Р Е Ш Е Н И Е
№………….
Гр.
София, 15.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при участието
на секретар Габриела Владова, като разгледа търговско дело № 2703 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ,
която е депозирана от „Е.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
с която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско
дружество – „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
Дружеството-молител навежда фактически
твърдения, че е встъпило с ответното такова в договорно правоотношение
създадено по силата на сключен на 02.01.2019 г. неформален договор за предоставяне на управленски услуги.
Съгласно съдържанието му „М.“ ЕООД било възложило срещу заплащане на
възнаграждение на „Е.“ АД да извършва администриране на документооборота му с
трети лица, а така също да осъществява финансово консултиране относно текущи и
стратегически въпроси касаещи дейността на ответника, и да изготвя месечни
отчети и анализи и администриране възнагражденията на служители и по граждански
договори. Предвиденото насрещно задължение за плащане било установено по
съгласие на страните в размер на сумата от 1440 лв. с вкл. ДДС на месец.
Поддържа се, че изпълнителят на работата по визирания договор за услуги е
осъществил възложения му комплекс от дейности за м. януари 2019 г., което
създавало за него облигационното право на вземане за сумата от 1 440 лв. под
формата на уговорено възнаграждение. За целта молителят издал нарочна фактура
от 01.02.2019 г., която е получена от „М.“
ЕООД, но по нея не било предприето плащане, вкл. и към момента на упражняване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Освен визираното
необслужено задължение, дружеството-молител сочи да има качеството на кредитор
спрямо „М.“ ЕООД и за вземане състоящо се в осигурени допълнителни парични
вноски в капитала му, чиито размер се твърди да възлиза на сумата от 277 546,69
лв., като същите са отпуснати от „Е.“ АД в качеството му на едноличен
собственик на капитала в ответния търговец. Изпълнението на това вземане било
гарантирано със сключен договор за особен залог върху вземания от 13.03.2017 г.
Пояснява се, че отпускането на допълнителните парични вноски било реализирано
посредством многократни плащания сторени по банков път, като средствата от тях
бил нужни на „М.“ ЕООД за да обслужи свои парични задължения към контрагенти,
служители и държавата. В обобщение се изтъква, че съвкупния размер на
необслужените задължения, които са изискуеми и се дължат от ответника на
молителя е равен на сумата от 278 984,69 лв. с вкл. ДДС. Акцентира се над това,
че сключения договор за предоставяне на управленски услуги несъмнено трябвало
да се квалифицира, като търговска сделка, което легитимирало Е.“ АД като субект
разполагащ с правото да инициира откриване на производство по несъстоятелност
спрямо този свои неизправен длъжник. Позицията на молителя е и в насока, че
отпускането на допълнителни парични вноски за увеличаване капитала на „М.“ ЕООД
и неизпълнението на задължението за тяхното връщане също трябва да се третира,
като неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Настоява се, че описаните от молителя вземания са с настъпила изискуемост, като
ответника се намира във финансово състояние, което не му позволява да ги
обслужи, като затрудненията му не са от временен характер, поради което се
поддържа, че спрямо „М.“ ЕООД е налице състояние на неплатежоспособност.
Черпейки основание от така изложените фактически твърдения, молителя настоява
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да бъде обявена
неплатежоспособността на „М.“ ЕООД и определена първоначалната дата на същата,
считано от 04.01.2019 г., като спрямо търговеца се открие производство по
несъстоятелност, както и да се насрочи първо събрание на кредиторите, като бъде
назначен временен синдик, съответно бъдат допуснати обезпечителни мерки.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата – „М.” ЕООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 5 000 лева,
изцяло внесен към момента на учредяването му през 2017 г. Основният предмет на
търговска дейност на дружеството е интернет търговия и всякакъв друг вид
търговия със стоки в първоначален или обработен вид. Еднличен собственик на
капитала на дружеството е друго търговско дружество – „Е.“ АД /молителя в
настоящото производство/. За управител на дружеството е вписано лицето –
Николай Иванов Котов.
