№ 2488
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20232120104492 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. И. К., ЕГН **********, против
П. П. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени в условията на
евентуалност искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр с чл. 265, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева,
представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение на изпълнителя по
развален извънсъдебно от ищеца неформален договор за изработка на кухня от 02.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на разваляне на договора – 19.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, получена от
ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него /като възложител/ и ответника /като изпълнител/ е бил
сключен неформален договор за изработка на кухня от 02.06.2022 г. На 16.06.2022 г. ищецът
превел по банков път на ответника сумата от 5650 лева, част от която е и пълният размер на
договорената цена за изработка на кухнята – 3500 лева. На 12.07.2022 г. по-голямата част от
изработеното била монтирана в апартамента на ищеца, като още тогава същият констатирал
определени недостатъци, за които уведомил изпълнителя П. Б..
Въпреки извършените впоследствие на три пъти корекции от лице, изпратено от Б.,
ищецът поддържа, че изработената и монтирана кухня е с такива недостатъци, които я
правят негодна за използване по предназначение.
В тази връзка ищецът поканил ответника – изпълнител да демонтира кухнята и да му
върне заплатената за същата сума от 3500 лева, но той отказал. На 19.04.2023 г. ответникът
бил изрично уведомен от ищеца, че последният разваля сключения между тях договор и ще
търси правата си по съдебен ред.
1
В законоустановения срок ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Сочи, че ищецът се свързал с него още през 2021 г., като поискал да му се
изработи кухня по поръчка, но тъй като предстоял ремонт на жилището, ответникът го
уведомил, че може да вземе размери едва след приключването на ремонта. Когато през 2022
г. ищецът му се обадил, че вече е готов и още при вземането на размерите за бъдещата
кухня, ответникът предупредил ищеца, че стените не са прави, че терасата /която била
вкарана в стаята след ремонта/ е отделена с трегер, който не само няма как да се премахне и
реално пресича кухнята, но е и крив, както и че самата тераса, която е част от кухнята, е с 4
см. по-ниска от височината на стаята.
Ответникът заявява, че се е съгласил да изработи кухнята, но не е поемал ангажимент
към монтажа. След като ищецът го помолил да му помогне да намери човек и за монтажа,
ответникът се отзовал и така монтажът на бъдещата кухня бил договорен с човек на име С..
Уговорената цена за изработка на кухнята, след уточняването на дизайна, размерите,
материала и др., била 3500 лева, платима на два пъти – аванс и доплащане при приемане на
готовата кухня. След като ищецът превел уговорената авансова сума за закупуване на
необходимите материали, механизми и др., и след като кухнята била завършена, ищецът
много я харесал /по изпратени му от ответника снимки/ и му превел остатъка от сумата,
която трябвало да плати при приемане на изработеното. След като видял на живо кухнята,
ищецът за втори път благодарил на ответника за работата. След известно време ищецът се
обадил на ответника с молба за корекции на фугите на вратичките по изработената кухня, но
не защото имал нещо против вече приетата такава, а защото би му харесала повече с
корекциите. Въпреки, че бил предупреден за рисковете при преправяне на готовата кухня,
ищецът настоял, а ответникът се съгласил. Поисканата корекция /а и други последващи
такива на готовата кухня/ били извършени от ответника безплатно. Отказана му била
единствено последната поискана „корекция“, която на практика била искане цялата кухня да
се демонтира и да се изтегли с 4 см. напред, за да се изравни с плочките на пода, защото така
щяло да бъде красиво. Предвид това се застъпва, че „поправянето“ на кухнята на три пъти,
което твърди ищецът, в действителност е преправяне на готовата и приета без забележки
кухня, за да се изпълнят нововъзникналите допълнителни желания на ищеца. Оспорва се
част от съдържанието на договора за изработка да е било поставянето на немски механизми
в кухнята, поставянето на лайсни за отваряне на горните шкафове, както и на лед
осветление, като се сочи, че последното е поръчано от ответника допълнително. По
изложените съображения се оспорва като невярно твърдението на ищеца, че изработената
кухня е с такива недостатъци, които я правят негодна за използване по предназначение.
Прави се и възражение за „преклудирано“ право на ищеца да развали договора поради
наличие на такива недостатъци на изработеното, които го правят негодно за използване по
неговото договорно или обикновено предназначение, тъй като от приемане на работата до
предявяването на иска е изминала повече от една година.
В съдебно заседание представителят на ищеца поддържа исковата молба, като моли
съда да уважи исковете и присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение № 408/15.01.2024 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото, с
който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото обстоятелствата, че през 2022 г. между ищеца /като възложител/ и
ответника /като изпълнител/ е сключен неформален договор за изработка на кухня
/кухненски шкафове/ с уговорено възнаграждение на изпълнителя в размер на 3500 лева,
което е заплатено в негова полза от възложителя в пълен размер. В открито съдебно
заседание, проведено на 08.02.2024 г., страните са заявили, че нямат възражения по проекто-
доклада, поради което същият е обявен за окончателен с определение на съда от същото
съдебно заседание.
2
Материалът за кухнята е избран от ищеца. Проектът за кухнята е направен от
свидетеля М. и от ответника. Спецификациите на горния ред шкафове са, че има
микровълнова печка за вграждане и хладилник за вграждане. Тези уреди създават
ограничение за начина, по който може да бъде изработен шкафът. Кухнята реално е
изработена от свидетеля М. и от свидетеля М..
Ищецът твърди, че кухнята е монтирана 13.07.2022 г., като малко след това е получил
подробни и детайлни снимки на изработеното. В показанията си свидетелят С. М. посочва,
че той и свидетелят Г. М. монтират готовата кухня в началото на юли месец същата година,
когато е поръчана изработката, т.е. 2022 г., като след монтажа правят снимки и ги изпращат
на ищеца по „Вайбър“. Ищецът одобрява кухнята.
Изработеното е предадено „реално“ на възложителя в апартамента му, когато той се
връща в България – в края на юли или началото на август 2022 г. Възложителят няма
никакви забележки, харесва кухнята. Той споменава, че ще ходи на почивка. След като се
връща от почивка, възложителят се обажда на ответника и поисква фугите, които са между
шкафовете и тавана, да ги няма, както и плоскостта, която е вляво на кухнята, до прозореца,
да стига до горе, т.е. да покрие цялата лява стена. Свидетелят увеличава размера на вратите,
тъй като възложителят не иска да има фуги. С по-големия размер на вратите са покрити
фугите. Термогърбът по лявата стена също е преправен. След поправките възложителят се
обажда на свидетеля и му казва, че вратите опират. Свидетелят му обяснява, че това така,
защото е намалена фугата. Тогава възложителят заявява, че иска да бъде изместена кухнята
7 см напред, за да може да се изравни с фугата на плочките. Свидетелят отвръща, че това е
невъзможно, тъй като това е гипсокартон и няма как да бъде изместено цялото това нещо.
Ищецът твърди, че договорът за изработка е развален от него на 19.04.2023 г. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява,
че съобщението, разпечатка от което е приложена на лист № 9 от делото, с посочена дата
19.04.2023 г., е изпратено, но не е получено (прочетено). Ищецът твърди, че същото
съобщение, с което изисква от ответника да демонтира и изнесе кухнята от апартамента, без
уредите, и да му заплати сумата, която е платил за кухнята, е изпратено по електронна поща
на ответника и той е отговорил „Ще има адвокатска битка! Чакам призовка!“, т.е. го е
получил и договорът е развален.
Според заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа
експертиза така изработената и монтирана кухня създава затруднения за пълноценното й
използване. Според експерта кухненските шкафове съответстват на архитектурата на
помещението, като мястото, където е монтирана кухнята, не оказва влияние за използването
й по предназначение. Кухнята е монтирана на предвиденото за кухня място, като
предварително са изведени изводи за електричество и вода. Аспираторът е монтиран
правилно, но въздуховодът е наранен при монтажа. Поставените механизми съответстват на
размера на вратичките, но не са регулирани правилно, което затруднява използването на
кухнята по предназначение.
Според заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза
изработената и монтирана в обекта на ищеца кухня е годна за използване по
предназначение. В частта от горния ред шкафове непосредствено под гредата, вратичките се
засичат и отварянето им в пълнота е затруднено. Причините за този дефект се дължат на
неколкократно преправяне с цел минимизиране на видимите работни фуги, без да се прецени
отварянето на хоризонталната ос, непосредствено под гредата. Според архитект А. налице са
фуги с различна ширина и незначителни разминавания при вратичките, които могат да се
отстранят с калибриране на пантите.
В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г., архитект А. уточни, че в долния ред
шкафове има необходимост само от настройване на пантите с цел да се избегнат различните
по ширина фуги и да се получи нормално отваряне и затваряне, без изкривявания, в която и
да е посока, което означава, че долният ред шкафове може да се ползва нормално с
минимални корекции.
3
От общо 17 модула реално най-проблемни и невъзможни за използване без корекции
са двата модула под гредата, четирите модула между гредата и прозореца над печката и
другите, при които има затруднение при отваряне и затваряне са над микровълновата фурна
и над мивката, но там дефектите са само в страничните кантове на вратичките, където се
наблюдават леки охлузвания. Там отварянето не е проблемно. Тези дефекти не са от естество
да правят кухнята негодна за ползване, а подлежат на корекции.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на показанията на свидетелите Г. Ф. М. и С. С.
М., както и на заключението на вещите лица П., Б. и А. по съдебно-техническите
експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По главния иск:
Безспорно се установи, че между страните е сключен договор за изработка. Според
разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД развалянето на договора не се допуща, когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и
неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на
задължението – в този смисъл Решение № 818 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009
г., IV г. о.
Преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с
интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на
последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от
обективните дадености – в този смисъл Решение № 472 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №
736/2009 г., III г. о. След като задължението е за изработка на кухня, преценката по чл. 87,
ал. 4 ЗЗД следва да се извърши на основата на това дали при изработването и монтирането й
е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то не може да
удовлетвори нуждите на кредитора. При това следва да се има предвид дали допуснатите
отклонения са отстраними или не – аргумент от цитираното решение на III г.о. на ВКС.
Установи се както от заключението на вещото лице Б., така и от заключението на
вещото лице А., че кухнята е годна за използване по предназначение, като констатираните
дефекти подлежат на корекция. Нещо повече, според вещото лице А., ако „проблемните“
шкафове бяха с нормални фуги, нямаше да има проблем. Установи се, че преправянето на
фугите е по искане на ищеца.
Предвид изложеното се налага изводът, че неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед интереса на кредитора, поради който той няма право да развали
договора. След като договорът не е развален, то не е налице отпадане на основанието, на
което ответникът е получил процесната сума, поради което главният иск следва да бъде
отхвърлен.
Главният иск е неоснователен и поради следните мотиви:
Независимо от неточното изпълнение, което според вещото лице А. се дължи на
недостатъчно прецизно оразмеряване на самите вратички и проектиране, възложителят
приема изработеното, макар и с недостатъци. Видно от показанията и на двамата свидетели
М. и М. ищецът е приел кухнята без забележки. Приемането на изработената вещ по договор
за изработка обхваща два момента: фактическото получаване на изработеното от
поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемане има,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съответстваща на договора. В случай,
че възложителят получи работата без резерви и влезе във фактическа власт на изработената
вещ, предполага се, че същият я е приел.
По делото не се установи при приемане на кухнята ответникът да е развалил
договора. С факта на приемане на кухнята поръчващият е изразил мълчаливо съгласието си
за запазване на облигационната връзка и е преценил, че не са налице такива съществени
4
недостатъци, които да налагат разваляне на договора.
Установи се по делото, че преработването на кухнята е по искане на ищеца, който
обаче е преценил, че независимо от „недостатъците“, кухнята може да се ползва.
Според разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗЗД ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Както се установи,
кухнята може да се ползва по предназначение (така архитект А.). В случай, че недостатъците
са отстраними (те са такива според архитект А.) и са несъществени, поръчващият няма право
да развали договора.
В случая възложителят е получил изработеното, не е направил възражения
непосредствено след получаването на вещта, поради което не може да иска разваляне на
договора. Облигационната връзка не е отпаднала, поради което главният иск е
неоснователен.
На последно място, ищецът може да развали договора в 6-месечен срок – чл.265, ал.3
от ЗЗД. В съдебната практика са налице различни становища дали срокът е давностен или
преклузивен (според решение № 187 от 13.01.2020 г. по т. д. № 3093/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о. срокът е преклузивен). Независимо кое становище ще бъде възприето, ответникът се е
позовал изрично на изтичането му в отговора на исковата молба, т.е. съдът не би го
приложил служебно, дори и да е давностен.
Съобразно практиката на ВКС срокът тече от предаване на изработеното, независимо
от това дали се касае за скрити или явни недостатъци – аргумент от решение №
350/16.05.2005 г. по гр.д.№ 350/2004 г., ТК на ВКС. Предаването значи фактическо връчване
на извършената работа на поръчващия. Това означава, че от този момент започва да тече
шестмесечният срок, в който възложителят може да развали договора поради неизпълнение
от страна на изпълнителя. Установи се, кухнята е предадена в края на юли 2022 г., поради
което 6-месечният срок е изтекъл в края на януари 2023 г. Ищецът твърди, че е отправил
изявление за разваляне на договора на 19.04.2023 г., т.е. след изтичане на срока, поради което
той не може да развали договора. Главният иск е неоснователен.
Тъй като съдът е отхвърлил главният иск, следва да се произнесе по евентуалния. Той
също е неоснователен, защото се установи, че ответникът е получил процесната сума на
годно основание (договор за изработка) и реално е изработил кухнята. Ето защо и
евентуалният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът. Последният е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, което не е прекомерно с оглед
процесуалните действия на адвоката (подаден отговор на искова молба, ангажиране на
гласни доказателства, оспорване на заключение на вещо лице Б. и уважено искане за
назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза) и броя на откритите съдебни
заседания, в които е взел участие (общо 6). Ето защо адвокатското възнаграждение следва да
се присъди в цялост. За направените разноски ответникът е представил списък по чл.80 от
ГПК, като с оглед изхода от спора му се дължи сума от 2115,01 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. К., ЕГН – **********, против П. П. Б., ЕГН –
**********, осъдителни искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева,
представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение на изпълнителя по
5
развален извънсъдебно от ищеца неформален договор за изработка на кухня от 02.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на разваляне на договора – 19.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, получена от
ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН – **********, да заплати на П. П. Б., ЕГН – **********,
сумата от 2115,01 лева (две хиляди сто и петнадесет лева и една стотинка), представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6