М
О Т И В И към Присъда
№ 25/17.05.2018 г. по НОХд. № 23/2018 г.
Районна Прокуратура – *** е повдигнала обвинение
против подсъдимия С.С.М.,
с ЕГН ********** *** за това, че на 21.10.2017
г. около 17:50 часа по път IV -11615 гр. *** – ***, обл. ***управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ***с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,51 на хиляда, установена по надлежен
ред с Протокол за химическо изследване № 648/24.10.2017 г. по описа на
Специализираната химическа лаборатория към центъра за Спешна медицинска помощ
гр. ***представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Представителят
на Районна прокуратура *** поддържа обвинението. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда с доводи, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства водят до категоричен извод за доказаност на обвинението. Пледира,
съдът да постанови съдебния си акт при смегчаващи вината
обстоятелства – чистото му съдебно минало, младата му възраст и липсата на
данни за други нарушения на ЗДвП, доброто му процесуално поведение в
рамките на досъдебното и съдебното
производство, и се осъди подсъдимия на девет месеца „лишаване от свобода“ изпълнението на което
наказание да се отложи с тригодишен изпитателен срок и „глоба“ в размер на 200
лв. Прави искане на осн.чл. 343г от НК съдът да лиши подсъдимия от правото да
управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от фактическото отнемане на СУМПС –
21.10.2017 г.
Подсъдимият
участва в процеса лично и с упълномощен защитник – адвокат И.А. ***. Дава
обяснения по повдигнатото обвинение. Не признава вината си. Иска да бъде
оправдан.
Защитникът
пледира за оправдателна присъда с доводите, че в хода на съдебното следствие
извършването на престъплението не е установено. Същият не оспорва показанието
на техническото средство, че концентрацията на алкохол в кръвта на подзащитния
му е над допустимата от закона, но оспорва времето, през което последния е
употребил концентрирания алкохол /след като е осъществено ПТП-то/, и че не е
доказано по безспорен начин, че е бил водач на процесното МПС.
Съдът
като прецени събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, приобщените по реда на чл.283 НПК писмени такива – в т.ч. и
заключението на двете в.л. д-р Н.Л. и д-р П.Т. по назначената комплексна съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрична експертиза, АУАН, протокол за ПТП, справка за съдимост
на подсъдимия – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан.
Към 21.10.2017
г. същия притежавал
лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ***Живеел в гр.С. но бил дошъл на баба си на гости и отседнал в дома й в ***.
Същия ден посетил казино в гр. *** и след това решил да се прибере. Около 17:50 ч. на
същата дата подсъдимия управлявал собствения си л.а. по път IV-11615
в участъка гр. *** – ***. На десен завой подсъдимия изгубил контрол върху
управлението на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение. За да
избегне удар с насрещно движещ се автомобил, рязко завъртял волана на дясно и
управляваното от него МПС излязло от пътя вдясно по посоката на движение и се
преобърнал в изорана обработваема площ. Подсъдимия имал наранявания по главата,
но излязъл сам от катастрофиралия автомобил и отишъл на няколко километра пеша
до дома на св. С.И. да потърси помощ и пари за репатриране на МПС-то. Там
употребил чаша ракия и се върнал на местопроизшествието, където вече били
пристигнали негови приятели с л.а. марка „Ауди 80“, които щели да му помогнат
да закара катастрофиралия автомобил в дома на баба му в ***, където бил
отседнал. Междувременно в РУ – *** постъпил сигнал от гражданин за настъпилото ПТП
и дежурния изпратил екип от полицай – св. Л.В. и С.В.. Когато пристигнали на
местопроизшествието, заварили три лица в л.а. „Ауди 80“. Попитали какво е
станало и единия от тримата – подсъдимия С.М., казал, че той е управлявал
катастрофиралия автомобил – на завоя изгубил управление и се преобърнал в
нивата. Дал си документите за управление и самоличност. Полицаите го тествали
за алкохол и техническото средство отчело наличието на 1,48 промила. Бил му
съставен АУАН и издаден протокол за химическа експертиза и съпроводен до ФСМП –
*** за даване на кръвна проба, която по-късно отчела 1,51 промила алкохол в
кръвта на водача.
В хода на съдебното следствие
съдът възприе заключението на вещото лице Н.Л. и в.л. П.Т. по назначената комплексна
съдебно психиатрична експертиза и съдебно медицинска експертиза, според която
подсъдимият към момента на ПТП-то е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи. Претърпените увреждания са причинили
болки и страдания с временно и неопасно за живота му разстройство на здравето.
Симптомите описани от свидетелите и дадените от подсъдимия обяснения,
резултатите от химическата експертиза, според вещите лица сочат, че подсъдимия е бил в
алкохолно опиянение в долната граница на средната степен. В такова състояние
лицето е в силно подчертана емоционална лабилност, не е самокритичен, нарушени
са концентрацията на движенията и са забавени реакциите, което именно е и
причината за реализирането на ПТП-то. От свидетелските показания на свидетелите
полицейски служители Л.В. и С.В. се
установява, че след пристигане на местопроизшествието подсъдимия е бил в добро
психическо състояние, заявил е, че той е управлявал автомобила си, както и е
правел опити, молейки се, да не бъде тестван за алкохол.
Горните факти съдът
установи при съвкупната преценка на показанията на свидетелите полицейски
служители Л.В. и С.В., протокола за
химическа експертиза и заключението по комплексната съдебно психиатрична
и съдебно медицинска експертиза. Показанията на тези свидетели са
последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Не се установи някой от тези
свидетелите да е заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, поради влошени
личностови отношения с подсъдимия, поради което съдът ги кредитира. Съдът
кредитира показанията и на св. С.И., които обаче се явяват ирелевантни по
отношение наличието на престъпно деяние извършено от подсъдимия – управление на
МПС след употреба на алкохол, но пък свидетелстват за неговото добро психическо
и физическо състояние след инцидента, тъй като се е придвижил няколко километра
пеша и е разговарял с нея. В останалата част показанията й също кореспондират с
установената фактическа обстановка.
При така приетото за установено
съдът намери за доказано, че на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият
е управлявал МПС по пътния участък път IV-11615
в участъка гр. *** – ***
след употреба на алкохол над 1.2 на хиляда, а именно с 1.51 на хиляда, установено
по надлежен ред с техническо средство
Дрегер – 7410 с фабр. № 0273 и протокол за химическа експертиза, престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Ето защо по несъмнен начин
обвинението е доказано. Няма доказателства, които да внасят съмнение, нито
такива, които да опровергават доказателствените източници или пък които да
навеждат за вероятност на случилите се събития. Промилите алкохол са фиксирани
надлежно със съответното техническо средство – алкотест дрегер и протокол за химическа експертиза, респективно
не възниква каквото и да било съмнение за достоверността на показанията. При
така установеното съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
От
правна страна:
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс е формално и довършено с употребата на
алкохол над 1,2 промила и шофиране на МПС.
В
случая алкохолът е доказан несъмнено и по
надлежен ред с техническо средство
Дрегер – 7410 с фабр. № 0273 и протокол за химическа експертиза.
Безспорно е, че подсъдимият С.М. е управлявал МПС, както и е безспорно, че е
допуснато ПТП. Подсъдимият М. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е целял. Деянието е
извършено при пряка умисъл, поради което е и съставомерно по чл.343б, ал.1 НК
По
наказанието:
За това престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до три години, глоба от 200 до 1000 лв. и
лишаване от правоуправление.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете конкретната висока степен на обществена опасност на
деянието – подсъдимият
се качил в
автомобила в нетрезво състояние с висока степен на концентрация на алкохол в
кръвта и от друга страна наличието на смегчаващи
вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, младата му възраст и липсата
на данни за други нарушения на ЗДвП, доброто му процесуално поведение в рамките
на досъдебното и съдебното производство
и прие, че на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.55,
ал. 1, т. 1 от НК. Ето защо, с оглед постигане целите
на чл.36 НК следва да бъде определено наказание на подсъдимия наказание лишаване от свобода по вид
в размер на десет месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 200 лв.
Предвид чистото му съдебно минало
съдът прие, че така определеното по вид и размер наказание ще изпълни целите
визирани в чл.36 от НК и ако същото не се търпи ефективно, поради което отложи
изпълнението му за срок от три години.
На основание чл. 343г, вр. с
чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от десет месеца, като зачете времето
през което фактически е бил лишен от това право с изземване на СУМПС на 21.10.2017
г.
При определение на това наказание
съдът се ръководи главно от личността на подсъдимия, от обстоятелството, че
същия е допуснал ПТП след употреба на алкохол, което завишава обществената
опасност на самото деяние, като така определения размер би оказал
превъзпитателен ефект върху подсъдимия и най-вече би му отнел възможността да извършва
нови престъпления против транспорта.
По разноските:
В рамките
на досъдебното производство разноски не са направени. На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да заплати по сметка на РС – ***
сумата от 355.01 лв., представляваща направени разноски за свидетел и вещи
лица в съдебната фаза на наказателното производство.
При
тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: