Р Е Ш Е Н И Е № 260028
03.11.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 142 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против Е.В.П.,
родена на ***г., с адрес: гр.Н., т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*.
Ищецът твърди, че Е.В.П. е клиент на
дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект –
апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
51500.507.575.2.69 с административен адрес: гр.Н.,
т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, със заведена
партида в базата данни с аб.№ 959329. Счита, че ответникът притежава качеството
потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост
върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата
на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно
Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в
съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на
чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на
водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством използване
на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в общия коридор на етажа,
поради което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят
достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която
били отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане,
както и съответния режим на работа на електронното устройство. Сочи, че
съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било допустимо за сезонните обекти да бъдат
отчитани от ВиК оператор два пъти годишно. Съобразно чл.25 от Общите условия на
потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно
водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител, като в този
случай количеството питейна вода се разпределяло въз основа на отчета на
централния водомер и отчетите от индивидуалните водомери. След всяко отчитане
по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период
данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване,
като за процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/26.09.2017г. за сумата от 36,29 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 57,52 лева. Ответникът следвало да заплаща, но не заплатил
своевременно задълженията по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на
издаване на всяка от тях, което имало за последица неговото изпадане в забава и
на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал обезщетение в размер на законната
лихва върху сумите предмет на издадените фактури от датата на падежа на
вземанията до датата на подаване на исковата молба, като се претендира от 27.10.2017г. до 21.02.2020г. в размер на
18,12 лева, както и лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Отправя искане да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 151,11 лева,
представляваща задължение по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до
25.09.2019г. с отчетен период от 28.04.2017г. до 23.08.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателоното
изплащане на задължението, сумата от 18,12 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.10.2017г. до
21.02.2020г. Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се
представлява от юрисконсулт К. Б., които поддържат исковата претенция и отправят
искане за нейното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Е.В.П., както и от
нейния особен представител адв.Н.Р..
При проведеното открито съдебно
заседание ответницата П. се представлява от особения представител адв.Н.Р.,
който оспорва исковата молба изцяло. Твърди, че претенцията се основава на
показанията на водомер, който не е минал задължителния метеорологичен контрол.
Счита, че искът е недоказан и не следва да бъде уважаван.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес гр.Н.,
т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, с абонатен №
959329, за периода от 28.04.2017г. до 23.08.2019г., начисленото количество вода е отчетено по
показания на водомера, които са видени. Представена е и справка за показания
на Централен водомер на същия адрес за въпросния период от 28.04.2017г.
до 23.08.2019г. За
начислените суми за вода за абонатен № 959329 са издадени следните фактури: фактура №
**********/26.09.2017г. за сумата от 36,29 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 57,52 лева. Представена е справка по лице
от Служба по вписванията – гр.Несебър, видно от която ответницата е собственик
на имот с идентификатор: 51500.507.575.2.69, находящ се в гр.Н., т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, както и Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 23, том XI, рег.№ 9863,
дело № 1976 от 2009, от който става ясно, че процесният апартамент е закупен от
П.. В доказателствената съвкупност е приобщено и заявление за откриване на
партида в процесния имот, подадено от Е.П. до ВиК оператора, като от същото се
установява, че на 05.01.2012г. е монтиран водомер с пломба № 1364486. В хода на
проведеното съдебно дирене в настоящото производство са приобщени свидетелските
показания на свидетелката – М.Т.Е. – отчетник измервателни уреди в ищцовото
дружество. Същата заявява, че отчита водомерите в курортен комплекс ***, вилно селище ***.
Твърди, че Е.П. имала партида в този комплекс, като водомерите които отчитала
били в коридора на площадката на етажите. Отчитането ставало с мобилно
устройство чрез което се сканирал поставения на водомера баркод и въвеждане
показанията на водомера. Отчитането било два пъти годишно – пролетно и есенно
време.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.Н.,
т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, валидно възникнало облигационно
отношение с ответника по партида с абонатен № 959329, т.е. да се установи
вземането на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както
и дружеството оператор на ВиК услуги да установи изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на вода за въпросния
обект. Следва да се докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане
на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, редовността на
представените фактури, както и изправността на измервателното устройство. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже правопогасяващи и
правоизключващи факти, включително, че е погасил задълженията си чрез
плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти
в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане са осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Несебър
е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В
случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани
и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представената справка за лице от Служба по
вписванията и нотариалният акт за покупко продажба, се установява,
че ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Н., т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, като това не се и оспорва. Предвид това в настоящото производство
се установява обстоятелството, че Е.В.П. има качеството на потребител на ВиК
услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера – гр.Н., т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, за
абонатен № 959329, видно от който за процесния период са вписани реални
показания от монтирания водомер, чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез
индустриални мобилни компютри, при което отчитането е визуално, а данните от
водомера се вкарват в мобилния компютър за обработка, където е създаден
електронен карнет за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е разпитана свидетелката Е., от която се установява, че отчитането на
начислените количества вода е извършено чрез монтирано измервателно устройство
– водомер, на адреса на водоснабдения обект, който имал и поставен баркод.
Видно от представеното заявление за откриване на партида на дата 05.01.2012г. е
монтиран водомер на процесния водоснабден имот, като същият има редовна пломба,
като с оглед неговото монтиране преди по – малко от десет години от отчетения
период, за който се претендират доставените ВиК услуги в настоящото
производство, обуславя извод за неговата изправност.
Количеството вода, отчетено от водомера
за процесния период по индивидуалния водомер и количествата вода начислени от
разпределение от централния водомер на сградата са в общ размер от 56,21
куб.метра.
Съответно така установеното показание,
съответства на отчетеното количество вода с мобилното устройство, за които
количества вода съответно са издадени и представените по делото фактури. Също
така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени след
лично възприемане от инкасатор, доколкото отчитането на показанията е извършено
при режим „видян“.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответницата е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се възприемат.
По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът
е предоставил услугите, чието плащане търси. Направени са реални отчети, след
снемане на показания от водомера, за който няма данни да е неизправен, дори
напротив уредът е бил годен да отчита преминаващото количество доставена вода.
При отчитането на показанията на водомера са спазени ОУ на дружеството,
доколкото отчитането е ставало по електронен път с мобилно устройство.
Относно размера на исковата претенция са
представени фактури, които са издадени за отчетените количества вода в
процесния обект, същите са редовни от
външна страна, всяка една
фактура, издадена за процесния период, отчетеното количество е остойностено по
одобрените за всеки вид услуга цени от ДКЕВР. Общата стойност по фактурите е в
размер на 151,11 лева и съвпада с исковата претенция за главница. Законната
лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по настоящото дело, от
датата на техния падеж на 27.10.2017г. до 21.02.2020г. е в общ размер на 18,12
лева, като тази сума е посочена и в разбивка за начислената по всяка отделно
фактура лихва. Доколкото в настоящото производство се претендира законна лихва
за забава именно в размер на 18,12 лева, претенцията следва да бъде уважена
в предявения размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 25.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно:
100 лева, представляваща платена държавна такса, 100 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител и юрисконсултско възнаграждение, което
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 300 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.В.П., родена
на ***г., с адрес: гр.Н., т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.
Й. Т., чрез
пълномощника гл.юрисконсулт К. Б., следните суми: 151,11 лева /сто петдесет и един лева и единадесет стотинки/,
представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за която са
издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г. за отчетен период
от 28.04.2017г. до 23.08.2019г., на абонатен № 959329, за обект, находящ се в гр.Н., т.к.***, кв.***, к-с ***, вх.*, ет.*, ап.*, 18,12 лева
/единадесет лева и деветдесет и една стотинки/
- обезщетение за забава за периода от 27.10.2017г. до 21.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда на 25.02.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, 300,00 лева /триста лева/, представляваща
сторените разноски пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:…………………………