№ 415
гр. П**, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.7, във вр.с чл.2 от Закона
за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на ЕВГ. КР. Б. с ЕГН ********** от село К***, община Л***,
ул.“Т***“*** срещу Д. Б. Б. с ЕГН ********** от село К***, община Л***, ул.“Т***“***, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ответницата е свекърва на молителката и
майка на съпруга и С*** К** Б***. От брака си молителката има две деца К*** С*** Б***-
на 28 години и Д*** С*** Б*** на 17 години. Цялото семейство живеят в един дом в село
К***, община Л***, област П**, ул.“Т***“***. Къщата е достатъчно голяма – двуетажна и
позволява да съжителстват две домакинства. Молителката със семейството си обитава
втория жилищен етаж, а ответницата – първия. Имотът се собственост на съпруга на
молителката, а свекърва и е ползвател. Цялото семейство се грижи за Д**. Създали са и
условия на първия етаж за нормален живот- обзавели етажа, направили отделна баня с
тоалетна. Заплащат всички разходи за консумативи и ползване на имота. Твърди се, че около
година ответницата се озлобила спрямо молителката и спрямо сина си , незнайно по каква
причина. Ежедневно като ги види започва да ги обвинява, че са и поставили някакви
вещества в обитаваните от нея помещения и че искат да я отровят. Всяка сутрин
молителката тръгва за работа в 07:00 часа . Ответницата я чака отвън на двора и започва да и
крещи „Идвай да изнесеш веществата, които си сложила в дома ми да ме отровиш“. Това е
всеки ден. Вечер като се прибира, отново е същото. Седне ли със семейството и на двора ,
ответницата веднага излиза и отново започва да я тормози, нея и съпруга и , че искат да я
отровят. Това нейно поведение, което е ежедневие, променило изцяло начина на живот на
молителката и семейството и. Децата на молителката също са свидетели на случващото се.
1
Молителката твърди, че не може спокойно да се прибере вкъщи , както и да излезе навън на
двора, тъй като ответницата веднага излиза и започва да я тормози психически. Твърди, че
на 17.02.2022г. към 14730 часа излизала от вкъщи. На двора си взела велосипеда и тръгнала
към пътната врата. В този момент Д** излязла от първия етаж на къщата и се втурнала към
молителката. Като се приближила започнала да вика по нея“ докато не махнеш това, което
си сложила няма да мърдаш никъде“. С едната си ръка я хванала за лявата и ръка,а с другата
започнала да я скубе и да и разтърсва главата, като продължавала да вика по нея. Срещу
пътната им врата , от другата страна на улицата, има пейка , на която имало двама мъже. Те
, виждайки Д** какво право спрямо молителката , веднага се притекли на помощ,
отскубнали я от ответницата, за да се прекрати това нейно поведение. След инцидента
молителката веднага се обадила на съпруга си и му разказала за случилото се. Той от своя
страна се обадил на кварталния полицай и двамата отишли в дома им. Пред кварталния
полицай Д** си признала за извършения акт на насилие. Моли съда да предприеме мерки за
защита спрямо молителката.
В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си ,поддържа молбата.
Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и със служебен адвокат.
Ответницата отрича твърдението на 17.02.2022г да е дърпала за косата молителката.
Заявява, че просто я е помолила да махне веществото, което миришело неприятно и което
е била сложила в кухнята. Ответницата заявява, че в помещенията, в които живее,
молителката слага вещества с лош мирис / на кисело зеле, на чесън , на мърша/, а тя била
алергична и не може да диша от тези миризми, които молителката слага на етажа.
Съдът след като се запозна с изложените в молбата фактически обстоятелства, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,прие
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това обстоятелство се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, че ответницата е свекърва на молителката. Не е спорно, че
молителката и семейството и от една страна, а от друга- ответницата обитават двуетажна
жилищна сграда, като молителката и семейството и живеят на втория жилищен етаж, а
ответницата на първия жилищен етаж. Собственик на целия имот е сина на ответницата и
съпруг на молителката С*** К** Б***. В полза на ответницата е учредено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на целия имот.
От представената от ответницата медицинска документация е видно, че същата
страда от хронично заболяване „ неисулинозависим захарен диабет“. През 2017г. е била на
болнично лечение с диагноза „ хроничен обострен тубулоентирстициален нефрит,
нефролитиаза, подагра първа степен“. През 2019г. е била на болнично лечение в Клиника по
нервни болести към Военно медицинска академия – гр.П***, където е била
диагностицирана и лекувана за дегенеративни заболявания на нервната система при
възрастни пациенти, засягащи централната нервна система и моторния неврон. През 2020г
ответницата е била приета за болнично лечение в „МБАЛ-П**“АД с диагнота вирусна
2
пневмония.