Съгласно
фактура № 15/01.02.2019 г., по която издател е „Е.“ АД, а получател – „М.“ ЕООД
се установява фактуриране на управленски услуги, чиято стойност е 1 200
лв. без ДДС, съответно 1 440 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата е указано, че
плащането на сумата следва да се извърши по посочена банкова сметка.
***.03.2017 г.
се установява, че „М.“ ЕООД е учредило в полза на „Е.“ АД особен залог върху
негови настоящи и бъдещи вземания в размер до 1 000 000 лв., които се
намират или предстой да постъпят по шест банков сметки индивидуализирани с IBAN ***. 1.
Упоменато е, че с така учредявания особен залог се цели обезпечаване на
вземания, които „Е.“ АД има към „М.“
ЕООД, а именно вземания за връщане на допълнителна парична вноска, съгласно
решение от 01.04.2017 г., както и всички останали вземания които заложния
длъжник има към кредитора, в т.ч. и тези за главница, лихва, лихва за забава,
неустойки и разноски.
Според
извършена служебна справка в Имотния регистър воден към АВ е почерпена информация,
че по отношение на дружеството - „М.“ ЕООД няма открити данни да разполага с
вещни права на собственост върху недвижими имоти на територията на цялата
страна.
От писмо на
МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на
АИС-КАТ към 06.02.2020 г. няма сведения за регистрирани МПС на името на
юридическо лице - „М.“ ЕООД.
На 18.02.2020
г. от страна на ТД на НАП – София, Офис „Център“ са
представени, респективно са приети за писмени доказателства по делото
изготвяните от „М.“ ЕООД и подадени към НАП годишни данъчни декларации по чл.
92 ЗКПО отнасящи се за данъчните 2017 г.,
2018 и 2019 г. Със същото писмо са ангажирани ревизионен доклад от
10.08.2018 г. и издаден въз основа на него ревизионен акт 17.10.2018 г. издаден
спрямо „М.“ ЕООД, като са налице и доказателства за неговото връчване на
дружеството. Приложена е и Жалба изходяща от дружеството, която е подадена на
05.11.2018 г. и има за предмет РА от 17.10.2018 г.
Отново след
изискване от страна на ТД на НАП – София
на 26.02.2020 г. е постъпило писмо, в което са дадени сведения за това, че
спрямо имуществото на дружеството - „М.“ ЕООД са били наложени обезпечителни
мерки по реда на ДОПК, като това е станало с четири броя издадени ПНОМ от
21.11.2017 г., 11.10.2018г., 19.11.2018 г. и 23.11.2018 г. Освен това спрямо цитираното дружество било
стартирало и принудително изпълнение по реда на ДОПК, в пределите на което били
продадени притежавани от длъжника движими вещи /стоки в оборот, представляващи
спортни екипи и обувки/, като в подкрепа на този факт са ангажирани два броя
постановления за възлагане от 30.10.2019 г.
Сред събраните
доказателства по делото е и Справка за общите задължения издадена от НАП с
актуалност към 26.02.2020 г., като от съдържанието й става ясно, че общият
размер на публичните дългове възлиза на 442 155,61 лв., като от тях
345 187,43 лв. – главница и 96 968,18лв. – лихви.
От Дирекция
„Регистри“ към Българска народна банка на 13.02.2020 г. е постъпила извадка от
информационната система на Регистъра на банковите сметки и сейфове относно
наличие на данни за банкови сметки на „М.“ ЕООД, като от тях е видно, че
дружеството е разполагало с банкови сметки в три търговски банки, като за
всички е налице отразяване, че са закрити през 2018 и 2019 г.
Видно от
заключението на СФИЕ, което е прието от съда като компетентно изготвено, за
изследвания период 2017-2019г. при осъществения от експерта всеобхватен и
задълбочен документален анализ на приобщените по делото документи, както и
проверка на счетоводните записи при молителя и при ответника по молбата са
дадени отговори при съдържание, както следва : издадената от молителя фактура
от 01.02.2019 г. на стойност от 1 440 лв. с вкл. ДДС е отразена в
счетоводството на ответника – „М.“ ЕООД в сметка Доставчици, като по нея се
води, че дружеството има задължение; към датата на издаване на упоменатата
фактура „М.“ ЕООД няма регистрация по ДДС, съответно не е ползвало данъчен
кредит и не е подавало декларации по ЗДДС; при „М.“ ЕООД е извършено осчетоводяване и на
задължения за допълнителни парични вноски направени от „Е.“ АД, като към
31.12.2017 г. тези задължения възлизат на 85 050 лв., съответно към
31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. техните величини са 277 555,69 лв. и
251 460,28 лв., като основанията за осчетоводяване на тези задължения са
извършени плащания от „Е.“ АД с цел
погасяване на задължения, по които адресат е „М.“ ЕООД, а така също
предоставени допълнителни парични вноски, и извършени насрещни прихващания на
вземания и задължения; остатъчния размер на вземаният на „Е.“ АД към момента на
изготвяне на заключението възлиза на сумата от 252 900,28 лв., като от тях
1 440 лв. са задължения по фактура от 01.02.2019 г., а 251 460,28 лв.
са такива по отпуснати допълнителни парични вноски; при изследването на
показателите за ликвидност на „М.“ ЕООД се наблюдава финансова картина, при
която дружеството е могло да погасява краткосрочните си задължения, чрез
краткотрайните си активи единствено към 31.12.2018 г., докато към 31.12.2017 и
31.12.2019 г. нивото на краткотрайните му активи не е било достатъчно за
погасяване на текущите му задължения; стойностите на КОЛ за изследваните години
при съблюдаване на данните отразени в ГФО-та /без изключване на активи, или
добавяне на задължения/ са както следва : 0,3211 към 31.12.2017 г.; 1,0437 към
31.12.2018 г.; 0,6948 към 31.12.2019 г.; спомагателните измерители оценяващи
финансовия потенциал на дружеството, каквито са коефициентите за
платежоспособност и задлъжнялост бележат отрицателни стойности през целия
анализиран период; направен е разрез на структурата на активите и пасивите на
дружеството през съответните години на неговата дейност, като се забелязва, че
в структурата на КА основен дял заемат
материалните запаси и краткосрочните вземания и то от две дружества, като делът
на паричните средства постоянно спада за да достигне нулева стойност към края
на 2019 г.; отразените като краткосрочни вземания на „М.“ ЕООД от „А.Т.“ ООД и
„Н.“ ЕООД в размери към 31.12.2019 г. от 979 101,45 лв. и 11 035,88
лв. са квалифицирани от вещото лице, като несъбираеми, доколкото двете
дружества адресати на тези вземания са обявени в несъстоятелност; по отношение
на пасивите на дружеството същите са към доставчици, предприятия от група,
данъчни задължения и задължения към персонал, и други задължения; така към
31.12.2017 г. краткосрочните задължения
на предприятието възлизат на 1 838 хил. лв., към 31.12.2018 г. 1 647 хил.
лв., и към 31.12.22019 г. на 2 146 хил. лв.; съотношението на имуществото
на дружеството към паричните му задължения показва резултат на стойности под
единица през целия анализиран период, което означава, че имуществото на
дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията му; при изработеният
от вещото лице алтернативен вариант, при който от краткотрайните активи на
дружеството са изведени вземанията му към две търговски дружества - „А.Т.“ ООД и „Н.“ ЕООД, доколкото по
отношение на тези вземания е прието, че имат характеристиката на несъбираеми,
като изчисленията на измерителите за ликвидност показват още по влошено
състояние към края на 2019 г., като КОЛ към края на 2018 г. продължава да бъде
в нива над единица. На база на извършените анализи ВЛ е формирало изводи, че
през първата година от своето съществуване дружеството е в начален стадии на
своето развитие, като финансовото му състояние не е добро, като признак за това
е нивото на КОЛ – значително под изискуемият минимум; през втората година от
съществуването си търговецът бележи известно подобрение, което се отразява на
показателите му на ликвидност, извеждайки КОЛ над границата от единица; през
2019 г. основният измерител на ликвидността девалвира снижавайки се рязко до
стойности далеч под минималните такива; това не позволява на търговецът да
обслужва краткосрочните си задължения с краткотрайните активи които има.
Показателни за тенденцията на недобро финансово развитие на дружеството са и
неговите финансови резултати /финансови загуби през 2017 г. и 2019 г. и
финансова печалба през 2018 г./. Подчертано е и това, че през целия изследван
период задълженията на дружеството имат превес над неговите активи /КА и ДА/, а
това говори за състояние на свръхзадълженост на дружеството, което показва
проявено лошо управление и силна зависимост от кредиторите му. Структурата на
активите е представена в много висока степен от вземания, които са несъбираеми
към края на 2019 г., а всички банкови сметки на дружеството към края на 2019 г.
са закрити.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора :
Предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност, съответно за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ.
Съгласно тази разпоредба производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение
по търговска сделка или публично - правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Следователно релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са
правното качеството на длъжника като търговец и търговския характер на
сделката, от която произтича паричното вземане. Предвид изискването на закона
неизпълненото парично задължение да произтича от търговска сделка, следва
изводът, че паричните задължения, породени от други основания, вкл. и от
нетърговски сделки, изключват наличие на всички изискуеми предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност.
В случаят
молителят извежда легитимацията си на кредитор спрямо ответното дружество, като
поддържа, че е носител на парични вземания от два различни източника, а именно
: от сключен договор от 02.01.2019 г. за предоставяне на управленски услуги; от
предоставяне на допълнителни парични вноски в капитала на ответното дружество,
доколкото има качеството на едноличен собственик на неговия капитал. С оглед на
изброените изисквания по чл. 608, ал. 1 ТЗ, в това производство молителят
следва да установи, че паричните вземания, на които основава искането си
произтичат от търговска сделка.
По отношение
поддържаното вземане в размер на 1 440 лв., за което молителя извежда да е
легитимиран на базата на сключена търговска сделка – договор за предоставяне на
управленски услуги, настоящият състав намира, че за да бъде определена една
сделка като търговска, тя следва да отговаря на установените в чл. 286 ТЗ
критерии - обективен или субективен.
Обективният
критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за търговски - чл. 286,
ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ, а лицето извършващо сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за търговец. Според субективния критерий по чл. 286, ал.
1 ТЗ, като търговска се определя сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие.
В конкретния
случай между страните няма сключен писмен договор за уговорено предоставяне на
услуги с предмета очертан от молителя в молбата му по чл. 625 ТЗ, но доколкото
договора за услуга, като вид договор за изработка не подчинен на законово изискване
за спазване на писмена форма за валидност, то същия може да сключи и с
постигане на просто съгласие между страните желаещи да се обвържат с правните
му последици. Тоест касае се до неформален, консенсуален и възмезден по
правната си природа договор. Съдът приема, че такъв договор е сключен между
молителя и ответника по молбата, доколкото в издадената фактура са налице
достатъчно реквизити, които да индивидуализират в достатъчна степен
съдържанието на сделката, а именно кои са страните встъпващи в облигационното
правоотношение, неговия предмет, както и уговорената цена за услугата. В случая
доставчик на услугата е молителя, неин получател е ответника по молбата, като
същата е определена като управленска услуга, а цената й е посочена в размер на
сумата от 1200 лв. без ДДС. Действително фактурата, като първичен счетоводен
документ не е подписана от издателя и получателя й, но по делото се събраха
еднопосочни данни, че същата е намерила отражение в счетоводните записи на
всяко от двете дружества, което тя засяга. Сумата по фактурата присъства, като
вземане при „Е.“ АД и задължение при „М.“ ЕООД. Тези счетоводни записвания
следва на първо място да се разглеждат, като волеизявления за съгласие относно
сключването на такъв договор, както и като признание от „М.“ ЕООД, че е получил договорената
управленска услуга, респективно, че е приел резултата от нейното изпълнение. Тъй
като във фактурата няма уговорен срок за изпълнение, то плащането на насрещното
задължение за уговореното възнаграждение в размер на 1200 лв. без ДДС /1440 лв.
с вкл. ДДС/ се дължи, считано от момента на получаване на фактурата от „М.“
ЕООД. Този момент не е разкрит по делото, но несъмнено е установено това, че
към проверката на вещото лице тази фактура е част от счетоводните записвания на
ответника, което означава, че тя е получена от него. Следователно към момента
вземането на „Е.“ АД в размер на сумата от 1 440 лв. под формата на
дължимо възнаграждение за извършена управленска услуга към 01.02.2019 г. следва
да се смята за валидно възникнало, а липсата на установени данни за неговото
плащане, или погасяване чрез друг способ на гражданското право, означава, че
това вземане продължава да съществува и обременява правната сфера на
възложителя на услугата – ответника „М.“ ЕООД. По отношение търговския характер
на сделката трябва да се посочи, че договорът за услуга категорично няма как да бъде възприет, като
търговска сделка при приложението на описания обективен критерии и това е така
защото договорът за услуга не е от категорията на лимитативно изброените в чл.
1, ал. 1 ТЗ търговски сделки. Един договор за услуга обаче може да бъде
квалифициран, като търговска сделка при приложението на субективния критерии на
чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало в хипотезата, когато такъв договор е бил
сключен от търговец и е свързан с упражняваното от негова страна занятие. Без
съмнение ангажираният договор трябва да се квалифицира, като двустранна
субективна търговска сделка, доколкото и двете страни по съглашението притежават
качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ. Следващият необходим елемент
за да се приеме, че изтъкнатата правна сделка е от категорията на търговските е
тя да е била извършена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие.
При съобразяване съдържанието на договора категорично за съда се формира
убеждението, че коментираната сделка е пряко насочена към задоволяване
упражняваните от страните занятия във връзка с участието им в търговския
оборот. Потвърждение на това е й вписания предмет на дейност относно всяко от
двете дружества встъпили в коментираното търговско правоотношение. Така в
обобщение трябва да се посочи, че сделката, на която молителя основава
кредиторовото си качество е търговска. По тази сделка е налице надлежно
изпълнение на кредитора, респективно допуснато неизпълнение от длъжник, което е
генерирало дълг от 1 440 лв., необслужен до момента на приключване на
съдебното дирене. Така „Е.“ АД се явява активно легитимиран да иска откриване
на производство по несъстоятелност на ответника съгласно упражнената молба с
правно основание изводимо от чл.625 ТЗ.
Що се касае до
втория източник на парично вземане, за което молителя настоява също да има
качеството на кредитор по търговска сделка, която му позволява да иска
откриване на производство по несъстоятелност на негов длъжник с търговско
качество, настоящата инстанция намира следното : Източникът на задължението за
допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност е решение за
това на общото събрание на съдружниците. То не е търговска сделка по смисъла на
чл. 286 от ТЗ, поради което вземането към дружеството за връщането на
допълнителната парична вноска не би могло да се квалифицира, като вземане от
категорията на тези по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Казаното обаче не означава,
че тези вземания няма да се отчетат при преценката на финансово-имущественото
положение на ответника, доколкото при последната се вземат предвид всички
изискуеми парични задължения, без значение какъв е техния източник, както и
правния субект разполагащ с корелативното право на вземане за тях.
При
установеното по делото кредиторово качество на молителя – „Е.“ АД, с което е
изпълнена първата от необходимите предпоставки за откриване на производството
по несъстоятелност, съдът следва да се произнесе дали ответникът – „М.“ ЕООД е
неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да се даде
отговор за наличието на тази материална предпоставка е нужно да се осъществи
анализ, дали ответното дружество притежава такъв запас от краткотрайни активи,
позволяващ му да заплати освен възникналите в негова тежест парични задължения
по търговските сделки разкрити по-горе в мотивите на настоящия акт, то и всички
други свои краткосрочни задължения, които имат падеж по-кратък от 1 година. За
да бъде направен извод за визирания ликвиден потенциал, трябва да бъдат взети
предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от
друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи
финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените
по делото писмени документи, като и финансово-икономическия анализ на вещото
лице, приложило специалните си знания из тази материя след проверка на
счетоводните записи при молител и най-вече при ответник по молбата, в т.ч.
проверка на отразяванията в ГФО изготвяни от търговското дружество-длъжник за
периода от 2017 до 2019 г. вкл.
Както беше
посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размера на краткотрайните му активи, относно които се приема, че са възможния
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от
време да се преобразуват в парични средства и да послужат на длъжника за
разплащане на вземания с настъпил падеж. Отговорите на вещото лице красноречиво
илюстрират, че търговско дружество „М.“ ЕООД е изпитвало ликвидни затруднения
още през 2017 г., когато е било учредено като правен субект. Важно е обаче да
се отбележи, че при стартиране на своята търговска дейност при значителна част
от търговците се наблюдава известни колебания във ликвидния потенциал, тъй като
за да натрупат краткосрочни активи в предприятието на търговеца е необходимо да
се развие един производствен цикъл. В този смисъл демонстрираните от ответника
ниски стойности на КОЛ към края на 2017 г. с голяма степен на вероятност се
дължат именно на това стопанско-икономическо обстоятелство. Аргумент в подкрепа
на едно такова разсъждение са финансовите резултати постигнати при „М.“ ЕООД
постигнати през 2018 г., когато дружеството формира финансов резултат
реализирайки счетоводна печалба, а измерителят на общата ликвидност на
предприятието показва влизане в установените референтни граници – над единица.
През 2019 г. обаче финансовата картина при „М.“ ЕООД се влошава рязко, като
това се дължи на увеличаване дела на краткосрочните задължения и занижаване
нивата на основните групи активи формиращи краткосрочните активи, а именно
краткосрочните вземания от трети лица, както и материалните запаси. Към края на
2019 г. показателят за обща ликвидност на предприятието претърпява осезаем
срив, като се понижава до стойност далеч под единица, а именно 0,2771, като
дружеството отчита финансова загуба в ГФО. Посочената тенденция е съпътствана и
с неблагоприятното изражение на спомагателните коефициенти за финансова
автономност и задлъжнялост, които също са с негативно изражение. Към този етап
на развитие на предприятието /повече от две години след неговото учредяване/
вече не може да се говори, че същото не е реализирало нужния му производствен
или стопански цикъл, или не е намерило своята пазарна ниша, с цел генериране на
парични приходи, които да се ползват като инструмент за обслужване на
излизащите в падеж негови задължения. Базиран на горните констатации, съдът
формира извод, че дружеството няма никакъв потенциал да се възстанови занапред,
а напротив то е изпаднало в трайно състояние на невъзможност да обслужва своите
изискуеми парични задължения, посредством краткотрайните си активи. Констатира
се, че преобладаващата част от тези активи /вземания срещу две дружества в
размер над 900 хил. лева/ са практически несъбираеми, защото дружествата
отговорни за тяхното плащане са обявени в несъстоятелност. Материалните запаси,
в т.ч. и готовата за търговска реализация продукция също намаляват, тъй като
спрямо нея е започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК и се реализира
на публични продажби.
Предвид на
това, че „М.“ ЕООД не разполага с достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът
намира, че именно това е причината подложеното на анализ дружество да не
изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към
молителя – „Е.“ АД.
Отсъства и
оборване на презумпцията за спиране на плащанията. По отношение на същата законодателят
ясно е дефинирал, че спиране на плащанията е налице и когато длъжника е платил
изцяло или частично задълженията си към определени кредитори. В случая няма
данни за това, какви са погашенията, които ответния – длъжник е направил през
2019 г. по отношение на своите кредитори, което означава, че по никакъв начин
не е проведено успешно оборване на визираната презумпция, доколкото за да се
приеме, че няма ситуация на спрени плащания то трябва да е установено по
делото, че длъжника продължава да обслужва регулярно дълговете си, и то не само
към определен предпочетен от него кредитор.
На следващо
място настоящия състав намира, че липсата на финансов потенциал за разплащане
на натрупаните краткосрочни задължения от „М.“ ЕООД към негови кредитори е
състояние, което не може да бъде преодоляно, което означава, че е с необратим
характер.
Ето защо по
отношение на ответника се наблюдава реализацията в тяхното кумулативно единство
на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен
по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, заради което по отношение на него следва да се
открие производство по несъстоятелност, заради настъпване състояние на
неплатежоспособност. Предвид това, че е заявено като първо основание за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответния търговец, то не
следва да се разглежда, дали „М.“ ЕООД е изпаднал и в състояние на
свръхзадълженост.
Предвид
направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по
молбата, съдът следва да определи и началната ѝ дата.
В тази връзка
на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне
на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е
налице трайна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е
прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя
с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. Следователно, за да се
определи началната дата на неплатежоспособността на търговеца – „М.“ ЕООД,
следва да се определи кой е първият момент, в който са налице изискуеми
задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, както и влошено
икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на
неговото предприятие да посрещне краткосрочните си задължения с наличните
краткотрайни активи, и паралелно с това наличие на причинна връзка между тези
две обстоятелства, т. е. спирането на плащанията към кредитор/кредитори да се
явява пряк резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От
представените в производството доказателства се установява, че вземанията,
които се доказа, че са възникнали в полза на кредитора – „Е.“ АД през 2017,
2018 и 2019 г., като междувременно част от тях са погасявани чрез извършването
на прихващания с насрещни вземания. Няма обаче данни, кога е настъпила
изискуемостта на вземанията за връщане на допълнителни парични вноски
осчетоводени при ответника, като такива. Единственият сигурен момент за
настъпила изискуемост на вземане, с което молителят разполага към ответника е
това за заплащане на възнаграждението по договора за услуга, като този момент е
01.02.2019 г. За да се определи обаче началната датата на неплатежоспособността
освен наличието на изискуемо парично задължение към даден кредитор или
кредитори е необходимо още да се установи и влошено икономическо състояние на
търговеца, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да
посрещне краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, с които
разполага. Такова влошено икономическо състояние по делото бе проведено
доказване да е настъпило при ответника към датата – 31.12.2019 г., когато с
притежаваните от длъжника краткотрайни /текущи/ активи не е могло да се
постигне покриване на натрупаните от него краткосрочни задължения. С оглед
изложеното, съдът приема, че по делото се доказа, че към 31.12.2019 г.
ответното дружество има значителни по своя обем изискуеми задължения по
търговски сделки, поради което и към тази дата може да се направи извод, че е
налице спиране на плащанията на изискуемите задължения на този търговец към
неговите кредитори. Освен това, в производството е установено, че към тази дата
„М.“ ЕООД не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща
своите текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от коефициента за обща
ликвидност, който към 31.12.2019 г. е на стойност от 0,2771, значително под
референтните показатели.
Мотивиран от
горното съдът намира, че датата – 31.12.2019 г. е най-ранният момент, към който
по делото се установява, че ответникът „М.“ ЕООД има изискуеми задължения към
кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово
състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси
всички свои краткосрочни задължения, поради което и тази дата следва да бъде определена
като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Тъй като в хода
на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава ликвидно имущество или парични средства
/банковите сметки на дружеството са закрити/, нито молителят или друг кредитор
е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 06.03.2020 г.
указания по чл. 629б ТЗ, то следва да се постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.
По разноските:
От страна на молителя, чрез пълномощника му – адвокат П. се наблюдава да е упражнено по делото своевременно
изрично искане за присъждане на направените от него разноски, поради което съдът
следва да се произнесе и по този въпрос. Към материалите по делото са налице
доказателства, че „ЕКМТЕХ“ АД е сторило разходи за провеждане на настоящото
производство, които е състоят в заплащане на 250 лв. – държавна такса, 1000 лв.
– възнаграждение за вещо лице и 1100 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство за адвокат. Всички упоменати разходи се доказва да са реално
направени от страната, която търси тяхното присъждане. Следователно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на молителя сумата от общо 2 350 лв. – разноски по делото.
Водим от
горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ СГС
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.632, ал.1 ТЗ на „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество
–„М.“ ЕООД, ЕИК ********, което е открито в рамките на т.д. № 2703/2019 г. водено
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „М.“ ЕООД, ЕИК ********
и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от
съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 7 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „М.“ ЕООД, ЕИК ********
и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а
длъжникът - заличен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от
решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването
му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да
бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: