№ 1030
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500368 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 64 и сл. ГПК и е образувано по
частна жалба вх. № 48229/01.23.2021 г. на Г. Т. П., ЕГН **********, с местожителство в гр.
Варна, *** срещу Разпореждане № 21534/27.10.2021 г., по гр.д. № 10890/2020 г., на ВРС,
XLII с., с което е оставена без разглеждане като просрочена молба вх. № 40021/27.10.2021
г., за възстановяване на срок по чл. 248 ГПК.
Частният въззивник твърди, че в конкретния случай и предвид датата на връчване на
съобщението за прекратяване на производството – 30.09.2021 г., искането по реда на чл. 248
ГПК е следвало да бъде направено в срок до 07.10.2021 г., вкл. Срокът е бил пропуснат, по
причина заболяване на процесуалния представител в границите на срока като искането по
чл. 248 ГПК, заедно с искане за възстановяване на пропуснатия срок, по реда на чл. 64 ГПК,
било направено в първия възможен момент - след отпадане на препятствията довели
пропускането на срока. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт.
След запознаване с доказателствата по делото и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, по
следните съображения:
С Определение № 5597/23.09.2021 г., постановено по делото, производството е било
прекратено в хипотезата на чл. 231, ал. 1 ГПК. Така постановения акт е съобщен на частния
жалбоподател, чрез адв. Д. на 30.09.2021 г.
На 27.10.2021 г. по електронна поща е постъпила молба от адв. Д., подписана с
електронен подпис, за възстановяване на пропуснатия срок за отправяне на искане за
допълване на крайния съдебен акт с произнасяне по дължимите на ответника разноски, по
реда на чл. 248 ГПК. Към молбата са приложени 2 бр. болнични листи за периода 04.01.2021
г. – 20.10.2021 г.
След запознаване с изложените обстоятелства и приложените писмени доказателства
съставът на ВРС постановил атакуваният съдебен акт – Разпореждане № 21543/27.10.2021 г.,
с който оставил без разглеждане молбата за възстановяване на пропуснатия срок за подаване
на искане по реда на чл. 248 ГПК. Произнасянето е обосновано с практика на ВКС.
1
Произнасянето на ВРС е неправилно.
В случая, пропускането на срока за отправяне на искане по реда на чл. 248 ГПК се
признава от страна на частния въззивник.
Съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК, молбата за възстановяване на
пропуснатия срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.
Доколкото в настоящият случай такова съобщение не е изпращано на страната, то и срокът
за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок не е започнал да тече.
С оглед на което и депозираната на 27.10.2021 г. молба по чл. 64, ал. 2 ГПК следва да
се приеме за депозирана в срок, поради което и е следвало да бъде разгледана от съда по
съществото на отправеното искане, а именно налице ли са предпоставките, разписани в
цитираната норма, за възстановяване на пропуснатия от страната срок. Вместо да стори
това, първоинстанционния съд е постановил атакуваният съдебен акт, с който молбата е
оставена без разглеждане като подадена след изтичане на преклузивния срок.
По изложените съображения, постановеното Разпореждане № 21543/27.10.2021 г.
като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено, а делото върнато за
произнасяне по съществото на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 21534/27.10.2021 г., по гр.д. № 10890/2020 г., на ВРС,
XLII с., с което е оставена без разглеждане като просрочена молба вх. № 40021/27.10.2021
г., на Г. Т. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. В., ул. ***, за възстановяване на срок
по чл. 248 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по молба вх. № 40021/27.10.2021 г., по
същество.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2