Молбата, инициирала настоящото съдебно производство, е придружена с декларация,
изхождаща от молителката, по смисъла на чл.9, ал.3 във вр.с чл.13, ал.3 от
ЗЗДН,кредитирана от съда по реда на чл.13, ал.4 от ЗЗДН. Тази декларация възпроизвежда
дословно фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на молбата досежно
инцидента ,станал на 17.02.2022г в 14:30 часа.
За установяване на релевираните в молбата твърдения са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. От разпита на св. Стоян Ив*** се
установи, че същият познава страните по делото, тъй като живеят в една махала. Свидетелят
няма впечатления за отношенията между молителката и ответницата преди инцидента на
17.02.2022г., тъй като преди това нито е чул, нито е видял нещо подобно. На 17.02.2022г.
около 14:00- 14:30 часа седял заедно с А*** Я*** на пейка пред къщата на последния,
която къща е срещу тази на страните по делото. Свидетелят видял молителката да отваря
пътната врата и да излиза с велосипед. В този момент чул молителката да вика:“ Пусни ме
бе ,пусни ме! Какво искаш от мен?“ и в този момент видял Димитрийка как я дърпа за
косата. В този момент се намесил и А*** Я***, питайки „Какво стана?“. Молителката им
обяснила, че ответницата я набеждава, че и прави магии и че не можела да спи.
В тази насока са и показанията на свидетеля А*** Я***, съсед на страните по делото,
поради което не се налага подробен анализ. Свидетеля допълни, че освен да я дърпа за
косата, ответницата е удряла по главата молителката. Молителката започнала да плаче и
споделила със свидетелите, че ответницата я набеждава, че и прави магии. Свидетелят Я***
заяви, че познава молителката повече от 30 години, откакто е снаха в този дом и е с много
добри впечатления за нея. Добри впечатления до този момент е имал и за Д**.
От разпита на свидетеля С*** Б***/ съпруг на молителката и син на ответницата/ се
установи, че допреди година и половина отношенията между майка му и неговото
семейство били добри. Свидетелят и съпругата му са се грижели за отоплението на цялата
къща, помагали на ответницата, живеели в разбирателство. Вечерта на Нова година
свидетелят и съпругата му отишли да празнуват . В къщата всичко било нормално. Не след
дълго ответницата му се обадила по телефона и му казала“ Идвай веднага ,че ми е лошо!
Днес жена ти цял ден обикаля къщата, слагала ми е вещества да ме трови“. Свидетелят
уточни, че само веднъж и то на 17.02.2022г ответницата е оскубала молителката. До този
момент- вече 30 години откакто са женени с молителката, ответницата не е извършвала
подобни прояви спрямо молителката.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
По допустимостта на молбата:
Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.7 от ЗЗДН. С
оглед твърденията, че актът на домашно насилие е извършен на 17.02.2022г., съдът
3
констатира , че молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
същия закон.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, сексуално, емоционално или икономическо, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка , във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. От това определение следват няколко
извода. На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се
обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие.От друга страна като
форма на домашно насилие се приравнява и принудителното ограничаване на личната
свобода или на личния живот, без това принудително ограничаване да е свързано
непременно с физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, които са, както
се посочи, други проявни форми на домашно насилие. В крайна сметка се касае за
осъществени конкретни активни противоправни действия от страна на извършителя, чрез
които по обществено неприемлив начин се въздейства върху волята, съзнанието и
поведението, посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия, или
върху неговия психоемоционален интегритет.
Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е
съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни
факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие,
упражнено спрямо него.
От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма . Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „ психическо насилие“ , както и дефиниция на понятието“ емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни
за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене, обиждане,
псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.
В конкретния случай се твърди наличие на физическо насилие- скубене на косата и
разтърсване на главата удряне на шамар на 17.02.2022г и психическо и емоционално
насилие на същата тази дата , осъществено чрез набеждаване, че молителката слага
вещества в дома и с цел да я отрови .
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2,т.3 от ЗЗДН е предвидена като доказателствено
средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН . С оглед специфичния характер на отношенията , чиято защита се търси по
4
специалния закон – ЗЗДН , е представен улеснен за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред , като представи декларация по чл9, ал.3 от ЗЗДН, на която е
придадено доказателствено значение в случай , че липсват други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание като посочване на датата , мястото,
времето, съответно конкретните действия , с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В конкретния случай съдът дава пълен кредит на доверие на
подадената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която са
индивидуализирани в максимална степен процесните актове на домашно насилие. Тук е
момента да се посочи, че събраните по делото гласни доказателствени средства/ чрез разпит
на свидетелите Стоян Иванчев и А*** Я*** , които са очевидци на случилото се/съдът цени
като убедителни, взаимодопълващи се, еднопосочни, непосредствени и наситени с
конкретика и хармонизиращи изцяло с изложеното в декларацията.
Ответницата оспори, че на процесната дата е дърпала за косата молителката, но не
оспори, че и е казала да махне веществото, което молителката е сложила на етажа и което
и пречи на диша. Налице е частично признание на инкриминираните факти и обстоятелства
От обсъдените дазателствени средства, съдът прави категоричния извод, че на
17.02.2022г в 14:30 часа спрямо молителката са извършени актове на домашно насилие,
изразяващи се във физическо, психическо и емоционално насилие. Безспорно се установи,
че автор на тези противоправни прояви е ответницата по молбата.
Целта на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретния акт/ актове/ на
домашно насилие, какъвто е конкретния случай. Въз основа на изложеното съдът намира, че
молбата на ЕВГ. КР. Б. срещу Д. Б. Б. за предприемане на мерки за защита срещу домашно
насилие е основателна.
При преглед на каталога от мерки за защита от домашно насилие, разписани в чл.5 от
ЗЗДН съдът счита за достатъчна и адекватна мярка с оглед конкретиката в настоящия
случай мярката, визирана в чл.5, ал.1т.1 от ЗЗДН, а именно да бъде задължена ответницата
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.
При отмерване на вида защитна мярка съдът съобрази като смекчаващи
обстоятелства липсата на данни до този момент спрямо ответницата да са налагани други
мерки по ЗЗДН, като инкриминираното поведение се явява изолирана проява в
отношенията между страните. Синът на ответницата и съпруг на молителката заяви , че 30
години страните са живеели заедно в дух на разбирателство и нормални междуличностни
отношения. Промяната в поведението на ответницата е отскоро и като се има предвид
нейната напреднала възрасти и влошено здравословно състояние, които биха могли да бъдат
факторите, генериращи установеното отклонение в поведението и спрямо нейната снаха,
съдът счита, че ако се добави и друга мярка за защита би се стигнало до неоправдана
репресия спрямо ответницата, а това не е целта на закона. Повелята на законодателя е
постановените ограничителните мерки да са съответни на конкретно извършеното и с тях
от една страна да се охранят правата на пострадалото лице, а от друга страна да се постигнат
5
целите на личната превенция като се въздейства предупредително и възпиращо по
отношение на ответника. Възпиращият ефект на мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, след
постановяването на заповедта за незабавно изпълнение, е налице и този факт бе установен
при разпита на свидетеля С*** Б***, който заяви , че майка му/ ответницата по делото/ е
преустановила всякакви нападки по адрес на снаха си / молителката по делото/. Съдът не
констатира отегчаващи вината на ответницата обстоятелства.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер на
200лв., а съобразно изхода на селото и на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС-П** държавна такса в размер на 25лв.
Не следва да бъде уважавано възражението на служебния адвокат за прекомерност на
адвокатското възнаграждение , тъй като същото е уговорено в законовоустановения
минимум за този вид дела. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
молителката сумата то 600лв. разноски по делото
Воден от горното, Пазарджишкия районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН Д. Б. Б. с ЕГН ********** от село
К***, община Л***, ул.“Т***“*** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо ЕВГ. КР. Б. с ЕГН ********** от село К***, община Л***, ул.“Т***“***.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Д. Б. Б. от село К***, община Л***,
ул.“Т***“*** да заплати в полза на РС-П** глоба в размер на 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Д. Б. Б. от село К***, община Л***,
ул.“Т***“*** да заплати в полза на РС-П** държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА Д. Б. Б. от село К***, община Л***, ул.“Т***“*** да заплати на ЕВГ. КР.
Б. с ЕГН ********** от село К***, община Л***, ул.“Т***“*** сумата от 600лв.,сторени по
делото разноски.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН заповедта да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН предупреждава Д. Б. Б. с ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно от полицейските органи на
основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъде предаден на органите на прокуратурата.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнение на заповедта.
Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на РУ-П**.
Решението подлежи обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок от
връчването му на страните .
6
Съдия при Районен съд – П**: _______________________
7