№ 53
гр. К. , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200014 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Л. И. З., ЕГН ********** от гр. К., подадена чрез
упълномощен представител – адвокат П. В. от САК, против заповед за задържане рег. № 5
от 13.01.2021 г., издадена от В.К. – инспектор в група „К.П.“ при РУ на МВР К., с който е
постановено задържане за срок от 24 часа. Жалбата е подадена в съда на 14.01.2021 г. с вх.
№ 152 от същата дата по вх. регистър на съда.
Твърди се в жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована и
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска
отмяната й.
Основното възражение срещу издадената заповед е твърдението, че в нея липсва
изложение на фактите и обстоятелствата, дали основание за постановената принудителна
административна мярка, изразяваща се в ограничаване правото на свободно придвижване.
Твърди, че в заповедта е посочено само номер на досъдебно производство, поради което не
може да се установи каква и била конкретната цел за издаване на обжалвания акт, както и
постановеното с нея задържане. Твърди, че липсва описание на конкретни обстоятелства и
деяния – по същество мотиви за задържането, каквото изискване има установено с
разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Твърди, че липсата на мотиви и неизлагането на
фактически основания за задържането определят незаконосъобразния характер на
издадената заповед, и нарушаване на правото на защита, в каквато насока се позовава както
на разпоредби на ЗМВР и АПК, а така също и на практика по ЕКПЧ.
1
Жалбоподателя, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от посочения представител, който поддържа жалба. Твърди, че на 13.01.2021 г. на
жалбоподателя не е представено постановление за привличане или друг документ, свързан с
досъдебното производство. Твърди, че няма доказана връзка на ДП с жалбоподателя.
Позовава се на съдебна практика, твърдейки, че е необходимо данните и документите,
съдържащи данни за фактическото задържане следва да са били налични към момента на
издаване на заповедта, в каквато насока изтъква привличане на жалбоподателя към
наказателна отговорност в следващ момент.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – РУ на МВР К., не изпраща представител, като не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, след като е подадена от лице, спрямо което е
наложена принудителна административна мярка – ограничаване правото на свободно
придвижване, за срок до 24 часа, и след като изрично е предвидена възможност за
обжалване на заповедта на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Жалбата и подадена в срок,
след като специалния закон – ЗВМР не предвижда такъв, поради което се прилага общия
срок за обжалване на административни актове – 14дневен по чл. 149 от АПК.
По същество е неоснователна предвид следното:
Видно от представеното заверено копие с обжалваната заповед, регистрирана под №
6 от 13.01.2021 г., полицейският служител В,А,К. – инспектор в група КП /К.П./, е
постановил задържане на жалбоподателя Л.З. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР. В заповедта е посочен час на издаване – 18.00 часа, като препис е връчен срещу
подпис на жалбоподателя, а така също от негова страна е удостоверено и запознаването му с
правата да обжалва заповедта и да ползва адвокатска защита. Отбелязано е също така и
освобождаване на Л.З. на 14.01.2021 г. в 18.00 часа. След описване на основанието за
издаване на заповедта у посочено също така „ДП № 11/2021 г. по чл. 270 от НК.“
По делото са изискани материали по ДП № 11/21 г. по описа на РУ на МВР К.,
отнасящи се единствено до случилото се до датата13.01.2021 г.
По делото са събрани само писмени доказателства от посоченото ДП, както и данни
за издателя на обжалваната заповед, като при преценка на тези писмени доказателства съдът
установи следното от фактическа страна
ДП № 11/21 г. по описа на РУ на МВР К. е образувано на 13.01.2021 г. по реда на чл.
2
212, ал. 2 от НПК, с извършване на действие по разследването – разпит на свидетел, за това,
че на 13.01.2021 г., около 15.30 часа в района на гр. К. на черен път в близост до подстанция
С. – Запад, противозаконно пречи на орган на власт – служители на ТП ДГС С. да изпълни
задълженията си, като е осуетена проверка – престъпление по чл. 270 от НК.
Към 13.01.2021 г. няма повдигнати обвинения на лица.
Видно от материалите, представени от РУ на МВР К., а така също и на съда е
служебно известно, че освен задържане на Л.З. с обжалваната заповед, в хода на
образуваното ДП, също на 13.01.2021 г. са задържани и лицата И.З. и Б.И.З., които са
съответно баща и брат на жалбоподателя.
Образуването на ДП, както и последвалите действия, довели до издаване на
обжалваната заповед са по повод жалба на св. В.Т.К. срещу жалбоподателя и неговите
роднини за осуетяване от тяхна страна на проверка от страна на горски стражари при ДГС
С. – свидетелите Х.В. и П.М.. В хода на ДП са събрани доказателства, че при опит за
спиране и проверка на автомобил, управляван от Б.З., последният не се е подчинил на
подадените сигнали, като е бил последван от служителите на ДГС, при което обаче са били
препятствани да продължат следването на автомобила, след като И.З. и жалбоподателя, с
два други автомобила са попречили продължаване на движението им в исканата посока,
след което от страна на И.З. и жалбоподателя са отправени заплахи /основно от И.З./, псувни
и закани, както и думи показващи ясно връзка и съпричастност към преследвания от
служителите на ДГС С. автомобил. Всички тези обстоятелства са били възприети от
намиращите се в служебния автомобил свидетели К., В. и М., както и свидетеля С.В.
/намиращ се случайно в този момент в автомобила, с който са се придвижвали служителите
на ДГС С./.
Уплашени от приближаването на Л.З. и жалбоподателя към автомобилът им
служителите на ДГС са се оттеглили в обратна посока, при което са били преследвани от
двата автомобила, управлявани от И.З. и жалбоподателя, при което последният е застигнал
автомобила, управляван от св. В., при което превил опити да ги изблъска от пътя и поне
няколко пъти е предизвиквал целенасочено съприкосновение между автомобилите, със
сравнително минимални поражения – разместване на странично огледало и огъване на задна
броня и одиране на пластмасови части.
След сигнализиране на тел 112 от страна на св. К., заемащ длъжност зам. начални на
ДГС С., при изчакване на органите на МВР в района на ВП 81 в близост да кръстовище с
път за с. Д., на мястото е пристигнал преследваният първоначално автомобил, управляван от
Б.З., който е отправил подигравателни думи и заплахи към горските стражари, след което е
напуснал мястото.
След подаване на жалба и образуване на ДП – първите разпити на свидетели са с
начален час в периода 17-17.30 часа, е формирана група от полицейски служители, както и
служители на ОД на МВР С., които са били изпратени на адреса на И.З. и Б.З. в гр. К.,
3
където в този момент е бил установен и жалбоподателя като при отвеждането им в РУ на
МВР К. е имало първоначално съпротива основно от И.З., както и отправяне на обидни,
подигравателни и заканителни думи към служителите на РУ на МВР К., при което само по
отношение на И.З. се е наложило употреба на сила и помощни средства, след което всички
са били отведени в РУ на МВР К..
При тези факти и преценка на обжалваната заповед съдът намира, че няма основания
за нейната отмяна, поради което жалбата на Л.И. следва да се остави без уважение.
Спазени са формалните изисквания за издаване на административен акт, отнасящи се
до компетентност, форма и съдържание, след като обжалваната заповед е издадена от
полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, в каквато насока са представени
доказателства за заеманата длъжност от издателя на заповедта – В,А,К.. Заповедта е
издадена в писмена форма, подписана от издателя и е връчена на жалбоподателя, като в нея
е отразено необходимото съдържание по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, като са отразени данни за
издателя за задържаното лице, за срока на задържане и точен момент на издаване.
Според съда от страна на полицейският орган са изложени фактическите и правни
основания за задържането, чрез обозначаване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
допускаща задържане на лице при наличие на данни че е извършило престъпление, както и
чрез посочване на образуваното досъдебно производство. Макар и описани накратко и общо,
фактическите обстоятелства, изложени по-горе, установени към 13.01.2021 г. дават
основание за извод, че е налице основание за прилагане на принудителната
административна мярка – задържане за срок от 24 часа на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление.
Макар да е нелогично /според съда/ при образувано досъдебно производство,
провеждащо се по реда на НПК да се прилага административна мярка по реда и на
основания, посочени в друг общ процесуален нормативен акт, в конкретния случай са
налице достатъчно данни за извършено от Л. И. З. престъпление, поради което е налице
основанието за постановяване на посочената принудителна административна мярка.
Съдът намира за спазен и принципа за съразмерност, след като данните по делото
определят висока степен на дързост, пренебрежение и неуважение към законите, изразяваща
се в проявеното от жалбоподателя отношение към държавни контролни органи, пряко
натоварени както с охрана на обществения ред, така и с опазване околната среда, в какъвто
смисъл наложената мярка – задържане за срок от 24 часа не надхвърлят целта на закона в
конкретния случай – опазване на обществения интерес, чрез ограничаване възможността за
извършване на друго престъпление или укриване.
Няма нарушение на ЕКПЧ, след като и този нормативен акт допуска ограничаване
правото на свободно придвижване по законоустановен начин и в съответствие с целта на
закона, която процедура според настоящия съд е спазена от полицейският орган, разполагащ
4
с оперативна самостоятелност да прецени и да приложи в съответния момент правото си да
постанови задържане на лицето, за което са събрани достатъчно данни, че е извършило
престъпление.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално излагане на
установените фактически обстоятелства според съда не представлява съществено
процесуално нарушение, след като спецификата на конкретната дейност, осъществявана от
органите на МВР предполага обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая
са установени в хода на образуваното досъдебно производство и данни за него са посочени в
оспорваната заповед. Именно установените факти за извършване на престъпление и
съпричастността на задържаното лице са мотивите за налагане на предвидената
принудителна административна мярка и в този смисъл е допустимо и в съответствие на
закона тази факти да са изложени в обозначеното ДП, съгласно Тълкувателно решение № 16
от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, в какъвто случай не се ограничава възможността за надлежна
проверка за законосъобразност на издадената заповед, каквото по същество е настоящото
производство.
Предвид тези изводи съдът намира, че следва да остави без уважение жалбата на Л.
И. З. срещу заповед за задържане рег. № 5 от 13.01.2021 г., издадена от В.К. – инспектор в
група „К.П.“ при РУ на МВР К., с който е постановено задържането му за срок от 24 часа.
Предвид изхода от делото следва да бъде оставено без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски – общата сума от 1 015 лева, в това число сумата
от 10 лева за заплатената държавна такса, сумата от 1 000 лева за адвокатско възнаграждение
и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 152 от 14.01.2021 г., подадена от Л. И.
З., ЕГН ********** от гр. К. срещу заповед за задържане рег. № 5 от 13.01.2021 г.,
издадена от В.К. – инспектор в група „К.П.“ при РУ на МВР К., с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи е постановено
задържането му за срок от 24 часа.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л. И. З., ЕГН ********** за присъждане на
обезщетение за направените разноски за производството – общата сума от 1 015 /хиляда
и петнадесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14/четиринадесет/дневен срок от
жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от датата на съобщаването, пред
5
Административен съд С.-област.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6