РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Стара Загора, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100839 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба от КР. СТ. СТ. против Заповед №
10-00- 2279/15.09.2021 г. на Кмета на община Стара Загора.
Постъпила е жалба от КР. СТ. СТ., в която заявява, че обжалва и оспорва в срок,
издадената Заповед № 10-00- 2279/15.09.2021 г. на кмета на Община Стара Загора, като
незаконосъобразнa – издадена в съществено нарушение на административно-
производствените правила и противоречаща на материалноправните разпоредби, както и
противоречаща на законово установените цели и принципите на админстративното
производство.
Сочи, че за заповедта са уведомени с писмо изх. № 10-11-758/21.01.2022 г., което
получил на 25.01.2022 г. С тази заповед (Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г.) за имот на
наследодателя му – Стоян Георгиев С. се признавало правото на собственост на друго лице
– Н. ХР. Г.. Считат, че признаването на правото на собственост на друго лице било
незаконосъобразно защото: Никога досега не били уведомявани, че трето лице претендира за
собствеността върху имот на техния наследодател, с което били лишени от възможността да
се противопоставят;
Не били уведомявани за започване и осъществяване на административно производство,
във връзка с което можело да бъде признато право на собственост върху имот на техния
наследодател, включително не им било предоставено копие от Заповед № 10-00-
244/15.02.2017 г., или копие от друга заповед за комисия за установяване на обстоятелствата
по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито ни е предоставен протокол за резултатите от работата на
1
комисията.
Сочат, че съгласно § 62, ал. 1 от ПЗР към Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС за
изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е следвало да бъдат уведомени за създаването
на такава комисия и да бъдат поканени да участват в нея като заинтересована страна;
Твърдят, че съгласно § 62, ал. 1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС срокът за
произнасяне на назначената комисия по § 62, ал. 1 от същото постановление, отдавна бил
изтекъл – още през 1998 г. и следователно, назначаването на такава комисия и нейната
работа след установения срок били незаконосъобразни. В Заповед № 10-00-2279/15.09.2021
г. изрично било посочено, че заповедта се издавала въз основа на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и „...
протокол от 21.07.2017 г., комисия назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. и „..., на
основание § 62. ал. 1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС ... „ Предвид изтеклия
(през 1998 г.) срок по § 62, ал. 1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС, създаването
на комисия е в грубо нарушение на закона (извън изричен срок) и следователно - нищожно.
Твърдят, че съгласно § 62, ал. 3 от Постановление № 456/11.12.1997 г. на МС кметът на
общината издава заповед, въз основа на становището и протокола за резултатите от работата
на комисията (по § 61, ал. 1 от ПМС № 456/11.12.97 г.) и следователно Заповед № 10-00-
2279/15.09.2021 г. била незаконосъобразна, защото била издадена въз основа на становище
на незаконосъобразно съставена комисия, произнесла се извън нормативно установения
срок.
В Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. се признавало право на собственост върху имот,
въз основа на неодобрен план на новообразуваните имоти и съгласно протокол на „Комисия
по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 18.02.2018 г.“. което прави Заповед № 10-00-2279/15.09.2021
г. незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ако се считало, че
Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. била издадена по реда на чл. 286 (като очевидно това не
е основанието за издаване според административния орган), то редът за определяне на права
върху имоти по чл. 286 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ също не бил спазен
и следователно заповедта била нищожна или незаконосъобразна. § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, и
по-специално ал. 7 от този параграф определял изрични изисквания за издаване и форма на
заповедта, които очевидно не били спазени. Най-малкото § 4 к., ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
изисквал плана за новообразувани имоти да е одобрен – арг. от § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ
(а в заповедта се посочва, че не е одобрен), и също така към заповедта трябвало да бъде
приложена и скица на имота, която липсвала, (срв. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ)
Моли съда да провъзгласи оспорената заповед за нищожна, като издадена на
неприложимо нормативно основание или да отмени същата като постановена в
противоречие с материалния закон и съществени административнопроизводствени
правила.
В срока за отговор ответникът Община гр. Стара Загора вземат становище, като считат
жалбата за неоснователна, поради следните причини: Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на
Кмета на Община Стара Загора била издадена при спазване на законовите разпоредби.
2
Налице били подадени от ползвателя Н. ХР. Г. заявление № 0210021/19.06.1992 г. и
заявление № 94 03- 13911/17.11.1997 г., с които се искало правото на ползване върху
процесния имот да се трансформира в право на собственост. Ползвателят Н. ХР. Г.
фигурирал в Списък № 4 към Решение № 50а, както и в удостоверение № 130/07.04.1981 г.
Също така по преписката било налице и строително разрешение № 139/27.07.1981 г. за
сезонна постройка. Заявленията от 1992 г. и 1997 г. били разгледани от комисия назначена
със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, която предлагала
на Кмета на Община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ правото на Н. ХР. Г. да придобие собственост върху имот № 287.38 с площ 500 кв.м.
по неодобрен план на новообразуваните имоти местност „Гьока“ и „Табашка река“, землище
Стара Загора.
Сочат, че жалбоподателят К.С. твърди, че срока за произнасяне на комисията по § 62,
ал.1 от Постановление № 456/11.12.1997 г. бил отдавна изтекъл, и назначаването на такава
комисия след тази година водила до незаконосъобразност на нейната работа. Предвид това
следвало да се отбележи, че посочения срок за работа на комисията не бил преклузивен и
това от своя страна не водило до нищожност или незаконосъобразност на обжалваната
заповед.
Моли съда да отхвърли жалбата против заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на Кмета
на община Стара Загора.
Претендира за разноските по делото.
В срока за отговор заинтересованата страна Н. ХР. Г. ЕГН: **********, с адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ет. 3, ап. 12 и настоящ адрес община Стара Загора, с.
Змейово не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна ОГН. СТ. СТ. не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за наследници от 29.12.2021 г., изд. от Община Стара
Загора, жалбоподателят и заинтересованата страна ОГН. СТ. СТ. са наследници по закон на
Стоян Георгиев С., б.ж. на гр. София, починал на 08.08.1987 г. Ето защо съдът намира, че
жалбоподателят е лице с право на жалба, извършеното от него оспорване е в
законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
Видно от представената Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на Кмета на Община, на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 21.07.2017 г. на
комисия, назначена със Заповед № 10-00-244 от 15.02.2017 г. на основание § 62, ал.1 от ПЗР
към ПМС № 456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Кметът на Община
Стара Загора е признал на Н. ХР. Г. правото да придобие собственост върху поземлен имот
№ 287.38, целият с площ от 500 кв.м., ********* по неодобрен план на новообразуваните
3
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при
граници и съседи: 287.9502, 287.48, землищна граница.
Видно от Удостоверение № 130 от 7.04.1981 година е предоставено правото на
ползване на Н. ХР. Г. на овощна градина от 0,5 дка, намираща се в землището на гр. Стара
Загора, местност „Върти прах“. По делото е представено Строително решение № 139 от
27.07.1981 г., с което е разрешено на Н. ХР. Г. да построи сезонна постройка върху 20 кв.
метра на собственото си място. Видно от Решение № 50 от заседание на Общ.Народен съвет
гр.Ст.Загора на 3.06.1980 г. /списък № 4/ е одобрен списък на лицата, на които е
преотстъпена земя за обработване, сред които е и заинтересована страна по делото Н. ХР.
Г..
От представеното по делото заявление вх.№ 0210021 от 19.06.1992 г., се установява, че
заинтересована страна по делото Н. ХР. Г. е подал заявление за преобразуване на правото
му на ползване в право на собственост на имот, находящ се в м. „Върти прах“ – път за
телевизионната кула, който имот представлява лозе и овощна градина със застроена сграда
от 20 кв.м на един етаж, съгласно строително разрешение № 139/1981 г.
По делото липсват данни да е възстановена такава земя на наследниците на Стоян
Георгиев С. в тази местност, в това землище и с площ от 500 кв.м. нито в стари реални
граници, нито с план за земеразделяне . Видно от скица и регистър на новообразуван имот
№ 287.38 от 500 кв.м., същият се ползва от Н. ХР. Г. в м. „Табашка река“ в земл. на гр.
Ст.Загора. По делото липсват данни за идентичност на двете местности „Табашка река“ и м.
„Върти прах“, но съдът приема, че се касае за трансформиране правото на ползване на Н.
ХР. Г. в право на собственост на 500 кв.м. от процесния имот. Страните не спорят, че в
района на имот № 38 местностите „Табашка река“ и м. „Върти прах се припокриват.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
С разпоредбите на § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на
ползване върху земеделските земи, които са предоставени на граждани по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се
създават селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в
тях, са застроени. Според правилото на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в него придобиват право на собственост върху
тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал.
2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Правото по този параграф възниква за
гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на
Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г.
постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г.,
№ 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. - §
63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на
собственост е разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За да е налице правото да се
4
придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните материалноправни предпоставки при
условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до 31.01.1998 г. - условие за
допустимост на производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което е
предоставено по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г.,
Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23
от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г.,
№ 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. и 3. сграда, която е построена върху земята до 1
март 1991 г.
От представеното по делото заявление вх.№ 0210021 от 19.06.1992 г е видно, че
заинтересована страна Н. ХР. Г. е упражнил правото си на трансформация в срока по § 61 от
ПЗЗСПЗЗ – 31 януари 1998 г., поради което произнасянето на оспорваната заповед е
извършено в допустимо административно производство. Следователно, налице е първата
предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - на лицето да е предоставено право на ползване
върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет, при спазване на актовете на посочените
държавни органи. В разглеждания случай, видно от удостоверение № 130/7.04.1981 г. на
ГОНС Ст.Загора на заинтересована страна Н. ХР. Г. е било предоставено право на ползване
върху земя в размер на 0,5 дка, находяща се в землището на гр. Стара Загора, в местността
„Върти прах“, по силата на Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. и Решение №
111а/21.09.1978 г.
Втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е ползвателите да са построили
сграда върху земята до 1 март 1991 г. По делото е представено строително разрешение №
139/27.07.1981 г. на ОбНС –Ст.Загора за сезонна постройка. От показанията на свидетелката
Светла Костова Делчева в с.з. се установява, че в процесния имот е построена сграда от 20
кв.м., с малка стаичка, всекидневна, бокс и антре, която е построена през 1982-1983 г. В
имота има лозе, орехи, овощни дръвчета- ябълки, круши, кайсии, дюли. Свидетелката не
познава и не е виждала жалбоподателя или брат му О.С. в имота и никой не е оспорвал
собствеността на Неделчо.
От представената извадка на неодобрен план на ползвателите към 1992 г. е видно,
че в имот № 38 е отбелязано съществуването на сграда. Не се събраха други доказателства,
а и не бяха поискани от жалбоподателя събиране на такива относно обстоятелството кога и
каква сграда има построена в процесния имот. С оглед на това съдът приема, че върху
земята е построена сграда преди 1 март 1991 г., каквото е изискването на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Последната предпоставка за придобиване правото на собственост по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ е заплащането на земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени
от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район. По делото не са
представени доказателства за определяне на цени от Община Ст.Загора и дали цената на
земята е заплатена от Н. ХР. Г., т.е. не са налице документи, удостоверяващи
действителното заплащане цената на земята. Без значение за придобиване на правото на
5
собственост от ползвателя е дали сумата е получена от жалбоподателя, още повече, че
такива доводи не се сочат от самия него в жалбата. По делото е представена таблица за
изчисление на дължимото обезщетение на собствениците от 11.06.2021 г., което е индиция
за уреждане на финансови отношения между бившите собственици и ползватели на
новообразуваните имоти.
От изложеното се налага изводът, че заинтересованата страна Н. ХР. Г. е придобил
по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху 500 кв.м. , по неодобрен план
на новообразуваните имоти, м. „Табашка река“ в землището на гр. Ст.Загора, съгласно
протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи:
287.9502, 287.48, землищна граница, заедно с построената в него сезонна постройка със
застроена площ от 20 кв.м.
Съвкупната преценка на всички горепосочени писмени доказателства по делото
навежда на категоричен и несъмнен извод, че в процесния имот, предмет на оспорената
пред районния съд заповед, е построена сграда под 35 кв. м. преди 01.03.1991 г. Правото на
ползване върху имота е придобито от Н. ХР. Г., съгласно удостоверение № 130/7.04.1981 г.
Обстоятелството, че сградата е нанесена в помощния план от 1992 г. - плана за местността
„Табашка река“, безспорно доказват построяването на имота преди релевантната дата по §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В обобщение на горното при служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган
в кръга на предоставените му по закон правомощия, и в предвидената форма, съдържа
всички минимално изискуеми за редовността й от формална страна реквизити по смисъла на
чл. 59 от АПК, в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния
закон. Поради това съдът намира, че в конкретния казус не са налице основанията по чл. 146
от АПК за ревизия на оспорения акт, поради което жалбата против него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Изложените в жалбата съображения относно назначаване
на комисия извън срока и незаконосъобразна дейност на същата са неоснователни.
При тези данни, съдът намира, че административният орган правилно е приел в
оспорения индивидуален административен акт, издаден въз основа на становище на
комисията по §62, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по протокол от 2.052018 г., че са
изпълнени изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ползвателят Н. ХР. Г. притежава
документ за право на ползване – удостоверение № 130/1981 г. и в имота има построена
сграда от преди 01.03.1991 г., поради което съдът следва да постанови решение като
отхвърли жалбата, с която се оспорва Заповед № 10-00-2279 от 15.09.2021 г. на Кмета на
община Стара Загора като незаконосъобразна, като следва да признае на Н. ХР. Г. правото
да придобие собственост върху 500 кв.м. от имот № 287.38, местност „Табашка река“,
землище на гр. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и
съседи: 287.9502, 287.48, землищна граница, заедно с построената в него сезонна постройка
6
със застроена площ от 20 кв.м.
Ответникът-заинтересована страна Н. ХР. Г. е направил разноски по делото в размер
на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, поради което
жалбоподателят следва да заплати същите.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на КР. СТ. СТ. от ***********1, чрез пълномощника си адв.
А.Х. от ***********, офис 1 против Заповед № 10-00-2279/15.09.2021 г. на Кмета на
Община Стара Загора, с която на Н.Х Г. ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Хан Аспарух“ № 35, ет. 3, ап. 12 и настоящ адрес община Стара Загора, с. Змейово, е
признато правото да придобие собственост върху поземлен имот № 287.38, целият с площ
от 500 кв.м., ********* по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол
на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи: 287.9502,
287.48, землищна граница, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ. от ***********1, чрез пълномощника си адв. А.Х. от
***********, офис 1 да заплати по сметка на РС-Стара Загора ДТ в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 10 лева.
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ. от ***********1, чрез пълномощника си адв. А.Х. от
***********, офис 1 да заплати на Н.Х Г. ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Хан Аспарух“ № 35, ет. 3, ап. 12 и настоящ адрес община Стара Загора, *******чрез адв.
М. Г. от АК Ст.Загора/ сумата от 800 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Ст. Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7