Решение по дело №8002/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1518
Дата: 23 декември 2020 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20205330208002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1518
гр. Пловдив , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330208002 по описа за 2020 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА Г. С. М. – роден на ***. в гр. П., с постоянен адрес в
гр.*****, с настоящ адрес в гр. П., ул. „****, б., български гражданин, със
средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2020 г. около 01:00 часа е извършил
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и неприлични
изрази, за което на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 24–часов срок от обявяването
му пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 23.12.2020г. по АНД №8002/2020

Производството е по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от
04-то РУ пи ОДМВР-гр. Пловдив срещу Г. С. М., за това че на че на
23.12.2020 г. около 01:00 часа е извършил непристойна проява изразена в
употреба на ругатни, псувни и др. неприлични изрази.
Нарушителят дава обяснения по случая, като заявява, че е имал семеен
скандал същата вечер по повод силна музика. Сочи че не е отправял обиди и
ругатни към полицаи. Твърди, че е възможно да е бил малко арогантен
вследствие на умора. В личната си защита посочва, че цялата негативна
енергия покрай последиците от пандемията се е пренесла в семейството.
Изразява съжаление и желание да се извини на полицаите и за показаната от
него арогантност. Сочи, че желае да се прибере при семейството си. С
последната си дума посочва, че иска да се извини на цялото районно
управление и на полицаите. Заявява, че е бил достатъчно време в ареста и
моли за наказание глоба в случай, че бъде признат за виновен.
По Фактите:
Съдът като се запозна с доказателствата по делото намери за установено
следното:
Нарушителят Г. С. М. е роден на ***. в гр. П., с постоянен адрес в гр.П.,
ж.к. ***, с настоящ адрес в гр. П., ул. „***, б., български гражданин, със
средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 23.12.2020 г. около 01:00 часа в гр. Пловдив на ул. ***, ст. полицай
К. и мл.инспектор Й. от 04 РУ посетили сигнал за възникнал семеен скандал.
При пристигане на място ги посрещнало лицето Г. С. М., който бил във
видимо нетрезво състояние. Същият буйствал, държал се агресивно спрямо
полицейските служители и отправял закани спрямо тях. Обиждал ги с думите
и изразите „Какъв си ти бе, мишко; Ей сега ще ти ****. На мястото
присъствала и З.Н. – жена, с която нар. М. живее на семейни начала. Ст.
полицай К. се легитимирал със служебна карта и полицейски знак, но при
поискването на документи за самоличност, нар. М. отказал да представи
такива. Заявил на полицаите, че ще им изгори картите и че ще ги пребие,
когато не са в униформа. Органите на реда силно се възмутили от действията
и поведението на нар. М..
К. и Й. поискали съдействие от колегите им Б. и Б., като отвели
1
нарушителя в 04 РУ-Пловдив, където му бил съставен АУАН по чл. 2 от
УБДХ от ст. полицай Б. и лицето било задържано със Заповед за задържане
рег. № 441зз-218/23.12.2020г.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по
несъмнен начин от по делото писмени доказателства- обяснения на Й. Й., К.
К., З.Н. и частично от обясненията на нар. М..
В обясненията си, дадени пред съда, нар. М. заявява, че е възможно да
се е държал арогантно спрямо органите на реда, но в никакъв случай не е
отправял посочените от тях обиди и закани. В тази насока тези обяснения
противоречат на обясненията на полицейските служители Й. и К., както и на
обясненията на Н.. Съдът не кредитира в тази част обясненията на М..
Причина за това е на първо място, че същите не се подкрепят от нито едно
друго доказателство по делото. На второ място, същите се явяват до някаква
степен неубедителни и противоречиви, доколкото нарушителят посочва, че
действително се е държал арогантно, но не е употребявал точно тези изрази,
без обаче да посочва в какво се е изразила арогантността му. Сочи също така,
че е възможно да е искал да каже на приятелката си нещо, което е било
възприето от полицаите погрешно, което също се явява неубедително и
некореспондиращо с обясненията на другите свидетели на инцидента. Следва
да се посочи и че по време на деянието, нарушителят е бил под въздействие
на алкохол, което се установява както от обясненията на полицейските
служители, така и от обясненията на Н.. Поради тази причина и способността
му да възприема правилно фактите е възможно да е била ограничена. На
следващо място, от съществено значение по делото съдът намира, че се
явяват обясненията на Н.. Същата се явява жената, с която М. се намира във
фактическо съжителство, двамата живеят заедно, а М. освен това се грижи за
децата й и им помага в уроците. Поради тази причина е възможно за
свидетелката да съществува известна степен на предубеденост, но по
отношение на възможността да свидетелства в полза на нарушителя,
доколкото двамата са в близки отношения. В саморъчно написаните от нея
обяснения обаче, Н. изрично посочва, че М. след излизането му пред
полицаите е започнал да псува и да употребява следните изрази „***, *** като
сте без униформи“. В тази насока и обясненията на Н. потвърждават
обясненията на полицейските служители Й. и К. по отношение на конкретно
употребените обиди и закани, които нар. М. е отправил към органите на реда.
Следва да се посочи и че е трайно установено в съдебна практика
положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство
за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност
не може да бъде „априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи
на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с
2
оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В
тази насока и въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че
обясненията на нарушителя се явяват негова защитна теза, поради което не ги
кредитира.
От друга страна, обясненията на К., Й. и Н. се явяват последователни,
убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите са били
саморъчно написани от тримата и изразяват техните възприятия от
процесната случка, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа
страна действия на нарушителя представляват непристойно поведение и са
израз на оскърбително отношение към органите на реда, като в същото време
обществената им опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по
чл. 325 НК, поради което и същите съставляват акт на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия
нормативен акт.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на административното наказание
съдът отчете естеството на хулиганското поведение на нарушителя- отправни
непристойни изрази към органи на реда; съдържанието и интензитета на
обидните и оскърбителни думи и действия, отправени от него; както и
личностните характеристики на нарушителя- че същият е неосъждан, без
данни за криминални прояви, на млада възраст, без лоши характеристични
данни. При определяне размера на наказанието съдът отчете и причините за
извършване на деянието- пияното състояние, в което деецът сам се е привел.
В чл. 1, ал. 1 от УБДХ са предвидени алтернативно наказанията задържане до
15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи и
глоба от 100 до 500 лв. Съдът намира, че в случая първото по вид наказание
по т. 1 – задържане в структурно звено на МВР, би се явило необосновано
репресивно спрямо нарушителя с оглед на обществената опасност на дееца –
добрите му характеристични данни, а и с оглед на обстоятелството, че
действията му не са били възприети от голям брой граждани. Поради това
съдът намира, че следва наложеното наказание да е глоба. Въпреки това съдът
съобрази обстоятелството, че извършените непристойни прояви са били
извършени по отношение на органи на реда – полицейски служители, както и
че същите са се изразили както в употреба на обиди, така и в употреба на
закани спрямо тях, поради което деянието разкрива една по-висока степен на
обществена опасност от типичния случай на такива прояви. Поради тази
3
причина и съдът намери, че следва наложеното наказание глоба да бъде
индивидуализирано в максималния предвиден в закона размер.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че целите на
административно-наказателната отговорност биха се постигнали с налагане
на административно наказание глоба в размер на 500 лв. Този размер на
административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне
за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и
принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
тежестта на използваната репресия.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

Районен съдия:..........................
4
Съобщи за изтекли лични данни