30.12.2012г. до 29.07.2014г.;
- 251,32 евро -
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница от 31.01.2013г. до
25.08.2014г.
- 1438,98 евро -
наказателна лихва върху просрочена лихва от 30.01.2013г. до 25.08.2014г.
- 1530,61 евро -
неплатена годишна такса за управление на кредита;
- 626, 47 лева -
заплатена държавна такса по заповедното производство;
- 1 199, 72 лева -
адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Претендират се
направените разноски в настоящото производство.
Постъпили са
отговори на исковата молба от двамата ответници. Не се оспорват обстоятелствата,
че има сключен договор за кредит и че има поръчителство. Оспорват се
претенцията на ищеца по отношение на претендираните
суми, като счита, че не са дължими тези суми в размера, в който се претендират.
Твърди се, че кредитът се обслужва редовно. Излагат се подробни обстоятелства
във връзка с тези възражения.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че на 23.05.2008г. е подписан договор за кредит № 870 –
36 Продукт Н.А.К. за покупка, строителство и ремонт между банката и кредитополучателя К.Ц.Ц., по силата на който ищецът е
предоставил на К.Ц.Ц. кредит в размер на 95 000 евро за закупуване на
недвижим имот – Кафе-аператив със застроена площ от 100 кв.м., находящ се в гр.К., ул. ***. Погасяването на кредита е
следвало да се извърши на 360 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част
от договора. За първите 15 години от срока на кредита била фиксирана лихва, а
за останалия срок за издължаване на кредита е описан начина, по който следва да
се извърши това. Сключен е анекс за приложимия лихвен
процент, дължима била и наказателна лихва за предсрочна изискуемост.
В случай на забавено плащане, кредитополучателят
заплащал наказателна лихва равна на лихвения процент договорен между страните в
увеличен размер.
На 01.11.2010г. бил
подписан Анекс към договора за кредит между кредитодателя, кредитополучателя
и поръчителя М.М.С.. При подписването на анекса
поръчителят се задължавал да отговаря солидарно с кредитополучателя.
Считано от 01.11.2010г. към редовната и просрочена главница в размер на
93 961,05 евро следвало да се прибави вземането на банката по договора за
кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна
лихва.
Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 1682/2014 г. по описа на Районен съд – К. “А.Б.”АД, чрез “А.Б.А
– клон Б. КЧТ е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против К.Ц.Ц. и М.М.С. при условията на
солидарност за 1971,46 евро - просрочена главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
26.08.2014г. до окончателното изплащане; 10 822,06 евро - просрочена лихва
върху редовна главница по договор за кредит за периода от 30.12.2012г. до
29.07.2014г.; 251,32 евро - представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница от 31.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1438,98 евро - наказателна лихва
върху просрочена лихва от 30.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1530,61 евро -
неплатена годишна такса за управление на кредита; 626, 47 лева - заплатена
държавна такса по заповедното производство; 1 199, 72 лева - адвокатско
възнаграждение по заповедното производство. Съдът издал заповед № 1059/29.08.2014
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. На основание чл. 414 от ГПК са подадени възражения от длъжниците
до Районен съд - К. по ч.гр.д.№ 1682/2014г., че не дължат изпълнение на
вземането по издадената Заповед за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:
Дължимата сума за
просрочена главница по кредита е в размер на 1971,46 евро - просрочена главница
по договор за кредит; 10 822,06 евро - просрочена лихва върху редовна
главница по договор за кредит за периода от 30.12.2012г. до 29.07.2014г.; 251,32
евро - представляваща наказателна лихва върху просрочена главница от
31.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1438,98 евро - наказателна лихва върху просрочена
лихва от 30.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1530,61 евро - неплатена годишна такса
за управление на кредита.
Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.08.2014 г. – задълженията по
кредита не са обслужвани редовно – налице е просрочие
на 19 месечни вноски по редовни главници, като по тях няма направено никакво
плащане. За периода от 30.12.2012 г. до 29.08.2014 г. са извършваните плащания
на суми по договора са нередовни в по – малък размер от дължимото и с голяма
забава.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Между К.Ц.Ц. и ищецът е сключен договор за кредит №
870 – 36 Продукт Н.А.К. за покупка, строителство и ремонт от 23.05.2008 г., на основание на който
банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 95 000 евро, за закупуване на кафе – аператив със застроена площ от
100 кв. м., находящо се в гр. К., ул. ***, построено в
дворно място, цялото от 195 кв. м. със срок 30 години, който има правната
характеристика на договор за заем. Ищецът изпълнил договорното си задължение и
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 95
000 евро. На
01.11.2010г. бил подписан Анекс към договора за
кредит между кредитодателя, кредитополучателя
и поръчителя М.М.С.. При подписването на анекса
поръчителят се задължавал да отговаря солидарно с кредитополучателя.
Поради това в
тежест на кредитополучателя К.Ц.Ц. и поръчителя М.М.С., съгласно разпоредбата на чл.
154 от ГПК е да установят пълно и главно, че са изпълнили задължението си за
заплащане на остатъка от дължимите вноски по договора за кредит и анекса към него в уговорените срокове, но доказателства в
тази насока не са представени. Безспорно е установено от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, че е налице просрочие
при погасяване на кредита, като към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 29.08.2014 г. – задълженията по кредита не са
обслужвани редовно – налице е просрочие на 19 месечни
вноски по редовни главници, като по тях няма направено никакво плащане. Към
26.08.2014 г. са налице следните просрочени задължения на ответниците : 1971,46 евро -
просрочена главница по договор за кредит; 10 822,06 евро - просрочена
лихва върху редовна главница по договор за кредит за периода от 30.12.2012г. до
29.07.2014г.; 252,32 евро - представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница от 31.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1438,98 евро - наказателна лихва
върху просрочена лихва от 30.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1 530,61 евро -
неплатена годишна такса за управление на кредита.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на К.Ц.Ц. и М.М.С. при
условията на солидарност съществуване на вземанията на “А.Б.” АД, чрез “А.Б.А –
клон Б. КЧТ в размер на 1971,46 евро - просрочена
главница по договор за кредит № 870 – 36 Продукт Н.А.К. за покупка,
строителство и ремонт от 23.05.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 26.08.2014г. до окончателното
изплащане; 10 822,06 евро - просрочена лихва върху редовна главница по
договор за кредит за периода от 30.12.2012г. до 29.07.2014г.; 252,32 евро -
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница от 31.01.2013г. до
25.08.2014г.; 1438,98 евро - наказателна лихва върху просрочена лихва от
30.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1530,61 евро - неплатена годишна такса за
управление на кредита, за които е издадена заповед № 1059/29.08.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 1682/2014 г. по описа на Районен съд – К..
С решението по установителния иск съдът следва да се произнасе
с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай “К.Ц.Ц. и М.М. следва да заплатят на ищеца направените по ч. гр. д.№ 1682/2014 г. по описа на
Районен съд – К. разноски в общ размер
на 1 826, 29 лв.
Ответниците
К.Ц.Ц.
и М.М. следва
да заплатят на ищеца направените в
настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 626, 47 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 764 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Ц.Ц. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***
и М.М.С. с ЕГН ********** *** при условията на солидарност съществуване на
вземанията на “А.Б.” АД, чрез “А.Б.А – клон Б. с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление : гр. С., район С., бул. *** със съдебен
адрес *** в размер на 1971,46 евро - просрочена главница по договор за
кредит № 870 – 36 Продукт Н.А.К. за покупка, строителство и ремонт 23.05.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 26.08.2014г. до окончателното изплащане; 10 822,06 евро -
просрочена лихва върху редовна главница по договор за кредит за периода от
30.12.2012г. до 29.07.2014г.; 252,32 евро - наказателна лихва върху просрочена
главница от 31.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1438,98 евро - наказателна лихва
върху просрочена лихва от 30.01.2013г. до 25.08.2014г.; 1530,61 евро -
неплатена годишна такса за управление на кредита, за които е издадена заповед №
1059/29.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1682/2014 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
К.Ц.Ц.
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и М.М.С. с ЕГН ********** *** да
заплатят на “А.Б.” АД, чрез “А.Б.А – клон Б. с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление : гр. С., район С., бул. *** направените по ч.
гр. д.№ 1682/2014 г. по описа на Районен съд – К. разноски в общ размер на 1 826, 29 лв.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** и М.М.С. с ЕГН ********** *** да заплатят на “А.Б.”
АД, чрез “А.Б.А – клон Б. с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление : гр. С., район С., бул. *** направените в настоящото производство
разноски за държавна такса в размер на 626, 47 лв., депозит за вещо лице в
размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 764 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: