№ 101
гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500076 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХI от ГПК по
въззивна частна жалба с рег. № 3314/14.12.2022 год. от К. Е. Х. с ЛЧН
**********, чрез адвокат С. И. от АК – гр. Варна, срещу разпореждане №
350/07.12.2022 г. на Генералтошевския районен съд по гр. Дело № 325/2022 г.,
с което съдът е уведомил жалбоподателката, в качеството й на ищец по
искове, произтичащи по трудово правоотношение, че по силата на чл. 83, ал. 1
от ГПК е освободена от внасянето на държавни такси и разноски по
производството на делото.
Атакуваното разпореждане е издадено по повод на молба с вх. рег. №
3213/06.12.2022 г. на К. Е. Х. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена
от държавна такса и разноски по предявените от нея искове.
Жалбоподателката настоява, че за нея е налице правен интерес от
искането да бъде освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от такси и
разноски в производството по делото, тъй като не разполага с достатъчно
средства да ги заплати. Основният аргумент на Х. да поддържа искането си по
чл. 83, ал. 2 от ГПК е, че след като бъде освободена от такси и разноски по
този ред, при евентуално отхвърляне на предявените от нея искове
ответникът няма да има право по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ГПК да иска
заплащане на направените от него разноски. Сочи се, че атакуваното
разпореждане е неправилно, защото под разноски законодателят е имал
1
предвид не само разноските по производството, но и разноските, които
насрещната страна е направила за адвокатско или юрисконсултско
възнаграждение и които се възлагат на ищеца в случай, че искът му бъде
отхвърлен
В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Г., представлявано от управителя М.Й.Б.,
чрез упълномощения адвокат П. Г. от АК – гр. Добрич, е посочил, че частната
жалба е процесуално недопустима, тъй като атакуваното разпореждане не
прегражда развитието на производството по делото, респ. не е измежду
актовете, изрично посочени в закона, като подлежащи на обжалване с частна
жалба.
В условията на евентуалност, ако се приеме за допустима частната
жалба, се настоява за нейното отхвърляне поради неоснователност на
изложените от жалбоподателя аргументи. Според ответника дори ищцата
/настоящата жалбоподателка/ да бъде освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от
ГПК от такси и разноски в производството по делото, при евентуално
отхвърляне на предявените искове в тежест на К. Е. Х. ще бъдат възложени
сторените от М.Б.“ ЕООД съдебни разноски
Първоинстанционният съд, доколко е сезиран с молба за освобождаване
от внасянето на държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, е
длъжен да се произнесе по надлежния ред с нарочен съдебен акт, който
подлежи на обжалване – в тази насока е определение № 68 от 20.01.2013 г. по
ч. гр. Дело № 579/2011 г., IV г.о. на ВКС. Постановеното на 07.12.2022 г.
разпореждане няма такъв характер, а съдържа единствено разяснение до
страната относно съдържанието нормата на чл. 83, ал. 1 от ГПК.
В тази връзка депозираната частната жалба е процесуално недопустима,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като посоченото
разпореждане няма характера на акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 от
ГПК, за да подлежи на самостоятелно обжалване.
Настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото върнато
на РС Генерал Тошево с указания за произнасяне по искането на К. Е. Х. по
чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдържащо се в молба с вх. рег. № 3213/06.12.2022 г.
Районният съд при своето произнасяне следва да прецени редовността на
молбата, нейната допустимост, респ. основателност.
2
Следва да се има предвид, че дори и в случаите, когато страната е
освободена от внасяне на такси и разноски по производството,
неблагоприятният за нея изход на съдебния спор води до задължението при
поискване от насрещната страна освободеният да й заплати съответните
деловодни разноски. Налице е разлика между задължението за внасяне на
такси и разноски и отговорността за заплащането на сторените от другата
страна разноски. Частният жалбоподател не може да иска да бъде
освобождаван от заплащането на разноски, които биха били присъдени на
ответниците по делото в случай, че предявените от него искове бъдат
напълно или отчасти отхвърлени, тъй като те са законова последица от
разрешаването на правния спор и съответното искане на страната –
определение № 753 от 20.12.2011 г. по ч. гр. Дело № 564/2011 г., IV г.о., ВКС.
С оглед изложеното, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна
жалба с рег. № 3314/14.12.2022 год., подадена от К. Е. Х. с ЛЧН **********,
чрез адвокат С. И. от ВАК, срещу разпореждане № 350/07.12.2022 г. на
Районен съд – Генерал Тошево по гр. Дело № 325/2022 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. Дело № 76/2023 г. по описа на
Добричкия окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Генерал Тошево за произнасяне
по искането на К. Е. Х. с ЛЧН **********, представлявана от адвокат С. И. от
ВАК, по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обективирано в молба с рег. № 3213/06.12.2022
г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна
жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4