РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230100863 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу П. Я. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „**********“ № 25, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3863/2021 г.:
1) 9, 78 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за месец
януари 2020 г., дължими по договор за лизинг от дата 06.03.2018 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за закупуване на устройство „Huawei Y6
2017 Gold“;
2) 101, 58 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.12.2018 г. за мобилен
номер + 35987******, в размер на три месечни абонаментни такси и
разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“ и
заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора;
3) 159, 70 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. за мобилен
номер + 359899******, в размер на три месечни абонаментни такси и
1
разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y5 2018 Dual
Black“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2018 г. между страните е бил
сключен договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +35987*****3, със
срок на действие от 24 месеца. Ответникът е избрал план „Тотал 24, 99“ с
месечен абонамент от 24, 99 лева. Впоследствие договорът е бил подновен с
Допълнително споразумение от 01.12.2018г., като абонатът е предпочел план
„Тотал 30, 99 лева“, с месечен абонамент от 30, 99 лева. Абонатът е сключил
и договор за лизинг на 06.03.2018 г., по силата на който му е било
предоставено устройство „Huawei Y6 2017 Gold“. Ответникът се е задължил
да плати 24 месечни вноски от 4, 89 лева.
Сочи се също, че страните са сключили още един договор за мобилни
услуги на 09.04.2019 г., с предпочетен номер +3598******. Ответникът е
избрал абонаментна програма „Тотал 26, 99“ със срок на действие до
09.04.2021 г. С договора е закупил и устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black“,
като направената отстъпка от цената му възлиза на 219, 91 лева.
Твърди се, че потреблението на ответника е било фактурирано под
клиентски № *********. Сочи се, че последният не е изпълнявал
задълженията си по посочените договори. Така се е натрупало задължение в
размер общо на 126, 09 лева.
Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от
договора във вр. с чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът се е
възползвал от правото си да прекрати едностранно договорите. На това
основание му е била начислена неустойка в размер на 101, 58 лева за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.12.2018 г.
за мобилен номер +35987********** (77, 46 лева, представляваща стойността
на три абонаментни такси и 24, 12 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“ и заплатената за него
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора).
Едностранно е бил прекратен и договорът за мобилни услуги от дата
09.04.2019 г. за мобилен номер + 3598********, като е начислена неустойка в
размер на 159, 70 лева (67, 47 лева, представляваща три месечни абонаментни
такси и 92, 23 лева, представляваща разликата между стандартната цена на
устройство „Huawei Y5 2018 Dual Black“ и заплатената за него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора).
Ответникът не е изпълнявал и задълженията си по договора за лизинг,
поради което същият е бил прекратен предсрочно от оператора, на основание
чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора. В исковата молба се твърди, че ответникът
дължи плащането на една лизингова вноска за периода от 01.2020 г. до
02.2020 г., както и на допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
общ размер на 9, 78 лева.
За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение по ч.гр.дело № 3863/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3863/2021 г. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се явява законен представител, не се
представлява. Процесуалният представител изпраща писмено становище, в
което подробно развива позицията си за основателност на претенциите.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор
чрез особения представител.
В отговора се твърди, че исковата молба е нередовна. Особеният
представител се аргументира, като изтъква, че е налице несъответствие между
обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Според ответната
страна исковата претенция не е съответна и на вземането, заявено в
заповедното производство.
Особеният представител оспорва изискуемостта и размера на
претендираните вземания. Твърди, че претендираната неустойка излиза извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прави възражение за изтекла погасителна давност и заявява, че
клаузите по т. 11 от договорите са нищожни, тъй като противоречат на ЗЗП.
Иска претенциите да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че
между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* от
06.03.2018 г. с предпочетен номер 087********. Ответникът е избрал план
„Тотал 24, 99“ с месечен абонамент от 24, 99 лева.
На същата дата по силата на споразумението мобилният оператор е
предоставил на ответника мобилно устройство „Huawei Y6 2017 Gold“ на
преференциална цена от 144, 97 лева. Страните са сключили отделен договор
за лизинг на 06.03.2018 г., съгласно който лизингополучателят се е задължил
да плати за устройството лизинговата цена от 112, 47 лева на 23 вноски от 4,
89 лева всяка (при платена първоначална вноска от 32, 50 лева).
На 01.12.2018 г. между страните е било подписано и допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 06.03.2018г.
със срок на действие – 24 месеца. Страните са уговорили промяна на избрания
абонаментен план на „Тотал 30, 99“ с месечен абонамент от 30, 99 лева.
3
Установява се също, че между страните е бил сключен Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.04.2019 г., с предпочетен номер
**********. Ответникът е избрал план с месечен абонамент от 26, 99 лева. По
силата на споразумението мобилният оператор е предоставил на ответника
мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Black“ на преференциална цена от
149, 99 лева.
Към доказателствата по делото е приета и фактура от 15.01.2020 г., за
задължения на ответника в размер от 428, 18 лева. Сумата включва неплатени
лизингови вноски, неустойки за предсрочно прекратяване на процесните
договори и потребени мобилни услуги, за периода от 15.12.2019 г. до
14.01.2020 г. В счетоводния документ е посочен срок за плащане на
задълженията – 30.01.2020 г.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано гр.д. № 3863 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 1517 на 10.12.2021 г. за
претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на съда, след връчване на заповедта по реда на чл.
47 от ГПК.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е
в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за лизинг между страните; размерът на вноската;
срока на договора; както и предаването на вещта на ответника; изискуемостта
на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за лизинг.
Ответникът не представи доказателства, от които да се установи
плащането на претендираните лизингови вноски. Поради тази причина, с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита,
че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Наличието на лизингово правоотношение между страните се
установи от представения договор за лизинг на мобилно устройство „Huawei
Y6 2017 Gold“. От съглашението стана ясен размерът на вноските и падежът
на всяка една от тях. Установи се, че изискуемостта на последната вноска по
договора е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 от ищеца,
поради което въпросът за предсрочната изискуемост на вземанията по
процесния договор не следва да бъде разглеждан. Ответната страна не оспори
получаването на лизинговата вещ от ищеца.
При това положение искът на ищеца за сумата от 9, 78 лева,
представляваща незаплатена лизингова вноска за месец януари 2020 г.,
дължима по договор за лизинг от дата 06.03.2018 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за закупуване на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“,
следва да бъде уважен.
4
По исковете, с които се претендират неустойки, е в тежест на ищеца
да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните
задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с
която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както
и конкретен размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договорите за мобилни услуги.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установи от представеното допълнително споразумение и договорите за
мобилни услуги. Ответната страна също не оспори наличието на
облигационни правоотношения между страните.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
приложими към процесните договори за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в
счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ѝ.
По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно,
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото
липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за
предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договорите.
В т. 11 от договорите за мобилни услуги и в раздел III от
допълнителното споразумение, е предвидено, че при прекратяването на
съглашението по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по отношение
на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е също,
че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване по договор,
чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
5
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат
прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Следователно, договорната връзка може да бъде
прекратявана и с едностранно волеизявление на една от страните, но само ако
такава възможност е предвидена в договора или в закон. В чл. 19б, б. „в“ от
ОУ е установено правото на оператора едностранно да прекрати договора,
когато абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми.
Това право обаче следва да бъде упражнено посредством изпращане на
писмено уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът
ще се счита прекратен от момента на получаването му от ответника. По
делото обаче не бяха представени доказателства до ответника да е било
изпращано уведомление в този смисъл.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорите
между страните не са били предсрочно прекратени. При това положение
неустойки не се дължат, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването им.
В този смисъл са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 637 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Всичко изложено налага извода, че искът за установяване
дължимостта на сумата от 101, 58 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.12.2018 г.
за мобилен номер + 3598********, в размер на три месечни абонаментни
такси и разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y6 2017
Gold“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора, както и искът за установяване дължимостта на
сумата от 159, 70 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г. за мобилен
номер + 35989********, в размер на три месечни абонаментни такси и
разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y5 2018 Dual
Black“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство за основа следва да бъде използвана глобалната сума от 271, 06
лева.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
6
претендира разноски в размер на 205, 00 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 180, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 605, 00 лева
(адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева; държавна такса в
размер на 125, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00
лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 7, 37 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 21, 83 лева – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу П. Я. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*********“ № 25, иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9, 78 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за месец януари 2020 г.,
дължими по договор за лизинг от дата 06.03.2018 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за закупуване на устройство „Huawei Y6 2017 Gold“,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно
плащане на задължението – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3863 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „*****“ № 25, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 101, 58 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.12.2018 г.
за мобилен номер + 35987*******, в размер на три месечни абонаментни
такси и разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y6 2017
Gold“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3863 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., като неоснователен.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „*******“ № 25, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 159, 70 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 09.04.2019 г.
за мобилен номер + 35989********, в размер на три месечни абонаментни
такси и разликата между стандартната цена на устройство „Huawei Y5 2018
Dual Black“ и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3863 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„*******“ № 25, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 7, 37 лева – разноски по ч.гр.д. №
3863/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„*******“ № 25, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 21, 83 лева – разноски по гр.д. №
863/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8