РЕШЕНИЕ
№ 981
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120105041 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище
гр. ..., с която претендира осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура”, код по
БУЛСТАТ ..., със седалище гр. ..., да заплати на ищеца сумата от 316,11 лева –
регресно вземане, представляващо изплатено от ищеца в полза на трето лице
застрахователно обезщетение по Щета № ....., образувана за ПТП от 20.02.2023 год. на
път II-73, при което е бил увреден лек автомобил марка „...“, модел „...”, рег. № ....,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба –
24.08.2023 год., до окончателното й изплащане.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 20.02.2023
год., в тъмната част на денонощието, на републикански път II-73, в Ришки проход, след
с. ...., в посока север, възникнало ПТП, при което било увредено задното дясно колело
на лек автомобил „....”, рег. № ..., поради преминаването му през препятствие на
пътното платно – необозначена и необезопасена дупка, и била спукана задна дясна
гума и увредена задна дясна лята джанта; при ищеца-застраховател е образувана Щета
№ ...., по която е изплатено застрахователно обезщетение от 316,11 лева – в полза на
дружеството, отремонтирало щетите по автомобила; с факта на плащането
застрахователят се е суброгирал в правата на собственика на увредения автомобил.
1
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 410, ал. 1, КЗ, чл.
84 и чл. 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът – АПИ, е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил исковете; навел е следните насрещни твърдения: оспорен е
механизмът на ПТП, за което не е съставен протокол от МВР; АПИ не е отговорна за
настъпилите вреди по автомобила, тъй като не е налице причинно-следствена връзка
между състоянието на пътното платно и настъпилия вредоносен резултат; с договор за
възлагане на обществена поръчка от 09.11.2022 год. извършването на дейностите по
зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации по
републиканските пътища на територията на ОПУ – Бургас е възложено на „БГНова“
АД; преди датата на настъпване на процесното ПТП на дружеството е било възложено
изкърпване на пътната настилка; АПИ изпълнява надлежно и своевременно
задълженията си по поддръжка на републиканската пътна мрежа; в района на пътя,
където е настъпило процесното ПТП, са поставени множество предупредителни пътни
знаци В26; налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увреденото МПС, който не се е съобразил с пътните условия, с нормативно
регламентираните си задължения и с въведената вертикална сигнализация на
движението.
В срока за отговор ответната агенция е депозирала молба за привличане на
трето лице помагач – „БГНова“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
......, и, в условие на евентуалност, е предявила обратни искове срещу него, приети за
разглеждане с Определение № 7043/12.12.2023 год. Предмет на обратните искове е
осъждане на „БГНова“ АД да заплати на АПИ главницата за застрахователно
обезщетение, предявена по първоначалната искова молба, както и законната лихва за
забава, начиная от подаване на първоначалната искова молба.
Ищецът по обратните искове е изложил следните фактически и правни
твърдения: на 09.11.2022 год. между страните е бил сключен договор за възлагане на
обществена поръчка, по силата на който третото лице помагач-ответник по обратните
искове е поел дейността по зимно поддържане и възстановителни работи по
републиканските пътища на територията на ОПУ – Бургас; дейностите се възлагат от
ищеца на ответника с месечни, допълнителни и извънредни задания, поради което
ищецът-АПИ е изпълнил задължението си за поддържане на пътната мрежа; при
условие, че първоначалните искове бъдат уважени, е налице неизпълнение от
ответника-АД на възложените му договорни задължения, поради което отговорността
му следва да бъде ангажирана до размера на дължимите от възложителя суми.
Ищецът по обратните искове ангажира доказателства; моли за присъждане на
направените деловодни разноски.
2
Третото лице помагач – ответник по обратните искове, не изразява становище
по производството, не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените доказателства по делото, „ОББ Интерлийз“ ЕАД е
легитимирано като собственик на л. а. „......”, рег. № ..., за която вещ е бил сключен
договор за застраховка „Каско Стандарт” с ищеца-АД, с период на действие
10.08.2022-09.08.2013 год. На 22.02.2023 год. собственикът на автомобила е подал
заявление до ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, поради причинени
щети на задното дясно колело – спукване на гумата и увреждане на джантата му. В
заявлението е посочено, че щетата е възникнала като последица от ПТП, настъпило в
тъмната част на денонощието на 20.02.2022 год. на пътя след с. ..., Община ...(Ришкия
проход – км. 55+031), при което, при изпреварване, задното дясно колело е преминало
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в лентата на
изправерване.
По повод това заявление са били съставени Щета № ....и опис-заключение по
претенция, определило обезщетение от 316,11 лева. Уврежданията по автомобила са
били отстранени от „Алкомет“ АД, в полза на което застрахователят е изплатил сумата
от 316,11 лева – за нова гума и за труд, в т. ч. за ремонт на увредената лята джанта,
съгл. преводно нареждане от 11.04.2023 год.
По делото е разпитан свидетелят Г. А., водач на лекия автомобил при
настъпване на процесното пътно произшествие, който сочи, че при предприета маневра
за изпреварване автомобилът му преминал през дълбока дупка, заела цялата лента за
насрещно движение; при изпреварването лекият автомобил се движил със скорост до
70 км./ч.; в района нямало указателни табели за препятствия по пътя или за забрана за
изпреварване.
По делото е изготвено и прието експертно заключение по автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, като вещото лице сочи, че уврежданията на лекия
автомобил биха могли да настъпят от описания от свидетеля механизъм на ПТП;
според вещото лице, стойността на уврежданията, определена от застрахователя, е по-
ниска от средните пазарни цени.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за основателен. Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ урежда регресното право
на застрахователя срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. В настоящия казус е проведено пълно доказване на обстоятелствата за
съществуване на договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца-
застраховател и собственика на лекия автомобил „......“, както и увреждането на това
3
МПС при ПТП на 20.02.2023 год. – поради преминаването му през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно от републиканската пътна мрежа (Определение
№ 711 от 21.03.2024 год. по к. т. д. № 726/2023 год. на I ТО на ВКС). Видно от
показанията на разпитания свидетел, който има преки и непосредствени впечатления,
щетата е резултат от преминаване на задното дясно колело на автомобила през
необезопасена дупка – препятствие на път II-73, част от републиканската пътна мрежа
в страната. Този извод се подкрепя и от приетото експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като компетентно и обективно. Вещото лице сочи, че е
налице причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията по задното
дясно колело на автомобила, като срещу експертизата не е проведено насрещно
доказване от ответника. Вещото лице сочи, че пътната неравност не е могла да бъде
възприета навреме от водача, тъй като инцидентът е настъпил в изцяло тъмната част от
денонощието – около 22 ч., според показанията на свидетеля, при осветяване на пътя
само от фаровете на автомобила.
Нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП задължава собствениците на пътища да ги
поддържат изправни, с цел осигуряване на сигурно придвижване по тях. В настоящия
казус не се спори, че разглежданото ПТП е настъпило на републикански път, чието
поддържане е в тежест на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 3, чл. 8,
чл. 19, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП). Делото не съдържа данни, ангажирани от
ответната страна в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, че са
предприети надлежни мерки за предотвратяване на евентуални увреждания чрез
подходяща сигнализация за съществуващата дупка в пътното платно; няма данни и за
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, поради което съдът приема,
че е налице причинна връзка между описаното ПТП и настъпилата щета по
автомобила. Ответникът носи тежестта за установяване на твърдяното съпричиняване
от страна на водача на автомобила, в т. ч. за възможността за предотвратяване
настъпването на инцидента, но данни в тази насока не са ангажирани. Според
показанията на свидетеля и заключението на вещото лице, автомобилът се е движил
със скорост в рамките на позволената от закона, поради което не може да се приеме, че
е налице съпричиняване. Липсата на надлежна сигнализация, в т. ч. и вертикална, също
е установена с показанията на разпитания свидетел, а ответникът-АПИ не е провел
главно и пълно доказване, за установяване на твърдения положителен факт и за
опровергаване показанията на свидетеля за отрицателния факт.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказано
възникването на ПТП, тъй като не е бил съставен протокол от МВР. Разглежданият
пътен инцидент не попада сред лимитативно изброените хипотези на чл. 125, ЗДвП,
поради което фактът на произшествието е установен с допустими от ГПК
доказателствени средства (вж. 15-2014-І ТО и 98-2012-ІІ ТО на ВКС, постановени по
чл. 290, ГПК).
4
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на увреденото лице против ответната агенция до размера на дължимата
обезвреда, която в разглеждания казус възлиза на 316,11 лева. Делото не съдържа
данни за извършено от ответника-АПИ частично или пълно плащане на това вземане,
поради което главната претенция следва да бъде уважена, ведно с присъждане на
законната лихва върху нея, начиная от подаване на исковата молба – 24.08.2023 год.,
до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на исковете на застрахователя налага уважаване молбата му
за присъждане направените по делото разноски в общ размер от 770 лева – сбор от
платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за свидетел и за
вещо лице (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Уважаването на първоначалните искове против ответника-АПИ представлява
сбъдване на условието, под което са предявени обратните му искове против третото
лице помагач „БГНова” АД. Според чл. 1 от представения договор за възлагане на
обществена поръчка от 09.11.2022 год., посоченото дружество е поело задължение да
извършва дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни
ситуации за част от републиканската пътна мрежа на страната, в т. ч. на територията на
ОПУ – Бургас, където е настъпило процесното ПТП. Според чл. 4 във вр. с чл. 39, ал. 1
от договора, срокът му е не повече от 7 месеца, считано от подписването му от
страните. Както бе установено по делото, процесното ПТП е настъпило на 20.02.2023
год., преди изтичането действието на договора от 09.11.2022 год. По делото са
представени 2 писмени месечни задания по чл. 5, ал. 1, б. А от договора – от 23.12.2022
год. и 27.01.2023 год., с които АПИ е възложило на „БГНова“ АД извършване на част
от договорните дейности за територията на ОПУ – Бургас (РПС – ....), с посочен срок за
изпълнението им до 31.01. и 28.02.2023 год. Страните са съставили и подписали
Двустранен обобщен месечен отчет № 4 (недатиран), в който са посочили, че до
28.02.2023 год. са извършени СМР по изкърпване на настилката на път II-73, в отсечка,
включваща и мястото на настъпване на процесното ПТП.
При така изложените факти съдът намира предявените обратни искове за
основателни. По силата на представения договор от 09.11.2022 год. в тежест на
изпълнителя-АД е възникнало задължението по извършване на СМР за поддържане на
част от републиканската пътна мрежа за района на ОПУ – Бургас. С представените две
месечни задания АПИ е указало на контрахента си териториалния обхват на
необходимите за извършване дейности по ремонт и поддържане, включващ и района
на настъпилото ПТП – км. 55+031 на път II-73. Изявлението на изпълнителя, че
дейностите са изпълнени към 28.03.2023 год., е обективирано в съставения месечен
отчет. Делото не съдържа данни, които да обосноват извод за изправно поведение на
контрахента-изпълнител по договора, или да изключат отговорността му за
необезопасената дупка на пътното платно, чиито съществуване на 20.02.2023 год.,
5
местоположение и размерите й са налагали незабавното й отстраняване или
обезопасяване на пътя чрез обозначаване по начин, изключващ възникването на ПТП –
вж. Решение № 59/14.05.2019 год. по гр. д. № 1614/2018 год. на IV ГО на ВКС. Налице
е изпълнение по см. на чл. 63, ал. 1, ЗЗД, от което за възложителя-АПИ са настъпили
имуществени вреди в размер на присъдените на застрахователя обезщетение от 316,11
лева и законна лихва върху нея. Изложеното мотивира съда да приеме, че обратните
искове са основателни, поради което те следва да бъдат уважени, но с условност –
дължимостта им възниква след като ищецът по тези искове изпълни паричните си
задължения към застрахователя.
Уважаването на обратните искове налага в полза на ищеца по тях да бъдат
присъдени деловодни разноски в общ размер от 400 лева, представляващи сбор от
платената държавна такса – 50 лева, юрисконсултско възнаграждение – 150 лева, и
депозит за вещо лице – 200 лева (чл. 78, ал. 1 и 5, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ...., със
седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1, КЗ и чл. 86,
ЗЗД, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ....
сумата от 316,11 (триста и шестнадесет запетая единадесет) лева, представляваща
главница по регресно вземане, за застрахователно обезщетение по Щета № ....,
образувана за ПТП от 20.02.2023 год. на път II-73, на север от с. ..., Община ..., при
което е бил увреден лек автомобил марка „...“, модел „...”, рег. № ..., собственост на
„ОББ Интерлийз“ ЕАД, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата,
начиная от предявяване на иска – 24.08.2023 год., до окончателното й изплащане.
Решението е постановено при участие на „БГНова“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. ... ....,..., в качеството на трето лице помагач на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ....
ОСЪЖДА „БГНова“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. .....на
основание чл. 219, ал. 3, ГПК, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, код по
БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. .... сума в размер от 316,11
(триста и шестнадесет запетая единадесет) лева, представляваща обезщетение за
неточно изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка от 09.11.2022 год.,
6
довело до несигнализиране и необезопасяване на дупка на път II-73, на север от с.
Прилеп, Община Сунгурларе, в резултат от което са причинени щети на лек автомобил
марка „...“, модел „Мег...н”, рег. № ..., собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, съгласно
Щета № ...на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”” ЕАД, ЕИК ..., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
начиная от 24.08.2023 год. до окончателното изплащане.
Изпълнението на паричните задължения на ответника по обратните искове –
„БГНова“ АД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., код по БУЛСТАТ ....., за главницата от
316,11 лева и за законна лихва върху нея да се считат дължими, след като Агенция
„Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ...., изпълни паричните си задължения за
главницата и обезщетението за забава, присъдени с настоящото решение в полза на
ищеца по първоначалните искове – „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. .....
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ...., със
седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. ...., деловодни разноски в размер
от 770 (седемстотин и седемдесет) лева.
ОСЪЖДА „БГНова“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. .....,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 219, ал. 3, ГПК, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, код по БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
деловодни разноски в размер от 400 (четиристотин) лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”” ЕАД, суми могат да бъдат преведени по следната му банкова сметка – IBAN: ....
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на
Агенция „Пътна инфраструктура“ суми могат да бъдат преведени по следната му
банкова сметка – IBAN: .......
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7