№ 193
гр. Варна, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000143 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 445/16.11.2021 год., постановено по т.д.№ 969/2020 год.
по описа на ВОС ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84,
ал.3 от ЗЗД
-на ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко
Константинов“ 13 сумата от 105000 лева (сто и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от загубата на съпруга й Н К Й., починал на 21.08.2018г. в
резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил
„Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й
изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за горницата над
присъдената сума от 105000 лева (сто и пет хиляди лева) до пълния
претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
-на ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко 13
Константинов“ 13 сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
направени на 12.10.2019г. разходи за изработване и монтаж на надгробен
паметник, настъпили в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача
1
на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.10.2019г. до
окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за
горницата над присъдената сума от 1050 лева (хиляда и петдесет лева) до
пълния претендиран размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
-на В. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко
Константинов“ 13 сумата от 105000 лева (сто и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от загубата на баща му Н К Й., починал на 21.08.2018 г. в
резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил
„Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й
изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за горницата над
присъдената сума от 105000 лева (сто и пет хиляди лева) до пълния
претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
-на АС. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко
Константинов“ 10 сумата от 98000 лева (деветдесет и осем хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от загубата на баща му Н К Й., починал на 21.08.2018г. в резултат
на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“
с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като е
ОТХВЪРЛЕН предявения иск за горницата над присъдената сума от 98000
лева (деветдесет и осем хиляди лева) до пълния претендиран размер от
200000 лева (двеста хиляди лева).
-С решението е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ЕЛ. АС. Й., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своя баща АС. Н. Й., ЕГН
**********, двамата от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко Константинов“ 10, против
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск с правно
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 50000 лева (петдесет хиляди лева), претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на дядо
й Н К Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Съдът е сезиран с въззивни жалби както следва:
1. От ЕЛ. Д. Й. в отхвърлителната част за разликата от 105 000 лева до
150 000 лева за неимуществени вреди и за разликата от 1050 лева до
2
1500 лева за имуществените вреди;
2. От В. Н. Й. в отхвърлителната част за разликата от 105 000 лева до 150
000 лева;
3. От АС. Н. Й. в отхвърлителната част за разликата от 98 000 лева до
150 000 лева;
4. От Е А Й. в частта, в която е отхвърлен предявеният от страната иск до
размер на 20 000 лева;
5. От ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу осъдителните части по отношение на ЕЛ.
Д. Й. над 70 000 лева до присъдените 105 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и над 750 лева до присъдените 1050 лева –
обезщетение за имуществени вреди; по отношение на В. Н. Й. - над
70 000 лева до присъдените 105 000 лева; по отношение на АС. Н. Й. –
над 60 000 лева до присъдените 98 000 лева.
6. Предявена е и въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решението в
частта досежно началния момент на присъдената законна лихва;
Предявените въззивни жалби са редовни и надлежно администрирани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ВОС е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от ЕЛ. Д. Й., ЕГН
**********, В. Н. Й., ЕГН **********, АС. Н. Й., ЕГН **********, ЕЛ. АС.
Й., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител АС.
Н. Й., ЕГН **********, четиримата живущи в гр. Вълчи дол, против ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на Н К Й., починал в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от
С Н М, като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х ХХХХ ХХ,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, както следва: 200000 лева за съпругата ЕЛ. Д. Й.;
200000 лева за синът му В. Н. Й.; 200000 лева за синът му АС. Н. Й.; 50000
лева за внучката му ЕЛ. АС. Й., ведно със законната лихва върху главниците
считано от 21.08.2018г. до окончателното им изплащане. ЕЛ. Д. Й., ЕГН
********** е предявила и иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в разходи за изработване и
монтаж на надгробен паметник, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 12.10.2019г. до окончателното й изплащане.
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. С присъда по
НОХД № 306/2021 г. по описа на ВОС, С Н М е призната за виновна в това,
че на 17.08.2018 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, при управление на л.а. „Опел
Корса “ с ДР № Х ХХХХ ХХ, нарушила правилата за движение по пътищата -
чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила
3
смъртта на Н К Й.. Налице е безспорно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, до
материалноправната легитимация на ЕЛ. АС. Й., както и до наличието на
съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе
въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
На първо място, съобразно трайно устрановената съдебна практика,
влязлата в сила присъда не би следвало да се възприема като акт, с който се
преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав
и поведението на пострадалия. Поради изложените съображения,
изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010
г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т.
д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. №
728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. №
319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в
тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат.
