Определение по дело №4509/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260645
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20131100904509
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2013 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 23.03.2023 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                     

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ      

 

при секретаря Габриела Владова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4509 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

            На 17.01.2023 г. в ТРРЮЛНЦ по инициатива на синдика е обявен допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.

            По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 316146/16.12.20** г. от кредитора „Топлофикация София“ ЕАД срещу включване в списъка на неприетите вземания, предявени от дружеството в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ за незаплатена топлинна енергия за стопански нужди, потребена от дружеството „Б.“ АД –в несъстоятелност в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. за имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413296 и ДС *********** и Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413327 и ДС **00006586, в т.ч. начислена цена за услуга дялово разпределение и лихва за забава. Във възражението си „Топлофикация София“ ЕАД поддържа, че се намира в договорно отношение с „Б.“ АД по силата на нормативното правило въведено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, което предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по реда на чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по реда на чл. 36, ал. 3. Сочи се, че „Б.“ АД има качеството на титуляр на правото на собственост на упоменатия имот, което положение съществува и към периода сочен в молбата за предявяване на вземанията -  01.08.2020 г. до 31.10.20** г., като в пределите на този времеви отрязък  „Б.“ АД в качеството му на потребител със стопански нужди е използвал фактурираното количество ТЕ, като цената на същата се следва да доставчика на услугата в лицето на кредитора с неприето вземане -  „Топлофикация София“ ЕАД

На 31.01.2023 г. по делото е постъпило писмено становище от синдика П.Д.К., която счита, че възражението е неоснователно. Посочено е, че производството по несъстоятелност е открито с решение на Апелативен съд – София постановено на 17.08.2017 г., съответно сроковете за предявяване на вземания в така откритото производство са изтекли на 17.09.2017 г. и съответно на 17.11.2017 г. Изтъкнато е, че списъците съставени по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ са били одобрени от съда с определение датиращо от 23.04.2018 г. Сочещият се за кредитор - „Топлофикация София“ ЕАД е предявил вземанията си относно незаплатена топлинна енергия за стопански нужди, потребена от дружеството „Б.“ АД –в несъстоятелност в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. за имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413296 и ДС *********** и Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413327 и ДС **00006586, в т.ч. начислена цена за услуга дялово разпределение и лихва за забава с молба подадена по пощата датираща от 13.12.20** г., която дата следвала сроковете уредени в чл. 685 и чл. 688 ТЗ, което се явява основание тези вземания да не бъдат приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.   

В проведеното на 10.03.2023 г. редовно открито съдебно заседание кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД поддържа подаденото възражение, а синдикът становището си за неговата неоснователност.

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Подаденото възражение от „Топлофикация София“ ЕАД е допустимо, тъй като списъкът на неприети предявени вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 17.01.2023 г., а възражението е подадено дори преди това – на  16.12.20** г., предвид което същото подлежи на разглеждане по същество.

Възражението е основателно. С молбата си от 13.12.20** г. „Топлофикация София“ ЕАД се е заявил в производството по несъстоятелност открито спрямо -   „Б.“ АД, като носител на изискуеми парични вземания относно незаплатена топлинна енергия за стопански нужди, която е потребена от дружеството „Б.“ АД –в несъстоятелност в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. при ползването на негов собствен имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413296 и ДС *********** и Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413327 и ДС **00006586, в т.ч. начислена цена за услуга дялово разпределение и лихва за забава. Изрично е посочено че между „Топлофикация София“ ЕАД и „Б.“ АД няма действащ сключен в писмена форма договор за доставка на ТЕ на небитов абонат, но независимо от това между тези страни е налице учредено договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна, което произтича от действието на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, в която е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно приложени към молбата за предявяване на вземане писмено заявление и договор от 05.06.2009 г. се установява наличие на направено признание от страна на дружеството - „Б.“ АД, че има качеството на титуляр на правото на собственост върху магазин 1, находящ се в гр. София, бул. „Черни връх“ Б, доколкото същото именно в това си качество е заявило пред „Топлофикация София“ ЕАД желание за доставка на топлинна енергия за стопански нужди до този притежаван от него имот. Пак в насока притежание право на собственост върху упоменатия имот е и приложения нотариален акт от 28.07.2005 г. В периода след 05.06.2009 г. и до момента на даване на ход на устните състезания в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ от съдържащите се по делото писмени доказателства не може да се направи заключение, че „Б.“ АД се е разпоредил с правото на собственост върху този му имот, респективно същия да е бил осребрен в индивидуално или универсално изпълнително производство, което означава, че на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./дружеството е имало качеството на клиент на топлинна енергия, доколкото сградата, в която се намира собственият му магазин е такава, която е присъединена към абонатна станция и до нея се доставя услугата по снабдяване с топлинна енергия.   

Приемайки, че между „Б.“ АД *** ЕАД е налице валидно възникнало и съществуващо към периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. облигационно правоотношение за доставка на ТЕ, съдът по несъстоятелността следва да прецени, дали заявените за приемане парични вземания са възникнали в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, съответно какви са техните размери. За да установи предявените си вземания „Топлофикация София“ ЕАД е ангажирал с молбата за предявяване 57 броя фактури, с които са фактурирани услуги по доставка на ТЕ до недвижимия имот притежаван от „Б.“ АД, както и услуги по извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост, където се намира имота. Предвид липсата на осъществено оспорване от длъжника -  „Б.“ АД, че така фактурираните услуги, в т.ч. относно тяхното извършване, както и за размера на начислените с тях цени, съдът по несъстоятелността счита, че издадените от „Топлофикация София“ ЕАД 57 броя фактури са достатъчни по своята стойност доказателства за да установят съществуването и размера на посочените в тях вземания, като не е необходимо допълнително доказване за формиране на извод, че е налице реално доставяне на услугите – доставка на ТЕ и дялово разпределение. По отношение възникването на вземането за обезщетение за забава в плащането на вземанията за цена на ТЕ се установява, че според клаузата на т. 40, ал. 1 от приложимите ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Следователно при изтичането на този срок купувачът следва да се смята за изпаднал в положение на забава относно изискуемо вземане за цена на доставена до имота му ТЕ. Предявените вземания за лихви се установява да са в размери изчислени съобразно допуснатия период на закъснение в плащането на всяко лихвоносно вземане за цена на ТЕ, като е отчетено правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД техните размери да са равни на законната лихва начислявана от деня на забавата.      

Неправилни са съображенията на синдика да откаже приемането на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с негова молба от 13.12.20** г. вземания. Видно от индивидуализацията направена в молбата и от приложените към нея доказателства става ясно, че се касае до вземания които са от категорията на новите такива /тоест вземания възникнали след датата на открИ.е на производството по несъстоятелност/. Тези вземания се предявяват за приемане от кредитора в периода от падежа им до приключване на производството – чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 639 ТЗ. Правилото за удовлетворяването на такива вземания е, че те следва да бъдат заплатени от синдика на падежа, като за целта не е необходимо те изобщо да се предявяват. В случай обаче, че такова вземане не бъде изпълнено на падежа, то за неговия носител възниква правото да го предяви за удовлетворяване в рамките на течащото производство по несъстоятелност, като за целта е създадено правилото на чл. 688, ал. 3 ТЗ. При преценката за приемането на предявените с молбата от 13.12.20** г. вземания от  „Топлофикация София“ ЕАД синдика е допуснал неправилно прилагане в режимите за предявяване и приемане на старите, съответно новите вземания, като е счел, че вземанията предявени от „Топлофикация София“ ЕАД са от категорията на старите – тоест такива, които са възникнали преди момента на постановяване открИ.ето на производството по несъстоятелност на  „Б.“ АД, което е станало на датата - 17.08.2017 г. – момент далеч преди настъпване падежа на първото от вземанията за начислена цена за използване на ТЕ в имота на длъжника, а именно за м. август 2020 г. Следователно всички предявени от „Топлофикация София“ ЕАД с молба от 13.12.20** г. парични вземания имат падеж следващ момента на открИ.е на производството по несъстоятелност на „Б.“ АД и като такива трябва да се разглеждат, като нови и подлежащи на предявяване по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, за който вече се посочи, че крайният срок за предявяване е до приключване на производството по несъстоятелност.  При тези мотиви решението на синдика да не включи тези вземания в списък на приетите вземания предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ се явява несъответно на представените към молбата за предявяване доказателства, както и на приложимите норми на ТЗ уреждащи правилата за предявяване и приемане на нововъзникналите вземания на кредитори след момента на открИ.е на производството по несъстоятелност на „Б.“ АД. В този смисъл от съда по несъстоятелността следва да се извърши ревизиране на това решение на синдика, като предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с молба от 13.12.20** г. вземания бъдат изключени от допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ и в включени в такъв на приетите  вземания на кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, при ред на удовлетворяване по чл. 7**, ал. 1, т. 7 ТЗ, съответно по т. 9 за лихвата за забава. Така изготвения списък на приетите по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания следва  да бъде одобрен от съда по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ.   

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗКЛЮЧВА по възражение с вх. № 316146/16.12.20** г. подадено от  кредитора „Топлофикация София“ ЕАД от допълнителния списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ обявен от синдика по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 17.01.2023 г. с вписване № 20230117140**3 предявените с молба с вх. № 315407/12.12.20** г., съставляващи, както следва : 186,00 лв. – главница и 20,79 лв. – лихва, като ВКЛЮЧВА в допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ /съставен с настоящото определение/ предявените в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ с молба с вх. № 315407/12.12.20** г. подадена от „Топлофикация София“ ЕАД вземания, съставляващи, както следва : сумата в размер на 75,93 лв. – главница за цена на доставена и използвана в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. топлинна енергия в  имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413296 и ДС ***********, както и на услуга по извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата-етажна собственост, като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 7 ТЗ; сумата в размер на 7,95 лв. – лихва за забава начислена за закъснение плащането на главното вземане /75,93 лв./ за периода от 21.10.2020 г. до 11.12.20** г., като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер на 110,07 лв. - главница за цена на доставена и използвана в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. топлинна енергия в  имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413327 и ДС **00006586, както и на услуга по извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата-етажна собственост, като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 7 ТЗ; и сумата в размер на 12,84 лв. -  лихва за забава начислена за закъснение плащането на главното вземане /110,07 лв./ за периода от 21.10.2020 г. до 11.12.20** г., като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 9 ТЗ.

ОДОБРЯВА Допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е съставен с настоящото определение и включва предявени от „Топлофикация София“ ЕАД вземания, съставляващи, както следва : сумата в размер на 75,93 лв. – главница за цена на доставена и използвана в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. топлинна енергия в  имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413296 и ДС ***********, както и на услуга по извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата-етажна собственост, като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 7 ТЗ; сумата в размер на 7,95 лв. – лихва за забава начислена за закъснение плащането на главното вземане /75,93 лв./ за периода от 21.10.2020 г. до 11.12.20** г., като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер на 110,07 лв. - главница за цена на доставена и използвана в периода от 01.08.2020 г. до 31.10.20** г. топлинна енергия в  имот – Магазин 1, находящ се в гр. София, бул. ******с инсталация № **********, аб. № 413327 и ДС **00006586, както и на услуга по извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата-етажна собственост, като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 7 ТЗ; и сумата в размер на 12,84 лв. -  лихва за забава начислена за закъснение плащането на главното вземане /110,07 лв./ за периода от 21.10.2020 г. до 11.12.20** г., като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 7**, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

Определението подлежи на обявяване в търговския регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

 

 

 

СЪДИЯ: