№ 26
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502981 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 23885/23.11.2021г. от Н. Й. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Струга“, № 45, ет. 6, ап. 114, в качеството му на взискател по изп.д №
20153110407049 на СИС при ВРС , насочена срещу постановление от 10.11.2021г. за
прекратяване на производството по изп.д. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Счита, че не са налице основания за действията на ДСИ, понеже не е осъществена
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Като взискател е проявявал интерес по изп.д., с цел
принудителното му удовлетворяване от длъжника, извършвайки действия, които изключват
перемпцията. От 2015г. до момента всяка година е внасял молби до ДСИ да бъдат
извършвани изпълнителни действия.
Моли се да бъде отменено постановлението за прекратяване на производството по
изп.д.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК писмени възражения от страна на длъжника В. Д. ПР.
ЕГН 660316 от гр. Варна, ул. „Чинар“, № 19А не са постъпили.
ЧСИ е представил писмени мотиви по жалбата, намирайки я за неоснователна. На
16.11.2015г. ДСИ е разпределил постъпилата по изп.д. сума. С молба вх. №
4822/17.02.2017г. взискателят е поискал опис на движими вещи в дома на длъжника. ДСИ е
насрочил опис за 04.04.2017г. и е уведомил длъжника за задължението му да внесе
държавна такса. Взискателят не е внесъл държавна такса, осуетявайки провеждането на
опис. Ето защо с изтичане на две години от последното валидно извършено изпълнително
1
действие на 16.11.2015г., т.е. от 16.11.2017г. делото е било прекратено по силата на закона,
а всички извършени след това изпълнителни действия са извършени извън рамките на
образуваното дело.
Действието на ДСИ по прекратяване на производството по изп.д. е правилно и
законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещо до неговата отмяна.
С оглед преценката на съда за това подадена ли е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
жалба вх. № 23885/23.11.2021г. по изп.д. № 20153110407049 на СИС при ВРС, съдът има
предвид, че съобщението за прекратяване на производството по изп.д. № 31175/10.11.2021г.
е връчено на 17.11.2021г., Видно, жалбата е постъпила в срок на 23.11.2021г. Подадена е от
надлежна страна-взискател по изпълнението. Жалба вх. № 23885/23.11.2021г. е допустима за
разглеждане и по съществото си –основателна.
За да направи този извод, съдът има предвид, че по издадения в полза на Н. Й. Д.
срещу В. Д. ПР. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14688/2013г. на 16-ти състав на ВРС е било
образувано изп.д. № 20-137160401514 на ЧСИ Н.Георгиев. По това изп.д. няма твърдения и
не се установява от настоящия състав настъпила перемпция. Изпълнението е продължило по
изп.д. № 20153110407049 на СИС при ВРС, образувано на 09.03.2015г. По това изп.д. са
били извършени редица изпълнителни действия, като на 29.10.2015г. е конституирана като
взискател НАП, а на 16.11.2015г. ДСИ е разпределила постъпилите суми между
взискателите. На 17.02.2017г. взискателят Ненко Йорданов Д. е поискал от ДСИ да извърши
опис на движимото имущество в дома на длъжницата в гр. Варна, ул. „Чинар“, № 19А. ДСИ
е насрочил опис за 04.04.2017г., като е указал на взискателя да внесе д.т. за описа.
Уведомлението е връчено на взискателя на 27.02.2017г. На 03.04.2017г. ДСИ е пренасрочил
описа за 10.05.2017г. , очевидно защото длъжникът не е бил открит на адреса, не му е
връчена ППИ и не е уведомена за насрочения опис. Опис не е бил извършен по същите
причини. С молба от 23.03.2018г. взискателят отново е поискал от ДСИ да извърши опис на
движимите вещи в дома на длъжницата. Последвало е насрочването на такъв за 03.05.2018г.
Опис не се е състоял. Длъжницата не е открита на адреса си. По молба на взискателя от
11.05.2019г. е насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжницата на 24.04.2019г. При
същия резултат с молба от Н. Й. Д. е насрочен опис на движими вещи за 23.03.2020г.
Последвало е по молба на взискателя насрочване на опис и за 17.03.2021г. , пренасрочен за
11.05.2021г. с разпореждане на ДСИ от 24.03.2021г.
Видно, причините за това ,че не е извършен опис на движимите вещи в дома на
длъжницата е, че тя не е била открита на адреса си, а не, че взискателят не е внесъл
дължимата държавна такса за описа. От една страна ДСИ още при насрочване на първия
опис на 04.04.2017г. е указано на взискателя да внесе държавна такса за описа, но не е
посочен срок за това и държавната такса не е конкретизирана по размер, още по-малко
последиците при неизпълнение, а от друга-съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК е
прието от законодателя, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се
събират от длъжника. Освен това, в последствие ДСИ многократно е насрочвал по молбите
на взискателя описи и е пренасрочвал насрочените такива, но никога по-късно не му е
указвал внасянето на държавна такса в определен размер.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. За да е осъществен фактическият състав на
тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито
и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се
поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и
с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от
фактически състав на предвиден в закона способ.
2
Настоящият състав напълно споделя приетото от ВКС в решение № 37/24.02.2021г.
по гр.д. № 1747/2021г. на Четвърто Г.О., че двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане, цитирано в мотивите на ДСИ.
В конкретния казус обаче, не може да се вмени в отговорност на взискателя
невъзможността да се извърши искания опис на движими вещи в дома на длъжницата по
изложените вече по-горе съображения: поради неоткриване на длъжницата в дома й, а не
поради неплащане от взискателя на държавна такса за описа, понеже указанията на ДСИ в
тази част са некоректно дадени.
Обжалваното прекратяване на изп.д. следва да бъде отменено и изп.д. върнато на
ДСИ за продължаване на изпълнението.
Няма искане за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 23885/23.11.2021г. от Н. Й. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Струга“, № 45, ет. 6, ап. 114, в качеството му на взискател по изп.д №
20153110407049 на СИС при ВРС, постановление от 10.11.2021г. за прекратяване на
производството по изп.д. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и ВРЪЩА изп.д. на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3