От заключението на вещите лица по КСМАТЕ се установява, че при
аутопсията на пострадалия Н Й. не са установени типичните травматични
увреждания от използване на предпазен колан. Заключението е категорично,
че починалото лице не е използвало предпазен колан, в нарушение на чл.137а
ЗДП. Същевременно, травматичните увреждания в областта на гръдния кош
отговарят на такива, получени при т.нар. воланна травма, при което са се
реализирали счупвания на гръдната кост, контузия на белите дробове и
4
счупване на леви и десни ребра. В устните си обяснения в о.с.з. на 05.11.2021
год. вещите лица изразяват категоричното становище, че тежката гръдна
травма, която е основната причина за смъртта, не би настъпила при
използване на предпазен колан. Липсата му е обусловила възможността за
свободно придвижване на тялото след удара и реализиране на воланна
травма. Горният извод не се разколебава от твърденията на ищците, основани
на деформациите на МПС.
Съдът съобрази, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния
колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на
механизма на конкретното ПТП /посока, скорост, инерция/, така и на
получените травми, довели до причиняване на смъртта. Изводът за наличие
на съпричиняване има както технически, така и медицински характер. По
изложените причини съдът изцяло кредитира заключението на комплексната
експертиза.
При съвкупната преценка на гореизложеното, въззивният съд приема, че
пострадалото лице е допринесло за настъпването на вредоносния резултат –
чл. 51, ал.2 ЗЗД. Величината на приноса му възлиза на 30% при съобразяване
на преобладаващата вина на водача на л.а. „Опел Корса “, който е навлязъл в
насрещната пътна лента със скорост, значително превишаваща разрешената.
Няма основание за завишаване на посочения размер с оглед
съществуващите хронични заболявания на починалото лице. Действително,
при огледа и аутопсията на трупа на Н Й. е установено хипертонично сърце,
исхемична болест на сърцето - задебеляване стената на лявата камера, добре
изразена атеросклероза по венечните съдове и аортата, миокардиосклероза,
дребнокапчеста мастна дистрофия на черен дроб. Несъмнено наличните
заболявания, ангажиращи сърдечносъдовата система са имали
благоприятстваща роля за настъпването на смъртния изход. Водеща за
настъпването на смъртта обаче е тежката гръдна травма, залежаването от
фрактура, намалената вентилация на нисколежащите части на белите дробове,
развилата се в тази връзка двустранна гнойна бронхопневмония. Отделно от
изложеното, съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е винаги
виновно и противоправно действие или бездействие на пострадалото лице, а
заварените заболявания не могат да се квалифицират като такива.
По размера на присъденото обезщение: Определеният размер на
обезщетението от 150 000 лева /преди редуцирането му поради
съпричиняване/ не се оспорва от ЕЛ. Д. Й. и В. Н. Й.. Застрахователят не е
навел доводи за ревизия в коментираната част извън определения размер на
съпричиняване.
Предмет на обжалване е размера на определеното обезщетение в полза
на АС. Н. Й.. Въззивникът А.Й. обжалва решението с доводи, че същото
следва да бъде завишено до размер на 150 000 лева. Застрахователят счита, че
обезщетението следва да бъде намалено.
По така очертания спорен предмет, съдът намира следното:
Разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво описват, че
5
семейството на починалия Н К Й. било задружно и сплотено. Ищецът А /на
38 год. към датата на инцидента/ живеел и работел в чужбина преди ПТП.
Завърнал се малко преди смъртта и останал да живее в България. Цялото
семейство скърбяло за починалия, който бил морален и финансов стълб на
семейството. Конкретните измерения на скръбта са описани подробно в
показанията на св. П.Ж /съсед/, Р.Д /семеен приятел/ и Д.Й.
/брат/.Показанията на свидетеля Д.Й. се кредитират с приложение на чл. 172
ГПК, тъй като се подкрепят от останалите събрани гласни доказателства.
Така установената фактическа обстановка обуславя извода, че
определеното обезщетение в размер на 140 000 лева отговаря на критериите
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Високият размер на
обезщетението следва от близката родствена връзка с починалия,
установените хармонични семейни отношения и събраните доказателства за
понесени болки и страдания, съответстващи на загубата на близък човек.
Фактът, че ищецът е живеел и работел в чужбина, че е имал самостоятелен
житейски път, не дерогират факта, че е понесъл вреди от загубата на баща, с
когото са установени близки и хармонични отношения. Събраните
доказателства безпротиворечиво сочат, че починалият е бил финансов и
морален стълб на семейството, а ищецът А Н.Й. е разчитал на баща си, вкл. и
за отглеждането на малолетната си дъщеря.
Същевременно, по-ниският размер на обезщетението в сравнение с
останалите наследници по закон отчита факта, че ищецът А.Й. не е живеел в
едно домакинство с починалия.
Въз основа на изложеното и при съобразяване на определения размер на
съпричиняване, решението на ВОС следва да бъде потвърдено в
коментираната част.
По претенцията на имуществени вреди на ЕЛ. Д. Й. : Предявените
въззивни жалби са обосновани единствено с приложения процент на
съпричиняване. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд за
допуснато съпричиняване в размер на 30%, решението на ВОС следва да бъде
потвърдено в обжалваната отвхърлителна и осъдителна част.
По началния момент на присъдената законна лихва: С обжалвания
съдебен акт ВОС е присъдил законна лихва, считано от датата на смъртта на
пострадалия - 21.08.2018г.
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на уведомяването, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
6
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. С оглед на
изложеното, законна лихва се дължи от датата на уведомяването – 30.06.2020
год. /заявление – л.20/, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС
по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
За пълнота, следва да бъде посочено, че в чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
В съответствие с изложеното, решението на ВОС следва да бъде
частично изменено.
По жалбата на Е А Й.:
Ищцата Е А Й. е била на 9 години към датата на инцидента и е внучка
на Н.Й.. Приблизително от тригодишна живеела в общо домакинство с дядо
си, тъй като баща й живеел и работел в чужбина. Разпитаните свидетели са
категорични, че отношенията между дядо и внучка били особено близки.
Дядото обезпечавал финансово отглеждането на детето, грижел се за
ежедневните му нужди, задоволявал всичките му желания и бил „като втори
баща“. Двамата били неразделни. Детето преживяло трудно загубата на дядо
си, търсело го, особено по празници.
Съобразно дадените разрешение в ТР № 1/2016 год. по т.д. №1/2016 год.
на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В традиционните за българското общество семейни отношения
дядото/бабата и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
7
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт, право на обезщетение имат
само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричния извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертани в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са:
1/създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка /В този смисъл и Решение № 92/17.11.2020 год. на ВКС,
ТК, Второ отделение/.
Преценката за наличие на „особено близка връзка с починалия“, за
понесени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка е винаги конкретна и
почива на събраните по делото доказателства.
Акцент при преценката на връзката между дядо и внучка в
разглеждания казус следва да бъде поставен върху факта, че от тригодишна
ищцата е отглеждана от баба си и дядо си поради развод на родителите,
предоставяне на родителски права на баща й и неговото отсъствие в чужбина.
Следващата се на детето материална и морална подкрепа от бащата е
престирана единствено от дядото – факт, които мотивира свидетелите да го
определят като „втори баща“. Смъртта на дядото е причинила „шок“ за
ищцата. Съвкупната преценка на описаните обстоятелства обуславя извода за
наличието на особено близка връзка с починалия, който в значителен период
преди смъртта си на практика е осъществявал родителски грижи за ищцата.
За последната семейната среда е била сведена единствено до бабата и дядото
по бащина линия. Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищцата е
активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение.
По размера:
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази, че
разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.)
противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от
посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност".
Същевременно в Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1
юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5. е прието, че не се допуска национална правна
8
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" да покрива обезщетението за неимуществени вреди само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за
всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария
съгласно чл. 633 от ГПК.
Съдът намира, че справедливото обезщетение за ищцата възлиза на
20 000 лева, от който с оглед констатираното съпричиняване от 30 % следва
да бъдат присъдени 14 000 лева. По съображения, изложени по-горе, сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020 год.
Следователно – въззивната жалба е основателна до размер на 14 000 лева и
неоснователна – до претендирания пред въззивния съд размер от 20 000 лева.
Държавни такси
На основание чл. 78, ал.6 ГПК застрахователят следва да бъде осъден да
заплати държавни такси по уважената претенция на Е Й. както следва: 560
лева по сметка на ОС – Варна и 280 лева – по сметка на АС – Варна.
Разноски
По претенцията на Е.Й.:
С оглед частичната основателност на въззивната жалба на Е.Й. в полза
на адв. В.Н. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказано
процесуално представителство по чл. 38 ЗАдв в размер на 950 лева за първа
инстанция и 950 лева за въззивна инстанция или обшо 1900 лева.
По подадената от Е.Й. жалба ЗДружество е реализирало разноски в
размер на 1440 лева – адвокатски хонорар с ДДС. Последният надвишава в
незначителна степен минималния размер по Наредбата, ведно с дължимото
ДДС и не са налице основания за неговото намаляване при условията на чл.
78, ал.5 ГПК. В полза на застрахователя следва да се присъдят разноски за
въззивната инстанция, съответни на приетата за неоснователна претенция на
Е.Й. или 432 лева.
В съответствие от изхода на спора в разглежданата част присъдените
разноски в полза на ЗД от ЕЛ. АС. Й. за първоинстанционното разглеждане
на спора следва да бъдат редуцирани до размер на 1814,40 лева.
Разноски във въззивното производство по претенциите за имуществени
и неимуществени вреди на ЕЛ. Д. Й.: Общият обжалваем интерес по
посочената претенция възлиза на 83750 лева /45 450 лева по жалбата на Е.Й. и
38 300 лева по жалбата на ЗД/. В полза на процесуалния представител адв. Б З
следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА съответно на
размера по неоснователната жалба на застрахователя или 1391, 37 лева. В
полза на застрахователното дружество следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, съответни на приетата за неоснователна въззивна
жалба на Е.Й. или 1432, 69 лева. Общо заплатеният адвокатски хонорар по
двата обективно съединени иска не надвишава минималния размер на
9
адвокатското възнаграждение по Наредбата, ведно с дължимото ДДС.
Разноски във въззивното производство по претенцията на В.Й.: Общият
обжалваем интерес по посочената претенция възлиза на 80 000 лева /45 000
лева по жалбата на В. Й. и 35 000 лева по жалбата на ЗД/. В полза на
процесуалния представител адв. В.Н. следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА съответно на размера по неоснователната
жалба на застрахователя или 1281, 87 лева. В полза на застрахователното
дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,
съответни на приетата за неоснователна въззивна жалба на В.Й. или 1282,50
лева. Заплатеният адвокатски хонорар не надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение по Наредбата, ведно с дължимото ДДС при
съобразяване на общия обжалваем интерес по конкретната претенция.
Разноски във въззивното производство по претенцията на А.Й.: Общият
обжалваем интерес по посочената претенция възлиза на 90 000 лева /52 000
лева по жалбата на А. Й. и 38 000 лева по жалбата на ЗД/. В полза на
процесуалния представител адв. Б.Златева следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА съответно на размера по неоснователната
жалба на застрахователя или 1363, 78 лева. В полза на застрахователното
дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,
съответни на приетата за неоснователна въззивна жалба на А.Й. или 1456
лева. Заплатеният адвокатски хонорар не надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение по Наредбата, ведно с дължимото ДДС при
съобразяване на общия обжалваем интерес по конкретната претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 445/16.11.2021 год., постановено по т.д.№
969/2020 год. по описа на ВОС в частта, в която съдът е присъдил законна
лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди на ЕЛ. Д. Й.,
В. Н. Й. и АС. Н. Й. за периода от 21.08.2018 г.до 29.06.2020 год. вкл.
ОТМЕНЯ решение № 445/16.11.2021 год., постановено по т.д.№
969/2020 год. по описа на ВОС в частта, в която съдът е присъдил законна
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди на ЕЛ. Д. Й. за
периода от 12.10.2019 год. до 29.06.2020 год. вкл.
ОТМЕНЯ решение № 445/16.11.2021 год., постановено по т.д.№
969/2020 год. по описа на ВОС в частта, в която е отхвърлен предявеният от
ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща АС. Н.
Й., ЕГН **********, двамата от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко Константинов“ 10,
против ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск с
правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД до размер на 14
000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
10
София ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща АС. Н. Й., ЕГН **********, двамата от гр. Вълчи
дол, ул. „Алеко Константинов“ 10 сумата от 14 000 лева, съставляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на дядо й Н К Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от
17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № Х
ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.06.2020 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 560 лева по сметка на ОС –
Варна и държавна такса в размер на 280 лева по сметка на АС –Варна, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Н. от САК сумата от 1900 лева за оказано
безплатно процесуално представителство на ЕЛ. АС. Й., на основание чл. 38,
ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя баща АС. Н. Й., ЕГН **********, двамата от гр. Вълчи дол, ул. „Алеко
Константинов“ 10 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София сумата от 432 лева – разноски за въззивното разглеждане
на спора.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която ЕЛ. АС. Й. е осъдена да заплати
на ЗД "БУЛ ИНС" АД разноски за разликата от 1814,40 лева до присъдените
2695 лева.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Н. от САК сумата от 1281, 87 лева за
оказано безплатно процесуално представителство на В. Н. Й., на основание
чл. 38, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Й., ЕГН ********** от гр.Вълчи дол, ул.“Алеко
Константинов“ № 13 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София сумата от 1282,50 лева – разноски за въззивното
разглеждане на спора.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б З от САК сумата от 1391, 37 лева за
оказано безплатно процесуално представителство на ЕЛ. Д. Й., на основание
чл. 38, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от гр.Вълчи дол, ул.“Алеко
Константинов“ № 13 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София сумата от 1432, 69 лева – разноски за въззивното
разглеждане на спора.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б З от САК сумата от 1363, 78 лева за
11
оказано безплатно процесуално представителство на АС. Н. Й., на основание
чл. 38, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА АС. Н. Й., ЕГН ********** от гр.Вълчи дол, ул.“Алеко
Константинов“ № 13 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София сумата от 1456 лева - разноски за въззивното
разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12