Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5098
гр.Варна, 21.11.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, шестнадесети състав, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
16501 по описа за 2018 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от К.Д.К., ЕГН **********
***, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: гр.
Варна, ул. „Цар Симеон I", № 6 „А", ет. 1 ПРОТИВ О. А., ЕИК *, със
седалище в *, представлявана от кмета Атанас Стоилов.
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на
следния имот Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от
2666 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,начин на трайно
ползване: гори и храсти в земеделска земя, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: *, при съседи: ПИ *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Обстоятелства от които произтича претендираното право:
Ищецът е собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на *,
а именно:Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 2666 кв. м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
гори и храсти в земеделска земя, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: *, при съседи: ПИ *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *.
Правото на собственост ищецът е придобил по давност, тъй като е установил
фактическа власт върху имота през 2006 г. в трайно установените му граници и
владението му е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия
момент.
По време на владението на ищеца той не е бил семеен.
През 2017 г. ищецът е поискал да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, като се позове на изтекла в негова
полза придобивна давност. След подаване на молба-декларация за признаване
правото на собственост, чрез извършване на обстоятелствена проверка, ищецът е
узнал, че О. А. е съставила на 10.07.2017 г. Акт № 6538/10.07.2017 г. за частна
общинска собственост. Актът за частна общинска собственост е вписан в Службата
по вписванията-акт № *, том *, вх. peг. № *, д. № */19.07.2017 г.
Община Аксаково е актувала имота като частна общинска собственост на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС.
Актът за общинска собственост обаче удостоверява несъществуващо право на
Община Аксаково, тъй като общината не е придобила правото на собственост върху
имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в закона
способи.
За ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост, предвид неоснователното твърдение на общината
за собственост върху процесния ПИ *и съставения без основание акт за частна
общинска собственост. Действията на О. А. препятстват възможността ищецът да се
позове на давността, чрез издаване на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът депозира отговор.
Счита, че предявеният иск, въз основа на който е образувано Гражданско дело
№ 16501 по описа на Варненски Районен съд за 2018г. се явява недопустим по
своята същност, като аргументите му за това са следните:
При предявен отрицателен установителен иск за правото на собственост върху
недвижим имот ищецът трябва да обуслови правния си интерес от предявяването
именно на такава искова претенция, като се съобрази и доколко е допустимо да се
предявява отрицателен установителен, вместо положителен установителен иск за
собственост. На следващо място ищецът следва да съобрази, че принципно, при
спор за собственост е налице правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск, при което ищецът на общо основание носи тежестта да докаже,
че е собственик на спорния имот на годно правно основание. Недопустимо е
доказателствената тежест в спора за собственост да се пренася върху ответника О.
А., посредством предявяване на отрицателен установителен иск срещу нея и
освобождаване на ищеца от необходимостта да доказва собственото си право. В
съдебния процес по чл.124, ал.1 от ГПК, ищецът е този, който следва да докаже
правото си на собственост върху спорния имот, след като е инициирал съдебния
спор, т.е. това обуславя правен интерес единствено от предявяване на
положителен установителен иск.
С оглед горното, счита, че исковата молба се явява недопустима, поради
липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост, и като такава следва да се остави без разглеждане.
По основателността на иска
В степен на евентуалност, в случай, че съдът не уважи аргументите за
недопустимостта на настоящото производство и приеме предявения отрицателен
установителен иск за допустим, то твърди, че заявената искова претенция се
явява неоснователна по своята същност, като съображенията му за това са
следните:
Съгласно Акт за общинска собственост № 6538/10.07.2017г., вписан в Служба
по вписванията на 19.07.2017г., вх. per. №*, акт № *, том *, дело № *, О. А. е
собственик на имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на *, целият с площ 2666 кв.м. Преди влизането в сила на кадастралната
карта и на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за имот № * (идентичен на имот с
идентификатор *) е съставен АОС № 4816/19.01.2011г., вписан в книгите по
вписванията на 25.01.2011г., вх. peг. *, д. */2011г., том ., № *. Видно от
приложените по делото протоколно Решение № 3 от 12.05.2009г. на комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Приложение №1 към него, одобрено със Заповед № РД09-94
от 15.05.2009г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие" - Варна,
влязла в законна сила на 16.06.2009г., имот № 219067 по карта на възстановената
собственост (КВС) за землището на *, е определен от комисията по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ като земя по чл.19, ал.1 от същия закон и към този момент е записан в
регистъра на тези имоти като собственост на О. А. Предвиденото в следващите
алинеи на чл.19 от същия закон особено административно производство не е
условие за възникване правото на собственост, а представлява разписване на
реда, по който да бъдат определени имотите, които са общинска собственост и за
които да се съставят Актове за общинска собственост. Съгласно чл.5, ал.З от
Закона за общинската собственост „Актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие", а само установява (констатира) принадлежността
на правото на собственост. Правопораждащият факт за собствеността на общината
произтича от законовата норма чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Видно от приложената по делото скица № К04135/15.09.2010г., издадена от
Общинска служба „Земеделие", по безспорен начин се установява, че имот №
219067 попада в територия с действаща карта на възстановената собственост (КВС)
за землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна. Предвид това
собствеността върху имота, представляващ земеделска земя по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ се възстановява, респективно доказва по реда и условията предвидени в
ЗСПЗЗ и други нормативни актове по неговото прилагане. За земеделските земи е
приложим специален ред за придобиване право на собственост. Правило е, че
специална правна норма дерогира приложението на общата такава. Законодателят
изрично е посочил реда и сроковете за заявяване на тези земи. С изтичането на
срока е преклудирана правната възможност да се претендират права на
собственост. Основен принцип на правото е, че никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. Счита, че с действията си по подаване на
искова молба, за придобиване право на собственост чрез давностно владение
насрещната страна цели заобикаляне на закона.
От друга страна, дори и да приеме, че ищецът в настоящото производство - К.Д.К.
е владял процесния имот № * от 2006г., както същият е посочил в исковата молба,
представена пред съда, то следва да се приеме, че 10-годишният давностен срок
изтича през 2016г. Видно от представената по делото преписка, в деловодството
на О. А. е постъпила Молба с вх. № 9400-690 от 05.08.2013г., подадена от К.Д.К.,
с която същият е заявил желание да закупи имот № 219067, в землището на *, с
площ 2666 кв.м. С това свое действие ищецът не противопоставя свои права по
отношение на процесния имот, а напротив - с желанието си за закупуване на имот
от общината е признал собственическите права на О. А., с което фактически
противоречи на представените в исковата молба твърдения за придобиване на имота
чрез давностно владение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Д.П. от ВАК
поддържа иска. По съществото на спора, претендира от съда да постанови решение,
с което да уважи иска, както и да му присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител юк.М. поддържа отговора на исковата молба. По съществото на
спора, претендира от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В
срок депозира писмени бележки.
По допустимостта на иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от
ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в
исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще
потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от иска ищеца
извежда от липсата на документ за собственост на владения от него имот, и
предвид формалното легитимиране на ответника , като собственик със съставения
акт за собственост.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото акт за частна общинска собственост №6538 от
10.07.2017год. се установява, че на основание чл.59,ал.1 от ЗОС и Заповед №
РД-18-96/28.12.2015год. на Изпълнителния директор на АГКК е удостоверено право на собственост за о.
А. върху следния недвижим имот :ПИ с идентификатор №*, трайно предназначение на
територията-земеделска , начин на трайно ползване-гори и храсти в земеделска
земя, категория на земята при неполивни условия-VI, *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село О., целия с площ от 2 666кв.м. Номер по предходен план-ПИ №*. Находящ
се в *.
Преди горепосочения акт за частна общинска собственост е бил съставен АОС
№4816/19.01.2011год.
В т.9 от акт за частна общинска собственост №6538 от 10.07.2017год. е
вписано, че имотът се управлява от кмета на о. А., на основание чл.12,ал.5 от ЗОС.
Към доказателствата по делото е приета Заповед №РД09-94 от 15.05.2008год.
, с която на основание чл.45в,ал.7 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение №
3/12.05.2009год. , изготвено и подписано от комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ, с
което са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в землища, намиращи се на
територията на о. А., обл.Варна, ведно с протоколно решение №3/12.05.2009год.
АОС е №4816/19.01.2011год. е съставен на правно основание чл.2,ал.1,т.2 ,
чл.56,ал.1 от ЗОС и чл.19,ал.1 от ЗС, члр.45 Г,ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ и
приложение №1 , раздел 1,т.1 от Протоколно решение №3 на комисията по
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Приета по делото е молба от ищеца до кмета на о. А., с която е отправено
искане да закупи имота- в землището на село О. по КВС №219067 с обща площ от
2 666кв.м. в условие на евентуалност половината част от него/южната/.
Приобщени към доказателствата по делото са и следните документи: Възражение
на основание чл.34,ал.3 от АПК от кмета на о. А., отправено по инж. К. Б.-началник
„СГКК“-Варна,заявление за заверка на молба-декларация с К.Н.А. по
обстоятелствена проверка от ищеца, молба-декларация от ищеца за снабдяване с
нот.акт по обстоятелствена проверка.
По делото е ангажирани СТЕ. Заключението на ВЛ по СТЕ съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено. От заключението на експертизата се установява
следното :Процесният имот: *, землище с. О., ЕКАТТЕ: *, общ. А., обл. ВАРНА по
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК с адрес: Ш., площ по кадастрална карта : 2,666
дка., трайно предназначение: Земеделска територия, начин на трайно ползване :
Гори и храсти в земеделска земя, стар идентификатор: пл.№ * със собственици: 1
.О. А. с документ: АЧОС № 167 от 19.07.2017 г. издаден от Служба по вписванията
гр.Варна, том: *, регистър: *, дело: *, при граници и съседи: *, *, *,*, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, преди колективизацията е бил земеделска земя.Същият е бил
включен в баланса на ТКЗС, но тъй като имотът е нанесен в КВС в нови реални
граници едва през 2000г., то конкретно за него не се откриват писмени
доказателства да е включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания.
При извършената проверка в Областна дирекция „Земеделие и гори" -
Варна не се открива съставен акт за държавна собственост.
Имотът не е бил държавна собственост.
Имотът не попада в зона по § 4 от преходните и заключителните разпоредби от
ЗСПЗЗ. Не е предоставян за ползване.
Няма писмени доказателства чия собственост е бил преди колективизацията и
не е заявяван пред ОСЗ –А. за възстановяване от бивши собственици или техните
наследници.
От извършения оглед на място е констатирано, че през процесния имот преминава черен път със средна широчина
около 4м., който го разделя на две части.
И двете части са оградени, като едната е оградена с бетонови колчета и
оградна мрежа. Монтирана е и метална портална врата. В тази част са разположени
пчелни кошери, монтирано е и дървено бунгало, засадени са и плодни дръвчета от
5 до 10 годишни.Втората част е затревена и оградена с ограда от дървени колове
и бодлива тел.
Приет по делото е констативен протокол от 14.06.2019год. ,съставен от
комисия при община А. Съгласно протокола при проверка е установено, че през ПИ
с идентификатор * по КККР на землище село О., община А., преминава полски път,
който не е отразен на кадастралната карта. Същият разделя имота на две части.
Едната част от имота е оградена с телена мрежа. В нея има разположени пчелни
кошери и постройка. Другата част от имота не е оградена. Обрасла е с високи
треви и храсти и видимо не се поддържа.
В полза на ищеца са ангажира гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите Златко Николов Стоянов-тъст на ищеца и Милен Николов Стоянов-без
родство и дела със страните.
От показанията на св.З. Н. С. се установява следното: Познава К. от 2005г., 2006г.
Приятели са с дъщеря му от ученици. Съпрузи са от 2013г. Занимава се с баща си
с пчели. Отглеждат пчели на село Осеново. Имат там местенце. Това място го знае
от 2007г., когато за първи път отива да помага. Ходи почти всяка година по два,
три пъти. Тази година за последно ходи в началото на май да подготви пчелите за
превоз – пренасят ги на паша. Мястото се намира се в землището на село О.,
местност Ш. Местността се намира като се тръгне от В. по пътя за К., има
отбивка за О., от там е 5-6 км. до О., влиза се в самото село, но преди да се
стигне центърът се отбива в дясно и се намира тази местност и се отива до
мястото. Площта на местото е около два, три декара. Местото е тясно и дълго,
половината е заградено с оградна мрежа, другата половина е оградено с опъната
бодлива тел, като има място по средата за път. Частта, в която гледат пчелите –
южната е оградена с по-плътна оградна мрежа, северната с тел. По средата има
оставен път, за да минават хора. От едната страна на мястото има чакълен път,
по който идват, от другата страна има изоставени лозя, има дере от южната
страна. В изоставените лозя няма постройки. В мястото има постройка – барака на
циментови основи, които К. си е поставил. Имат около 50 кошера. К. поддържа мястото,
коси си го, засял си е овошки - сливи, череши. Има израснали салкъми в мястото.
Подрязват ги. След 2007г. до сега не е виждал някой друг в мястото, освен него,
не е имал спор с някого за собственост. Баща му му помага за пчелите. Иначе той
си го поддържа мястото. Частта, в която гледа пчелите е заградена с оградна, по-плътна мрежа – предполага, че е южната
част, която е към В. Имотът е заграден до чакъления път. Пътят минава покрай
самото място. Цялото място е 2 – 3 дка, заедно с другата част. През самото
място има път. И другата част след пътя я стопанисва, заградена е. И там ходи
коси, той си поддържа. Където са пчелите е заградено с плътна мрежа, има път и
след пътя има телена ограда, която не е толкова плътна. Пътят минава през имота. Дели го на две. След пътя също е заграден имотът с тел. По
главния път минават и други хора, освен ищеца. По този, която дели мястото не е
видял толкова време, но явно се минава. Той не е обрасъл, черен път е. К.
поставя бараката в имота към 2010г., не може точно да се сети, но е участвал
при поставянето. Транспортира го до там, а той с баща си, двамата го сглобяват.
Постройката е дървена и сглобяема. Не знае с какъв документ К. владее имота.
От показанията на св. М. Н. С. се установява
следното:
Познава К. от 2004г., 2005г. Приятел е на
племенницата му тогава, сега е съпруг. Брат е на свидетеля З. С. К. ***, до
селото в едно място, в местност Ш. Мястото го знае от 2005г., 2006г. Ходил е
там много пъти. И тази година е ходил. Площта на мястото е около 2800 – 3000
кв.м. Представлява нещо като изтеглен триъгълник - дълго, но не е много широко.
Мястото е заградено, има бетонови колове, оградна мрежа. Мястото е от две части,
по средата минава един път. На по-голямото място оградата е от бетонни колове с
плетена мрежа, а на по-малкото е бодлива тел. През средата е оставен път. От
едната страна на мястото са някакви изоставени места, от другата страна е
чакълест път, който отива навътре към гората. От третата страна има гора, от
южната страна има някакво дере. К. поддържа мястото, и той му е помагал. Облагородяват го, носят тор, фиданки засяват, и той засява
много. Има трева, но К. я коси заради пчелите. Има една самозалесена акация,
някакви трънки по един синор. Откакто го познава, през тези години К. все го е
наричал „моето място“. Не му е известно някой друг да е имал претенции към това
място. Откакто го познава 2004 – 2005г.,
К. го нарича „моето място“. Поддържа имота като го коси, облагородява го, даже
и той е носил тор. Последно ходи април месец. Заради пчелите задължително е
окосено. В другата част на мястото, където няма кошери има засети фиданки,
овошки и коси около тях. Даже веднъж и той е косил.
Събира плодовете от овошките. В
имота има едно дървено бунгало поставено на бетонни бордюри. Намира се в
по-масивната част, която е оградена с по-хубавата ограда. Не знае от къде К.
има това място, не се е интересувал. Само знае, че е неговото. За сградата са помагали с брат му и баща му
при сглобяването.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Спецификата на предявения установителен иск в
качеството му на отрицателен такъв обуславя разпределението на
доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на
елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна,
заявяваща право на собственост върху имота, ответникът следва да установи по
пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от него придобивно основание. Именно
установеността на правото на собственост на ответника към момента на
приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното
правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права
между страните.
С оглед
предприетото от ищеца оспорване на материалноправната легитимация на ответника,
в негова тежест е задължението да проведе главно и пълно доказване, досежно
основанието, въз основа на което твърди да е собственик.
