Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 215
гр. Сливен, 29. 10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 279 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „ФОТИНИ
С&Д“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.
„И.“ № ., представлявано от у.С.К.Г., подадена срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-151-0069704 от 07.06.2021 г., издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото
дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на търговски обект– м., находящ се в гр. К., ул. „И.“
№ ., стопанисван от търговското дружество, и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди и излага
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че са нарушени
основни принципи на административния процес, включително принципът на съразмерност, както и целта на закона.
Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, не се представлява. В представено писмено становище поддържа жалбата.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения
за законосъобразност на оспорената заповед, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е съобщена на
оспорващото дружество на 11.06.2021 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез
изпращане по пощата на 24.06.2021 г. и следователно е подадена в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена и от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-151-0069704 от
07.06.2021 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ–
запечатване на търговски обект – м., находящ се в гр.
К., ул. „И.“ № ., стопанисван от търговското дружество, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
На 26.05.2021 г. в хода на извършена проверка на
търговски обект – м., находящ се в гр. К., ул. „И.“ №
., стопанисван от оспорващото дружество, е констатирано, че при извършена
контролна покупка на г. за б.на стойност 13,90 лева, заплатени в брой от
проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова
бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на
органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов
отчет, от който е констатирано, че горепосочената продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка в обект Серия АА № 0069704 от
26.05.2021 г.
В хода на проверката не е констатирано наличие на
касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
ФУ.
Въз основа на констатациите на проверяващите,
административният орган е приел, че: оспорващото дружество не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.
118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ.
Относно срока на наложената ПАМ, в заповедта е
посочено, че срокът е определен в рамките на оперативната самостоятелност на
административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците
от него, вида и характера на търговската дейност, декларирани финансови
резултати от дейността на дружеството по години.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен
орган. Видно от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.
118. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено задължение за всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Със
сходно съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен м.. В чл. 25,
ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е предвидено, че независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
От събраните по делото доказателства е установено, че
оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил
императива на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, като не е издал
фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Това
обстоятелство е удостоверено от Протокол за извършена проверка в обекта Серия
АА № 0069704 от 26.05.2021 г., който е съставен по установения ред, в
предписаните, съобразно чл. 50, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Протоколът
е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК, в който е предвидено, че протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. Следователно предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка са налице.
Но, оспорената заповед, макар и постановена от
компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, е издадена при
неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.
При издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите
по приходите действат в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто
възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка „запечатване
на обект” за срок до 30 дни на всяко лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл.
118. Свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или
не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя
се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В конкретната хипотеза срокът, за който е наложена
процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при
конкретните обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на
конкретната продължителност на мярката са пределно общи.
От съдържанието на заповедта е видно, че
продължителността на мярката е мотивирана със значимостта на охраняваното
обществено отношение. Счетено е, че неизпълнението на задължението за издаване
на фискална касова бележка за извършена продажба в търговския обект води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отразяват обороти и по този
начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от
данъчно облагане. Изложените мотиви са бланкетни, общи, неясно формулирани и не
могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е
приложена принудителната административна мярка.
Напълно необосновано органът е мотивирал налагането на
мярката за срок от 14 дни с посочването на декларирани финансови резултати от
дейността на дружеството по години в частта относно данъчна печалба, а именно:
за 2020-та година - 0,00 лева; за 2019 г. - 0,00 лева, за 2018 г. - 0,00 лева.
В тази връзка и за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
представената по делото от приходната администрация разпечатка от
информационната система на НАП, „ФОТИНИ С&Д“ ЕООД е декларирало, както
следва: общо приходи – за 2020 г. 0 лева, за 2019 г. 24 334,07 лева, за
2018 г. 32 764,84 лева; общо разходи – за 2020 г. 0 лева, за 2019 г.
23 148,03 лева, за 2018 г. 29 426,07 лева; счетоводна печалба – за 2019 г.
1 186,04 лева, за 2018 г. 3 338,77 лева, с положителен счетоводен
финансов резултат за данъчно преобразуване за 2019 г. и 2018 г. в размерите на
счетоводната печалба, в резултат на което декларираната данъчна печалба за
посочените години е 0 лева. Доколко декларираните от дружеството през годините
разходи, които имат отношение към формирания размер на данъчна печалба, са били
правилно отчетени или не, е обстоятелство, което не е изследвано от приходната
администрация. Наред с изложеното, това обстоятелство е неотносимо
към разглеждания случай, касаещ неотчетени приходи. В
този смисъл обсъжданите данни /че декларираната данъчна печалба за 2020 г., за
2019 г. и за 2018 г. е 0 лева/ не могат да послужат като основание за срока на
ПАМ. Липсват доказателства да е извършвано сравнение с други търговски обекти,
които да имат дейност, съпоставима с тази на търговеца. Следва да се има
предвид и че през 2020 г., във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19,
в страната бе обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична
обстановка, която продължава и към настоящия момент. Тези обстоятелства
безспорно са оказали влияние върху извършените от търговеца продажби.
В акта не са коментирани констатациите за липса на
разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата
наличност. Установено е, че фактическата наличност на парични средства
съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално
устройство.
Изцяло бланкетно е
и посоченото от органа, че срокът е съразмерен и осигурява необходимото време
за създаване на организация за отчитане на дейността на търговеца. Изложените
мотиви в заповедта са и абстрактни, тъй като не е ясно как оценява органът
тежестта на извършеното нарушение, какви са установените последици от него и
какви са изводите от единствения конкретен факт относно неиздаването на касова
бележка. Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина, която
данъчнозадължените лица следва да спазват. От неуточнени факти е направен
извод, че деянието показва поведение на лицето, насочено срещу фискалната дисциплина
и организация в търговския обект, която няма за цел да спазва данъчното
законодателство, и необходимост от време за промяна в организацията на дейността
в конкретния обект. Липсват конкретни мотиви относно необходимостта от
административната принуда и специфичната в случая нейна цел. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административният орган да достигне и
до извода, че търговецът е въвел организация, която няма за цел спазване на
данъчното законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не могат да
обосноват необходимостта от принудата.
Предоставената от закона възможност за
преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в
рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило
води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за
упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на
закона, което представлява отменително основание по чл.
146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169
от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение
самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4,
ал. 2 и чл.
6 от АПК.
Прилагането на процесната ПАМ не в унисон с
целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6,
ал. 2 от АПК. Съгласно него, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената
продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
Нарушението е констатирано за първи път и няма данни
от страна на търговеца да е извършвано и друго такова административно
нарушение. Стойността от 13,90 лева не е значителна, а констатираната нулева
разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, е индиция за поведението на търговеца при организацията на
неговата работа.
При определянето на срока на запечатване на
търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни
критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169
от АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за
налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 –дневен срок при
неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при
сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални
бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за
срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото
определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи
от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите
конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се
съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В този
смисъл са и: Решение № 7615 от 24.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1621/2021 г., VIII о.; Решение № 5687 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 730/2021 г., I о.; Решение № 2555 от 24.02.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о.; Решение №
1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020
г., VIII о.
Съдът не може да замести административния
орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност като сам
определи продължителността на срока на мярката. Това следва от чл.
173, ал. 1 от АПК, според която норма съдът решава делото по същество, само
когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, което
условие в случая не е налице.
По изложените съображения, оспорената заповед
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ФОТИНИ С&Д“ ЕООД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „И.“ № ., представлявано от у.С.К.Г.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-151-0069704 от
07.06.2021 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: