№
гр.Русе, 12.09.2023 г.
Административен съд-Ловеч, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.З от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд - Ловеч съгласно заповед № РД-08-283/12.07.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 198 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.В.,***, против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да му предостави информация относно вида и начина на конвоирането му във вид на административна услуга, поискана със заявление с рег.№ 14-1366/19.04.2023 г. по описа на деловодството на Затвора Ловеч.
Жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да бъде прекратено.
Видно от изисканите от министъра на вътрешните работи доказателства, в случая не се касае до мълчалив отказ, тъй като с писмо с рег.№ 3286р 00- 33145/13.06.2023 г. на заявлението на жалбоподателя с вх.№ 812100- 7567/27.04.2023 г. по описа на МВР, е изрично отговорено като е посочено, че исканата от В. информация относно конвоирането му не е налична в ГД „Национална полиция", а компетентният орган, който следва да я предостави, е главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията".
В съдебната практика няма спор, че по арг. от чл.58, ал.З от АПК, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, то тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричния отказ, ако е последвал такъв. В този смисъл е т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС, според която за административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, а издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Последващият изричен отказ в хипотезата на чл.58, ал.З от АПК представлява индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1, in fine от АПК, т.е. акт по съществото на административното производство, с който непосредствено се засягат права на съответния гражданин или организация. Само в тази хипотеза може да се приеме, че предмет на разглеждане по делото би бил не мълчаливият, а последвалият го изричен отказ да се издаде искания административен акт (решение № 5647 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017 г., II о., решение № 5425 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2015 г., II о. и др.).
В случая обаче нито ЗМВР, нито Инструкция №
81213-1161 от 5.09.2017 г. за организацията и реда за осъществяване на
конвойната дейност в МВР или друг
нормативен акт уреждат право на конвоираните лица да получават информация
относно конвоирането
си. Липсата на подобно материално право води до извод, че принципно по такива
искания не може да се формира мълчалив отказ, доколкото! липсва насрещно задължение
за органа (в случая на министъра на вътрешните работи) за произнасяне по него. Дори и да е налице
изрично произнасяф по подобно заявление постановеният акт не представлява
индивидуален административен такъв, защото не засяга права на конвоираното
лице, коит(|, както беше посочено, позитивното право не му признава.
Дори| да се приеме, че искането попада в предметния обхват на сочената от жалбоподателя в депозираното заявление разпоредба на чл.76 от ЗИНЗС, която урежда правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси, свързани <i изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на наказаниетр) и възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване, то по заявлението на жалбоподателя отново не би се формирал мълчалив отказ. Според нормата на: § 8 от ПЗР на АПК, която жалбоподателят също изрично сочи в заявлението си, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
|
и чл. 59, ал за реда, по |
За да б|1?де издаден обаче административен акт по чл.21 от АПК, под формата на предоставяне на исканата административна услуга, не е достатъчно да издаването ! на такъв акт да е било поискано, както твърди жалбоподателят. Необходимо е издаването му да е предвидено в закона - чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 12, т. 4, предложение второ от АПК. В ЗИНЗС няма установени правила който орган на затворническата администрация е длъжен да се произнесе п"о искан за предоставяне на информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител, претендира. Никъде в закона не е предвидено издаването На административен акт при предоставяне на информацията по чл.76 от ЗИНЗС, респ. няма как да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ по заявлението за нейното предоставяне. Не е предвидено и по повод на така поисканата Информация някакъв орган, посочен в разпоредбите на Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от жалбоподателя административна услуга. Следователно предоставянето на информацията не може да бъде приравнено на извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т,2, б."г" от ДР на ЗА (в този смисъл вж. определение № 5424 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2019 г., III о.).
|
С оглед |
По изложените съображения, доколкото нито за министъра на вътрешните работи, нито за главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията", респ. за друг държавен орган, съществува задължение за предоставяне на исканата от жалбоподателя информация, жалбата се явява недопустима, поради което образуваното по нея съдебно производство следва да бъде прекратено на основание 4)1.159, т.1 от АПК.
данните в представената декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК
вр.чл.144 от| ГПК жалбоподателят следва да бъде освободен от
заплащането на държавната |такса в размер на 10 лева за образуване на
производството по делото.
Настоящото определение, съгласно § 46, ал.2 от ДР на ЗИНЗС, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, т.е. на Административен съд - Ловеч.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК и чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В., с ЕГН **********, от задължението за заплащане на държавна такса по адм.д. № 198 по описа за 2023 г. на Административен съд - Ловеч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.В., с ЕГН **********, против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по заявление с вх.№ 812100-7576/27.04.2023 г. по описа на МВР (изх.№ М- 1366/19.04.2023 г. по описа на Затвора гр.Ловеч), респ. против писмо с рег.№ 3286р-33145/13.06.2023 г. по описа на ГД „Национална полиция".
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 198/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Ловеч в 7 – дневен от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
з