В разглеждания случай, материалноправната защита на
ответника по насочения срещу него иск е основана на съставения акт за частна
общинска собственост №6538 от 10.07.2017год., съгласно който процесния имот е актуван като
частна общинска собственост. Заявявайки собственически права, Общината се позовава на нормата на на
основание чл.59,ал.1 от ЗОС и Заповед №
РД-18-96/28.12.2015год. на Изпълнителния директор
на АГКК.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС, актът за общинска
собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и форма
определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила
относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ
документ. Същевременно,
без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на
общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното. Затова, при спор за собственост,
оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост
и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и
издаден. Т.е ответната община следва да установи в
процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ. Видно от записването в АОС е, че
като основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл.59,ал.1 от ЗС, която норма предвижда, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите -
общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които
се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска
собственост. Предходно
съставения АОС е №4816/19.01.2011год. е съставен на правно основание чл.2,ал.1,т.2 , чл.56,ал.1 от ЗОС и чл.19,ал.1 от ЗС, чл.45 Г,ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ и приложение №1 , раздел
1,т.1 от Протоколно решение №3 на комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно
чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите,предоставени в
собственост на общината със закон. Останалите разпоредби сочат реда за съставяне на акт за общинска
собственост . Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне и доказване на факти, които в случая
препятстват възникването правата на ищеца. Позоваването на общо нормативно
основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи удостоверяване
на конкретно фактаческо
състояние./Реш.№271/30.10.2012год.по гр.дело №477/2012год. на ВКС ,втора г.о. и др./. Общината не твърди, че е
собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е
станала собственик на основание чл. 19 във вр. чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата е общинска собственост.В приложното поле на тази
норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ.не са
изкупени от ползватели по смисъла на
параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ.Земеделски земи , които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично
посочени в закона остават държавна собственост.В обхвата на реституционния
закон не са включени и зем.земи, които
не са обоществявани/отнемани и които са останили собственост на физически лица в реалните им граници. Следователно , за да се
приеме, че процесният имот е придобит от
ответната община по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже,
че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в
него срокове не са били заявени реституционни
претенции.Съгласно експертизата няма данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия
собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ –Аксаково за
възстановяване от бивши собственици или техни наследници.Имотът не попада в
зона по параграф 4 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.Не е предоставен за ползване. Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ,
общинска собственост стават земите, които принадлежат на граждани,юридически
лица или държавата. В приложното поле , обаче на тези земи се включват само
земите, които са подлежали на възстановяване. В случая липсват доказателства,
че имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни същият да е бил
отнет, да е бил част от кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг
начин. При това положение той не е подлежал на възстановяване и затова не може
да стана общинска собственост.
От горното следва извода, че общината не установи
правоизключващото си възражение доказвайки, че имотът е бил част от кооперативното
земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Липсват по делото доказателства
налагащи извод имотът да е бил част от кооперативното земеползване, да е бил
одържавен или отнет по друг начин, а оттам да е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за ползване по някое
ПМС, не е заявяван за реституиране. Следователно, за
тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ
бр. 31/1990г., защото върху тях не е установено право
на кооперативно земеползване и не са одържавени. В заключение и при
дефицит на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване,
одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то
не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19
ЗСПЗЗ /така решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г., решение № 88/17.07.2015г. по
гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС, І ГО, решение №
109/25.05.2016г. по гр.д. №
356/2016г. на ВКС, I ГО и др./.
При така
установените по делото факти, следва извод, че ответникът не е доказал
предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделска земя. Създаденият АЧОС на основание
чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно-
прехвърлително действие. След като имотът не е част от
фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, то и мораториумът наложен от
пар. 1 ЗИД на ЗС - имотите частна държавна или общинска собственост да се
придобиват по давност в периода след 01.06.1996г. е
неприложим. Съгласно чл. 79 ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента
от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да
е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и
теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим
имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и
спокойно.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че от 2006год. ищецът е
завлядал имота, оградил е същия и е упражнявал фактическа власт, като никой не
е оспорвал правата му, респ. не е заявявал
собственически такива. За промяна в намерението на своене
като собствен се извежда извод от отпочната процедура по снабдяване с КНА.
Т.е владението е осъществявано явно,трайно и
несъмнено. Фактът , че ответникът е заявил искане за закупуване на имота не изключва
факта, че в сочения период от време го е владял със намерение да го свои.
Ето защо, следва
да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който
ответникът заявява собственически права върху имота. Исковата претенция следва да се
уважи.
Съобразно
изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от ответника, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.Същите съгласно списъка на разноски, възлизат в общ размер от 394лв. Така
претендираните разноски е доказано , че са реално сторени, предвид на което
съдът ги присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца К.Д.К.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на
кантората: * от една страна и
ответника ПРОТИВ О. А., ЕИК *, със седалище в * и адрес на
управление*, представлявана
от кмета А. С. , от друга страна , че ответникът
не е собственик на
следния имот : Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.12.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 2666 кв. м.,
трайно предназначение на територията: земеделска,начин
на трайно ползване: гори и храсти в земеделска земя, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: *, при съседи: ПИ *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *, на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. А.,
ЕИК *, със седалище в гр. А. и адрес на управление: *, представлявана от кмета А. С. ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН ********** ***, действащ
чрез пълномощника си адвокат Д.П. *** /адрес на кантората: *, сумата от 394лв., представляваща сторени по делото разноски,
съгласно списъка на разноските по делото , на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание
чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/