РЕШЕНИЕ
№…………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на
десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5756 описа за 2018 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по
реда на чл.515, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ).
Предявен е от С.А.Е. и А.А.Е. срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ с правно основание чл.
511 КЗ. Ищците твърдят, че на 24.07.2016 г. на път ІV-49004 (гр. Лозница – с.
Синя вода) са пътували в л.а. „Фолксваген“ с рег. № ****управляван от А.А.. Поради загуба на контрол върху управлението на около
500-600 м. от с. Синя вода автомобилът напуснал пътното платно вдясно и се
блъснал челно в крайпътно дърво. Образуваното досъдебно производство е било
прекратено поради смъртта на водача. В резултат на инцидента С.А.Е. получила:
травматичен шок, съчетана травма глава – гръден кош, гръбначен стълб, корем,
крайник, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош, фрактура на V и VІ ребро
вляво, контузия на поясния отдел на гръбначния стълб,
фрактура на телата на L1 и L2, фрактура на V метатарзална
кост на ляво ходило. Твърди се възстановяването на ищцата да продължава и към
настоящия момент, като същата не се чувства добре физически и емоционално.
Спазвала е постелен режим, изпитвала е главоболие и
световъртеж, силни болки поради фрактурите на ребрата. А. Мехмедов Е. е получил увреждания: травматичен шок,
съчетана травма: глава, гърди, корем, крайници; мозъчно сътресение, контузия на
гръден кош, фрактура на VІІІ и ІХ ребро вдясно аксиларно,
контузия на бял дроб вдясно базално, контузия на
корем, хемоперитонеум, разкъсване на черен дроб,
множество разкъсно-контузни рани на крайниците.
Налице е била опасност за живота на ищеца. След изписването му от болница са му
дадени 90 дни отпуск по болест. Ищецът е търпял силни болки и страдания, било е
необходимо спазване на постелен режим, нуждаел се е
от чужда помощ. Към момента продължава да се оплаква от болки в наранените
области, нарушения в съня, психическо напрежение. Твърди се да е изживял силен
стрес, който ще остане за цял живот. Автомобилът, в който са пътували ищците,
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – Зелена карта. Ищците са
предявили претенция, по образуваната щета № BG-17-GB-00112 ответникът е отказал
изплащане на обезщетение. По изложените съображения ищцата С.Е. претендира
заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 100000
лв., ведно със законната лихва считано от 14.12.2017 г. до окончателното
изплащане, а А.А.Е. – обезщетение за претърпени болки
и страдания в размер на 150000 лв., ведно със законната лихва считано от
14.12.2017 г. до окончателното изплащане (съобразно увеличение на иска,
допуснато в съдебно заседание на 01.11.2019 г. и оттегляне на претенцията за
законна лихва върху главницата за периода 30.07.2016 г. - 14.12.2017 г.).
В отговор на исковата молба ответникът
сочи, че по образуваната щета е получено потвърждение от Английското национално
бюро, като е определено обезщетение в размер на 30000 лв. за С.Е. и 40000 лв.
за А.Е., като същото е следвало да се намали с 30% поради съпричиняване
на вредоносния резултат. Ответниците не са изпълнили
задължението си да посочат банкова сметка, ***. Посочва, че по делото няма
данни да проведеното на страните лечение, както и информация за обективното
здравословно състояние в момента. Претендираните суми
са несъразмерно високи и не съответстват на стандарта на живот. Ответникът
прави възражение за съпричиняване, като сочи, че
ищците са пътували без поставен предпазен колан, както и че доброволно са поели
риска да бъдат превозвани от тежко пиян водач – 2,64‰. Наред с това ответникът
твърди, че е сезиран с искане за заплащане на обезщетение на 14.09.2017 г.,
като щета е заведена на 16.11.2017 г. – след представяне от ищците на
информация за обичайното местопребиваване на увреждащото МПС. След постъпило на
20.12.2017 г. потвърждение от Националното бюро на Великобритания в рамките на
3-месечния срок ответникът се е произнесъл по претенцията, определяйки
обезщетение. Ето защо лихва, при евентуално уважаване на исковете, се дължи за
сумата над 21000 лв. за С.Е. и за над 28000 лв. за А.Е.. Спрямо извънсъдебно
предложените суми лихва не се дължи, тъй като ищците не са посочили банкови
сметки, по които да им бъдат изплатени.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 05.09.2017 г. по досъдебно
производство № 296 ЗМ 76/2016 г. по описа на РУ МВР гр. Лозница е прекратено
досъдебното производство по описа на ОП гр. Разград, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр.
чл. 342, ал. 1 НК поради смъртта на виновния водач А.А..
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Х..
Свидетелката посочва, че преди инцидента тя, заедно с ищците и компания от
около общо 10 човека се били събрали в къщата на шофьора А.в с. Ловско. Седнали
на маса към 19:00 часа, обсъждали годежа на А.. Хранили се обилно, имало и
алкохол и вдигнали няколко наздравици. Не може да каже колко точно алкохол са
изпили ищците и шофьорът А.. Мисли, че били “подпийнали,
но не напълно пияни”. Вечерята продължила около 2 часа. След това С., А., Г. и А.тръгнали.
Свидетелката помолила Кадер - баткото на А., да я закара вкъщи. По пътя видели
катастрофата. Свидетелката позвънила на спешна помощ. На мястото на инцидента
видяла А. да се опитва да извади от колата сестра си С.. Тя била в безсъзнание,
той я влачел по поляната, за да я премести на разстояние встрани от атвтомобила. Свидетелката й крещяла, проверила дали има
пулс. А. имал огромна прорезна рана на врата,
оплаквал се от болки в гръдния кош. Операцията на А. продължила 6-7 часа,
следващите 2 дни бил в кома. По време на престоя в болница майката на ищците им
била придружител. Според свидетелката на С. й били нужни 4-5 месеца, за да се
изправи. Около 6 месеца носела корсет. Свидетелката сочи, че към момента живее
в едно жилище с ищцата. Последната се буди нощем, плаче. Не смее да шофира, не
носи обувки на токчета поради фрактура на крака.
Оплаква се от болки в кръста. Преди инцидента работела като продавач в минимаркет. По препоръка на лекар започнала работа с
натоварване в ръцете, която да е по-лека. Изкарала курсове за фризьор. След
инцидента ищцата избягвала нови запознанства, държала се дръпнато. Тя била
двойка с починалия шофьор А. за период от 6 години преди инцидента. Ищцата не желае
да говори с психолог. Ищецът А. имал връзка с Г. - пътник в автомобила,
починала, предстояла им сватба и това било поводът за събирането вечерта преди
инцидента. Преди ПТП А. работел в завод за стъкло на 12-часови смени, след
инцидента не работи. Не може да спи спокойно, оплаква се от болки при смяна на
времето, при поемане на въздух.
Анализирайки събраните писмени и
веществени доказателства вещите лица по приетата и неоспорена Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза посочват като най-вероятен следния механизъм на
ПТП: на 27.06.2016 г. около 21:40 ч. по път ІV-49004 гр. Лозница - с. Синя вода
обл. Разград с посока с. Синя вода се е движел л.а.
“Фолксваген” с рег. № *****, управляван от А. С.А. със скорост от порядъка на
94 км/ч. При приближаване на около 200-250 м. от табелата на с. Синя вода, след
края на движение по крива на ляв завой с радиус около 550 м., водачът е
допуснал автомобилът да се отклони надясно и да напусне пътното платно.
Автомобилът преминал затревения чакълест банкет и след около 23-24 м. достигнал
крайпътно масивно дърво и се блъснал в него. Скоростта на автомобила
непосредствено преди удара е била от порядъка на 94 км/ч. Ударът е бил
преимуществено с предна дясна страна на автомобила, като са налице значителни
деформации и разрушения в предната част, двигателното отделение и цялото купе с
изкривяване на предните седалки и арматурното табло. Задействани са били
въздушните възглавници и са навлезли деформирани и изкривени външни части от
автомобила и интериора навътре в купето. Причината за настъпване на процесното ПТП е субективна - действията на водача и
управление на автомобила в състояние на алкохолно опиянение с концентрация 2,64
‰.
В резултат на удара ищците са получили
увреждания: 1. За С.Е.: травматичен шок, мозъчно сътресение, контузия на гръден
кош със счупване на V и VІ леви ребра контузия на поясния
отдел на гръбначния стълб със счупване на телата на 2-ри и 3-ти поясни
прешлени, счупване на V предходилна кост на ляво
стъпало. 2. По отношение на А.Е.: диагноза: травматичен шок, мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош със счупване на VІІІ и ІХ ребра по мишничната линия, контузия на десен бял дроб базално, контузия на корем - кръвонасядания
на коремната стена, разкъсване на черния дроб, травма на тънкото черво,
множество разкъсно-контузни рани по крайниците. С.Е.
е лекувана консервативно с медикаменти и вливания. Болничното лечение е
проведено в периода 25.07.2016 г. - 21.07.2016 г. В първите месеци (15 до 20
дни) е изпитвала силни болки и страдания при дишане, кашляне (за ребрата) и
движение. Носела е корсет. Търпяла е трудност в ежедневните дейности. При личен
преглед на ищцата вещото лице д-р М. констатира оплаквания от болки на местата
на счупване на гръдния кош вляво и ляво ходило при промяна на времето. Опипва
се калусоподобно уплътнение на ръба на лявото стъпало
на проекцията на V предходилна кост. Травматичният
шок е причинил на С.Е. временно разстройство на съзнанието неопасно за живота.
Три месеца от травмата при обичаен ход са необходими за възстановяване на
уврежданията: мозъчно сътресение и счупване на V предходилна
кост. Контузията на гръдния кост и счупените ребра е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 25 дни, а контузията на поясния отдел на гръбначния стълб със счупване на 2-ри и
3-ти поясни прешлени изисква оздравителен период 6-12 месеца.
На свой ред на А.Е. е проведено болнично
лечение в периода 25.07.2016 г. - 31.07.2016 г. Опериран е: зашит черен дроб и
оперативно отстраняване на жлъчния мехур. Ползвал е отпуск за временна
нетрудоспособност за 124 дни. При личен преглед д-р М. констатира оплаквания на
ищеца от изтръпване на дясна ръка и корем, както и пробождане вдясно при
дълбоко вдишване, за които ищецът не е търсил лекарска помощ. Мозъчното
сътресение и контузията на корема - кръвонасядания на
коремната стена, травма на тънкото черво са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. При обичаен ход на възстановителния процес
оплакванията на ищеца Е. би следвало да отзвучат за около 1-3 месеца от
травмата. Контузията на гръдния кош отшумява за около 25 дни, но не трайно.
Контузията на десен бял дроб е довело до временно разстройство на здравето,
опасно за живота. Разкъсването на черния дроб е довело до постоянно общо
разстройство на здравето, като без високоспециализираната медицинска помощ
смъртния изход за ищеца е бил неизбежен. Лекуван е оперативно по отношение на
разкъсването на черния дроб - зашит е, оперативно е отстранен жлъчния мехур.
След около 6 месеца от операцията ищецът би трябвало да е хирургически здрав. В
началото ищецът е търпял силни болки и е бил на постелен
режим и е следвало да спазва хранителен режим.
Вещите лица посочват, че предпазните
колани са ефективни при челен удар със скорост до 60 км/ч. В конкретния случай
от вида, характера и локализацията на травматичните увреждания не може да се
направи извод дали по време на ПТП ищците са били с поставени предпазни колани.
Експертите посочват обаче, че при удар от около 94 км/ч предпазният колан би
имал увреждащо действие. При описаните деформации на автомобила поставен колан
не би предпазил ищците от получаване на травмите.
Експертите отчитат, че водача на
автомобила е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,64 ‰ и същата отговаря на
тежка до границата със средна степен на алкохолно опиване. При тези данни е
много вероятно да се приеме, че проявите на алкохолно опиянение са били видими
за околните. Тежката степен на алкохолно опиване се характеризира със
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени
реакции, афекти, понякога - сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци
за значително потискане на централна нервна система с понижаване на
чувствителността за болка.
В съдебно заседание д-р М. допълва, че при
съобразяване на показанията на свидетелката по отношение състоянието на ищцата
- че е била в безсъзнание, заключението би било за временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според експерта сочената от ищцата протрузия е на място по-високо три прешлена от мястото на
счупването, по-малко вероятно е да е резултат от инцидента. Възможно е при
ищеца да има засягане на вътрешната повърхност на гръдния кош (плевра) и поради
срастване при вдишване да се стига до разтягане и да се усеща субективна болка.
При отстранен жлъчен мехур е препоръчително пострадалият да спазва диета - да
се храни по-често и да избягва пикантни и пържени храни. Експертите потвърждават,
че при получените деформации на автомобила практически няма значение дали
пътниците са били с поставени предпазни колани - както по отношение на
получаване на травмите, така и за тяхната тежест. По отношение разпознаваемостта на лице, употребило алкохол - при
стойност над 1,7 ‰ се говори за силно повлияване. В 99% от случаите околните
могат да разпознаят индивид, консумирал алкохол.
По делото е приета и неоспорена
Съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от д-р А.П. и
клиничен психолог А.А.. Вещите лица отчитат, че за С.Е.
е налице висока степен на тревожност, депресивност,
известна емоционална лабилност, преживявания на гняв, ниска самооценка,
отчуждение от себе си и доминираща негативна емоционалност. Налице са индикации
за преживяване на значителен дистрес, напрежение,
предпазливост спрямо другите хора. Налице е тенденция за обяснения на
случващото се чрез странни асоциации и идеи, които са механизъм за справяне със
страданието, без да имат патологичен произход и смисъл. По отношение на А.Е. е
налице интровертна личностна насоченост с доминиращи
преживявания за вина, напрежение, отчаяние, депресивност,
недоверие към другите, вътрешни противоречия, депресивност,
отчужденост, недоверчивост. Налице е висока степен на емоционална
чувствителност, стеснителност, уязвимост, тревожност, ниска самооценка,
социален дискомфорт. При двамата са налице значими
повишения на скалите, отразяващи преживяването на остър дистрес
и посттравматично стресово разстройство (ПТСР), което дава основание да се
мисли за личностова структура и
емоционално-доминиращи преживявания, актуални към настоящия момент и отключени
след (задълбочили се след) процесното събитие. При С.Е.
възприемане на процесното ПТП не е имало поради
изпадането й в състояние на безсъзнание. Психичната реакция за събитието и
последиците от него са формирани на базата на наученото по-късно и на
преживяванията й от собственото лечение в болницата. По отношение на А. тези
обстоятелства са напълно различни, предвид запазеното ясно съзнание по време на
процесното ПТП, прякото възприемане на смъртта на А.,
състоянието на (приятелката му) Г. и С. (сестра му). Налице е развитие на
психопатологична симптоматика - при А.Е. преобладават преживяваният ана тревога и вина, съпроводени с патологично оживяване на
сцени от наблюдаваното процесно събитие, значително персистиране на избягващото поведение и социално оттегляне.
По-скоро няма преработка на травмата или тя е частична. Описаните симптоми на
тревожност, патологично оживяване на сцени от травмиращи събития, избягващо
поведение, нощни кошмари - тематично свързани със събитието, социално оттегляне
и дисфункция дават основание да се предположи наличие
на ПТСР. С.Е.“навлиза” в ситуацията по-късно, след като научава за смъртта на приятелеля си и за смъртта на годеницата на брат си.
Водещите симптоми при С.Е. са предимно такива от типа на соматизирана
тревожност, тревожно-депресивни и сензитивно-афективни.
Наблюдават се сравнително добре различими феномени на гняв, отричане,
“пазарене” и “депресия”, които насочват за преживявания на реакция на криза.
Това говори за една по-ефективна преработка на психотравмата
от наученото фатално събитие. В последващите години
тези симптоми флуктуират в рамките на критерии,
удовлетворяващи тези за Тревожно-депресивно разстройство, като тук може да се
допусне, че тези симптоми се развиват на базата на взаимодействие с личностовите особености на С.. Тревожно-депресивното
разстройство е е патопластично
повлияно от преморбидната структура с доминиране на
емоционална лабилност на фона на реално преживяно депресивно и тревожно
състояние и частична социална дисфункция, която до
момента изглежда преодоляна в известна степен. У С.Е. не се намират симптоми на
ПТСР. Експертите заключават, че при С.Е. послеследиците
са в сферата на нормал-психологичната реакция на
загуба и трайно травматизиращият/негативен спомен за събитието. При А.Е. може
да се обсъждат критериите за трайна промяна след “катастрофални” събития. При
ищеца е налице и преживяване на ситуация, близка на бедствие, при която той се
опитва да събуди и да извади от колата пострадалите си спътници.
От приетите справки от НОИ се установява,
че С.Е. е работила по трудов договор в периода 01.07.2015 г. - 17.08.2015 г.,
12.05.2017 г. - 01.05.2018 г. и 15.02.2019 г. - 01.11.2019 г. А.А.Е. е работил по трудов договор в периода 27..11.2013 г. -
01.01.2016 г., 01.01.2016
г. 23.01.2017 г.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна
страна:
Претенцията, по която е образувано
настоящото производство е насочена към ангажиране отговорността на НББАЗ, в
качеството му на Компенсационен орган по смисъла на чл. 515, ал. 2 КЗ вр. чл. 511, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, за обезщетяване на
неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно
поведение на водач на МПС, застраховано с валидна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, тъй като ищците не са се съгласили с размера
на предложените им обезщетения в хипотезата на чл. 515, ал. 2 КЗ. Не се спори,
че посочените по-горе предпоставки на ал. 3 са налице.
За да бъде успешно проведен предявеният
следва да бъдат установени елементите на фактическия състав на института на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна,
4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и приетата по делото Съдебна автотехническа
експертиза се установява, че водачът на л.а. “Фолксваген”, чиято гражданска
отговорност е застрахована от дружество в Обединеното кралство, е управлявал
лекия автомобил при концентрация на алкохол в кръвта 2,6‰. Същият е загубил
контрол над управлявания автомобил, напуснал е пътното платно и реализирал ПТП
чрез челен удар в крайпътно дърво - нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Установява се, че в резултат на процесното ПТП ищците са претърпели увреждания: С.Е.:
травматичен шок, мозъчно сътресение със загуба на съзнание (при съобразяване на
уточнението на вещите лица въз основа на събраните гласни доказателстав),
контузия на гръден кош със счупване на V и VІ леви ребра контузия на поясния отдел на гръбначния стълб със счупване на телата на
2-ри и 3-ти поясни прешлени, счупване на V предходилна
кост на ляво стъпало. Уврежданията на А.Е. са: травматичен шок, мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош със счупване на VІІІ и ІХ ребра по мишничната линия, контузия на десен бял дроб базално, контузия на корем - кръвонасядания
на коремната стена, разкъсване на черния дроб, травма на тънкото черво,
множество разкъсно-контузни рани по крайниците. На
двамата пострадали е проведено болнично лечение в периода 25.07.2016 г. -
31.07.2016 г. Общият срок за възстановяване за ищцата, при липса на медицинска
документация за настъпили усложнения и последващи
прегледи е до 12 месеца, за ищеца - по отношение на фрактурите - 25 дни, но
същевременно при него е налице необходимост от спешна оперативна намеса поради
разкъсване на черен дроб и отстраняване на жлъчен мехур. Уврежданията са
по-интензивни и изискващи трайна промяна в хранителния режим. Съдът съобразява,
че в резултат на процесното ПТП страните са
ограничили социалните си контакти, променили са начина си на живот в посока
изолация и изпитват трудност при преодоляване на травматичното преживяване. При
С.Е. се констатира реакция на криза с последващо
тревожно-депресивно разстройство, а при А.Е. - ПТСР. Преработването на травмата
е по-успешно при ищцата, която няма спомен за събитието поради изпадането й в
безсъзнание, докато при ищеца то е допълнително усложнено от преживяване
смъртта на неговата годеница и на приятеля му, както и от опита да извади
пострадалите на безопасно разстояние от автомобила, докато самият той се е
намирал в изключително тежко състояние след инцидента. Ищецът е напуснал
работа, тъй като преди инцидента това е мястото, на което са работели двамата с
годеницата му. На свой ред ищцата е започнала работа 12.05.2017 г. и след тази
дата трудовата й заетост е непрекъсната.
Същевременно съдът намира за частично
основателно възражението на ответната страна ищците да са съпричинили
вредоносния резултат. По отношение непоставянето на предпазни колани
възражението е изцяло неоснователно - съдът споделя извода на вещите лица по
комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза - че уврежданията са в резултат на навлизане на части от автомобила
в купето и травмите не биха били преодтвратими по вид
и интензитет и при правилно поставен предпазен колан.
Основателно е възражението за съпричиняване в частта по отношение решението на ищците да
се возят в автомобил, чийто водач е употребил алкохол до тежка степен на
опиянение. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 4, изр. второ КЗ не се допуска
уговорка за изключване от покритие на гражданската отговорност за вреди,
причинени на увредено трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че
водачът на моторното превозно средство е бил под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества по време на пътнотранспортното
произшествие. В този случай обаче застрахователят може да прави възраженията на
застрахования за съпричиняване от страна на третото
увредено лице за понесените от него вреди.
От събраните гласни доказателства се
установява, че ищците и водачът А.А. са празнували
заедно годежа на А.Е. и в продължение на 2 часа по време на вечерята са могли
да възприемат изпитото от него количество алкохол и влиянието, което то е
оказало. Съдът съобразява изводите на д-р М., че това състояние е видимо за 99%
от страничните наблюдатели и няма доказани по делото факти, поради които да се
приеме, че ищците попадат в 1-ния % изключение. Макар ищците със свои действия
да не са допринесли за нарушаване на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна
на виновния водач, изборът им да се качат в автомобил, управляван от шофьор с
тежка степен на алкохолно опиянение, чието състояние е видимо и те могат да
извършат преценка, че то е неподходящо за извършване на дейност, изискваща
внимание, концентрация, бързина на реакциите, адекватност на преценката и т.н.
отговаря на законоустановеното изключение за съпричиняване. Отчитайки, че се касае именно за тежка
степен на алкохолно опиянение съдът намира, че ищците са проявили необяснима
безкритичност и липса на грижа към собственото им здраве (и здравето на
останалите пътници, вкл. на шофьора) и сами и без основателна причина са се
поставили в ситуация, застрашаваща здравето и живота им. Ето защо съдът
определя съпричиняването на вредоносния резултат на
75%.
По претендираното
обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. При съобразяване
на задължителните указания за съда, дадени с постановление 4/1968 г. на Пленум
на ВС съдът намира, че следва да съобрази конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди - възраст, влияние на уврежданията върху начина на живот на
пострадалите: в личен и професионален план, социален кръг, психично страдание
отвъд съответното за подобно увреждане. Съдът отчита и икономическата
обстановка в страната към датата на причиняване на увреждането, както и
установените към тази дата лимити на застрахователно обезщетение.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 75000 за ищцата С.Е. и 120000
лв. за ищеца А.Е. отговаря на принципа на справедливост и е от естество да
компенсира претърпените вреди. Предвид изложените мотиви за съпричиняване
на вредоносния резултат искът се явява основателен за сумата от 18750 лв. за ищцата С.Е., а по
отношение на ищеца А.Е. - обезщетение в размер на 30000 лв.
Съдът намира за основателно възражението
за забава на кредитора поради непосочване на банкова сметка - ***. 380, ал. 3
КЗ. Ето защо върху така определеното обезщетение за забава ответникът дължи
заплащане на лихва считано от 27.04.2018 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 02.05.2018 г. ищците са
частично освободени от заплащане на държавна такса и освободени от заплащане на
разноски. Предвид установения изход от спора ответникът следва да заплати на
ищцата С.Е. разноски в размер на 9,50 лв., а на ищеца А.Е. - разноски в размер
на 10 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. П.К. ответникът
дължи разноски в размер на 1 240,70 лв. (6530*0,19).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При съобразяване на възражението за прекомерност и правната и фактическа
сложност на делото съдът определя възнаграждението в размер на 6530 лв., към
което ищците дължат заплащане на 20% ДДС, т.е. същото е в общ размер на 7 236.
Сторените разноски - възнаграждения за вещи лица са в размер на 1005 лв.
Заплатения депозит за свидетели не е изплатен и подлежи на връщане, не следва
да се възлага в тежест на ищците. При съобразяване на отхвърлената част от иска
(0,81) ищците следва да заплатят на ответника разноски в общ размер 6 675,21
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1950 лв., както и
депозити за вещи лица в размер на 190 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Сдружение “Н.Б.на Б.А.З.”, ЕИК ****** да заплати на С.А.Е.,
ЕГН **********:
-
на основание чл. 515, ал. 2 КЗ: сумата от 18750
лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на
24.07.2016 г. по причина на виновно противоправно поведение
на водача на л.а. “Фолксваген” с рег. № ****ведно със законната лихва считано
от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. и претенцията за законна
лихва за забава за периода 14.12.2017 г. - 26.04.2018 г.
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата
от 9,50 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА
Сдружение “Н.Б.на Б.А.З.”, ЕИК ****** да заплати на А.А.Е., ЕГН **********:
-
на основание чл. 515, ал. 2 КЗ: сумата от 30
000лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на
24.07.2016 г. по причина на виновно противоправно
поведение на водача на л.а. “Фолксваген” с рег. № ****ведно със законната лихва
считано от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. и претенцията за
законна лихва за забава за периода 14.12.2017 г. - 26.04.2018 г.
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата
от 10,00 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА
Сдружение “Н.Б.на Б.А.З.”, ЕИК ****** да заплати на адв. П.К. от САК с адрес ***, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 240,70 лв. - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА
Сдружение “Н.Б.на Б.А.З.”, ЕИК ****** да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски градски съд държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
в общ размер 2 140 лв.
ОСЪЖДА
С.А.Е., ЕГН
********** и А.А.Е.,
ЕГН ********** да заплатят на Сдружение
“Н.Б.на Б.А.З.”, БУЛСТАТ ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6
675,21 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: