Решение по дело №53/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260012
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20203600900053
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260012

гр. Шумен, 16.10.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 53 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на уп- равление гр. Шумен, ул. „...“, № 63, представлявано от д-р С.С.А. против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), Булстат *********, гр. София, ул. „...“, № 1, представлявана от управителя д-р П.С., със съдебен адрес:***. Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за оказване болнична помощ по амбулаторни процедури № 270668/23.05.2019 г., допълнително споразумение № 16 от 21.02.2019 г. и договор за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 270307/20.02.2020 г. В договорите е предвидено, че изпълнителят на болничната помощ има право да получи  плащане от възложителя за извършената и отчетена през съответния месец дейност. Ищецът е отчел с електронни отчетни файлове извършената през м. април 2020 г. дейност. Но РЗОК – Шумен е отказал заплаща- нето на 7 бр. лъчелечения на пациенти. В писмото си до ищеца, ответникът не оспорва, че леченията са проведени и надлежно отчетени в медицинската документация и ежедневните електронни отчети Отказът е обоснован с обстоятелството, че КП 251 може да се прилага само веднъж в календарната година, а при необходимост от повторно лъчелечение се прилагат КП 249 или КП 250. Ответни- кът приема, че лечението вече е провеждано през м. януари и м. февруари и проведеното през м. април е повторно. Ищеца счита, че ответникът неправилно тълкува § 8 от НРД МД 2020-2022. Според тази разпоредба за м. януари и м. февруари 2020 г. следва да се прилага НРД за медицинските дейност за 2018 г. и следва да бъдат заплатени съобразно реда и при условията на този договор, а не по реда и условията на НРД МД 2020-2022. Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сума в общ размер 29 700 лв. лв., представляващи стойността на извършена от ищеца но незаплатена от ответника лечебна дейност по сключен между страните договор за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 270307/20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли първоначалния иск ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 575 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът счита иска за неоснователен и го оспорва по основание и раз- мер. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните при условията на посочените от ищеца договори. Не се оспорват и обстоятелствата че посочените в исковата молба лечебни дейности са извършени и надлежно отчетени от ищеца. Но не е налице правно основание за заплащане от страна на НЗОК на извършената дейност. Дейността не е извършена и отчетена съобразно изисквания- та на Диагностично-лечебния алгоритъм на КП 251 от страна на изпълнителя на болничната медицинска помощ спрямо съконтрагента си. Според ответника, ище- цът превратно тълкува НРД МД 2020-2022.

            Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            Между ищеца и ответника са налице облигационни отношения, породени от сключените между тях договор за оказване болнична помощ по амбулаторни процедури № 270668/23.05.2019 г., допълнително споразумение № 16 от 21.02.2019 г. в съответствие с НРД за МД 2018 г. и договор за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 270307/20. 02.2020 г. в съответствие с НРД за МД 2020 г.

            Ответникът е отказал плащането на проведените през м. април лъчелечения на 7 пациенти, а именно: 1) И.П.И., приета на 05.03.2020 г., изписана на 09.04.2020 г. –  история на заболяването (ИЗ) 1230/2020 г., с предходно лъчелечение в периода 18.12.2019 г. – 03.02.2020 г; 2) Ч.Р.Г., приета на 05.03.2020 г., изпи- сана на 09.04.2020 г. – ИЗ 1234/2020 г., с предходно лъчелечение в периода 11.12. 2019 г. – 30.01.2020 г.; 3) М.П.Р., приета на 09.03.2020 г., изписана на 09.04.2020 г. – ИЗ 1277/2020 г., с предходно лъчелечение в периода 02.01.2020 г. – 06.02.2020 г.; 4) И.Д.А.приета на 09.03.2020 г., изписана на 22.04.2020 г. – ИЗ 1230/2020, с предходно лъчелечение в периода 31.12.2019 г. – 05.02.2020 г.; 5) Т.Н.Т. приет на 16.03.2020 г., изписан на 01.04.2020 г. – ИЗ 1386/2020 г., с предходно лъче- лечение в периода 04.02.2020 г.11.02.2020 г.; 6) К.М.Х., приет на 16.03.2020 г., изписан на 01.04.2020 г. – ИЗ 1394/2020 г. , с предходно лъчелечение в периода 14.01.2020 г.14.02.2020 г. и 7) И.Я.М., приет на 08.04.2020 г., изписан на 21.04.2020 г. – ИЗ1739/2020 г., с предходно лъчелечение м. март 2020 г. в друго лечебно заведение.

Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че 7-те лъчелечения са били своевременно и надлежно отчетени от ищеца. Четири от тях, а именно по ИЗ №№ 12 30, 1234, 1277 и 1286 са отчетени като изпълнени по клинична пътека (КП) № 251.2 с единична отчетна стойност 5 400 лв. Останалите три – ИЗ №№ 1386, 1394 и 1739 са отчетени като изпълнени по клинична пътека (КП) № 251.1 с единична стойност 2 700 лв. Общата стойност на седемте медицин- ски дейности по НРД МД 2018 г. е  29 700 лв.

Ответникът е отказал да извърши заплащането на процесните медицински дейности, като се е обосновал с това, че предходните лъчелечения на горепосо- чените седем пациенти, извършени през м. януари и м. февруари 2020 г. се отчитат по реда на НРД МД 2020 – 2022 г. С оглед на това извършените през м. април 2020 г. се явяват повторни и не могат да отчетени по КП 251, тъй като алгоритъмът йот Приложение № 17 към НРД МД 2020-2022 г. ограничава отчитането й веднъж в рамките на календарната година от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Отказът на ответ- ника да заплати медицинските дейности се основава на чл.366, ал.12, т.2 от НРД МД 2020-2022 г.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответника в качеството му на възложител по горепосочените два договора да заплати част от лечебната дейност, извършена от ищеца  през м. април 2020 г. Налице е и акцесор- на претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обектив- но, комулативно съединени искове са с правно основание чл.79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 ГПК от 31.07.2020 г. Разгледани по същество исковете са основателни, пора- ди следните съображения:

Основният спор между страните е дали проведените през м. април процесни лъчелечения са втори по ред за 2020 г. и следователно не следва да се прилага КП 251, която може да се отчита еднократно през съответната календарна година. Или е налице изпълнение на съответна медицинска дейност за първи път през 2020 г., при условията НРД МД 2020-2022 г. Т.е. от кой момент влиза в сила НРД МД 2020-2022 г. и съответно дали извършената през м. януари и м.  февруари 2020 г. меди- цинска дейност следва да се отчита по него или по НРД МД 2018 г.

Сключеният на 20.02.2020 г., между страните, договор урежда възникналото между тях облигационно отношение във връзка с възложената от ответника и приета да бъде осъществяване от ищеца медицинска дейност. Договорът проявява действие едва след неговото сключване. Не може страните да договарят неговото  обратно действие, т.е. да предоговарят вече възникнали въз основа на предходен договор конкретни облигационни отношения. Допускането, че страните могат да уговорят обратно действие на сключения между тях договор сериозно засяга прав- ната сигурност на гражданския оборот и интересите на участниците в него, в слу- чая на здравноосигурените лица (ЗОЛ). Именно на тази плоскост следва да се преценява и тълкува посочения в §3 от ПЗР на договора от 20.02.2020 г. §8, ал.2 от НРД МД 2020-2022 г. Съгласно тази разпоредба през месеците януари и февруари на 2020 г., дейностите в болничната медицинска помощ се извършват по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. Следователно предходните лъчелечения на горепосочените седем ЗОЛ, извършени в периода м.януари – м. февруари 2020 г. са извършени и се уреждат при условията на предходния НРД МД 2018 г. и не следва да са приема, че са втори по ред за 2020 г., съгласно условията на НРД МД 2020 г. - 2022 г.

Предвид гореизложеното, съдът в настоящия си състав, счита, че предяве- ния от ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло така както е предявен за сумата от 29 700.00 лв..

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 05.06.2020 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по сключен между страните договор.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на  2892.00 лв., включва- щи заплатени държавна такса –1 188.00 лв., и адвокатски хонорар – 1 704.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), Булстат *********, гр. София, ул. „...“, № 1 да заплати на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...“, № 63, представлявано от д-р С.С.А. сумата от 29 700.00 (двадесет и девет хиляди и седемстотин) лв., представляващи стойността на извършена и отчетена от ищеца, но незаплатена от ответника лечебна дейност - лъчелечения през месец април 2020 г., а именно: история на заболяването №№ 1230, 1234, 1277, 1286, 1386, 1394 и 1739  по сключен между страните договор за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 270307/20. 02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2020 г. до окончателното  изплащане на сумата, както и сумата от 2 892.00 (две хиляди осемстотин деветдесет и два) лева, представляваща направените от „КОЦ-Шумен“ ЕООД разноски по делото.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: