РЕШЕНИЕ
№ 3006
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110206371 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Е. И. И. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
1266зз-4 от 15.01.2024г., издадена от Д. П. Д. - Р.-МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане на 05 РУ – СДВР поради
наличие на данни, че лицето подпомага родителите си Р. и ИЛ. И. като извършва действия
по изготвяне на документи с невярно съдържание от личен компютър, находящ се в
семейното жилище в гр. София, както и осъществява често тегления на суми от АТМ от
банкови карти по фирмени сметки по поръчение на майка си, за съпричастност към
извършено престъпление по смисъла на чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК (участие в
организирана престъпна група, създадена с користна цел), чл.253 от НК (извършване на
финансова операция или сделка с имущество, или прикриване произхода,
местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае
или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние) и
чл.255 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи
размери чрез приспадане на неследващ се данъчен крЕ.т).
В жалбата се твърди, че И. е бил задържан нито с превантивна, нито с
преустановителна цел. Жалбоподателят твърди, че не е разбрал защо е бил арестуван. От
написаното в Заповедта за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г. излизало
/според И./, че е задържан за това, че работи във фирмите на родителите си. От направения
при задържането обикс И. разбрал за досъдебно производство № 264/2022г. на ГДБОП, пр.
1
пр. № 13966/2022г. на СГП. Според жалбоподателя арестуването му е било безцелно, защото
не му били повдигнати обвинения. Поради това И. счита, че задържането ме у било
незаконно.
Жалбата е била подадена директно в СРС и заведена под № 17651 от 19.01.2024г. С
Разпореждане на Заместник председател на СРС и Ръководител на Наказателно отделение от
19.01.2024г. са били изискани от ГДБОП материалите по преписката. С писмо вх. №
29689/30.01.2024г. от МВР – ГДБОП в СРС е изпратена преписката и на 30.01.2024г. е било
образувано адм. дело № 1382/2024г. по описа на СРС, НО, 20 състав. С Решение № 3965 от
29.08.2024г. на СРС, НО, 20 състав е уважена жалбата на Е. И. И. и е отменена Заповед за
задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г., издадена от полицейски орган Д. П. Д. –
служител при ГДБОП-МВР, с която И. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
С Решение № 13966 от 23.04.2025г. на АССГ – VIII касационен състав е обезсилено
Решение № 3965/29.08.2024г. по адм. дело № 1382/2024г. на СРС, НО, 20 състав и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Поради това на 30.04.2025г. е
образувано настоящото адм. дело № 6371/2025г. по описа на СРС, НО, 10 състав. В
Разпореждане № 5694 от 02.05.2025г. този съдия – докладчик е изложил мотиви за
разглеждане на делото по общите правила на чл.145-178 от АПК.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 13.05.2025г. жалбоподателят Е. И.
И. не се явява лично, нито се явява неговият защитник - адв. И. и съответно не вземат
становище по време на съдебните пР.я пред СРС.
По делото са депозирани молби от адв. И. с вх. № 156461/05.05.2025г. и с вх. №
165376/13.05.2025г., в които се посочва, че адвокатът поддържа жалбата и иска съдът да я
уважи по изложените в нея съображения.
По делото е депозирана молба и от жалбоподателя И. с вх. № 163751/12.05.2025г., в
която се посочва, че лицето иска делото да се гледа в негово отсъствие. И. поддържа жалбата
и счита, че е бил неправилно задържан.
Ответникът – полицейски орган - Д. П. Д. – Р.-МВР също не се явява лично пред съда,
но се представлява от гл. юрк. Б., който в съдебно заседание на 13.05.2025г. моли съда да
остави без уважение жалбата и да потвърди процесната Заповед изцяло като правилна и
законосъобразна. По време на съдебните пР.я пред СРС, НО, 10 състав гл. юрк. Б. посочва,
че към 15.01.2024г. въз основа на предварително събрани оперативни данни е била
направена положителна преценка по отношение на вероятната съпричастност на господин
И. към престъпната деятелност и е била проведена съвместна специализирана операция на
ГДБОП и ДАНС. В тази връзка инсп. Д. е издал процесната Заповед за задържане, с която е
наложена на господин И. принудителна административна мярка задържане за срок до 24
часа. Според гл. юрк. Б. при издаването на оспоР.я административен акт са били спазени
изцяло административно-производствените правила, не е било допуснато съществено
процесуално нарушение, като атакуваният административен акт е надлежно мотивиран,
2
посочени са фактическите и правни основания за постановяването му. Поради това се плЕ.ра
СРС да остави без уважение жалбата на И. и да потвърди Заповедта за задържането му. Иска
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представят се и писмени бележки.
В писмените бележки на гл. юрк. Б. се твърди, че жалбата е неоснователна, а
Заповедта за задържане е правилна и законосъбразна. Посочва се, че обжалваната Заповед е
издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност,
тъй като Д. П. Д. е заемал длъжостта инспектор в ГДБОП към 15.01.2024г. Твърди се, че при
издадавено на Заповедта са били спазени административно – производствените правила и не
е било допуснато съществено процесуално нарушение. Атакуваният административен акт
бил надлежно мотивиран, с посочени фактически и правни основания за постановяването му.
Пояснява се, че Заповедта за задържане е издадена в установената от закона форма по чл.74,
ал.2 от ЗМВР и има изискуемото съдържание по чл.74, ал.2 от ЗМВР, като допълнително са
изложени фактически данни за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от
НК (участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел), чл.253 от НК
(извършване на финансова операция или сделка с имущество, или прикриване произхода,
местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае
или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние) и
чл.255 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи
размери чрез приспадане на неследващ се данъчен крЕ.т). Акцентира се на това, че чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление и се посочва, че
това изискване било спазено в случая. Отрича се да има допуснати нарушения на
материалния закон. Обяснява се, че възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
наложената с процесната Заповед принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличие
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението. Това давало право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без деянието да е квалифицирано с
точност или престъплението да е несъмнено и категорично установено или съпричастността
на лицето към него. Според гл. юрк. Б. атакуваният административен акт съответства и на
целта на закона. Правомощията на административния орган не са били упражнени
превратно, тъй като целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е да се попречи на
заподозряното лице в извършването на престъпление да се укрие или да извърши друго
престъпление, или да осуети наказателно преследване по отношение на вече извършено
престъпление. Пояснява се, че Е. И. е бил задържан, защото срещу него са били събрани
доказателства за съпричастност към разследваното престъпление и за вероятността да
осуети наказателното преследване. С процесната Заповед за задържане пролицейският орган
правилно и законосъобразно бил наложил принудителната административна мярка
задържане за срок до 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР във връзка с данни за извършено
3
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.253 от НК и чл.255 от НК.
Претендира се и за спазване на принципа на съразмерност. Освен това лицето било
задържано и с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на
присъствието му при извършването на действия по разследването, както и предотвратяване
на евентуално уведомяване на други лица, които са съпричастни към извършената престъпна
дейност – обстоятелства, които биха довели до разконспириране на извършваните
мероприятия, укриване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстване
възможността за събиране на годни доказателства по воденото разследване. Според гл. юрк.
Б. към 15.01.2024г. е имало данни, от които е могло да се направи обосновано
предположение, че Е. И. би могъл да е съпричастен към извършване на конкретно
престъпление – по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.253 от НК и чл.255 от НК.
Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено
от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго
производство. За прилагащия мярката орган било достатъчно да съществува предположение
за извършено престъпление – данни, които биха убЕ.ли Е.н безпристрастен страничен
наблюдател, че задържаният може да извърши престъпление (Решение по жалби №
50027/2008г. и № 50781/2009г. – П. и Профиров срещу България на ЕСПЧ). Твърди се, че
всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или затрудни
разследването може да оправдае налагането на мярката, като не може да се отрече правото
на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Посочва се, че И. е
бил уведомен за фактическите и правни основания за задържането му, а също и са му били
разяснени правата. В случая задържането е било извършено с оглед на обществения интерес,
който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Към датата на издаване на Заповедта за задържане изцяло е било
изпълнено изискването на чл.5, §1 от ЕКПЧ – подозР.ята за извършени от И. престъпления
са били обосновани и разумни, т.е. били са основани на конкретни факти и събрани данни за
извършени престъпления. В тази връзка задържането на лицето се определя като
необходимо и съразмерно на преследваната цел – извършване на процесуално – следствени
действия, тъй като е имало обосновано подозР.е във връзка с конкретни действия на
задържаното лице, които са относими към разследваните престъпления. Полицейският орган
е счел, че общественият интерес от разкриване на престъпленията е с приоритет пред
интереса на гражданите от тяхната неприкосновеност и заради това е издадена и процесната
Заповед. На лицето е бил извършен обиск. Полицейският орган е предоставил на Е. И.
декларация, указваща, че той е запознат с правата си на задържано лице. Поради това се
иска съдът да потвърди изцяло като законосъобразна и правилна обжалваната Заповед за
задържане на лице. Иска се в полза на ГДБОП да бъде присъдено и юрисконсултско
възнагражение. В случай, че съдът уважи жалбата на Е. И. и му се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, гл. юрк. Б. прави изрично възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че то надхвърля размера, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна :
На 12.10.2022г. е образувано досъдебно производство № 264/2022г. по описа на
ГДБОП – МВР, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП, което се води за това, че в периода
от месец януари 2020г. „и по настоящем“ (т.е. до образуването на производството),
неустановени „към момента“ (на образуването) лица участват в организирана престъпна
група /ОПГ/ по смисъла на чл.93, т.20 от НК, създадена с цел да извършва в страната
престъпления по чл.253 от НК и чл.255 от НК, като групата е създадена с користна цел –
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК. По досъдебното производство няма
привлечени лица в качеството на обвиняеми. По отношение на Е. И. И. има съмнение за
съпричастост към ОПГ – предмет на разследване по досъдебно производство № 264/2022г.
по описа на ГДБОП – МВР.
По повод на искане по чл.161, ал.1 от НПК на СГП от 08.01.2024г. по досъдебно
производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на
СГП, с Определение от 08.01.2024г. СГС, НО, 29 състав е разрешил претърсване на жилище,
обитавано от Р. Н. И.а, ИЛ. СТ. И. и Е. И. И., находящо се в гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
бл.491, вх.1, ап.5 и за изземване на вещи, които могат да допринесат за изясняване на
предмета на наказателното производство. В мотивите на Определението на СГС от
08.01.2024г. се сочи, че е било налице /към 08.01.2024г./ обосновано предположение в
жилището, обитавано от Р. Н. И.а, ИЛ. СТ. И. и Е. И. И. в гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
бл.491, вх.1, ап.5, да се намират компютърни информационни системи, електронни подписи,
мобилни устройства, друга техника и документи, които могат да имат съществено значение
за пълното и обективно изясняване на разследвана дейност.
На 15.01.2024г. за времето от 07:00 часа до 10:40 часа е извършено претърване на
посочения по-горе имот в присъствието на Е.н И. и други лица, подробно посочени
Протокола за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.01.2024г. В хода на
претъсването са били иззети общо три мобилни телефона, общо тринадесет печата с
разположени на тях наименования на Дружества, три електронни носители на информация –
USB flash, общо пет пластики за банкови сметки, както и разписки за теглене на каса на
парични средства и документи, подробно изброени в Протокола.
На 15.01.2024г. в 12:05 часа Е. И. И. бил задържан от Д. П. Д. - Р.-МВР със Заповед за
задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР и във връзка с налични данни, че лицето подпомага родителите си Р. и ИЛ. И. като
извършва действия по изготвяне на документи с невярно съдържание от личен компютър,
находящ се в семейното жилище в гр. София, както и осъществява често тегления на суми от
АТМ от банкови карти по фирмени сметки по поръчение на майка си,за съпричастност към
извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК (участие в организирана
престъпна група, създадена с користна цел), чл.253 от НК (извършване на финансова
операция или сделка с имущество, или прикриване произхода, местонахождението,
движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е
5
придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние) и чл.255 от НК
(избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез
приспадане на неследващ се данъчен крЕ.т) на Е. И. И.била наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане
на 05 РУ – СДВР.
Със Заповед за конвоиране на лице с рег. № 1266зз-88 от 15.01.2024г. Е. И. бил
транспортиран от адреса в гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл.491, вх.1, ет.3 до ГДБОП-МВР, а
след това от там, през МИ – МВР, до 05 РУ – СДВР и бил предаден на служител на 05 РУ –
СДВР в 15:00 часа на 15.01.2024г.
Задържането на Е. И. И. било вписано в книгата за задържани лица в 05 РУ – СДВР.
Срещу подпис Е. И. получил екземпляр от Заповед за задържане на лице с рег. №
1266зз-4 от 15.01.2024г. Според вписването в нея И. е бил задържан временно в помещение
на 05 РУ – СДВР до 09:40 часа на 16.01.2024г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
доказателства : Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г., Протокол за
обиск на Е. И. И., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, декларация за права
на задържано лице, мЕ.цинско направление, УдостовеР.е от Директора на ГДБОП – МВР за
длъжността на Д. П. Д. (приложени в делото на СРС, НО, 20 състав); писмо от 05 РУ – СДВР
с рег. № 229000-9275/05.05.2025г. с приложена извадка от книгата за задържани лица в 05 РУ
– СДВР, писма от СГП с вх. № 158182/07.05.2025г. и с вх. № 160197/08.05.2025г., писмо от
СГП с вх. № 165049/12.05.2025г. с приложени копия от искане на СГП по чл.161, ал.1 от
НПК, Определение от 08.01.2024г. на СГС, НО, 29 състав, Протокол за претърсване и
изземване с разрешение на съдия от 15.01.2024г., Заповед за задържане на лице с рег. №
1266зз-4 от 15.01.2024г., Протокол за обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице, Заповед за конвоиране на лице с рег. № 1266зз-88 от 15.01.2024г.
(приложени в делото на СРС, НО, 10 състав).
Доколкото писмо от СГП с вх. № 168099/14.05.2025г. и приложените към него копия
на искане на СГП по чл.161, ал.1 от НПК, Определение от 08.01.2024г. на СГС, НО, 29
състав, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.01.2024г., Заповед
за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г., Протокол за обиск на лице, разписка
за върнати вещи и пари на задържано лице и Заповед за конвоиране на лице с рег. № 1266зз-
88 от 15.01.2024г. съвпадат с цитираните по-горе писмо от СГП с вх. № 165049/12.05.2025г.
и приложените към него копия от искане на СГП по чл.161, ал.1 от НПК, Определение от
08.01.2024г. на СГС, НО, 29 състав, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на
съдия от 15.01.2024г., Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г.,
Протокол за обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице и Заповед за
конвоиране на лице с рег. № 1266зз-88 от 15.01.2024г., съдът прецени, че не е необходимо да
се възобновява съдебното следствие, тъй като същите материали са били налични и към
13.05.2025г., когато съдът е приключил съдебното следствие, дал е ход на съдебните пР.я и е
обявил делото за решаване. По същите съображения не следва да се възобновява съдебното
6
следствие и заради писмо от 05 РУ-СДВР с вх. № 168395/14.05.2025г., тъй като извадка от
книгата за задържани лица в 05 РУ – СДВР е била приожена и към писмото на 05 РУ – СДВР
с рег. № 229000-9275/05.05.2025г., изпратени по факт и приложени на лист 20-24 от делото
пред СРС, НО, 10 състав.
Цитираните по-горе доказателства са обективни, с достоверна дата, а освен това
взаимно се допълват и обосновават. Поради това настоящият съдебен състав приема, че
следва да ги крЕ.тира за нуждите на настоящото производство.
От писмата на СГП с вх. № 158182/07.05.2025г. и с вх. № 160197/08.05.2025г. се
установява, че на 12.10.2022г. е било образувано досъдебно производство № 264/2022г. по
описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП, което се води за това, че в
периода от месец януари 2020г. „и по настоящем“ (т.е. до образуване на производството),
неустановени „към момента“ (на образуването) лица участват в ОПГ по смисъла на чл.93,
т.20 от НК, създадена с цел да извършва в страната престъпления по чл.253 от НК и чл.255
от НК, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.
ал.2 от НК, като по досъдебното производство няма привлечени лица в качеството на
обвиняеми, но спрямо Е. И. има съмнение за съпричастост към ОПГ.
От писмото на СГП с вх. № 165049/12.05.2025г. и приложените към него копия на
искане на СГП по чл.161, ал.1 от НПК, Определение от 08.01.2024г. на СГС, НО, 29 състав,
Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.01.2024г. се доказва, че по
искане на прокурора по досъдебно производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП – МВР,
пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП с Определение от 08.01.2024г. СГС, НО, 29 състав е
разрешил да се извърши претърсване на жилище, обитавано от Р. Н. И.а, ИЛ. СТ. И. и Е. И.
И., находящо се в гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл.491, вх.1, ап.5 и за изземване на вещи,
които могат да допринесат за изясняване на предмета на наказателното производство. От
мотивите на СГС, НО, 29 състав става ясно, че към 08.01.2024г. е имало обосновано
предположение по досъдебното производство, че в жилището на Р. Н. И.а, ИЛ. СТ. И. и Е. И.
И. в гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл.491, вх.1, ап.5 може да се намират компютърни
информационни системи, електронни подписи, мобилни устройства, друга техника и
документи, които могат да имат съществено значение за пълното и обективно изясняване на
разследваното престъпление. Това в случая е достатъчно за настоящото производство, за да
се приеме, че още към 08.01.2024г. по досъдебно производство № 264/2022г. по описа на
ГДБОП – МВР, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП е имало данни за съпричастност към
разследваното деяние на Е. И. (като Е.н от обитателите на имота, за който СГС е дал
разрешение за претърване и изземване).
Съдът дава вяра и на написаното в Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от
15.01.2024г., Протокол за обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано
лице, декларация за права на задържано лице, Заповед за конвоиране на лице с рег. №
1266зз-88 от 15.01.2024г., както и на записа в книгата за задържани лица в 05 РУ – СДВР,
тъй като тези документи са обективни, еднопосочни, взаимно допълващи се и с достоверна
дата. От тяхната съвкупна преценка СРС приема, че Е. И. И. е бил задържан на 15.01.2024г.
7
в 12:05 часа от служител на ГДБОП-МВР, бил е конвоиран от гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
бл.491, вх.1, ет.3 до ГДБОП-МВР, а след това от там, през МИ – МВР, до 05 РУ – СДВР,
където е бил предаден на служител на 05 РУ – СДВР в 15:00 часа на 15.01.2024г. и е бил
освободен в 09:40 часа на 16.01.2024г., като това обстоятество е било надлежно отразено в
книгата за задържани лица на 05 РУ – СДВР. От цитираните тук документи се установява
също така, че Е. И. И. е получил екземпляр от Заповедта за задържане на лице с рег. №
1266зз-4 от 15.01.2024г., както и че са му били разяснени правата при задържането.
Този съдебен състав крЕ.тира и приложеното на лист 12 от делото пред СРС, НО, 20
състав мЕ.цинско направление, тъй като то е обективно, достоверно и намира опора в
крЕ.тираната по-горе Заповед за конвоиране на лице с рег. № 1266зз-88 от 15.01.2024г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на УдостовеР.ето от Директора на ГДБОП –
МВР относно длъжността на Д. П. Д., тъй като този документ разполага с доказателствена
сила за посочените в него обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е подадена в СРС на 19.01.2024г. срещу Заповед за
задържане на лице от 15.01.2024г. и това я прави депозирана в установения в чл.149, ал.1 от
АПК 14-дневен срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната
Заповед. Поради това жалбата на Е. И. се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело
№ 616/2015г. и други).
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспоР.я административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно : да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 1266зз-4/15.01.2024г. за задържането на Е. И. И. е издадена
от компетентен орган, тъй като нейният издател Д. П. Д. (според УдостовеР.ето от Директора
на ГДБОП – МВР на лист 31 от делото пред СРС, НО, 20 състав) се явява полицейски орган
8
по силата на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР той може да
задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.72, ал.1 от ЗМВР. Копие от нея е
връчено срещу подпис на Е. И. И.. Освен това Заповедта е вписана в книгата за задържани
лица на 05 РУ – СДВР. Поради всичко това съдът приема, че е спазена предвидената от
закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР - посочено е
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта; отбелязани са
данни, индивидуализиращи задържаното лице (трите имена, ЕГН, лична карта и адрес на Е.
И. И.); вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице
да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да
бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията
за задържането на разбираем за него език (правото на преводач, в случай, че не разбира
български език), правото, че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани
други права, освен правото на свободно придвиждане, а също и правото на мЕ.цинска
помощ и обаждане. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени
изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5, т.6, б. „а”, „б”, „в“, „г“ и „е” от ЗМВР.
Задържаният И. е български гражданин, поради което нормата на чл.74, ал.2, т.6, б. „д” от
ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията за правата на задържано лице се
установява също, че са били надлежно разяснени правата по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР на Е.
И..
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е посочено, че
тя се издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Този текст от закона гласи, че едно лице
може да бъде задържано, когато за него има данни, че е извършило престъпление. За
прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е
извършило престъпление, без да е наложително тези данни да са пълни или категорично да
уличават лицето в извършеното престъпление. Поради това е ирелевантно дали в
последствие ще се повдигне обвинение на лицето. Многократно съдебната практика се е
произнасяла за това, че приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейските органи - с оглед преценката за наличието на
връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл, за да
пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган е необходимо да има
достатъчно данни, от които да може да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно
към определено противоправно деяние. Същевременно, обаче, за „обосноваване на правото
на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна
власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в
заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е
извършило престъплението или да е съпричастно с него” (в този смисъл : Решение № 8416
9
от 30.12.2016 г. на АССГ по адм. дело № 11132/2016г.). Според Решение от 24.06.2014г. по
жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и Профиров срещу България на ЕСПЧ не е
достатъчно Заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Всичко това има своето логично
обяснение - в защитата от произволен арест и задържане. Преценката следва да се прави на
плоскостта дали в Заповедта за задържане се съдържат такива факти и информация, които
биха убЕ.ли Е.н „обективен наблюдател”, че въпросното лице може да е извършило
„конкретно престъпление”.
В случая фактическото основание за издаване на Заповедта, вписано в самата нея, е
достатъчно ясно, конкретно и разбираемо за задържаното лице, както и за всеки друг –
посочено е, че има данни за съпричастност на И. към извършено престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК (участие в организирана престъпна група, създадена с користна
цел), чл.253 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество, или
прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху
имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго
общественоопасно деяние) и чл.255 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни
задължения в големи размери чрез приспадане на неследващ се данъчен крЕ.т). Освен, че е
посочена правната квалификация на деянието, и словесно е записано в Заповедта за какво
престъпление иде реч. Също така в Заповедта за задържане с думи е описано, че има данни
И. да подпомага родителите си /посочени по имена/ като извършва действия по изготвяне
на документи с невярно съдържание от личен компютър, находящ се в семейното жилище в
гр. София, както и да осъществява често тегления на суми от АТМ от банкови карти по
фирмени сметки по поръчение на майка си. Според този съдебен състав посочените факти в
Заповедта за задържане са повече от достатъчни, за да се разбере защо Е. И. е бил задържан.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че задържането на И. е станало
непосредствено след като е приключило претърсването и изземването на вещи от дома на
лицето, прЕ. извършването на което действие на Е. И. е било предявено Определението на
СГС, НО, 29 състав от 08.01.2024г., в който съдебен акт също се съдържат мотиви защо се
счита, че е налице обосновано предположение, че в дома на И. и родителите му може да има
вещи и документи от съществено значение за разследваната дейност по досъдебно
производство № 264/2022г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на
СГП.
Гореизложеното означава, че в момента, в който полицейският орган е пристъпил към
задържането на Е. И. е имало обективни данни за съпрочастността му към разследваната
престъпна деятелност и освен това тези данни са били предявени на И. и чрез
Определението на СГС, НО, 29 състав от 08.01.2024г., и чрез Заповедта за задържане на
лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г. Поради това в конкретния случай не може да се
приеме, че не е била изложена конкретна фактология, обясняваща нуждата от задържане на
лицето и че на И. не му било ясно защо го задържат. Релевираните в тази връзка доводи в
10
жалбата са неоснователни и явно обслужващи защитната позиция на задържаното лице.
Член 72, ал.1 от ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка
/съобразявайки се с ограниченията на закона/ да постановяват принудителни
административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката
за това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е
разполагал с данни, даващи му основание да направи основателно предположение за
участие на задържаното лице в извършването на престъпление (в този смисъл е Решение №
7556/03.12.2019г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД № 8239/2019г.). Това
задължение в случая е изпълнено. От представените по делото и крЕ.тирани по-горе
доказателства следва, че Е. И. е бил задържан след като полицаите са имали данни за връзка
на това лице с други лица и с престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.253
от НК и чл.255 от НК, и то след като и съд е приел, че може да се направи обосновано
предположение в жилището на И., майка му и баща му да се намират компютърни
информационни системи, електронни подписи, мобилни устройства, техника и документи,
имащи отношение към въпросните престъпления.
В конкретната Заповед за задържане се съдържа информацията за престъпното
деяние, към което се сочи И. да е съпричастен. Тази информация е ясна, достатъчна по обем
и разбираема. В случая СРС – 10 състав приема, че обжалваната Заповед отговаря на
критериите, зададени в Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. Поради това
съдебният състав счита, че реално не е било ограничено правото на защита на И. да разбере
защо временно се ограничава правото му на придвижване и правото да може да оспори
законността на задържането си.
Изложеното до тук води до извода, че в конкретния случай са били спазени
изискванията на чл.74, ал.2, т.2, вр. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Горното означава, че Заповед с
рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г. за задържането на Е. И. И. е издадена при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния
закон.
На следващо място : доколкото по реда на чл.72 – чл.73 от ЗМВР се ограничава
правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по
изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24
часа следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. По делото се установи, че на 15.01.2024г. Е. И. И.
е присъствал при претърсване на жилище и изземване от там на вещи, подробно описани в
Протокола за претърсване и изземване с разрешение на съдия. На това процесуално –
следствено действие не са присъствали останалите лица, посочени в искането на СГП и в
Определението на СГС, НО, 29 състав – Р. И.а и Илия И., за които също се твърди
съпричастност към разследваното престъпление. За да не установи връзка с тях и това да
затрудни хода на разследането, както и за да се изясни връзката на намерите в жилището на
И. вещи с разследваните престъпления се е наложило временно лицето да бъде задържано. В
11
чл.6, ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за съразмерност, т.е. административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. Правилно в тази връзка гл. юрк. Б. посочва,
че в случая е бил с приоритет общественият интерес от разкриване на престъпленията,
поради което временно се е наложило да бъде ограничено правото на придвижване на Е. И..
Същевременно е редно да се отбележи, че задържането на лицето не е обвързано от
евентуална негова наказателна отговорност, поради което за самия факт на задържане е без
значение дали в последствие И. е бил привлечен като обвиняемо лице, нито има значение
как ще приключи наказателното производство, образувано по досъдебно производство №
264/2022г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 13966/2022г. по описа на СГП.
С оглед на събраните и крЕ.тирани по-горе доказателства СРС приема, че
задържането на Е. И. И. на 15.01.2024г. се явява пропорционално на нуждата от
преустановяване на престъпните прояви на лицето /чл.22 от ЗАНН/ и се явява съответно на
наличните по досъдебното производство съмнение за съпричастност на Е. И. към ОПГ.
Поради това оспорената Заповед е била издадена и в съответствие с целта на закона.
Мотивиран от всичко това СРС прие, че следва да потвърди обжалваната Заповед за
задържане на Е. И. И. от 15.01.2024г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС по т. д. № 5/2009г.
органът, издал оспорената и потвърдена Заповед за задържане има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение – доколкото пред СРС полицейският орган, издал
Заповедта е бил представляван от гл. юрк. Б., който е участвал по време на съдебните пР.я
пред СРС, НО, 10 състав и е развил съображенията си в писмени бележки по делото. Освен
това ответникът е бил защитаван и в производствата пред СРС, НО, 20 състав и пред АССГ,
VIII касационен състав - от юрк. И. и юрк. Б.. Според Решение № 13966 от 23.04.2025г. на
АССГ - VIII касационен състав при новото разглеждане на делото от СРС (т.е. с настоящото
Решение) съдът следва да се произнесе и по отношение на разноските в касационното
производство. Поради това и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията,
която е в сила към август 2025г.), съобразно вида и количеството на извършената дейност,
както и предвид липсата на правна и фактическа сложност на казуса, следва жалбоподателят
да бъде осъден да заплати на ГДБОП за всяка от инстациите минимално юрисконсултско
възнаграждение, т.е. сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС, НО, 20 състав, сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред АССГ - VIII касационен състав и сумата от 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС, НО, 10 състав или общо
300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г.,
издадена от Д. П. Д. - Р.-МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на Е. И. И. с
ЕГН ********** е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок
до 24 часа“ в помещение за временно задържане на 05 РУ – СДВР поради наличие на данни,
че лицето подпомага родителите си Р. и ИЛ. И. като извършва действия по изготвяне на
документи с невярно съдържание от личен компютър, находящ се в семейното жилище в гр.
София, както и осъществява често тегления на суми от АТМ от банкови карти по фирмени
сметки по поръчение на майка си - за съпричастност към извършено престъпление по
смисъла на чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК (участие в организирана престъпна група,
създадена с користна цел), чл.253 от НК (извършване на финансова операция или сделка с
имущество, или прикриване произхода, местонахождението, движението или
действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез
престъпление или друго общественоопасно деяние) и чл.255 от НК (избягване установяване
или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез приспадане на неследващ се
данъчен крЕ.т).
ОСЪЖДА Е. И. И. с ЕГН **********, с адрес : ********************* да заплати
по сметка на ГДБОП сумата от 300 /триста/ лева за юрисконсултско възнаграждение за
производствата пред СРС, НО, 20 състав, АССГ - VIII касационен състав и СРС, НО, 10
състав.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13