Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Ботевград, 25.05.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на
двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по допускане на ДЕЛБАТА в
І-ва фаза.
Ц.С. ***,
с ЕГН: **********,***, кантора 236-адв.Т.П. от САК, е предявил иск срещу К.Ц. ***,
с ЕГН: ********** за делба на съсобствен между тях недвижим имот, придобит по време на брака им с договор за продажба от 14.02.1994г.,
отразен в нотариален акт № *, том *, дело № */1994г. на нотариус при РС-Ботевград, който граждански
брак е сключен на 15.11.1981г. и прекратен с развод на 10.03.2015г. по гр.д.№ */2014г. по описа
на РС-Ботевград, а именно върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.***.**.*.** в Б.,
община Б.,
област Софийска, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-49 от
14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: Б., ул.”С. С.”№*, ет.*, ап.*, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 7, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.**, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 75.50кв.м.,
състоящ се съгласно доказателствения акт от: три стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с прилежащи части:
мазе № 13, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.**.7.14,
под обекта: *****.***.**.7.10 и над обекта: *****.***.**.7.16, заедно с 6.33%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, като
делбата се допусне при равни квоти или по 1/2 идеална част за всяка една от
страните.
В с.з.
ищецът, чрез адв.П./пъномощно от 04.01.2016г.-л.3/ поддържа така предявения иск
за делба при посочените в исковата молба равни квоти за съделителите. Заявява,
че оспорва възражението на ответника направено по чл.23 от СК, като заявява, че
сумата от 35 209 лева, която е платена
при закупуване на имота е част от продажната цена, която страните са получили
при извършена от тях продажба на друго жилище, находящо се в гр.П. Оспорва
факта, че страните са били във фактическа раздяла по време на придобиване на
делбения имот. Моли да се присъдят направените от ищеца разноски за присъединяване на разглеждането в настоящето делбено производство на
възражение по чл.23 от СК, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК/л.45/. Представя писмени бележки с вх.№ 2502/03.05.2016г., изпратени по
пощата с п.кл. от 28.04.2016г.
Ответникът-К.Ц. ***,
чрез адв. Г.Д. от САК/пълномощно от 07.03.2016г.-л.25/, е направила възражение
по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 1395 от 08.03.2016г. в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът
оспорва иска за делба като прави възражение, че 35 209/116 209 идеални части от
правото на собственост върху делбения имот е нейна лична собственост, тъй като
е вложила сумата от 35 209лв. лични средства, дарени от родителите й при
закупуването на апартамента през 1994г., за това, че по време на закупуването
на делбения имот страните са били във фактическа раздяла, ищецът е бил против
закупуването на апартамента, за което в края на месец януари 1994г. е заминал
за чужбина-гр.Дрезден, Германия, като родителите на ответника в деня на
сключване на договора за продажба, а именно на 14.02.1994г. й дарили само на
нея сумата от 35 209лв., която била заплатена на продавачите. Да се допусне делбата при квоти: 40 500/116
209 идеални части за ищеца и 75 709/116 209 идеални части за ответника.
В с.з.
ответникът лично и чрез адв.Д. поддържа така направените възражения в писмения
отговор, както и направеното възражение по чл.23 от СК. Заявява, че ищцовото искане за присъждане на разноски не би следвало да
бъде уважено и претенцията в тази насока е неоснователна, тъй като става въпрос
за делбено производство, където разноските се определят съобразно правата на
страните. По-различно е единствено, ако има спор относно самото допускане на
делба. Едната страна твърди, че делбата следва да се допусне другата не, тогава
само би могло да има присъждане на разноски. Когато и двете страни искат и явно
делбата ще бъде допусната, не се дължат разноски в първа фаза на делбата.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните
са бивши съпрузи, тъй като сключеният между тях граждански брак на 15.11.1981г.
е прекратен със съдебно
решение за развод, влязло в сила на 10.03.2015г. по гр.д.№ 1062/2014г. по описа
на РС-Ботевград, което се установява от приложеното копие от съдебно решение по гр.д.№
1062/2014г. по описа на РС-Ботевград/л.5-7/.
По време
на брака си страните са станали собственици на основание сключен договор за продажба
на недвижим имот, находящ се в Ботевград, подробно описан в приложеното копие
от нотариален акт № 57, том І, дело
№ 158/1994г. на нотариус при РС-Ботевград. От последното се
установява, че при сключване на договора за продажба на апартамента на 14.02.1994г.
продажната цена е 116209лв., част от която или сумата от 35209лв. е получена
напълно и в брой от купувача, а останалата част ще бъде изплатена на
продавачите в петдневен срок със заемни средства от ДСК клон Ботевград. Като
продавачи са посочени лицата: М. Г. Г. и Г. К. Г., а
като купувач ответника К.Ц. Ц.
От показанията на разпитания по
делото свидетел- Г. К. Г., която е един от продавачите
на имота, се установява, че след като обявили преди много години процесния
апартамент за продажба се явили като купувачи страните по делото-К. и Ц..
Договорили се. Сумата от 35000лв. посочена като платена представлява капаро,
което им е платено у дома им като паричната сума е донесена от К. Присъствали
св.Г.,
съпруга й и ответника К., която казала, че рдителите й са събрали тази сума и
са я дали и нейни лични пари.
Съгласно показанията на св.Ц. М. Г., баща
на ответника К. Г., се установява, че страните по делото първоначално са
живеели в гр.П. Продаден е апартамента в гр.П. и са
дошли да живеят в неговото жилище, след което се наложило да си купят
апартамент в Б. Дъщеря му харесала процесния апратамент и му казала, че няма
пари да плати аванса за апартамента. Събрали сумата от 35000лв. и тя ги
занесла. След това взела заем от ДСК от 81000лв. и ги дала в брой. Заявява, че
ищецът, който е агроикономист с помощта на св.Г.
работил на различни места-Германия, Израел и т.н. не му вървяло или фалирал или
ставали други неща. За апартамента в Б. той почти пари не е давал.
От приложеното удостоверение за
данъчна оценка № ********** от 21.01.2016г. на Община Б./л.20/,
се установява, че страните са декларирали притежавания от тях недвижим имот,
предмет на иска за делба.
Видно от приложеното копие на Схема
№ 15-30030-22.01.2016г. на СГКК-СО/л.19/ се установява, че апартаментът, описан
в нотариален акт № *, том *, дело № */1994г. на
нотариус при РС-Ботевград е идентичен със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.***.**.7.13 по кадастралната карта на Б.
Установява се от приложеното по
делото писмено доказателство-копие от нотариален акт № *, том *, дело № */1992г. на нотариус при РС-Ботевград/л.42 и 43/, че на
30.11.1992г. страните като съпрузи са продали на трето лице апартамент, тяхна
собственост в гр.Правец за сумата от 104960лв., която сума им е изплатена
изцяло в брой в деня на сключване на договора за продажба.
От приложеното копие от удостоверение
№ 25 от 09.12.1996г. на „Б.”ООД-Б./л.44/, се установява, че ищецът е работил като
строителен работник в горното търговско дружество в периода от 22.03.1995г. до
31.08.1995г./л.44/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така
предявеният иск за делба на апартамент е допустим, тъй като същият
е самостоятелен обект и може да бъде предмет на правна сделка, предмет на делба,
предявен е между надлежни страни, а именно между бившите съпрузи.
Разгледан
по същество, съдът счита, че искът
за делба на процесния апартамент, описан подробно в нотариален акт № *, том *, дело № */1994г. на нотариус при РС-Б. и отразен на на Схема №
15-30030-22.01.2016г. на СГКК-СО съгласно действащата кадастрана карта за
Ботевград е основателен и следва да бъде
уважен, тъй като съдът приема и страните не спорят, за това, че са придобили
собствеността върху имота чрез договор за продажба или се установява, че
страните са съсобственици на имота, а именно, че са го придобили чрез възмездна
сделка на 14.02.1994г. по време на брака им, който е сключен на 15.11.1981г. и
прекратен на 10.03.2015г.
Спорното между страните е размера на дяловете, при които следва да бъде
допусната делба на процесния апартамент, тъй като ответникът с писмения си
отговор е направила възражение по чл.23, ал.2 от СК за това, че 35
209/116 209 идеални части от правото на собственост върху делбения имот е нейна
лична собственост, тъй като е вложила сумата от 35 209лв. лични средства,
дарени от родителите й при закупуването на апартамента през 1994г., за това, че
по време на закупуването на делбения имот страните са били във фактическа
раздяла, ищецът е бил против закупуването на апартамента, за което в края на
месец януари 1994г. е заминал за чужбина-гр.Дрезден, Германия, като родителите
на ответника в деня на сключване на договора за продажба, а именно на
14.02.1994г. й дарили само на нея сумата от 35 209лв., която била
заплатена на продавачите.
Моментът на придобиването на дадена
вещ от съпрузите е един от критериите, определящи режима й собственост. Другият
критерий е придобиването да е станало в резултат на съвместния им принос
/чл.21, ал.1 от СК/. Относно недвижимия имот, предмет на съдебното производство
по делба има спор между страните, дали същият е придобит изцяло в режим на
съпружеска имуществена общност. На основание чл.23, ал.2 от СК ответникът се
позовава на частична трансформация на лични средства на ответника, представляващи
дарение от нейните родители в размер на 35209лв. от придобивната цена. От
събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът намира горното
възражение за неоснователно.
Съгласно чл.21, ал.1 от СК/стар
чл.19, ал.1 от СК отм./ вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, като с прекратяване на брака се прекратява и съпружеската
имуществена общност и съгласно чл.28 от СК дяловете на съпрузите са равни.
Поради установената презумпция на
чл.21 от СК за съвместен принос при придобиването на имот от съпрузите, същата
следва да бъде оборена по категоричен начин, като в тежест на съделителя, който
поддържа, че в резултат на трансформация притежава личен дял от имота, е да
установи при пълно и главно доказване, че при придобиването са вложени негови
лични средства, чийто размер също следва да установи по категоричен начин / за
тежестта на доказване Решение № 581/02.08.2010г. по гр.д.№ 1329/2009г., І г.о.
на ВКС, Решение № 843 от 21.07.2011г. по гр.д.№ 315/2010г. на ІV г.о. на
ВКС, Решение № 541/07.07.2004г. по
гр.д.№ 158/2004г. на ВКС, І г.о./.
В нормата на чл.23 от СК са
уредени две хипотези на преобразуване на лично имущество: пълна трансформация,
при която придобитото по време на брака вещно право е изцяло със средства от
лично имущество на съпруга по чл.23, ал.1 от СК, или друго негово лично
имущество, придобито преди или по време на брака, като в тези случаи
новопридобитото вещно право става изцяло лично на съответния съпруг; и частична трансформация, при която придобитото по време на брака вещно
право е отчасти със средства от лично имущество на единия съпруг, а останалата
част от цената се доплаща с общи средства на двамата съпрузи или със заем, като
в тези случаи лично притежание на съпруга е само съответната част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна-чл.23, ал.2 от СК. Във всички
случаи от значение е да се установи, че именно средства, получени от
„осребряването” на личното имущество са вложени в новопридобитото през време на
брака вещно право, като в противен слумай не би била налице трасформация на
лично имущество.
В случая след анализ на събрания
доказателствен материал, съдът намира за недоказан факта, че ответникът е
получила с цел дарение сумата от
35209лв. заплатена като капаро при закупуване на процесния имот през 1994г. и
че същата представлява лично имущество по чл.22, ал.1 от СК. От показанията на
св.Г. се установява,
че ответникът фактически им е предоставила горната парична сума. Също така се
установява, че в преговорите за закупуване на имота участвали и двамата съпрузи, т.е. страните по делото. От
показанията на св.Г., баща на ответника, се установява, че е дал на дъщеря си
горната сума, която следвало да се заплати като аванс. Св.Г.
разбрала от ответника, че сумата, която им дава е събрана от родителите й и
нейни лични средства. При тези гласни доказателства съдът намира, че не се
установява, че сумата от 35209лв. е дадена на ответника от нейните родители
като дарение, тъй като изобщо не се установява на какво основание родителите са
й събрали сумата и дали / възможно е заем и т.н./. Освен това не се установява
на 14.02.1994г. / деня на закупуване на имота/ страните по делото да са били
във фактическа раздяла. Твърдението на ответника, че ищецът е бил на работа
като строителен работник в чужбина се опровергава от приложеното от него
писмено доказателство-удостоверение от 1996г., от което се установява, че е бил
година по-късно или през 1995г. Няма данни за такава фактическа раздяла между
страните и в мотивите по приложеното съдебно решение за развод по гр.д.№
1062/2014г. по описа на РС-Б.
Дори да се приеме, че родителите на
ответника са й дали горната парична сума, за да бъде платена като част от
продажната цена на имота, не може да се предполага, че дареното от родителите
на единия съпруг е дарено само на този съпруг, а не на семейството, щом като
придобиването на имота е съвместно от двамата съпрузи и липсват други уговорки
между тях. Не може съдът да решава в чия полза е било направено дарението на
парични средства само въз основа на обичайно съществуващото намерение на
родителите да надаряват само собствените си деца, т.е. въз основа само на една
житейска, но не и законова презумпция.
В случая не се установи основанието,
на което родителите на ответника са й дали сумата от 35209лв., за да бъде
платена като част от цената на процесния имот, както и не се установи страните
по делото да са били към момента на придобиването на апартамента във фактичека
раздяла.
Освен това ищецът представи писмено
доказателство-нотариален акт от 1992г. на БРС, от който се установява, че те с
ответницата са разполагали със значителна парична сума от продажбата на друг
техен имот в гр.Правец, която надвишава платената сума от 35209лв. при
закупуването на процесния имот, т.е., те са имали финансовата възможност да
заплатят горната парична сума със собствени средства.
Поради гореизложеното съдът приема,
че не се установи, че за заплащането на цената на процесни имот са вложени
средства, представляващи лично имущество на ответника, поради което и не е
налице трансформация на лично имущество, а процесният недвижим имот е станал съпружеска
имуществена общност. След прекратяване на брака между страните съпружеската
имуществена общност е била трансформирана в обикновена съсобственост между тях
при равни дялове от по 1/2 идеална част, при приложение на общото правило на
чл.28 от СК, при които квоти следва да се допусне делбата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Правото
да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси,
адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се
регламентира с разпоредбата на 81 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК и безспорно
съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да
бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 355 изр.
второ от ГПК в делбения процес на основание чл. 78 от ГПК се дължат разноски на
страните по присъединените искове. Няма спор, че такива са исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза
на делбата като иска по чл. 42 от ЗН, по чл. 30 ал.1 от ЗН, по чл. 21 ал.1 и 2
от СК от
По изложените съображения и на
основание чл.355 от ГПК във вр. с чл. 81 от ГПК и чл. 78 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че следва да се остави без уважение искането на ищеца за
заплащане на сумата от общо 1612лв. за направени разноски по делото съгласно
приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.45/ относно
разгледаното в настоящето съдебно производство възражение по чл.23, ал.2 от СК,
направено от ответника. В този смисъл е и практиката на ВКС,
отразена в Определение № 81/23.02.2012г. по гр.д.№ 430/2011г. на ВКС, ІІ г.о.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА ДЕЛБА на съсобствен
недвижим имот, придобит от страните по време на брака им с договор за продажба от 14.02.1994г.,
отразен в нотариален акт № *, том *, дело № */1994г. на нотариус при РС-Б., който граждански брак е сключен на 15.11.1981г. и
прекратен с развод на 10.03.2015г. по гр.д.№ */2014г. по описа на РС-Б., а
именно върху следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.*.** в Б.,
община Б.,
област Софийска, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-49 от
14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: Б., ул.”С. С.”№*, ет.*, ап.*, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 7, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.**, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 75.50кв.м.,
състоящ се съгласно доказателствения акт от: три стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с прилежащи части:
мазе № 13, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.**.*.**, под
обекта: *****.***.**.*.** и над обекта: *****.***.**.*.**,
заедно с 6.33% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата, между Ц.С. ***, с ЕГН: **********,***,
кантора 236-адв.Т.П. от САК, при квоти: 1/2
идеална част и между К.Ц. ***,
с ЕГН: **********, при квоти: 1/2 идеална част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.С. ***,
с ЕГН: **********,***, кантора 236-адв.Т.П. от САК срещу К.Ц. ***, с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от общо 1612лв. за направени разноски по делото
съгласно приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК относно разгледаното в
настоящето съдебно производство възражение по чл.23, ал.2 от СК, направено от
ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/